ЕС фондове докога и защо

[Green Light]

Докога и защо трябва да разчитаме на фондове? Не става ли като все едно да искаме разрешение за развитие на това или онова?
Да, ние днес и в следващите може би пет години трябва да се възползваме от финансиране за да оправим градовете си и да стегнем администрацията. Но стратегията за бъдещето взе прекалено много да разчита на ЕС фондове и аз все повече взех да се дразня.
На всичкото отгоре те сами по себе си излезнаха не толкова ефективни и май дори не толкова нужни, колкото мислехме.
Няма ли да чуя за някаква идея за стартиране на насърчаване на производство и търговия която да идва от български политици и да е с идея за български бизнес?

Невъзможните фондове на ЕС

Идеята за изчерпателни правила, универсални във всяка ситуация, звучи утопично, но бюрократичната машина положи сизифовски усилия да сведе многообразието на противоречивата среда под знаменателя на общи процедури. Наръчниците за работа на договарящите органи натрупаха смъртоносно наднормено тегло, като се опитват да погълнат в своите параграфи непокорната българска действителност. Задължиха служителите, натоварени с това непосилно бреме, да инсталират в главите си стотици алгоритми за действие, одитни пътеки и типови образци. Накараха ги да се подпишат, че са го сторили изцяло – в поредните декларации, разбира се.

Експериментът даде фантастични резултати. Комисии избират комисии, които след проверка на трети комисии най-после ще избират проекти. Колко ли време отнема това? Понякога – цяла година между публикуването на поканата и сключването на договорите. Училища, решили наивно да занимават децата с рисуване след часовете, са принудени да описват съответствието на идеята си с национални и европейски стратегически документи, да доказват финансов капацитет чрез отчети и баланси за изминалите три години, да разсъждават над "мултиплициращия ефект" и "добавената стойност". Учители, скочили в трудните води на етническата интеграция, бяха повлечени към дъното от програми с невъзможни имена като "Създаване на благоприятна мултикултурна среда за практическо прилагане
на интеркултурно образование и възпитание". Изпълнението на договорите предизвика агония. В света на правото обвиняемият може да бъде невинен до доказване на противното. А светът на структурните фондове вкара бенефициентите в режим на постоянни оправдания. Беглите хумористични щрихи (но тук няма нищо измислено!) се превръщат в гротеска през индивидуалните истории – всеки опитал има какво да разкаже. Стана ли системата по-ефективна, открита и справедлива? Единствено на хартия.

"Хотели как лучше, а получилось как всегда"*. Милиардите на солидарността трябваше да скъсят дистанцията между силните и изоставащите, но поставиха ново разделение. Многобройни, противоречиви и често ненужни ограничения откъснаха хората и малките участници на проектния пазар от достъпа до финансиране.

[maggot]

Дай първо да започнем от основите - да имаме български политици.
После другото ще си дойде на мястото.

[Green Light]

Дай първо да започнем от основите - да имаме български политици.
После другото ще си дойде на мястото.

Все се чудя и се мая де ще му излезе края. Понеже ако ептен па от основата започнеме трябва да намерим българския народ. А това пък вече опря до история и дори мирмидонци.
Зочо търси народ. Лигавя се, не ми обръщай внимание.
И тръгваме.
Принцове сме ние по рождение и боговете са ни братя! О, прекрасна е земята и колко умни и добри са хората! Погледът ни стреля в далечината, където се вълнува море от свежи лица, летни рокли, чува се смях и викове нздраве.
Обичате ли тези хора? Пита вечният ни Спътник.
Да! Отвръщаме. Искаме да сме там, да сме при тях и да заживеем заедно прекрасния живот на съгласието и едната цел.
Минавайте! Но искам ей тва емпетри?
Какво, какво? Той посочва и виждаме че сме със слушалки. Жалък крадец! Да влачи! Сваляме слушалките и бързаме напред.
Почакайте, спира ни. Послушайте сега вашите братя! Спираме се за момент и чудно. Вместо веселите гласове, чуваме разпокъсани крясъци и злобни закани. Познати гласове шепнат клевети, други безсилно плачат.
Това не ни спира, народа все пак е прекрасен.
Спира ни Дявола на следващият мост. Искам и полароидките, много ми харесват! Сваляме ги с жест. Вземи, само ни пусни напред.
Той прави старовремски поклон и с жест ни кани. Влетяваме като вятър. Но постепенно забавяме ход. Отпред ни чака разнолика, враждебна тълпа.

Поглеждаме назад с надежда. Ще се върнем! Накарай ни да повярваме в емпетройката и полароида! Дяволът е далеч. Не можем да чуем какво ни казва, но виждаме съжалителната усмивка и отрицателното клатене на глава.
Вземи поне паметта и сърцето ни!

Ето- казва Дяволът гледайки разсеяно към някакъв череп- в това единствено, е въпросът!

[Мнемозина]

Тук искам да напиша един роман за бюрокрацията - в последните седмици на няколко пъти се сблъсквам с нея.

Това е безумие някакво, адско губене на време, дотолкова, че за кажеш какво ще вършиш и после да отчетеш какво си свършил, губиш три пъти повече време, отколкото за самото му вършене.
Така обаче било в Европата и така било правилно да бъде.

Но си има и тук при нас една прослойка, с която точно сега започвам да се срещам и като ги слушам как говорят (и съответно мислят), почвам да гледам ей така:
Това е някакъв език, който е създаден да размива нещата и да ги прави криви и замъглени. И прави от няколко простички действия, които са необходими, нещо абсолютно нецентрирано и непонятно. Ама направо се изкушавам да дам примери...
Не е проблемът в сложното изразяване или нещо подобно, с това имам опит и техника за справяне. Понякога се налага да се изразиш сложно, за да дефинираш достатъчно ясно нещото, за което говориш.
Тук случаят е друг - изразяваш се сложно, за да не кажеш нищо конкретно, защото нищо конкретно няма и в главата ти като представа. Това не е политическото говорене, по-зле е. По-зле е и от рекламната лексика, и от проектната фразеология.

"Европейските програми" - ей това е първата мантра на тази прослойка; абсолютният авторитет, критерий, това, от което изпадат в екстаз. Неоспоримото, аксиоматичното. И тоталното оправдание за всичко, което се прави или не се прави.

[ELBI]

сложнотията на ЕК фондове дойде от това, че искат да е по-сложно безнаказаното взимане на пари - 90-те години средства се взимаха по-лесно, но се установиха и злоупотреби и не особена ефективност.

Скоро гледах подробно програмата Конкурентоспособност - нашенска си изцяло, има възможности за финансово подпомагане. Мисля, че има и още български програми, при това с не малко пари. Но няма кой да напише добри проекти и да вземе висящите пари.