Staradort
Астрономите го наричат "галактика джудже", но Малкият Магеланов облак, който е един от най-близките съседи на Млечния път, е наистина вълшебен, припомня ни CNET.
За пореден път това се доказва от тази нова снимка, пусната от NASA, по повод на това, че астрономи за пръв път засякоха излъчването на рентгенови лъчи от млада звезда извън пределите на нашата галактика.
Това се случва за пръв път откакто учените следят жизнения цикъл на звездите. Най-активната звездна формация в региона е NGC 602.
Лъчите идват от т.нар. Източно крило на Малкия Магеланов облак и според екипа от Космическия център "Маршал" в Хънтсвил, щата Алабама тази част на галактиката може да бъде отлична естествена лаборатория за изследването на звездите най-вече защото там съдържанието на газ и прах е доста ниско.
Обекти
На непредубеден наблюдател му се струва, че всички звезди са еднакво отдалечени от нас. Някои учени в минали времена се досещали, че звездите всъщност са далечни слънца. Самият Коперник разсъждавал, че след като Земята обикаля около Слънцето, то ние би трябвало да виждаме как близките звезди се преместват на фона на далечните, като описват едва забалежими елипси – отражение на земната орбита. Колкото по-далече е звездата, толкова по-малка елипса ще описва тя на небето. Ако измерим ъгъла, под който тази елипса се вижда от Земята, лесно можем да пресметнем разстоянието до звездата, при положение, че ни е известен радиуса на земната орбита. Този ъгъл се нарича паралактичен ъгъл p, а явлението тригонометричен паралакс. Методът на тригонометричните паралакси за сега е единствения начин за пряко определяне на разстоянията до звездите.
http://wyp.sliven.net/Pleiades%20Bulgar ... apter4.htm
От спектъра на една звезда можем да научим:
1. Химическия състав на веществото – “разшифроването” на спектъра разкрива елементите, от които е съставена атмосферата на звездите;
2. Температурата – в зависимост от температурата, атомите на един и същ елемент могат да показват различни абсорбционни спектри. Сравняването със спектри, където температурата е известна, дава повърхностната температура на звездата;
3. Пространствената скорост – несъмнено звездите се движат, но ние с нашите телескопи виждаме само тяхното движение по небесната сфера (нарича се собствено движение).
Как да разберем дали те се приближават или отдалечават? Това може да ни разкрие спектрографът. С негова помощ астрономите забелязват, че абсорбционните линии се преместват от обичайните си положение към червения или синия край на спектъра. През 1843 г. австрийският учен К. Доплер открива, че синьото отместване означава приближаване, а червеното, че звездата се отдалечава от нас с определена скорост. Тази скорост се нарича радиална и за Плеядите тя е +5 км/сек., т.е. те се отдалечават от нас. Спектрите на звездите са много разнообразни, но внимателното сравняване показва, че те могат да се разделят на няколко спектрални класове. Сега се използва спектралната класификация на звездите, разработена в края на 19 и началото на 20 век в Харвардската обсерватория под ръководството на Едуард Пикеринг.
