последно сега!Remmivs написа:Нирвана?Мнемозина написа:Говорим не за действия, а за усещания, за начин на приемане на нещата от живота.
на кое ще му казваме - нирваната
?............
абсолютно вярно
Лека-полека ще стигнеш до истината 
Всяко наше действие малко или много се отразява и променя бъдещето[/quote]
затова говори/пише Незнайко...
затова нещата се натрупват...натрупват...
освен ако не намериш начин да ги разтовариш...
АКО можеш да намериш начин...
виждам всякакви съдби...
всякакви ....
и за момент се замислям...ще мога ли и аз така като 75 годишният чичко,който се е оженил за втори път преди 15 години и за това време е обиколил 60 страни в света...все още влюбен в 70 годишната си съпруга....и е много ,много болен...
или ще мога ли като 72 годишната жена,която преди 4 седмици загуби мъжа си ,с който са били заедно от 20 годишни...и която се гордее с 4 те си дец..а сега е сама сама...
или ще бъда като бабата вчера на 84 години...не помни какво и дали е яла сутринта...
и си казва...:"не помня"...
те дали са живели за мига,когато са могли ?
щото животът е един миг...
Всяко наше действие малко или много се отразява и променя бъдещето
[/quote]затова говори/пише Незнайко...
затова нещата се натрупват...натрупват...
освен ако не намериш начин да ги разтовариш...
АКО можеш да намериш начин...
виждам всякакви съдби...
всякакви ....
и за момент се замислям...ще мога ли и аз така като 75 годишният чичко,който се е оженил за втори път преди 15 години и за това време е обиколил 60 страни в света...все още влюбен в 70 годишната си съпруга....и е много ,много болен...
или ще мога ли като 72 годишната жена,която преди 4 седмици загуби мъжа си ,с който са били заедно от 20 годишни...и която се гордее с 4 те си дец..а сега е сама сама...
или ще бъда като бабата вчера на 84 години...не помни какво и дали е яла сутринта...
и си казва...:"не помня"...
те дали са живели за мига,когато са могли ?
щото животът е един миг...
кой аз ли?
вярно е...caliostro написа:мнооо насериозно възприемаш нещата
вчера онази баба ме накара да се замисля...
че това живот ли е?
( професионално изкривяване..случва се от време на време,когато съм уморена...иначе не съм така...честна пионерска!)
Re: абсолютно вярно
Физиологията и наследствеността също си казват тежката дума.doktorka написа: затова говори/пише Незнайко...
затова нещата се натрупват...натрупват...
освен ако не намериш начин да ги разтовариш...
АКО можеш да намериш начин...
виждам всякакви съдби...
всякакви ....
и за момент се замислям...ще мога ли и аз така като 75 годишният чичко,който се е оженил за втори път преди 15 години и за това време е обиколил 60 страни в света...все още влюбен в 70 годишната си съпруга....и е много ,много болен...
или ще мога ли като 72 годишната жена,която преди 4 седмици загуби мъжа си ,с който са били заедно от 20 годишни...и която се гордее с 4 те си дец..а сега е сама сама...
или ще бъда като бабата вчера на 84 години...не помни какво и дали е яла сутринта...
и си казва...:"не помня"...
те дали са живели за мига,когато са могли ?
щото животът е един миг...
Всичко зависи от това как гледаш на нещата и доколко ти влияят - положително или отрицателно, и от нагласата ти, и от възпитанието ти, и от средата ти, и от ред други неща...
If you wish to go fast - go alone, if you wish to go far - go together.
на...
всички за туй говорим...Remmivs написа:E, затова - цени/улови мига.Wishes написа:Точноcaliostro написа:универсални рецепти няма
има само общи нюанси някакви
другото е строго индивидуално
на кой квото му е писано това
извод..като дойда ПАК...иска да ме водите на пиано бар ПАК....
мое ли?
Re: на...
Нали тоя път ти щеше да ни водиш нейде, а??doktorka написа: всички за туй говорим...
извод..като дойда ПАК...иска да ме водите на пиано бар ПАК....
мое ли?
и коктейлите пропусна 
:rotfl24:
Re: Не
Падаме и ставаме, падаме и ставаме, падаме и ставаме...Remmivs написа:напред и нагоре
това е живота
падни 7 пъти стани 8
и не как да е, а с усмивка
какво е живота ако не полет? м?
пълзене?
не, друже, благодаря
предпочитам свободното падане, което заблудената ми душа да мисли за възход
Всяко падане е болезнено, макар да стискаме зъби и да не го показваме.
Всяко ставане- също е болезнено и трудно, макар да ни носи удовлетворение от победата над болката.
Ние се гордеем, че можем да станем след като сме паднали.
Ние знаем, че сме силни, защото сме се справили с поредното предизвикателство, с поредният проблем, с поредното падане...
Пак ще станем- ДА, но всичко се отразява върху човека в нас. Вехне не само външната ни обвивка, вехне и човека в нас.
Вехнене... хареса ми тази дума. Мисля, че е доста точна за състоянието, което искам да опиша...
Както при спортистите- падат и стават, стискайки зъби, но след години ставите болят, напомняйки за множеството падания.
Така е и със всички ни.
Не, че няма да станем! Напротив- ще станем! Но всичко това се трупа вътре в нас.
Вехнем.
Бавно, но вехнем...
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
Re: Не
"Това, което не ни убива ни прави по-силни" - каква глупост, а?:lol:[unknown] написа: Падаме и ставаме, падаме и ставаме, падаме и ставаме...
Всяко падане е болезнено, макар да стискаме зъби и да не го показваме.
Всяко ставане- също е болезнено и трудно, макар да ни носи удовлетворение от победата над болката.
Ние се гордеем, че можем да станем след като сме паднали.
Ние знаем, че сме силни, защото сме се справили с поредното предизвикателство, с поредният проблем, с поредното падане...
Пак ще станем- ДА, но всичко се отразява върху човека в нас. Вехне не само външната ни обвивка, вехне и човека в нас.
Вехнене... хареса ми тази дума. Мисля, че е доста точна за състоянието, което искам да опиша...
Както при спортистите- падат и стават, стискайки зъби, но след години ставите болят, напомняйки за множеството падания.
Така е и със всички ни.
Не, че няма да станем! Напротив- ще станем! Но всичко това се трупа вътре в нас.
Вехнем.
Бавно, но вехнем...
Да, странно е това. Ставаме по- внимателни, по- съчувстващи, по- човечни... Но и по- напрегнати, по- изнервени, по- притеснителни... Може би, защото знаем, че има много страшни неща на света. Неща извън нашият контрол, такива, които могат да ни смачкат, въпреки умението ни да се изправяме. Неща, за които човек не мисли в разцвета на младоста си.Мнемозина написа:
Всяка тема има много страни, да. Но основната тук беше за това как се променя възприемането на живота с напредването на възрастта. Ако съм я разбрала правилно, естествено. Като дойде Незнайния, ще каже.
И сега, макар и да сме пак уверени във себе си като преди, даваме си сметка, че не всичко ни е подвластно.
Простете, че говоря в множествено число. Сигурно е, защото искам да не съм сам в тези си мисли. Мисля, че и вие сте почувствали тези неща.
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
Re: абсолютно вярно
Ти намерила ли си този начин? Щото аз- не.doktorka написа:
затова говори/пише Незнайко...
затова нещата се натрупват...натрупват...
освен ако не намериш начин да ги разтовариш...
АКО можеш да намериш начин...
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
Re: Не
Абе, не е съвсем глупост.esti написа:"Това, което не ни убива ни прави по-силни" - каква глупост, а?:lol:[unknown] написа: Падаме и ставаме, падаме и ставаме, падаме и ставаме...
Всяко падане е болезнено, макар да стискаме зъби и да не го показваме.
Всяко ставане- също е болезнено и трудно, макар да ни носи удовлетворение от победата над болката.
Ние се гордеем, че можем да станем след като сме паднали.
Ние знаем, че сме силни, защото сме се справили с поредното предизвикателство, с поредният проблем, с поредното падане...
Пак ще станем- ДА, но всичко се отразява върху човека в нас. Вехне не само външната ни обвивка, вехне и човека в нас.
Вехнене... хареса ми тази дума. Мисля, че е доста точна за състоянието, което искам да опиша...
Както при спортистите- падат и стават, стискайки зъби, но след години ставите болят, напомняйки за множеството падания.
Така е и със всички ни.
Не, че няма да станем! Напротив- ще станем! Но всичко това се трупа вътре в нас.
Вехнем.
Бавно, но вехнем...
Аз съм съгласен с Ницше.
Наистина тези неща, които ни мачкат без да ни убиват ни правят по- силни. И наистина можем да се изправяме след това пред по- големи трудности и да се справяме с тях.
Но, има едно голямо НО! Справя се с трудностите- войнът в нас. Този, който сме отгледали, тренирали и обучили за битки.
Този- външният, воюващият, бронираният!
А вътре в нас човекът е вса така раним...
И все така- обикновен човек.
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
Re: абсолютно вярно
Начинът е в малките бягства.[unknown] написа:Ти намерила ли си този начин? Щото аз- не.doktorka написа:
затова говори/пише Незнайко...
затова нещата се натрупват...натрупват...
освен ако не намериш начин да ги разтовариш...
АКО можеш да намериш начин...
Да забравиш всичко това.
За пет минути.
За един час.
За половин ден.
Понякога дори и за два-три дни...
И да знаеш, че наоколо има приятели.
Или че могат да се появят нови.
Panta rhei...
Re: абсолютно вярно
Понякога, когато съм бил подлаган на сериозни изпитания са ми казвали- "Ти си силен, ще се справиш"Мнемозина написа:
Начинът е в малките бягства.
Да забравиш всичко това.
За пет минути.
За един час.
За половин ден.
Понякога дори и за два-три дни...
И да знаеш, че наоколо има приятели.
Или че могат да се появят нови.
Да- знам, че съм силен и знам, че ще се справя. Но...
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
Re: абсолютно вярно
... но ти е трудно, знам.[unknown] написа: Понякога, когато съм бил подлаган на сериозни изпитания са ми казвали- "Ти си силен, ще се справиш"
Да- знам, че съм силен и знам, че ще се справя. Но...
Лесно вече няма. Ако изобщо е имало.
Пак ще ти кажа: въпросът е как гледаш.
Ако говорехме преди година, щях да мисля същото, което пишеш сега ти.
Panta rhei...
Re: абсолютно вярно
...но ми е болно.Мнемозина написа:
... но ти е трудно, знам.
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
Re: на...
Мое и в Пловдив, а?doktorka написа:
всички за туй говорим...
извод..като дойда ПАК...иска да ме водите на пиано бар ПАК....
мое ли?
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
Re: абсолютно вярно
не знам защо, но ми изниква асоциация за спиралата - чували сте предполагам, за това как почти всичко е устроено на принципа на спиралата и тъй всяко "падане" и "ставане" изглежда същото - ама не съвсем, понеже вече си на друго ниво на спиралата....това не е лошо мисля, че именно на този принцип се гради еволюцията. Тъжно е може би,че човек се мисли за голяма работа, а всъщност е едно малкооо...нищенцее в цялата вселена - всичките му несгоди, борби, успехи и проблеми всъщност са без значение в един по-глобален мащаб[unknown] написа:...но ми е болно.Мнемозина написа:
... но ти е трудно, знам.
Re: абсолютно вярно
Да, прашинка.bibilyana написа:не знам защо, но ми изниква асоциация за спиралата - чували сте предполагам, за това как почти всичко е устроено на принципа на спиралата и тъй всяко "падане" и "ставане" изглежда същото - ама не съвсем, понеже вече си на друго ниво на спиралата....това не е лошо мисля, че именно на този принцип се гради еволюцията. Тъжно е може би,че човек се мисли за голяма работа, а всъщност е едно малкооо...нищенцее в цялата вселена - всичките му несгоди, борби, успехи и проблеми всъщност са без значение в един по-глобален мащаб[unknown] написа:...но ми е болно.Мнемозина написа:
... но ти е трудно, знам.
Рем ще ти каже, че и прашинка не сме...
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
Re: Не
А за мен си е глупост.[unknown] написа: Абе, не е съвсем глупост.
Аз съм съгласен с Ницше.
Наистина тези неща, които ни мачкат без да ни убиват ни правят по- силни. И наистина можем да се изправяме след това пред по- големи трудности и да се справяме с тях.
Но, има едно голямо НО! Справя се с трудностите- войнът в нас. Този, който сме отгледали, тренирали и обучили за битки.
Този- външният, воюващият, бронираният!
А вътре в нас човекът е вса така раним...
И все така- обикновен човек.
Това, което не ме убива не ме прави по-силна, а ме осакатява.
Всяка гадост си оставя отпечатъка.
И започвам да вехна.
Хубавото, радостта, щастието също оставят отпечатък - това ме прави по-силна.
Re: Не
Това, за осакатяването го бях писал веднъж.esti написа:А за мен си е глупост.[unknown] написа: Абе, не е съвсем глупост.
Аз съм съгласен с Ницше.
Наистина тези неща, които ни мачкат без да ни убиват ни правят по- силни. И наистина можем да се изправяме след това пред по- големи трудности и да се справяме с тях.
Но, има едно голямо НО! Справя се с трудностите- войнът в нас. Този, който сме отгледали, тренирали и обучили за битки.
Този- външният, воюващият, бронираният!
А вътре в нас човекът е вса така раним...
И все така- обикновен човек.
Това, което не ме убива не ме прави по-силна, а ме осакатява.
Всяка гадост си оставя отпечатъка.
И започвам да вехна.
Хубавото, радостта, щастието също оставят отпечатък - това ме прави по-силна.
Странно.Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
