In memoriam

[Глас в пустиня]

edinzavet.wordpress.com/2010/02/01/narsud1945/

[latrevw]

няма какво да се каже тук, нищо няма да прозвучи на място

Мир на праха им!

[Мнемозина]

Човекът, за разлика от природата, не може да убие всички (както отбелязва Милен Русков във "Възвишение").

Сигурно точно затова жертвите на човешката жестокост много повече ни създават усещане за нещо нелепо и безумно, отколкото жертвите на едно цунами например.

Светла им памет.

[Green Light]

Да, трябва да се помни това. Хареса ми, че Плевнелиев беше на помена.

[Gaspode]

Да си различен винаги е било престъпление. Какво по-нормално за една "народна" власт да изтреби различните?
Тъпото е, че и сега нещата не са много по-различни. Масово се толерира посредствеността. Е, поне не разстрелват...

[Глас в пустиня]

Да си различен винаги е било престъпление. Какво по-нормално за една "народна" власт да изтреби различните?
Тъпото е, че и сега нещата не са много по-различни. Масово се толерира посредствеността. Е, поне не разстрелват...

Различни са педалите, психичноболните и недъгавите, затова тях "народната власт" ги затваряше за принудително лечение в лудници и домове като Могилино в дън горите тилилейски, за да не срамят и петнят с присъствието си народната власт, партията, вождовете.
А тука иде реч за нещо съвършено различно, нещото което всяка една армия агресорка върши срещу покорените народи - изтребване на елита, премахване на всичко читаво което може да служи за опора на простолюдието.
Това, Гасподе, е българският Катин, изпълнен обаче от български безродни коминтерновски/комунистически еничари.
Тъпото е, че и сегашните са същата кръв като ония - Станишеви, Пирински, Луканови, Бокови...и десетки други гравитиращи около тях. То и за това толкова трудно става осветляването на тоя исторически (вече) период. Второ-трето поколение комунисти още не излизат от партизанлъка, живеят в полунелегалност/завера, нещо като козаностра. За тях, независимо от ценз и компетенции, винаги има запазени места в медии(медийни групировки) или пък партолигархични холдинги и групировки, както и в съюзи и сдружения като СБХ; СБП и др. занимаващи се не само с изкуство.
Та, тепърва ще я пием горчивата чаша. Зер не видиш какво става и тука?! Лично аз ще продължавам да заплювам всеки в очите който се опита по различни причини да се опитва да ме убеждава, че случилото се е било необходимо в името на някакво светло бъдеще, а убийците идеалисти.

[Глас в пустиня]

Хареса ми, че Плевнелиев беше на помена.

Бе удар в дирека си беше, ама ме изкефи максимално.

[WALL-E]

ми...нема а стане
жертви ще има винаги, когато има властелини и завоеватели
и никой няма да се извини на жертвите
освен ако не е доведен до състояние да проси милост
за живота си
т.е. вече не е победителя
а победения

позовавайки се на човешкото
което в него е липсвало

е тоя "ред" трябва да се измени
защото всeки победител си харесва предишния ред
разпознавайки го като удобен и работещ
макар и създаден от "враговете му"
и иска да си се кефи на екстрите му
без значение кой е тоя победителя

[Gaspode]

Различни са педалите, психичноболните и недъгавите, затова тях "народната власт" ги затваряше за принудително лечение в лудници и домове като Могилино в дън горите тилилейски, за да не срамят и петнят с присъствието си народната власт, партията, вождовете.
А тука иде реч за нещо съвършено различно, нещото което всяка една армия агресорка върши срещу покорените народи - изтребване на елита, премахване на всичко читаво което може да служи за опора на простолюдието.
Това, Гасподе, е българският Катин, изпълнен обаче от български безродни коминтерновски/комунистически еничари.
Тъпото е, че и сегашните са същата кръв като ония - Станишеви, Пирински, Луканови, Бокови...и десетки други гравитиращи около тях. То и за това толкова трудно става осветляването на тоя исторически (вече) период. Второ-трето поколение комунисти още не излизат от партизанлъка, живеят в полунелегалност/завера, нещо като козаностра. За тях, независимо от ценз и компетенции, винаги има запазени места в медии(медийни групировки) или пък партолигархични холдинги и групировки, както и в съюзи и сдружения като СБХ; СБП и др. занимаващи се не само с изкуство.
Та, тепърва ще я пием горчивата чаша. Зер не видиш какво става и тука?! Лично аз ще продължавам да заплювам всеки в очите който се опита по различни причини да се опитва да ме убеждава, че случилото се е било необходимо в името на някакво светло бъдеще, а убийците идеалисти.

Различни, БоЕВ, са и гениите - Айнщайгеновци разни, Моцартовци, че и Наполеоновци и Александровеликовци.
А премахването на елита не е нещо ново. Всеки победител го прави с победените. Разликата е, че тогава го е направила уж "освободителката" ни и то с маши от наша си страна. А за светлото бъдеще не ми се говори дори.

[Глас в пустиня]

...
А премахването на елита не е нещо ново. Всеки победител го прави с победените. Разликата е, че тогава го е направила уж "освободителката" ни и то с маши от наша си страна. А за светлото бъдеще не ми се говори дори.

www.youtube.com/watch?v=3sw2eNplMc8&feature=related

Значи, дали съм те разбрал правилно, а може и да не съм - знам ли - та, съгласни сме в купом, че е извършено едно огромно престъпление, проблем се явява само как да наричаме хората които са го извършили и в името на които е извършено, а именно - комунистите. За мен отношението към комунистите трябва да бъде същото като към националсоциалистите на Хитлер, не може да служиш на престъпен режим и да споделяш престъпна идеология(все пак жертвите на комунистите в световен мащаб са над 100 милиона, цифра недостигната от никой друг - дори и от Хитлер - тъкмо заради ИДЕОЛОГИЯТА, за господство, за диктатура, за свеждане на неблагонадеждните и непроизводителните съсловия до минимум) и в същото време да си "чист". Проблем имаме също и около времевите граници на терора - мнозина твърдят, по непонятни за мен причини, че терор, ако е имало, то той е останал назад в миналото - средата на 40-те. А погледнато реално не е така, лагерите на смъртта са отворени до средата на 70-те, а след това се създават специални отделения за политически затворници в затворите и през едните и през другите са преминали хиляди "неблагонадеждни" без съд, без присъда...в много от случаите само по донос от бдителен и активен партиен член.
Имаш ли представа колко безименни и неизвестни гробове крещят за справедливост? И продължаващата безочлива арогантност на комунистите и техните наследници пораждат единствено и само чувство на погнуса и отвращение, а не рядко и за разплата.
Ще има ли лек за болката на пострадалите?
Насилието ражда насилие!
Ето ти и един малко известен факт - когато си притиснат до стената не ти остава нищо друго освен да си храбър - чест и слава. Питам се, ако БА не беше получила заповед да не предприема военни действия, а беше се окопала по брега на Дунав какво ли чудо щеше да стане?

www.youtube.com/watch?v=sYJOaqi47LQ&feature=related

[Gaspode]

Имаш ли представа колко безименни и неизвестни гробове крещят за справедливост? И продължаващата безочлива арогантност на комунистите и техните наследници пораждат единствено и само чувство на погнуса и отвращение, а не рядко и за разплата.
Ще има ли лек за болката на пострадалите?
Насилието ражда насилие!

Аз все си мисля, че отговорност и вина се носят от хората, не от идеите. Хората са тези, които убиват, измъчват, пращат в лагери и т.н. Идеите са оправдание. И си мисля, че тези хора биха използвали която и да е идея за оправдание.
Криминализирането на идеи е глупост според мен. Драскането на пречупен кръст или отричането на геноцида над арменците не е равностойно на убийство или кражба и не те прави престъпник.
И никак не ми се връзва справедливост с "насилието ражда насилие". Насилието е безогледно и не носи нито справедливост, нито лек за болка, нищо не носи. Само поражда още насилие.

[Green Light]

И идеите са за бой, така философски погледнато и в страни от спора ви с Глас в пустиня. Иначе съм съгласен, много хубаво си го написал. Но в страни - това дето хората използват идеите за оправдание не казва цялата истина. Има идеи вдъхновили огромна част от хората така, че да останат слепи за разум, милост или човечност въобще. Френската революция е такава. Свобода за личността. Измама и лъжа е свободата на личността, но пък е толкова красива, че как да не отрежеш главите на 170 хил благородници? Национално-определящите или освобобождаващите борби също се смятат за такова нещо- красиво до заслепяване. Въпреки, че до 1700 тата година това би бил непознат термин. Но пък като се запознаеш- как да не утрепеш някого.
Ако няма кой друг, може и себе си(ала Каблешков). Та идеите също са за бой.

... екрана угасна с последните думи на речта. Уинстън отлепи очи и се запъти към квартирата си, заедно с останалото множество.

[Gaspode]

И идеите са за бой, така философски погледнато и в страни от спора ви с Глас в пустиня. Иначе съм съгласен, много хубаво си го написал. Но в страни - това дето хората използват идеите за оправдание не казва цялата истина. Има идеи вдъхновили огромна част от хората така, че да останат слепи за разум, милост или човечност въобще. Френската революция е такава. Свобода за личността. Измама и лъжа е свободата на личността, но пък е толкова красива, че как да не отрежеш главите на 170 хил благородници? Национално-определящите или освобобождаващите борби също се смятат за такова нещо- красиво до заслепяване. Въпреки, че до 1700 тата година това би бил непознат термин. Но пък като се запознаеш- как да не утрепеш някого.
Ако няма кой друг, може и себе си(ала Каблешков). Та идеите също са за бой.

... екрана угасна с последните думи на речта. Уинстън отлепи очи и се запъти към квартирата си, заедно с останалото множество.

Аз, да ти кажа, не бях разбрал, че спорим с БоЕВ. И още не мисля, че спорим. Ама знам ли - отстрани сигурно се вижда по-ясно.
Продължавам да си твърдя, че хората са за бой, не идеите. Във всяка идея, предполагам, може да се намери рационално зрънце. И всяка идея, май, почва с добри намерения и стига до опорочаването си.

[Green Light]

Не знам. Много грешки и нищо правилно досега, и все от идеи.

[Мнемозина]

Идеите идват от хората (освен ако не приемем, че някой бог ги изпраща) и пак сред хората става с тях, каквото става.

От друга страна, хората имат нужда от идеи.
Тостовете например са измислени, защото пиенето без идея не е същото като простото пиене. Друго си е пиене с идея.

И от трета посока - безидейността също не е нещо добро. И това го видяхме.

Така че - и аз не знам.

[Green Light]

Идеите идват от хората (освен ако не приемем, че някой бог ги изпраща) и пак сред хората става с тях, каквото става.

От друга страна, хората имат нужда от идеи.
Тостовете например са измислени, защото пиенето без идея не е същото като простото пиене. Друго си е пиене с идея.

И от трета посока - безидейността също не е нещо добро. И това го видяхме.

Така че - и аз не знам.

Да де, но от не знам идват най- интересните лафове. Сума университети, библиотеки и кръчми на това не знам разчитат за страшен оборот.

Трудно ми е първо да намеря контрааргумет срещу безидейността. Не е нещо добро, да. Ние сме мислещи същства. Стремим се на намерим важна цел на дейността си и дори, дай Боже на живота си. Не сме животни и не е възможно или поне е неприятно да живеем ден за ден.
Но какво наричаме безидейност? Кога и защо трябва да използваме "безидейност" що се отнася до обществени процеси? Те са естествени, вървят си ей така самички, като природата. И имат много дълбоки като време и маса корени. Ако обществените процеси бъдат оставени на естествения си ход, тогава обществото би се стремило към по- добро за всичките си членове. Постепенно и бавно, но пък непрекъснато. И действително така развиващото се общество навярно би стигнало до демокрацията и тя би била естествена и ... но какво би станало можем само да гадаем. Демокрация като венец ми се иска на мен, австралийския абориген ще иска друго.
И защо да вкарваме Идеята в такъв еволюционен процес? И можем ли да наречем това безидейно, по начина по който говорим днес за безидейността?

Има и второ. Питам се дали не търся горните аргументи само заради спора. Май не. И на Гаспода отговорих, и сега на теб, защото действително се питам - какво са ни донесли тези идейни борби? Неизброими и непроизносими жестокости. В замяна на какво?

[Мнемозина]

Да де, но от не знам идват най- интересните лафове. Сума университети, библиотеки и кръчми на това не знам разчитат за страшен оборот.

Трудно ми е първо да намеря контрааргумет срещу безидейността. Не е нещо добро, да. Ние сме мислещи същства. Стремим се на намерим важна цел на дейността си и дори, дай Боже на живота си. Не сме животни и не е възможно или поне е неприятно да живеем ден за ден.
Но какво наричаме безидейност? Кога и защо трябва да използваме "безидейност" що се отнася до обществени процеси? Те са естествени, вървят си ей така самички, като природата. И имат много дълбоки като време и маса корени. Ако обществените процеси бъдат оставени на естествения си ход, тогава обществото би се стремило към по- добро за всичките си членове. Постепенно и бавно, но пък непрекъснато. И действително така развиващото се общество навярно би стигнало до демокрацията и тя би била естествена и ... но какво би станало можем само да гадаем. Демокрация като венец ми се иска на мен, австралийския абориген ще иска друго.
И защо да вкарваме Идеята в такъв еволюционен процес? И можем ли да наречем това безидейно, по начина по който говорим днес за безидейността?

Има и второ. Питам се дали не търся горните аргументи само заради спора. Май не. И на Гаспода отговорих, и сега на теб, защото действително се питам - какво са ни донесли тези идейни борби? Неизброими и непроизносими жестокости. В замяна на какво?

Проблемът е в крайностите. Крайната безидейност би ни направила скотове. Крайната идейност - също, но други скотове.

И друго има - идеите не бива да са нещо, което човек да налага на останалите хора. Да, всъщност опасността идва, когато някоя идея тръгне да става твърде всеобща.

П.П. Демокрацията например също е идея. И идея.

[Амаранта]

Трудно ми е първо да намеря контрааргумет срещу безидейността. Не е нещо добро, да. Ние сме мислещи същства. Стремим се на намерим важна цел на дейността си и дори, дай Боже на живота си. Не сме животни и не е възможно или поне е неприятно да живеем ден за ден.
Но какво наричаме безидейност? Кога и защо трябва да използваме "безидейност" що се отнася до обществени процеси? Те са естествени, вървят си ей така самички, като природата. И имат много дълбоки като време и маса корени. Ако обществените процеси бъдат оставени на естествения си ход, тогава обществото би се стремило към по- добро за всичките си членове. Постепенно и бавно, но пък непрекъснато. И действително така развиващото се общество навярно би стигнало до демокрацията и тя би била естествена и ... но какво би станало можем само да гадаем. Демокрация като венец ми се иска на мен, австралийския абориген ще иска друго.
И защо да вкарваме Идеята в такъв еволюционен процес? И можем ли да наречем това безидейно, по начина по който говорим днес за безидейността?

Има и второ. Питам се дали не търся горните аргументи само заради спора. Май не. И на Гаспода отговорих, и сега на теб, защото действително се питам - какво са ни донесли тези идейни борби? Неизброими и непроизносими жестокости. В замяна на какво?

ми, доста ме озадачава мисленето ти, ще опитам да обясня защо.... Идеите, според мен, са просто опит да се формулира същината на някакъв проблем, и да се предложи решение. Идеите винаги са нещо вторично - демек, първо нещо в обичайния ход се прецаква, и после се появяват разни предложения. Ако на някого му е добре, защо ще си слага дертове, да се мъчи да променя нещо?! По скоро се случва друго - на някого си му е добре, и изобщо не забелязва, че на други им е зле, той пост-фактум разбира, когато те вече са прегърнали някаква идея, и се борят за осъществяването и, и това застрашава неговия собствен комфорт...и си мисли "от къде им влезе таз муха в главите, само развалят хубавата работа" - а за тях "работата" всъщност е била много лоша, ма на кого му пука... В тоя ред на мисли, далеч съм от идеята, че Маркс, с манифеста си е предизвикал работническите движения, или че Хитлер е предизвикал холокоста, просто така, защото е по природа лош, или че феминистките са измислили еманципацията, защото им щукнало така, докато си лакирали ноктите.

Другата страна на проблема (защо е толкова рисковано да се оставим на "естествения" процес), произлиза от самата природа на живите същества - стремежа към власт и богатство е просто човешката форма на инстинкта за оцеляване, а той е фундаментален и най-естествен. И ако хората въобще се опитват да го превъзмогват, особено в по-примитивните му форми, то е или от страх, (че ще попаднат на по-голям майстор), или защото е по-изгодно (ако са част от общност, която ги закриля). И тъкмо това второто е причината непрекъснато да се търсят нови концепции за съвместно съществуване, при които хем човек да не върви твърде против инстинктите си, хем да не се бъзика прекомерно с инстинктите на другите. И вероятно решението на този проблем е практически невъзможно, затова и никоя идея не дава глобално решение - т.е - не е "добра", но пък винаги може, поне малко, да се смекчи триенето.

***
колкото до основната тема - Вечна им памет. Нямам какво друго да кажа.

[Green Light]

Учудваш се, защото смяташ въпросите ми за окончателно мнение. Аз(се) питам.

Такива които са зле все ще има. Ще има такива които са гладни, в по- доброто общество ще има такива които работят много и трудно, в още по- доброто ще има такива които почиват на по- лоши места, в следващото ще бъдат тези, които живеят без двор с изглед или градина, а в това което видяхме съвсем наскоро в Лондон, където имат и грдини, и пари и възможност да почиват в Майорка без дори изобщо да работят, там недоволните бяха тези които са просто по- зле от някой друг. Може би другия си купува нив айфон всяка седмица или живее в Бъкингам, но щом нямаме неговите възможности, ние при всички положения ще е стрмим да променим нещата. Кое би било нашият инструмент? Ами идеята, че промяната ще е за всеобщото благо. Ако ние се борим за справедливост, тогава имаме право да рушим. Нали след нас ще разцъфне добър нов свят, където всички ще са щастливи. И тези с айфоните и бъкингамците дори. И няма значение че досега все не се е получавало, при нас ще е ОК, ние ще сме първите, ние наистина за първи път се сещаме че за всички ама за всички може да бъде по- добре, щом се обичаме. Само трябва да убием няколко политици, полицаи и един двама спорещи с нас за цвят.

За пример естествен ход на развитие бих дал норвежкото общство. Без да съм познавач, там драматичните истории са все свързани с външни войни. Наполеонови, Световни е такива. Вътрешни хич липсват. Може би са флегматични норвежците, може би си харесват живота, но на мен най- много ми се връзва че просто са природно тъпи. Мразят да мислят надълбоко. Каквото дойде такова. И тка е станало, че там монархията си остава и до днес, нищо не приемат освен постепенно. И сега са на етап в който ученици се събират всяка година по няколко пъти за да си говорят с премиера как да се промени управлението им към още по- добро. А хората за да могат да участват в обществения живот са решили в петък да работят до три.
Дали има недоволни там? Ами гледай новините, нали, даже не ми се споменава тоя кретеноиден убиец...

Та така. Питам се. Какво ако "идеята" е да не правим нищо драстично. Просто да си работим, да чистим тротоарите, да сменяме некадърните и да затваряме корумпираните? Какво ако се опитваме да правим само това? 150 години подред.

[Амаранта]

Учудваш се, защото смяташ въпросите ми за окончателно мнение. Аз(се) питам.

Такива които са зле все ще има. Ще има такива които са гладни, в по- доброто общество ще има такива които работят много и трудно, в още по- доброто ще има такива които почиват на по- лоши места, в следващото ще бъдат тези, които живеят без двор с изглед или градина, а в това което видяхме съвсем наскоро в Лондон, където имат и грдини, и пари и възможност да почиват в Майорка без дори изобщо да работят, там недоволните бяха тези които са просто по- зле от някой друг. Може би другия си купува нив айфон всяка седмица или живее в Бъкингам, но щом нямаме неговите възможности, ние при всички положения ще е стрмим да променим нещата. Кое би било нашият инструмент? Ами идеята, че промяната ще е за всеобщото благо. Ако ние се борим за справедливост, тогава имаме право да рушим. Нали след нас ще разцъфне добър нов свят, където всички ще са щастливи. И тези с айфоните и бъкингамците дори. И няма значение че досега все не се е получавало, при нас ще е ОК, ние ще сме първите, ние наистина за първи път се сещаме че за всички ама за всички може да бъде по- добре, щом се обичаме. Само трябва да убием няколко политици, полицаи и един двама спорещи с нас за цвят.

За пример естествен ход на развитие бих дал норвежкото общство. Без да съм познавач, там драматичните истории са все свързани с външни войни. Наполеонови, Световни е такива. Вътрешни хич липсват. Може би са флегматични норвежците, може би си харесват живота, но на мен най- много ми се връзва че просто са природно тъпи. Мразят да мислят надълбоко. Каквото дойде такова. И тка е станало, че там монархията си остава и до днес, нищо не приемат освен постепенно. И сега са на етап в който ученици се събират всяка година по няколко пъти за да си говорят с премиера как да се промени управлението им към още по- добро. А хората за да могат да участват в обществения живот са решили в петък да работят до три.
Дали има недоволни там? Ами гледай новините, нали, даже не ми се споменава тоя кретеноиден убиец...

Та така. Питам се. Какво ако "идеята" е да не правим нищо драстично. Просто да си работим, да чистим тротоарите, да сменяме некадърните и да затваряме корумпираните? Какво ако се опитваме да правим само това? 150 години подред.

Защо те разбирам така - все едно изразяваш окончателно мнение?...ми де да знам - до там ми се простират познанията по български, може би не схващам всичко, искам да кажа - нищо лично.

На въпроса - според мен, прекалено много преекспонираш събитията в Лондон...като си помислиш - милиони, не, милиарди хора живеят по-зле от други, и то не просто по-зле, а много зле, години наред, и резултатът от това са няколко счупени витрини в Лондон миналото лято?

Ето ти пример за идеологическо мислене - да го кажем така: стотици хора загиват всяка година заради американските (и не само техните, де) бизнес - интереси в Близкия Изток, колко много се руши там е дори не е чак такъв проблем, на фона на смъртта, и какво - дoбрия бизнес, който иска по-големи печалби vs лошите бедни, които искат да живеят по-добре.

просто се питам и аз - защо тия, на вид леви движения напоследък предизвикват толкова притеснения? не е ли, защото някакси, на някакво ниво, всеки знае, че това разпределение наистина не е справедливо - виж само онова клипче в темата за новата книжка...познай от 3 пъти, кои дечица четат такива книжки, и кои дечица ги обучават такива позитивни учители? - умните, амбициозните и трудолюбивите?! - не позна! - богатитееее, т.е. - тия, които са с богати родители, защо и как - няма значение - парите не миришат, нали. Това сега, хубаво ли е, или не е хубаво? Всичко наред ли е?

От друга страна, очевидно е, че хората приемат да има йерархия, неравнопоставеност и пр., също така, че предпочитат спокойния живот, макар и в недоимък. Обаче - спокойния живот, нали, все някаква разменна монета трябва да има. И като почне да става неспокойно...бе, има си някакъв мълчалив обществен договор, който трябва да се спазва, и той е над закона, защото закона е с по-"делничен" характер...и тук е мястото на разни идеи, идеологии, глобални погледи, прогнози и прочее - да го формулират точно, да уловят тенденциите и т.н., за да се знае, кога нещата отиват в някаква нездравословна крайност, защото най-често се нарушава от незнание и безхаберие - така мисля, и житейският ми опит до сега това показва.

Хората не тръгват да воюват просто за да получат най-новия айфон,
хората воюват за власт, защото тя дава усещане за сигурност -
и колкото по-нестабилни се чувстват, толкова по-склонни стават да се бунтуват, и да си жертват спокойствието,
всъщност даже, когато стигнат да момента на бунта, на практика нищо не жертват, защото вече нямат какво - просто е като 2+2. И тук дори не става въпрос колко са богати спрямо някаква абсолютна мярка, а дали им е възможно да се справят с живота си при новите условия - това е най-важното, а не дали могат да отидат на почивка до Майорка. Субективното усещане е най-важно. Щото и нас не ни топли тва, че почти цяла Африка гладува, а ние не - ако се погледнем през очите на един индиец от копторите, примерно, ще сме ебати и лигльовците презадоволени и мрънкащи, ама кво от това.

Иначе да, очевидно има нации, които се справят по добре от други, народопсихология и пр., то и хората са различни, едни могат едно, други - друго и т.н. На някои, естественото им развитие ги е довело до благоденствие и спокойствие, други - до разруха и гибел. Дали е добро или лошо загиващите да се опитват да оцелеят, вървейки срещу естествените си пориви, и ползвайки чужд опит? - не знам, но пък знам, че човешките същества въобще оцеляват по този начин - подтискат и контролират спонтанността си, за да получат стабилност и по-дълъг живот, да градят общество, цивилизация и пр....а това дали е добро или е лошо, вече съвсем си нямам идея...

[WALL-E]

вижте... идеите са едно
целта е друго
youtu.be/b0elfGxC_Vo
не ми се превежда
нито ми се занимава
аз съм инженер
има достатъчно преводачи дето търкат клавишите по цял ден
напразно

[Green Light]

Учудваш се, защото смяташ въпросите ми за окончателно мнение. Аз(се) питам.

Такива които са зле все ще има. Ще има такива които са гладни, в по- доброто общество ще има такива които работят много и трудно, в още по- доброто ще има такива които почиват на по- лоши места, в следващото ще бъдат тези, които живеят без двор с изглед или градина, а в това което видяхме съвсем наскоро в Лондон, където имат и грдини, и пари и възможност да почиват в Майорка без дори изобщо да работят, там недоволните бяха тези които са просто по- зле от някой друг. Може би другия си купува нив айфон всяка седмица или живее в Бъкингам, но щом нямаме неговите възможности, ние при всички положения ще е стрмим да променим нещата. Кое би било нашият инструмент? Ами идеята, че промяната ще е за всеобщото благо. Ако ние се борим за справедливост, тогава имаме право да рушим. Нали след нас ще разцъфне добър нов свят, където всички ще са щастливи. И тези с айфоните и бъкингамците дори. И няма значение че досега все не се е получавало, при нас ще е ОК, ние ще сме първите, ние наистина за първи път се сещаме че за всички ама за всички може да бъде по- добре, щом се обичаме. Само трябва да убием няколко политици, полицаи и един двама спорещи с нас за цвят.

За пример естествен ход на развитие бих дал норвежкото общство. Без да съм познавач, там драматичните истории са все свързани с външни войни. Наполеонови, Световни е такива. Вътрешни хич липсват. Може би са флегматични норвежците, може би си харесват живота, но на мен най- много ми се връзва че просто са природно тъпи. Мразят да мислят надълбоко. Каквото дойде такова. И тка е станало, че там монархията си остава и до днес, нищо не приемат освен постепенно. И сега са на етап в който ученици се събират всяка година по няколко пъти за да си говорят с премиера как да се промени управлението им към още по- добро. А хората за да могат да участват в обществения живот са решили в петък да работят до три.
Дали има недоволни там? Ами гледай новините, нали, даже не ми се споменава тоя кретеноиден убиец...

Та така. Питам се. Какво ако "идеята" е да не правим нищо драстично. Просто да си работим, да чистим тротоарите, да сменяме некадърните и да затваряме корумпираните? Какво ако се опитваме да правим само това? 150 години подред.

Защо те разбирам така - все едно изразяваш окончателно мнение?...ми де да знам - до там ми се простират познанията по български, може би не схващам всичко, искам да кажа - нищо лично.

На въпроса - според мен, прекалено много преекспонираш събитията в Лондон...като си помислиш - милиони, не, милиарди хора живеят по-зле от други, и то не просто по-зле, а много зле, години наред, и резултатът от това са няколко счупени витрини в Лондон миналото лято?

Ето ти пример за идеологическо мислене - да го кажем така: стотици хора загиват всяка година заради американските (и не само техните, де) бизнес - интереси в Близкия Изток, колко много се руши там е дори не е чак такъв проблем, на фона на смъртта, и какво - дoбрия бизнес, който иска по-големи печалби vs лошите бедни, които искат да живеят по-добре.

просто се питам и аз - защо тия, на вид леви движения напоследък предизвикват толкова притеснения? не е ли, защото някакси, на някакво ниво, всеки знае, че това разпределение наистина не е справедливо - виж само онова клипче в темата за новата книжка...познай от 3 пъти, кои дечица четат такива книжки, и кои дечица ги обучават такива позитивни учители? - умните, амбициозните и трудолюбивите?! - не позна! - богатитееее, т.е. - тия, които са с богати родители, защо и как - няма значение - парите не миришат, нали. Това сега, хубаво ли е, или не е хубаво? Всичко наред ли е?

От друга страна, очевидно е, че хората приемат да има йерархия, неравнопоставеност и пр., също така, че предпочитат спокойния живот, макар и в недоимък. Обаче - спокойния живот, нали, все някаква разменна монета трябва да има. И като почне да става неспокойно...бе, има си някакъв мълчалив обществен договор, който трябва да се спазва, и той е над закона, защото закона е с по-"делничен" характер...и тук е мястото на разни идеи, идеологии, глобални погледи, прогнози и прочее - да го формулират точно, да уловят тенденциите и т.н., за да се знае, кога нещата отиват в някаква нездравословна крайност, защото най-често се нарушава от незнание и безхаберие - така мисля, и житейският ми опит до сега това показва.

Хората не тръгват да воюват просто за да получат най-новия айфон,
хората воюват за власт, защото тя дава усещане за сигурност -
и колкото по-нестабилни се чувстват, толкова по-склонни стават да се бунтуват, и да си жертват спокойствието,
всъщност даже, когато стигнат да момента на бунта, на практика нищо не жертват, защото вече нямат какво - просто е като 2+2. И тук дори не става въпрос колко са богати спрямо някаква абсолютна мярка, а дали им е възможно да се справят с живота си при новите условия - това е най-важното, а не дали могат да отидат на почивка до Майорка. Субективното усещане е най-важно. Щото и нас не ни топли тва, че почти цяла Африка гладува, а ние не - ако се погледнем през очите на един индиец от копторите, примерно, ще сме ебати и лигльовците презадоволени и мрънкащи, ама кво от това.

Иначе да, очевидно има нации, които се справят по добре от други, народопсихология и пр., то и хората са различни, едни могат едно, други - друго и т.н. На някои, естественото им развитие ги е довело до благоденствие и спокойствие, други - до разруха и гибел. Дали е добро или лошо загиващите да се опитват да оцелеят, вървейки срещу естествените си пориви, и ползвайки чужд опит? - не знам, но пък знам, че човешките същества въобще оцеляват по този начин - подтискат и контролират спонтанността си, за да получат стабилност и по-дълъг живот, да градят общество, цивилизация и пр....а това дали е добро или е лошо, вече съвсем си нямам идея...

И двете мнения казват "Бе не знам как е, ама например може да е ей така" Това е според моите познания по български.

[Green Light]

вижте... идеите са едно
целта е друго
youtu.be/b0elfGxC_Vo
не ми се превежда
нито ми се занимава
аз съм инженер
има достатъчно преводачи дето търкат клавишите по цял ден
напразно

"Живота на човека не зависи от това как той работи, а от това как го управляват"

Не знам откъде да подхвана коментара на тая велика мисъл просто.

[Мнемозина]

"Живота на човека не зависи от това как той работи, а от това как го управляват"

Не знам откъде да подхвана коментара на тая велика мисъл просто.

Така си е, какво.

Колкото и да ринеш снега пред вас, докато Отгоре не спрат валежите, няма оправия.

[ELBI]

Да, трябва да се помни това. Хареса ми, че Плевнелиев беше на помена.

наистина важно присъствие. Държавност. Нали предния пропускаше тези събития/дати? Да не би нещо аз да съм пропуснал...