МАГИЯ, ОБСЕСИЯ и КОМПУЛСИЯ.
Къде се крият корените на магическото мислене? Каква е връзката между ОКР и магическите ритуали? Защо атеистите също се молят на Бог? В нашето общество преобладава „магическото“ мислене. Изследванията на различни агенции го потвърждават. Но къде се крият неговите корени? Дали всъщност магическото мислене не е нещо напълно нормално от гледна точка на човешката еволюция?
Открих неговите извори, когато четях велики автори като Джоузеф Камбъл, Мирча Елиаде и Джеймс Джордж Фрейзър.
В магическото мислене се съхранява древен преживелищен опит — стремеж към преживяване на един дълбок, сакрален свят.
За съжаление то просто не пасва на модерния, рационален свят, в който преобладава материалната ориентация. Това обаче не означава, че трябва мигновено да изтрием магическото мислене като архаичен остатък или признак на примитивизъм.
Отдавна Карл Густав Юнг е забелязал, че всяко дълбоко човешко търсене и страдание в крайна сметка се свежда до намирането на Бог.
В следващите редове ще разгледам и съпоставя магическото мислене и Обсесивно-компулсивно разстройство, за да покажа тясната аналогия между двете. Чрез техните сходства ще видим как всеки от нас носи в себе си магически вярвания — дори и убеденият атеист, който в миг на страдание се обръща към Бога с молитва.
Ритуалите от миналото и обсесивно-компулсивното разстройство могат да се разглеждат като близки „роднини“, доколкото магическото мислене в обсесиите има сходен произход с това в традиционните ритуални вярвания. И в двата случая стои убеждението, че чрез определени действия може да се повлияе на неконтролируемата реалност.
Така например в древността сушата е била „отменяна“ чрез ритуални практики, отправяли са се молитви за дъжд, а бъдещето е било предсказвано чрез гадаене по вътрешностите на жертвени животни и други подобни действия.
Общото между тези практики и обсесивно-компулсивните ритуали е стремежът да се внесе ред, предвидимост и усещане за контрол в свят, преживяван като несигурен и заплашителен. Разликата е, че традиционните ритуали са културно споделени и социално валидирани, докато при обсесивно-компулсивното разстройство ритуалите са индивидуални, принудителни и често осъзнавани като ирационални, но въпреки това трудно преодолими.
При обсесивно-компулсивно разстройство, и по-специално при компулсивното чистене, от психодинамична гледна точка това може да се разглежда като несъзнаван опит на човека да „сключи договор“ със смъртта. Колкото по-неопетнено, непроменено и съвършено подредено е всичко, толкова по-малък изглежда шансът да настъпи катастрофа или загуба. В този смисъл човек сякаш „плаща данък“ на смъртта, като не живее живота си по автентичен и спонтанен начин, а по педантичен и ригиден. Чрез подредбата и контрола той се стреми да извлече съвършенство от хаоса и безпорядъка, да наложи форма върху неоформеното.Този механизъм обаче облекчава тревожността само временно. Дифузното вътрешно напрежение се редуцира за кратко, но впоследствие се завръща, което поддържа цикъла на компулсивното поведение.
С две думи разликата между ритуалите на племето се преживяват като нещо хубаво, докато ритуалите на страдащия от ОКР - като нещо болезнено.статус във ФБ Магия, обсесия, компулсия
