Green Light написа:Срамота е, да. И мен все ме хваща яд, като се сетя.
Обаче, ние много малко знаем за историята на нашето национално- освободително движение. Ареста на Левски и смъртта на Ботев са пълен мрак.
Разказите на очевидците- Никола Обретенов и Георги Апостолов за смъртта на Ботев и Никола Цвятков за залавянето на Левски се променят непрекъснато според това кой ги пита, кой е на власт и каква изгода имат. Така че едва ли наистина са казали каквото е било.
Относно двете заптиета също е доста съмнителна работата. В Къкринското ханче хайката е била от 15 заптиета, имало е стрелба, ранени. Един пази каруцата с ханджията Латинеца как се казваше и Никола Цвятков, другия е при Левски, а останалите къде са? А в Търново са ги чакали 200 конни полицаи, това едва ли е било случайност.
Най- честно е да си кажем, че едно - работата през 73 е била тайна и малко хора българи са знаели къде е Левски и кой е, и второ - ние днес много малко знаем.
Знаем, обаче че е имало геройство и че е имало герои, така че е леко нещо демагогия, че и леко нещо предателска спрямо паметта на тези хора, ако намерим повод за срам и омраза към българщината точно в тези епизоди.
Срамно е, да. И още повече е срамно, защото за числеността на конвоя не се знае от разказите на Цвятков, а от турските документи. И още повече е срамно, че за Васил Левски са знаели достатъчно много хора от организацията, а още повече от ръководството й. Включително и за ареста му. Но не са си мръднали пръста. Предаден Левски е не от българският народ, а от ... администрацията. Проектодържавата, така да се каже. И това е срамно. Срамът не е за българския народ, не е за прапрадядо ми, кожухаря, който го е приютявал в дома си. Не е и за поп Кръстю, който по всяка вероятност никого не е предавал и единствен е подкрепил Апостола против обира в Арабаконак. Срамът е за (проекто)държавния апарат, во главе със споменатия Стамболов, всякаквите му там Каравелови, Иванчовци Хаджипенчовичи и т.н. Срамът е за онази порода, която като й позамирише на властчица и все гледа да се набута по-наблизо, а като й замирише на барут и пърлено, е способна на подлости, затъмняващи слънцето. Но това не е българският народ! Както и сега, българският народ не е нито Цветанов, нито Борисов, нито Вальо-Топлото, нито Костов, а са онези мои приятели, които са истински хора и българи (и като теб и малкото дето са останали тук, Грийн), но когато администрацията реши да си позалъже съвестта и ги награди с медал за храброст, им се налага да вземат дрехи под наем, и са смачкани и обезверени, но си остават все такива - истински Хора и Българи. И са българският народ още и тези, които далеч от България, със собствени сили и средства направиха българско училище (и сега се мъчим за детска градина), за да могат децата, най-вече от смесените бракове, да знаят откъде произлизат причудливите им бащини имена и фамилии, както и някоя и друга дума български, а не е българският народ Божидар Димитров, който на трите ни писма по повода, отговаряше "Бла-бла-бла бюджет, бла-бла-бла няма пари, бла-бла-бла оправяйте се сами!".
От споменатата властопитающа категория ме е срам, да.
С народа си се гордея.
Последното нещо, което би ми минало през ума, е да търся повод за срам и омраза към българщината.
Не мир дойдох да донеса, а меч. (Мат. 10:34-35)