Това показаха ли ви го по телевизора?

[Дон Румата Есторски]

Нещо ми е тъжно напоследък...
Гледам наоколо си. Средновековие. Свличаме се в Средновековието. При това с радостни възгласи "Ура!"...
Не исках да ви развалям настроението!
Който иска да продължава с радостните възгласи, да не чете (и гледа):
Обама официално призна въстаническата армия в Сирия за легитимна управляваща сила.
От тук до "възстановяването на демокрацията" е една крачка... Дали ще си развалят коледните празници?
Петиция против спонсорирането на Ал Кайда от Белия дом с 200 милиона $

[itcome]

"Of course there's a war - I saw it on TV." --Robert De Niro, WAG THE DOG

[shshtt]

Аз нямам бг телевизия, не са ми го показвали, но е ясно че американците няма да мирясат с произвеждането на войни тук и там.
Спомням си обаче че Дончев нещо казваше, че опонента на Обама бил още по-краен и войнсвен и затва тоя са избрали.
А бе в Америка яко си печатат пари и се самоубеждават колко са велики, а колко зле е навсякъде.
И българите там имат особена нужда нон стоп да чуват колко зле е в България.
Много близко семейство имаме приятели там и .....така стоят нещата.

[itcome]

Имам един приятел с който пием ракия... ама раздаваме се юнашки, щото ни е сладък мохабета. Обикновено започваме да редим България, обаче на канче - канче и чашка вече сме подредили и света.

Сабален като се събудя и света пак се обърнал на дето си стои... шашав и омотан. Само дето вече и мен ме боли главата и ми свършва ентусиазма да го подреждам...
До следващия път...

[angel]

Аз нямам бг телевизия, не са ми го показвали, но е ясно че американците няма да мирясат с произвеждането на войни тук и там.
Спомням си обаче че Дончев нещо казваше, че опонента на Обама бил още по-краен и войнсвен и затва тоя са избрали.
А бе в Америка яко си печатат пари и се самоубеждават колко са велики, а колко зле е навсякъде.
И българите там имат особена нужда нон стоп да чуват колко зле е в България.
Много близко семейство имаме приятели там и .....така стоят нещата.

ехх тоз Дончев, все той виновен бре.

Ами Обама е 100 пъти по-добре от Румни. Те и двамата са боклуци и лъжат ама другия беше много краен. Само един пример - искаше да забранява абортите, щото на виждаш ли религията му ги забранявала.
Иначе тук е зле ама в БГ-то още по-зле. Ама не ми се дискутира тва отново.

[shshtt]

ехх тоз Дончев, все той виновен бре.

Ами Обама е 100 пъти по-добре от Румни. Те и двамата са боклуци и лъжат ама другия беше много краен. Само един пример - искаше да забранява абортите, щото на виждаш ли религията му ги забранявала.
Иначе тук е зле ама в БГ-то още по-зле. Ама не ми се дискутира тва отново.

тц! не че е виновен
и на мен хич, ама хич не ми се ще да ес дърляме, еле па за америка

[Дон Румата Есторски]

Имам един приятел с който пием ракия...

Всъщност по-правилната позиция. (И ти благодаря, че правилно си ме разбрал!)
Човек трябва да се научи да приема това, което не може да промени... докато(!) не може.
Мен по-скоро ме дразни реакцията "Ура!".
Реакцията е като на дете, на което "по-големите батковци" са счупили играчката.
То скача по нея, разплесквайки остатъците й в калта, и се радва,
а "батковците" го гледат с презрителна насмешка...
И се присъединява, когато те отиват да чупят играчката на следващото дете.

[Дон Румата Есторски]

...и се самоубеждават колко са велики, а колко зле е навсякъде...

Всъщност това май им е единственото хубаво нещо - вярата, че са, ако не пъп, то поне Стомахът на света.
Но и най-слабото им място, едновременно с това.

[Дон Румата Есторски]

Иначе тук е зле ама в БГ-то още по-зле. Ама не ми се дискутира тва отново.

На мен също не ми се спори, защото подозирам, че накрая и двамата ще останем при мненията си.
Но ако под "тук" разбираш САЩ, нещата всъщност не са много по-добре от колкото в България.
Всъщност на Ромни "му изяде главата" еврейският въпрос...
И петицията за излизане на Тексас от състава на Обединените страни (United States of America) е доста опасен симптом.
Но не за това е темата ми.
Средновековието.
Както предрекъл Николай Бердяев, в есето си направило го толкова популярен на запад, свличаме се от горния
кръг на спиралата направо в средновековието...

[Green Light]

Нещо ми е тъжно напоследък...
Гледам наоколо си. Средновековие. Свличаме се в Средновековието. При това с радостни възгласи "Ура!"...
Не исках да ви развалям настроението!
Който иска да продължава с радостните възгласи, да не чете (и гледа):
Обама официално призна въстаническата армия в Сирия за легитимна управляваща сила.
От тук до "възстановяването на демокрацията" е една крачка... Дали ще си развалят коледните празници?
Петиция против спонсорирането на Ал Кайда от Белия дом с 200 милиона $

Наште хора бая акции си купиха от възстаниците. (Хъм. Да живее спелчека. Сега разбирам, че тая дума се пише без "з". Табелката на улица "Народно възстание" ми е пред очите още, Сигурно ще е писана преди промяната на правописа, риш. И аз, живеейки весело и наивно без спелчеци, цял живот си пиша "възстание".
Прекръстиха улицата. Прекръстваме и думата- "въстание" ще е.) (Хъм, хъм. Спелчека подчертава "спелчек" Кво ще правим?)

Външно много подкрепяше опозицията на Сирия. Конференция имаше тук. Офис на дисиденти. Телевизионни прояви, декларации... Юрнахме се много яко да връщаме позиции в арабския свят. Ако вземе начи Асад да бие, язък начи.
Ние се юрнахме също толкова яко да връщаме позиции и в персийския свят. Голямо шоу е да гледаш как въртят и сучат наште, само и само да не признаят, че Иран има пръст в атентата в Бургас. Ама рано или късно ще трябва да си кажат и пак така - сума труд отива на кино.
Ма трябва да са свикнали. Външно тва.

[WALL-E]

Голямо шоу е да гледаш как въртят и сучат наште, ...

мдаа, а от 2-те кули половината от жертвите са чифути..

[Green Light]

Голямо шоу е да гледаш как въртят и сучат наште, ...

мдаа, а от 2-те кули половината от жертвите са чифути..

Бе то и един човек да загине някъде и се оказва, че половината жертви са от Израел. Трагедията си е трагедия обаче. Тая бомбаджийска работа е мръснишка много.

[WALL-E]

май не разбра

[Sweety]

Нещо ми е тъжно напоследък...
Гледам наоколо си. Средновековие. Свличаме се в Средновековието. При това с радостни възгласи "Ура!"...
Не исках да ви развалям настроението!
Който иска да продължава с радостните възгласи, да не чете (и гледа):
Обама официално призна въстаническата армия в Сирия за легитимна управляваща сила.
От тук до "възстановяването на демокрацията" е една крачка... Дали ще си развалят коледните празници?
Петиция против спонсорирането на Ал Кайда от Белия дом с 200 милиона $

какъв е тоя драматизъм, бе човек?!
Може да се погледне по друг начин...че ще бъде крачка назад, две напред!
америка, ах америка!
никога не съм била там, искам да отида два пъти, да речем, до Ню York и до Гранд Кануон, Ниагара 6те го пропусна тоз живот...
Аз мразя и обичам американците, америка и сащ...
Така съм и с някои хора, а други пък обичам и мразя...
Та емоционалността по такива теми е някак приемлива но драматизма не и ходи никак.
Американците ако вече не са наи-великата нация, пак са в ТОП 3

И какво искаш да кажеш с този втория линк за петицията?
Ми 1600 човека са се подписали в тази петиция, щото не знам какво си...
ми провеждат си външната политика Щатите...
П.С. Аз обикновено се изказвам против тази държава и обществото им, ама нали трябва винаги да съм контра (това разбира се е просто самоирония )

[Sweety]

Наште хора бая акции си купиха от възстаниците. (Хъм. Да живее спелчека. Сега разбирам, че тая дума се пише без "з". Табелката на улица "Народно възстание" ми е пред очите още, Сигурно ще е писана преди промяната на правописа, риш. И аз, живеейки весело и наивно без спелчеци, цял живот си пиша "възстание".
Прекръстиха улицата. Прекръстваме и думата- "въстание" ще е.) (Хъм, хъм. Спелчека подчертава "спелчек" Кво ще правим?)

...

ах! ама не сме ли набори с тебе бе? Че аз цял живот си го знам въстание и въстанници!
тц, тц
скучно ти е било в училище маи

[windcolours]

Наште хора бая акции си купиха от възстаниците. (Хъм. Да живее спелчека. Сега разбирам, че тая дума се пише без "з". Табелката на улица "Народно възстание" ми е пред очите още, Сигурно ще е писана преди промяната на правописа, риш. И аз, живеейки весело и наивно без спелчеци, цял живот си пиша "възстание".
Прекръстиха улицата. Прекръстваме и думата- "въстание" ще е.) (Хъм, хъм. Спелчека подчертава "спелчек" Кво ще правим?)

...

ах! ама не сме ли набори с тебе бе? Че аз цял живот си го знам въстание и въстанници!
тц, тц
скучно ти е било в училище маи

аз го научих едва преди няколко години докато четях една табела в Копривщица. Почти бях готова да направя забележка на уредниците на музея, когато си дадох сметка, че точно на това място би следвало да знаят по-добре от мен правописа на думата въстание
Ми логично е някак си да е въЗстание... другото следва руско правило някак си

[Green Light]

май не разбра

А. Сефте!

[Sweety]

Наште хора бая акции си купиха от възстаниците. (Хъм. Да живее спелчека. Сега разбирам, че тая дума се пише без "з". Табелката на улица "Народно възстание" ми е пред очите още, Сигурно ще е писана преди промяната на правописа, риш. И аз, живеейки весело и наивно без спелчеци, цял живот си пиша "възстание".
Прекръстиха улицата. Прекръстваме и думата- "въстание" ще е.) (Хъм, хъм. Спелчека подчертава "спелчек" Кво ще правим?)

...

ах! ама не сме ли набори с тебе бе? Че аз цял живот си го знам въстание и въстанници!
тц, тц
скучно ти е било в училище маи

аз го научих едва преди няколко години докато четях една табела в Копривщица. Почти бях готова да направя забележка на уредниците на музея, когато си дадох сметка, че точно на това място би следвало да знаят по-добре от мен правописа на думата въстание
Ми логично е някак си да е въЗстание... другото следва руско правило някак си

хахаха...бе уинди не знам защо така! или си криете годините и сте баси дъртаците (1945!)
или просто там у софииско ПАК не сте разбрали нещо

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1% ... 0%B8%D0%B5

[Green Light]

ах! ама не сме ли набори с тебе бе? Че аз цял живот си го знам въстание и въстанници!
тц, тц
скучно ти е било в училище маи

Със сина си говорех наскоро. Изкарва двойки по трудово и пеене и аз му пиля -бе може ли да си толко умен и такива глупости да правиш и все в тоя род. И той - подразнен така. Това ми е обичайно, аз знам че дразня хората на тая тема. - ми вика- бе не мога да съм като като тебе всичко да знам. Отмина ми яда. Начи тоя човек е на нива повече от мен, когато бях аз седми клас. Викам- ела бе маймуно! Сядай там и слушай лекция: Пълен въздух под налягане бях аз 7ми клас. Нито математиката, нито па българския съм го знаел. Пропуски имах и мързел бях и всичко. И сега съм така, никаква разлика няма. Аре мЕтла бегай, ти си знаеш, аз съм с тебе и тва е.

Просто единственото което ме дърпа е че не мога да понеса да бъда зле оценен. Подскачам по метър нагоре ако усетя, че нещо някой си мисли че не съм за шест и съм готов да не спя, да не ям и влакове да взривявам. Тва ми е на мене. (Демек тъп и упорит, ама не съм му го казал, понеже де да го знам накъде ще го избие)

Скука пълна беше тва даскало. Най- ясно си спомням дет се бих с Косьо и за димката по география. Другото ми е мъгла. Възстание. Пфу.

[Sweety]

ах! ама не сме ли набори с тебе бе? Че аз цял живот си го знам въстание и въстанници!
тц, тц
скучно ти е било в училище маи

Със сина си говорех наскоро. Изкарва двойки по трудово и пеене и аз му пиля -бе може ли да си толко умен и такива глупости да правиш и все в тоя род. И той - подразнен така. Това ми е обичайно, аз знам че дразня хората на тая тема. - ми вика- бе не мога да съм като като тебе всичко да знам. Отмина ми яда. Начи тоя човек е на нива повече от мен, когато бях аз седми клас. Викам- ела бе маймуно! Сядай там и слушай лекция: Пълен въздух под налягане бях аз 7ми клас. Нито математиката, нито па българския съм го знаел. Пропуски имах и мързел бях и всичко. И сега съм така, никаква разлика няма. Аре мЕтла бегай, ти си знаеш, аз съм с тебе и тва е.

Просто единственото което ме дърпа е че не мога да понеса да бъда зле оценен. Подскачам по метър нагоре ако усетя, че нещо някой си мисли че не съм за шест и съм готов да не спя, да не ям и влакове да взривявам. Тва ми е на мене. (Демек тъп и упорит, ама не съм му го казал, понеже де да го знам накъде ще го избие)

Скука пълна беше тва даскало. Най- ясно си спомням дет се бих с Косьо и за димката по география. Другото ми е мъгла. Възстание. Пфу.

и аз това щях да ти кажа в оная другата тема за даскалото и работата с хора, дето разправяше за историита и т.н...
ми така е както казва хлапетото ти...не може да са всички като тебе всичо да знаят, тва ти е проблема и с даскалото, аха
умно ти е хлапето да, ама пък от друга страна, знаеш ли колко отдалече ти се забелязва

...ти всъщност каза ли му на детето, че е нива над тебе на тази възраст? или само тука го написа? трябва да му даваш думата и на него...
Та причината да те разбирам по този въпрос е, че и аз го имам същя проблем...от всичко разбирам! друг е въпроса какво мога да правя...
Обаче от друга страна ти идея си нямаш какво е когато си и красив и имаш и интелигентно така излъчване..като мене
идея си нямаш!

[angel]

искам да съм... свободен

Иначе тук е зле ама в БГ-то още по-зле. Ама не ми се дискутира тва отново.

На мен също не ми се спори, защото подозирам, че накрая и двамата ще останем при мненията си.
Но ако под "тук" разбираш САЩ, нещата всъщност не са много по-добре от колкото в България.
Всъщност на Ромни "му изяде главата" еврейският въпрос...
И петицията за излизане на Тексас от състава на Обединените страни (United States of America) е доста опасен симптом.
Но не за това е темата ми.
Средновековието.
Както предрекъл Николай Бердяев, в есето си направило го толкова популярен на запад, свличаме се от горния
кръг на спиралата направо в средновековието...

Живота е толкова шарен. Политическите, социални и индивидуални събития рефлектират на материален и и и... един вътрешен свят. Вътрешен? Чувства, емоции, мисли, усещания. Понякога е трудно, на всички планове - общ, социален, групов и индивидуален. Понякога се свличат нещата в преди средновековието, понякога се издигат отвъд пределите на слънчевата система. А понякога защото ние не познаваме тези невидими светове съвсем съзнателно, стават и изненади. И после се събудих... и усетих омоталите се около краката ми чаршафи, отворих очи примижайки от утринната светлина и се огледах, нямаше и помен от онази шумна, прашна улица по която вървях за последен път преди да се прибера у дома и да заспя непробудно. Сякаш и напрежението което изпитвах от несподелената ми любов се беше изпарило. Елена ми се стори толкова далечна и непозната, въпреки че черните й очи и млечно бялата и нежна кожа още докосваха устните ми. Надигнах се от леглото да оггледам всичко по-добре - сякаш това не се случваше на мен и се опитвах да разбера къде съм - бях в същата стая в която живея от 6 години. Всичко си беше на мястото, масата с два стола, хладилника с магнит от Лондон, бързовара за чай, статуята на Буда върху малката масичка в ъгъла, всичко си беше на мястото, но толкова различно, сякаш принадлежеше на някой друг. Усмихнах се дяволито и доволно, знаех че този ден ще е различен. Знаех че нещо се беше случило, но не знаех точно какво. Пуснах телевизора, някакви новини за финансови кризи, за убийства, бедствия и аварий. Изгасих го с отгечено протягане на ръката. Седнах на компютъра да проверя новите постове във форума в който бях почнал отскоро да пиша и чета, пишеше нещо за свличания в Средновековието, за проблеми със шофьорски книжки, други разни. Толкова далечно, ми се стори всичко. Затворих браузъра и се замислих - какво ми има? Весел съм, чувствам се като току що изкаран от пералнята - чистичък и бодър - всичко е наред и в същото време всичко е абсолютно различно. И тъкмо да навляза в традиционнните си размишления за това кое е грешно в мен или света... чух съседа да дъни яко искам да бъда... свободен

всичко зависи само от самите нас, и това как ние избираме да гледаме на нещата, нали?

[shshtt]

Живота е толкова шарен. Политическите, социални и индивидуални събития рефлектират на материален и и и... един вътрешен свят. Вътрешен? Чувства, емоции, мисли, усещания. Понякога е трудно, на всички планове - общ, социален, групов и индивидуален. Понякога се свличат нещата в преди средновековието, понякога се издигат отвъд пределите на слънчевата система. А понякога защото ние не познаваме тези невидими светове съвсем съзнателно, стават и изненади. И после се събудих... и усетих омоталите се около краката ми чаршафи, отворих очи примижайки от утринната светлина и се огледах, нямаше и помен от онази шумна, прашна улица по която вървях за последен път преди да се прибера у дома и да заспя непробудно. Сякаш и напрежението което изпитвах от несподелената ми любов се беше изпарило. Елена ми се стори толкова далечна и непозната, въпреки че черните й очи и млечно бялата и нежна кожа още докосваха устните ми. Надигнах се от леглото да оггледам всичко по-добре - сякаш това не се случваше на мен и се опитвах да разбера къде съм - бях в същата стая в която живея от 6 години. Всичко си беше на мястото, масата с два стола, хладилника с магнит от Лондон, бързовара за чай, статуята на Буда върху малката масичка в ъгъла, всичко си беше на мястото, но толкова различно, сякаш принадлежеше на някой друг. Усмихнах се дяволито и доволно, знаех че този ден ще е различен. Знаех че нещо се беше случило, но не знаех точно какво. Пуснах телевизора, някакви новини за финансови кризи, за убийства, бедствия и аварий. Изгасих го с отгечено протягане на ръката. Седнах на компютъра да проверя новите постове във форума в който бях почнал отскоро да пиша и чета, пишеше нещо за свличания в Средновековието, за проблеми със шофьорски книжки, други разни. Толкова далечно, ми се стори всичко. Затворих браузъра и се замислих - какво ми има? Весел съм, чувствам се като току що изкаран от пералнята - чистичък и бодър - всичко е наред и в същото време всичко е абсолютно различно. И тъкмо да навляза в традиционнните си размишления за това кое е грешно в мен или света... чух съседа да дъни яко искам да бъда... свободен

всичко зависи само от самите нас, и това как ние избираме да гледаме на нещата, нали?

А леле-леле какъвто си чистичък и бодър как да не те нацелувам сега кажи

Между другото и на мен вчера ми беше някакъв такъв готин и уравновесен ден. Сдобрих се с приятел с който за пореден път си бяхме обтегнали отношенията и така леко ми стана на душата, че не ми се пишеше; получих и чакана хубава вест; синът се е справил на изпитите; дъщерята е спокойна, дори се съгласи да ми помогне за мойте неща; направила съм списък и днес ще търся подаръчета за коледа, и въобще хубав е живота.


това парче е за теб

[vyara]

всичко зависи само от самите нас, и това как ние избираме да гледаме на нещата, нали?

Да, но е трудно понякога откъсването.

В едно списание гледах следната снимка - една и съща стая във висок модерен блок, но обзаведена по различен начин от всяко семейство. Някакъв корейски жилищен блок. И гледах, гледах, абе има нещо притеснително в различността, направо еднакви си бяха. Във всички, в абсолютно всички стаи имаше по един телевизор на централно място. И по един диван срещу него. Всичко друго различно, това неизменно.

Модерният човек аз го виждам с глава, закачена като с пъпна връв за Матрицата. Ходи си той навсякъде обаче пъпната връв, с която е вързан за един светещ екран (телевозор, интернет, все тая) е навсякъде. Няма отърване. Няма край промиването на мозъци, експериментите, игричките, параноите, внушенията и т.н.

И аз понякога попадам в процепи, в които щастието струи с пълна сила. И това е винаги извън технологиите, вещите и т.н.

[Green Light]

Обаче от друга страна ти идея си нямаш какво е когато си и красив и имаш и интелигентно така излъчване..като мене
идея си нямаш!

Ох, имам, имам! Голяма тежест е!

[Green Light]

всичко зависи само от самите нас, и това как ние избираме да гледаме на нещата, нали?

Да, но е трудно понякога откъсването.

В едно списание гледах следната снимка - една и съща стая във висок модерен блок, но обзаведена по различен начин от всяко семейство. Някакъв корейски жилищен блок. И гледах, гледах, абе има нещо притеснително в различността, направо еднакви си бяха. Във всички, в абсолютно всички стаи имаше по един телевизор на централно място. И по един диван срещу него. Всичко друго различно, това неизменно.

Модерният човек аз го виждам с глава, закачена като с пъпна връв за Матрицата. Ходи си той навсякъде обаче пъпната връв, с която е вързан за един светещ екран (телевозор, интернет, все тая) е навсякъде. Няма отърване. Няма край промиването на мозъци, експериментите, игричките, параноите, внушенията и т.н.

И аз понякога попадам в процепи, в които щастието струи с пълна сила. И това е винаги извън технологиите, вещите и т.н.

Аз си спомням че съм писал за олтара в дома. Всеки дом има олтар, иначе не е дом. Навремето е било я огнище, я икона. Сега е ТВто.
Ние у нас опитваме с музика.
Аудиотехниката не обича дигиталните джаджи и залага на аналоговата шашмалогия. Електронни лампи. Това го разправям защото гледай каква обстановка става. Лампите на усилвателя греят лекичко и светят сякаш са свещи. Отделно тук таме у нас си има свещи и ние ги палнахме, загасихме полилеи и лампиони и с готина музика много добре ни се получи.
Не ни се зяпа хич в екрани. Мисля, че всички вече го разбират.

(Може обаче да е късно.)

[Green Light]

Живота е толкова шарен. Политическите, социални и индивидуални събития рефлектират на материален и и и... един вътрешен свят. Вътрешен? Чувства, емоции, мисли, усещания. Понякога е трудно, на всички планове - общ, социален, групов и индивидуален. Понякога се свличат нещата в преди средновековието, понякога се издигат отвъд пределите на слънчевата система. А понякога защото ние не познаваме тези невидими светове съвсем съзнателно, стават и изненади. И после се събудих... и усетих омоталите се около краката ми чаршафи, отворих очи примижайки от утринната светлина и се огледах, нямаше и помен от онази шумна, прашна улица по която вървях за последен път преди да се прибера у дома и да заспя непробудно. Сякаш и напрежението което изпитвах от несподелената ми любов се беше изпарило. Елена ми се стори толкова далечна и непозната, въпреки че черните й очи и млечно бялата и нежна кожа още докосваха устните ми. Надигнах се от леглото да оггледам всичко по-добре - сякаш това не се случваше на мен и се опитвах да разбера къде съм - бях в същата стая в която живея от 6 години. Всичко си беше на мястото, масата с два стола, хладилника с магнит от Лондон, бързовара за чай, статуята на Буда върху малката масичка в ъгъла, всичко си беше на мястото, но толкова различно, сякаш принадлежеше на някой друг. Усмихнах се дяволито и доволно, знаех че този ден ще е различен. Знаех че нещо се беше случило, но не знаех точно какво. Пуснах телевизора, някакви новини за финансови кризи, за убийства, бедствия и аварий. Изгасих го с отгечено протягане на ръката. Седнах на компютъра да проверя новите постове във форума в който бях почнал отскоро да пиша и чета, пишеше нещо за свличания в Средновековието, за проблеми със шофьорски книжки, други разни. Толкова далечно, ми се стори всичко. Затворих браузъра и се замислих - какво ми има? Весел съм, чувствам се като току що изкаран от пералнята - чистичък и бодър - всичко е наред и в същото време всичко е абсолютно различно. И тъкмо да навляза в традиционнните си размишления за това кое е грешно в мен или света... чух съседа да дъни яко искам да бъда... свободен

всичко зависи само от самите нас, и това как ние избираме да гледаме на нещата, нали?

Готино!

Дончев, това с лекота ли го постигаш? На мен ми е трудно. Не знам защо. Мисля, че е защото ме е страх. Мисля, че съм се хванал за стария свят, старото знание, проблемите, мръсното, корупцията и тия неща. И не смея да отварям някакви нови, чисти но непознати и страшни врати и простори в съзнанието си. Преувеличавам, разбира се, за да съм по ясен, аз винаги преувеличавам.
Тоя прост и сив такъв свят си е моя свят и тоя смотан народ са си моите хора и аз съм си техен. Не че не искам да променя нещата, обаче така с конвенционални средства ако може. Наредби, закони, обсъждания.. такива работи.
Тая вътрешна промяна и нов свят... не знам.

Интересно ми е, секи случай, де, което пишеш. Пък е и добро много.

[angel]

Живота е толкова шарен. Политическите, социални и индивидуални събития рефлектират на материален и и и... един вътрешен свят. Вътрешен? Чувства, емоции, мисли, усещания. Понякога е трудно, на всички планове - общ, социален, групов и индивидуален. Понякога се свличат нещата в преди средновековието, понякога се издигат отвъд пределите на слънчевата система. А понякога защото ние не познаваме тези невидими светове съвсем съзнателно, стават и изненади. И после се събудих... и усетих омоталите се около краката ми чаршафи, отворих очи примижайки от утринната светлина и се огледах, нямаше и помен от онази шумна, прашна улица по която вървях за последен път преди да се прибера у дома и да заспя непробудно. Сякаш и напрежението което изпитвах от несподелената ми любов се беше изпарило. Елена ми се стори толкова далечна и непозната, въпреки че черните й очи и млечно бялата и нежна кожа още докосваха устните ми. Надигнах се от леглото да оггледам всичко по-добре - сякаш това не се случваше на мен и се опитвах да разбера къде съм - бях в същата стая в която живея от 6 години. Всичко си беше на мястото, масата с два стола, хладилника с магнит от Лондон, бързовара за чай, статуята на Буда върху малката масичка в ъгъла, всичко си беше на мястото, но толкова различно, сякаш принадлежеше на някой друг. Усмихнах се дяволито и доволно, знаех че този ден ще е различен. Знаех че нещо се беше случило, но не знаех точно какво. Пуснах телевизора, някакви новини за финансови кризи, за убийства, бедствия и аварий. Изгасих го с отгечено протягане на ръката. Седнах на компютъра да проверя новите постове във форума в който бях почнал отскоро да пиша и чета, пишеше нещо за свличания в Средновековието, за проблеми със шофьорски книжки, други разни. Толкова далечно, ми се стори всичко. Затворих браузъра и се замислих - какво ми има? Весел съм, чувствам се като току що изкаран от пералнята - чистичък и бодър - всичко е наред и в същото време всичко е абсолютно различно. И тъкмо да навляза в традиционнните си размишления за това кое е грешно в мен или света... чух съседа да дъни яко искам да бъда... свободен

всичко зависи само от самите нас, и това как ние избираме да гледаме на нещата, нали?

Готино!

Дончев, това с лекота ли го постигаш? На мен ми е трудно. Не знам защо. Мисля, че е защото ме е страх. Мисля, че съм се хванал за стария свят, старото знание, проблемите, мръсното, корупцията и тия неща. И не смея да отварям някакви нови, чисти но непознати и страшни врати и простори в съзнанието си. Преувеличавам, разбира се, за да съм по ясен, аз винаги преувеличавам.
Тоя прост и сив такъв свят си е моя свят и тоя смотан народ са си моите хора и аз съм си техен. Не че не искам да променя нещата, обаче така с конвенционални средства ако може. Наредби, закони, обсъждания.. такива работи.
Тая вътрешна промяна и нов свят... не знам.

Интересно ми е, секи случай, де, което пишеш. Пък е и добро много.

Ами не ми е лесно. Понякога се гърча, понякога недоумявам какво ми има, понякога се ядосвам и страдам. В крайна сметка преди години осъзнах, че всичките тези състояния идват за да ми покажат нещо и да науча нещо от тях. Така с времето вместо да ги отхвърлям започнах да ги опознавам. Днес поякога пак ми се случва да съм например напрегнат, но в общи линии много малко неща могат да ме изкарат извън баланс. Най-вече ако някой се опитва да се държи зле с близките ми хора, тогава ставам много рязък и защитаващ. Та така.