Колко пари ви стигат?

[frisky lioness]

много въпроси бе, бате!
Ми пари ми трябват да има кво да ям, да ми е топло вкъщи, да пийна с пирятели, да ида някъде със същите тия пирятели.
Работя по цял ден, щото ми е интересно. Понякога не го и усещам как минава деня.
Дали има смисъл блъскането? Абе, уж има, ама за кого ли...

За състезанието е най-лесен отговора - на човек му е заложено да се сравнява с другите, защото живее в група. Околните са коректива - кое е парвилно, кое е добро, кое е успешно и кое не. И оттам и усещането за реализация - ти си успял ако имаш по-голяма къща от Драган и по-висока заплата от Петкан. Социална психология - начален курс.
Елементарно, Адсон

Аз може и да спя на лекции, падре Уилям, обаче много добре си спомням че в манастира никой нямаше обяснение откъде накъде трябва да си ги мерим, къщите. Аз тва питам.

Впрочем един от възможните отговори на въпроса ми към Фриски(Какво ще искам да правя днес, ако съм сам на Земята) може би е точно от "Името на Розата" Сигурно най- чистото човешко желание е желанието "Да знам"

Отивай в Шао лИН (абе, тва как се пише:shy::??)

[Remmivs]

ям като за световно. От дете не съм ял така - 4 пъти на ден задължително.

[frisky lioness]

С глада се свиква. Справка: Рем

:lol::lol:

[frisky lioness]

ям като за световно. От дете не съм ял така - 4 пъти на ден задължително.

По една солета и обелката на 1/2 ябълка:winkw:

[Remmivs]

[frisky lioness]

Малиии:blink::shocked: Не ти ли става тежко:winkw:

Ей, да не ми се обиди?:shy::( Шегувам се...

Знаеш ли, че и аз искам такава таблица, ама кат свършат постите:-):winkw:

[Remmivs]

Аз? Да ти се обидя?
На мен? Тежко?

Глупости

[frisky lioness]

Аз? Да ти се обидя?
На мен? Тежко?

Глупости

[4avdar4e]

Малиии:blink::shocked: Не ти ли става тежко:winkw:

Ей, да не ми се обиди?:shy::( Шегувам се...

Знаеш ли, че и аз искам такава таблица, ама кат свършат постите:-):winkw:

Аз затова се бъзикам с Рема, щото знам, че носи и не се обижда. С някои други не бих си позволила...

[frisky lioness]

С някои други не бих си позволила...

И аз

[Ън]

Впрочем един от възможните отговори на въпроса ми към Фриски(Какво ще искам да правя днес, ако съм сам на Земята) може би е точно от "Името на Розата" Сигурно най- чистото човешко желание е желанието "Да знам"

Тая книга можеше да бъде много по- стойностна, ако ги нямаше безспирните теологични диспути в нея. Вярно, че У. Еко иска чрез тях да ни покаже ограничеността на НЕзнаещия, НЕучещ и НЕграмотен свят и пагубното му въздействие в/у всички човеци живеещи в него, но е прекалил леко.
А "Да знам" е в основата, естествено. "Просто трябва да знаем"...

[Мнемозина]

Харесва ми да съм тук, на мястото съм си, мисля че това е хубав начин да прекарам живота си, но не мога да престана да мисля: - Какво бих правел, ако "парите" изчезнат от ума ми. Като цел, като нужда, като средство, ...изобщо? Какво наистина искам?

Нямам никаква представа ти какво би правил, ако парите изчезнат от ума ти или ако имаш всичките пари и цялата власт на света.
Обаче се сещам за един много загатнат образ от Пътеводителя на галактическия стопаджия - беше нещо като реален владетел на Вселената или поне този, който знаеше всичко за нея.
Та той беше един смахнат на вид човек, който обсъждаше супата си и вселенските въпроси със своята котка.

Между другото, "да знаеш" не е действие. Действието е да научаваш, да узнаваш. А и двете, казват, носели печал (без "ба" в този случай. В други случаи не е така, но не говорим за тях в момента).

[Ън]

Между другото, "да знаеш" не е действие. Действието е да научаваш, да узнаваш. А и двете, казват, носели печал (без "ба" в този случай. В други случаи не е така, но не говорим за тях в момента).

Е, това е игра на думи. За да знаеш, трябва да научиш.

[Мнемозина]

Между другото, "да знаеш" не е действие. Действието е да научаваш, да узнаваш. А и двете, казват, носели печал (без "ба" в този случай. В други случаи не е така, но не говорим за тях в момента).

Е, това е игра на думи. За да знаеш, трябва да научиш.

Не, не е игра на думи.
Едното е състояние, другото е процес и това е много важна разлика при така зададените от Грийн въпроси.

[Ън]

Между другото, "да знаеш" не е действие. Действието е да научаваш, да узнаваш. А и двете, казват, носели печал (без "ба" в този случай. В други случаи не е така, но не говорим за тях в момента).

Е, това е игра на думи. За да знаеш, трябва да научиш.

Не, не е игра на думи.
Едното е състояние, другото е процес и това е много важна разлика при така зададените от Грийн въпроси.

А как ще стигнеш до състоянието без да си минала през процеса? Нещата са свързани.

[Мнемозина]

А как ще стигнеш до състоянието без да си минала през процеса? Нещата са свързани.

Въпросът е да удържиш процеса. В него е удоволствието.

[Ън]

А как ще стигнеш до състоянието без да си минала през процеса? Нещата са свързани.

Въпросът е да удържиш процеса. В него е удоволствието.

То се подразбира, мисля. Тръгнал ли си по пътеката на знанието няма как да спреш процеса, щото пълно познание няма.

П.П. Я кажи, ти не си ли софиянка?

[Мнемозина]

То се подразбира, мисля. Тръгнал ли си по пътеката на знанието няма как да спреш процеса, щото пълно познание няма.

П.П. Я кажи, ти не си ли софиянка?

Има, има, много лесно се спира.
В София живея, да.

[Ън]

То се подразбира, мисля. Тръгнал ли си по пътеката на знанието няма как да спреш процеса, щото пълно познание няма.

П.П. Я кажи, ти не си ли софиянка?

Има, има, много лесно се спира.
В София живея, да.

Значи не говорим за едно и също нещо. Грийна говореше за знанието като цитира "Името на розата", а там то не спира и не е възможно да бъде спряно. Това е квинтесенцията на книгата.
Като си в София, що не ходиш по купони, а? Я виж, ние с жената от Пловдив ще се дотътрим, Уишес и Латревю от Варна, докторката от другия край на света, а ти... Ти...

[Мнемозина]

То се подразбира, мисля. Тръгнал ли си по пътеката на знанието няма как да спреш процеса, щото пълно познание няма.

П.П. Я кажи, ти не си ли софиянка?

Има, има, много лесно се спира.
В София живея, да.

Значи не говорим за едно и също нещо. Грийна говореше за знанието като цитира "Името на розата", а там то не спира и не е възможно да бъде спряно. Това е квинтесенцията на книгата.
Като си в София, що не ходиш по купони, а? Я виж, ние с жената от Пловдив ще се дотътрим, Уишес и Латревю от Варна, докторката от другия край на света, а ти... Ти...

Да, вярно, че в "Името на розата" за това става дума.
Сигурна бях, че за това питаш. Ами... не искам да обещавам отсега, но може да опитам да дойда.

[Ън]

То се подразбира, мисля. Тръгнал ли си по пътеката на знанието няма как да спреш процеса, щото пълно познание няма.

П.П. Я кажи, ти не си ли софиянка?

Има, има, много лесно се спира.
В София живея, да.

Значи не говорим за едно и също нещо. Грийна говореше за знанието като цитира "Името на розата", а там то не спира и не е възможно да бъде спряно. Това е квинтесенцията на книгата.
Като си в София, що не ходиш по купони, а? Я виж, ние с жената от Пловдив ще се дотътрим, Уишес и Латревю от Варна, докторката от другия край на света, а ти... Ти...

Да, вярно, че в "Името на розата" за това става дума.
Сигурна бях, че за това питаш. Ами... не искам да обещавам отсега, но може да опитам да дойда.

Ами, ще се радвам ако дойдеш! :-):-)

[Мнемозина]

Ами, ще се радвам ако дойдеш! :-):-)

Много си мил, благодаря.
Ще се постарая.

[snowprincess]

Аз може и да спя на лекции, падре Уилям, обаче много добре си спомням че в манастира никой нямаше обяснение откъде накъде трябва да си ги мерим, къщите. Аз тва питам.

Там тоя въпрос на го обсъждахме... ученико

Та така сега - защото мерейки се и имайки повече пари и по-големи къщи се самоопределяме като по-успели от околните. Базата ни за сравнение е материална, защото материалната е видима - тоест, можеш да я демонстрираш на околните (познати или не) без особено затруднение - не ти трябва да опознаваш някой - ако той има по-скъпа кола, по-голяма къща и т.н. и т.н, той разполага с повече средства, по-адаптивен е към средата, по-печеливш. имаме нужда да демонстрраме благосъстоянието си, защото така се твърждаваме най вече пред самите себе си. Според чичо ти Фройд личността се дели на:

- несъзнавано (То) - подтиснати психични системи
- Аз - съзнаваната ни представа за самите нас - отново сложна система, в която влизат и представите на околните за нас, перчупени през собствената ни преценка
- Свръх-Аз - това, което бихмче искали да бъдем и понякога проектираме този идеал върху себе си и въввеждаме околните в заблуждение за това какво сме. В това отношение много показателен пример - моя съседка даде 700 кинта за телефон само за да може да го показва насам-натам и да демонстрира социален статус. Проблема е, че след това трябваше да ги отгладува, щото не може да си го позволи. Е, за чий е тва, питам аз?

Мъчи ли те нещо или просто ти се философства?:-)

я да дам и аз един пример:lol:
Его иска секс. Когато намери подходящ обект, Ид започва да работи. Тогава идва времето на Суперегото, то започва да досажда и забранява, защо не трябва да се прави секс.

може и с пари
Его иска пари. Когато ги намери, Ид ще ги изхарчи, но Суперегото ще се пречка и на двамата - първо дали са законно спечелени, а после за какво да бъдат похарчени

Ид се подчинява на принципа на удоволствието
Его се подчинява се на принципа на реалността. Егото, за разлика от Ид-а разграничава реалността от фантазията
Суперего (се разделя на съвест и его-идеал) - това е система от ценности, норми, етика, разумно съвместими с приетите от обкръжението

[snowprincess]

тц, истинската база за сравнение не са връстниците ни, а жизнените постижения на родителите ни, ако сме постигнали повече от тях - интелектуално, материално, професионално, духовно..., значи човекът е успял, защото е надрасъл равнището, което е получил от майка си и баща си

Хм. Не винаги. Но и това има роля, да.
Все пак си мисля, че връстниците са по-силния аргумент като коректив, щото от един момент нататък те са доминантни в света ти.

не съм съгласна, че трябва да се сравняваме с връстниците си, защото това не води до никъде
ще станем като в приказката за "жабата, дето искала да бъде като слона и се надувала, надувала, докато се пръснала"

както аз не гледам в чуждия двор, не искам и хората да ми броят парите

[snowprincess]

Грийни, ако беше на ръба на оцеляването, ако живееше с едната българска пенсия, но пък беше в къща с камина в планината, щеше ли да си по-щастлив?

От вчера си мисля какво да ти отговоря. Като че ли не. Нямаше да съм щастлив. Но не искам това- да живея в планината. Какво искам извън печалбата, здравето, и извън любовта на близките?
- Може би- да знам и да научавам
чудя се какво друго да напиша, зтрих едно две предположения. Може би е това. Може би ще съм щастлив с една пенсия но безкрай знание и отговори

Чаве, не можах да намеря къде си писала това горното и се закачам след Грийн. Вуйчо ми живя така. С най-малката пенсия, на ръба на оцеляването, с цигани, в къща, която приличаше на коптор, но беше щастлив. Той беше избрал така да живее. Майка ходеше всеки месец, носеше му пари, храна и лекарства... Молеше го да дойде да живее в нашата къща на село. Единственото условие беше да не пуска мангалите. Той не се съгласи. Живееше ден за ден, но нямаше жена и деца. Мир на душата му!

[Stranniche]

Наскоро четох за японската принцеса Масако, която от години страда от нервно разстройство. И да си супер богат...

http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/3939179.stm

Ако някой иска превод, ще го направя.

За пари не искам да разсъждавам сега, че няма да заспя - по-угнетяващо е дори от мисълта за цяла тава грис-халва! :blink: