Нещо, което вчера четох. Не е точно за липса, а за "празнота":Remmivs написа: "Опитайте се да запълните съзнанието си с представата за липсата на съзнание и ще разберете невъзможността да сторите това" пише испанския философ Мигел де Унамуно в "Трагичното усещане за Живота". "Усилието да проумеем това ни причинява мъчително замайване. Ние не можем да си представим себе си като несъществуващи".
Дао е кух съд,
И неговата употреба е неизчерпаема,
Бездънна.
Кухотата (празнотата) е една от ключовите думи в Лаодзъ. Той говори за празнотата все отново и отново. Празнотата означава пространство; празнотата означава обширност. Празнотата означава неизчерпаемост.
Ти живееш в къща, но твоето разбиране за къщата се свежда до стените. Разбирането на Лаодзъ се отнася до пространството вътре в нея, не до стените.
Той казва: "Стените не са къщата. Как можеш да живееш в стените? Ти живееш в празнотата, не в стените. Празнотата - това е истинската къща.
Когато обаче мислиш за къщата, мислиш за конструкцията, която е около празнотата. Затова дворецът и колибата ти изглеждат като различни неща.
Но не и на Лаодзъ - защото празнотата е една и съща.
Ако гледаш стените, тогава, разбира се, колибата е колиба, а дворецът е дворец. Но ако разглеждаш вътрешната празнота, която е истинската къща - защото само празнотата може да те приюти, а не стените - тогава между колибата и двореца няма разлика.
Не съществува богата празнота и бедна празнота: всички празноти са еднакви, равни. Но има богати стени и бедни стени.
Когато разбереш това, ще станат възможни много неща, защото това е аналогия с неограничена възможност и смисъл.
Когато се вглеждаш в някой човек, в тялото му ли се вглеждаш. В такъв случай разглеждаш стените. Това не е истинският човек - истинският човек е вътрешната празнота. Тялото може да е красиво, грозно, болно, здраво, младо, старо, но вътрешната празнота винаги е една и съща. В такъв случай не разглеждай телата, разглеждай вътрешната празнота.
Лаодзъ открива аналогии навсякъде.
...
Лаодзъ казва: Погледни вътрешното, не гледай външното. Вътрешната празнота е твоето същество; вътрешната кухота, вътрешната празнота, е твоето същество. Това означава, че твоето битие е твое небитие, защото думата "битие" ти дава усещането, че вътре има нещо. Не, там няма никой - цялата "някойност" е отвън, отвътре е "никойността", кухотата. Цялото его е на повърхността, отвътре е отсъствието на его. Кой е там вътре? След като разбереш, ще се смееш, ще кажеш, че въпросът е безсмислен.
Няма никой, абсолютното нищо - затова си обширен, затова си с качеството на Брама, затова не можеш никъде да откриеш Бога - защото той е празнотата на цялото, а ти продължаваш да търсиш някакво тяло.
Останалото ТУК
същият
Ей ви на още един начин на затваряне на врати...
