Повече са -наблюдавам си цяла редица кошчета - без да искам, така се получава. И съм готова с изводи даже. Жълтото кошче ми е любимо - всяка вечер една мацка паркира в него. Подмества го, слеза да си го върне на мястото и после допаркира.
не се смея, дори не се чудя - така и е удобно. После са зеленото, синьото и три нормални - сив мат. В една събота до последното сиво мярнах нещо зелено. Хубаво фотьойлче (кръстих си го диванче). Хубав ненатрапчив зелен цвят, хубава материя, като новичко ... супер сладко ще ми пасне в друго-зелената спалнята.... Стоя и си пуша (има страхотен поток от хора покрай казанчетата, между другото) и мярвам един дядка да ми гледа диванчето. Пипна го, поразгледа го и му взе седалката - подвижна и отдолу място за багаж. И си я грабна и си изчезна.
:lol::lol: Това - докато реша искам ли да си взема диванче или искам да си купя. Как ще си взема изхвърлено - едно че в боклука ровя, второ - кой знае каква енергия ще ми внесе в къщата ... И продължавам да си пия кафето. И да си размишлявам за хората и казаните. След малко спряха две лелки (40+, не повече) на връщане от пазар - паркирали до кофата за боклук и диванчето им е направо пред задната врата. Заразглбеждаха го, раззвъня се едната и след малко пристигна мъж с комби
. Набутаха диванчето и си тръгнаха доволни. На мен за какво ми е диванче с чужди енергии, пфууууу... и не беше толкова хубаво даже. И т.н. клишета за край.
