Бивалиците

[4avdar4e]

Това е тема, посветена на Мнемо. И на Вера Мутафчиева. И на сър Айвънхоу, ама тва е друга тема... Няма да слагам емотикони и да си оправям правописа, който разбрал - разбрал.. Не ми се сърдете, моляя...

Мнемозина (оу, че страшно звучи цялото й име) тук веднъж спомена една авторка, една книга. После бе така добра, както и хубава, да ми я даде за четене. И аз сега не мога да си мълча.

Обаче! Първо ще си кажа за "Крал Лир" (барем мине между другото) - женските роли са слаби, ужасно!!!, слуховите ефекти са безкрайно излишни. Не харесвам особено постановки, в които екипът не е отбор. Жалко е, когато мъжете са по-добри, Мнемооо (Мина време, трябваше да си кажа...)

Та. За "Бивалиците". От Набоков и "Лолита" насам не съм имала желание да чета на глас. Да усещам всяка дума с върха на езика си, на небцето си... Седях си в среднощната тишина и исках да съм на площада и да чета на глас. Да примлясквам всяка дума, да я вкусят околните.. Някакъв стаен словесен ексхибиционзъм. Липсва ми..

Исках още тогава да препиша част от книгата. После да я ... вкусим заедно.

След като за една вечер я глътнах наполовина (преядох!, реших, че трябвя по-кротко (иначе Зорбас - черешите...) И сега какво?

В момента, в който затворих корицата, искам да почна отначало. Бавнооооо... Искам да си говоря с някого, който я е чел. Защото иначе ... Какво да ви кажа. Нищо не се е променило. Хората са такива, каквито са. Жените са нещо различно. Жените от заклеймени семейства са още по-различно.. Битките, които някои водят, не са битките, които други водят. Истините, които едни виждат, не са истините, които други виждат.

П.П. Дали Прешъс Уилсън и Братя Аргирови са били ВИП? Какво е лриемствеността? Какво е изведнъж да ти кажат "едни пари от едни други хора те чакат, ама ти не знаш"???

П.П.П. В целия си интернетски живот не съм писала толкова дълъг постинг, простете. Че и без смайлики.

П.П.П.П. Мнемо, искам си и 3 книга!!!!!

[Niya]

Чаве, единствено мога да кажа - завидях. Когато една книга, музика, филм ми остави този вкус, съм щастлива и ненаситна. Радвам се за теб, но не мога да поговоря, така и не разбрах коя е книгата, даже и да сте го споменавали някъде.
Искам и аз.

[latrevw]

Чаве, никой от досегашните ти постинги не е вълнувал като този!
аз така или иначе не обичам смайликите особено, така че още по-приятно ми беше.

браво на Мнемо и на Вера Мтафчиева!
нямам търпение да си купя книгата...
благодаря ти!

[snowprincess]

с такова писане палиш
вероятно и аз ще я потърся

[Ън]

Е, коя е тази книга, все пак...

[4avdar4e]

Е, коя е тази книга, все пак...

Бивалици, пише си, бе, Док:lol:

[Ън]

Е, коя е тази книга, все пак...

Бивалици, пише си, бе, Док:lol:

Хъм, много съм разсеян...

[bibilyana]

Казвайй от къде можем да си я намерим, било то и в електронен формат,чеее ще се пукна по шевовете от благородна завистт като те чета - познато ми е чувството, но за съжаление рядко съм чела такива книги, които да ме грабнат

[vyara]

Мда. И на мен постинга ти ми стисна главата някак...
Просто няма начин да не си купя най-накрая тази книга.

[4avdar4e]

Казвайй от къде можем да си я намерим, било то и в електронен формат,чеее ще се пукна по шевовете от благородна завистт като те чета - познато ми е чувството, но за съжаление рядко съм чела такива книги, които да ме грабнат

Няма я в нетя, мисля. Принципно са три тома, аз заради една съседка на Мнемо почнах направо от втория. Има я в интернет книжарниците, ей тук например: http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=8475

[4avdar4e]

Момичета, радвам се, че съм ви погъделичкала.

Аз, понеже, таковата, обикновено тук се лигавя... Не ми обръщайте фнимание, от време на време мога и да съм сериозна

[Мнемозина]

Чаве,

ти направо ме усмърти.
Днес трябваше да ми бъде един земен кухненски ден!

Толкова много неща искам да ти кажа, че... май ще си запазя правото да я вдигам тази тема, когато успея да уловя и подредя някои от тях в главата си.

Но първото от тях е: напоследък понякога си задавам въпроса какво всъщност правя в този клуб. Цялото хахо-хихи е много приятно и разтоварващо наистина, но за мен то никога не би могло да бъде достатъчно. Не и ако понякога не видя нещо друго. Не и ако не успея да покажа и аз нещо друго. Не и ако няма кой да ми го покаже това другото, или да види и да разбере моето.
Обаче искам да те/ви предупредя нещо.
Това, което аз успявам (надявам се) да ви покажа и кажа, не е винаги мое. Често пъти то е четено някъде или подсказвано ми от някого. Имала съм - и имам - страхотен късмет с хората около мен. Средата е страшно важно нещо.

За "Бивалиците":
Не искам да си говорим за тях и Вера Мутафчиева, преди да си прочела и третия том (има и четвърти, между другото). Само ще ти кажа, че това, което ти засега си разпознала като свое в нея, не е това, което съм разпознала като свое аз. Моето е повече в следващата книга като че ли. Не съм сигурна, от доста време не съм ги препрочитала.
Тя е много, извънредно сложна личност. А има и друго, което от Бивалиците не можеш да разбереш (аз го знам от приятелка на дъщеря й, не става въпрос за клюка някаква), и което довежда до един много страшен обрат в живота й. Но мисля, че ще го усетиш в третия том.
Но във всички случаи начинът й на писане е замайващ. Сигурно ще ти се види смешно, но след Бивалиците българският език ми се стори нещо неподозирано различно. Но може и просто в този момент да съм узряла за това.
Чудя се сега как да ти дам третия том. Обещаваш ли като се видим, да не говорим за тях? Защото ако си го изговорим, няма да мога да пиша после.
А мога ли всъщност всичко да напиша? Как да стане...

За "Крал Лир"... и си права, и не си. Ще опитам по-късно следобед да ти обясня какво имам предвид.

Благодаря ти!

[annonymus]

Раздразнихте ми любопитството сега!

Бива ли така?

[4avdar4e]

Уф, три пъти те препрочетох и ще ти обещая каквото поискаш!:-)

Мислех си, говорили сме си и друг път, някои книги/филми/музики сякаш ни намират в точния момент. Ще ти дам един пример. "Животът е прекрасен" на Роберто Бенини. Бягам от този филми вече 5 години. Един хубав съботен ден другарчето ми по съдба го гледа, аз бях от другата страна на телевизора. Той се смя и плака с глас. От този момент аз не мога да се престраша да го гледам. А напоследък той ме преследва, филмът.

Така е и с някои книги. Може би "Бивалиците", прочетена в друг момент щеше да ми повлияе по друг начин (напоследък ривъ на филми, нещо толкова нехарактерно за мен).

Чакам да се накухниш и да се намислиш...

[snowprincess]

Уф, три пъти те препрочетох и ще ти обещая каквото поискаш!:-)

Мислех си, говорили сме си и друг път, някои книги/филми/музики сякаш ни намират в точния момент. Ще ти дам един пример. "Животът е прекрасен" на Роберто Бенини. Бягам от този филми вече 5 години. Един хубав съботен ден другарчето ми по съдба го гледа, аз бях от другата страна на телевизора. Той се смя и плака с глас. От този момент аз не мога да се престраша да го гледам. А напоследък той ме преследва, филмът.

Така е и с някои книги. Може би "Бивалиците", прочетена в друг момент щеше да ми повлияе по друг начин (напоследък ривъ на филми, нещо толкова нехарактерно за мен).

Чакам да се накухниш и да се намислиш...

гледай го

[latrevw]

имам си вече първата част на Бивалиците, мятам я довечера

[Wishes]

Казвайй от къде можем да си я намерим, било то и в електронен формат,чеее ще се пукна по шевовете от благородна завистт като те чета - познато ми е чувството, но за съжаление рядко съм чела такива книги, които да ме грабнат

Не може в електронен формат, пиратство само на чужди автори, моля :)

[Мнемозина]

Та значи, Чаве, за "Крал Лир".

Не знам какво точно разбираш под "женските роли са слаби". По-точно се досещам, но... това за мен не е недостатък.

Всичко, което на теб не ти харесва, според мен е било предвидено и заложено в програмата на спектакъла. Особено пък звуковите ефекти, които и на мен през цялото време ми идваха в повече, обаче накрая - при поклоните - някак се насложиха, върнаха се в паметта ми и видях цялото по още един начин. Със задна дата, един вид.
Всъщност и в самата трагедия на Шекспир женските образи май са доста схематични. Малко като изсечени от камък, като маски. При тях особени душевни терзания няма, само движение в една, предвидима при това посока. Най-различни пластове на четене може да има това.
Според мен много си личеше какво е учил Явор Гърдев преди да стане режисьор. Понякога погледът "отгоре" към цялото дава различна перспектива към малките недостатъци в него.
Това е за мен положението с Крал Лир.

П.П. Като намисля кога и как да ти дам третия том, ще ти свирна. Но поне засега в неделя и понеделник не се очертава да мога.

[Дядо Капинчо]

...

[4avdar4e]

Та значи, Чаве, за "Крал Лир".

Не знам какво точно разбираш под "женските роли са слаби". По-точно се досещам, но... това за мен не е недостатък.

(

Писах, писах, натиснах нещо и всичко изтрих Затова - схематично и накратко...

С две думи: мъжете в спектакъла са съвършени, а един - гениален. Жените играят на половината от въможностите си (поред мен). За звуците: от пистолетните изстрели направо съвсем реално се изплаших за не особено стабилното си здравословно състояние в момента

Очаквах спектакъла почти в еуфория, като постоянно се самоубеждавах, че не бива така. Бях отказала ходенето на театър, заради много сериозни разминавания във вкуса ми. Последното представление, на което бях, беше в Оперетния театър (което пък беше първото ми ходене там), понеже не харесвам оперета. Гледах "Исус Христос Супер звезда" и се пръбрах със скупани капиляри на едната длан от ръкоппляскане. Та така, това беше отклонение за сравнение.

Постановката е брилянтна, но явно съм твърде критична и, особено когато виждам нещо на крачка от съвършенството, се терзая и ядосвам, че тази крачка не е направена. Това исках да ти кажа още миналия път.

А книжката мошеш да ми я запазиш за другия месец, когато вече ще се търкалям

[4avdar4e]

Здравей, Къпинчо, радвам се, че пак се появи!!

Знаеш ли какво се чудех... Аз вървя към горния клуб, ти си малко по-млад:blum:
Любопитно ми е, как ли се приема една такава книга от поколение, което нищо не помни за ония времена. Не че аз помня 45 година, примерно, но в семейството ми много се е говорило за тези периоди. Та така, питаници разни...

Всъщност мен книгата ме срази с езика си, с начина на повествование преди всичко (както и Мнемо каза), с привидната сухота на разказа, обилно раположен върху един изключително емоционално обагрен езиков и интелектуален слой. И с още много неща, които обаче още не съм храносмелила достатъчно, за да оформя в думички.

[Мнемозина]

Постановката е брилянтна, но явно съм твърде критична и, особено когато виждам нещо на крачка от съвършенството, се терзая и ядосвам, че тази крачка не е направена. Това исках да ти кажа още миналия път.

А книжката мошеш да ми я запазиш за другия месец, когато вече ще се търкалям

Ясно. Обаче съвършенството много често се крие в добра комбинация от несъвършенства.

Добре, ще ти я запазя. Като започнеш да се търкаляш - свиркай.

[Мнемозина]

Когато прочетох първата (на един дъх), не се стърпях и се обадих на Вера Мутафчиева да й благодаря за емоцията, която ми създаде. Никога преди и след това не съм правил подобно нещо.

Едва дочаках излизането на втората, но при последните й страници започнах да прескачам първо пасажи, а после цели страници. Третата и четвъртата книга си купих доста след като излязоха и още не съм ги отворил. Не знам дали/кога ще ги прочета.

Магията на първата книга, във втората постепенно премина в злободневието на днешния ден и започна да прозира толкова човешката омраза. Сякаш излязох от киносалона след романтичен филм и стъпих в кална локва ... Това, разбира се, е моето усещане и съвсем не е задължително да важи за вас.

Това е нормално - магията на детството да премине в едни други магии после.
А злободневието, може би трябва да прочетеш и другите две книги и наистина да разбереш начина й на мислене. И дълбоките причини за този начин на мислене.
И не е омраза това, което прозира там, нещо съвсем друго е.

[Дядо Капинчо]

...

[Ън]

Капинчо, добре завърнал се при нас!
Наздраве!

[Дядо Капинчо]

...

[annonymus]

Е не! Явно ще трябва да се затътря до някоя по-голямшк книжарница.

[Мнемозина]

Къпините са си кЪпини, а аз съм КАпинчо. Няма откъде да го знаеш - това е един хълм над Троян, където съм роден.

Ти като си от Троянско защо не слагаш пълни членове навсякъде, както си е редно за един троя... троя... троянец?

Много хора "притежават" или поне знаят такива или подобни истории. Но все си мисля, че е различно да си живял в този страх - защото това е бил истински страх - и в непрекъснато подозрение спрямо всички. Да поемеш върху себе си всички негативи на нещо, с което в нормална ситуация би трябвало да се гордееш. И съдбата да те отведе при същите хора, в същата среда...

Трябва да си намеря "История на българския народ".

[сър Айвънхоу]

Трети спомен. Майка ми е дъщеря на един от основателите на социалистическата дружинка в родния й град. Вуйчо й обаче е бил Областен управител на Македония през 1941-42 година и въпреки, че сам се е оттеглил от тази длъжност, след като е разбрал, че не може да се справи с политическите извращения там, през 1945 е разстрелян като враг на народа. На майка ми е отнето правото на работа в родния град и околията. Премества се в Троян при брат си, но след няколко месеца е извикана при началника на отдела. Получило се дборожелателско писмо от родния й град, че е племеница на фашист, с настояване да бъде изгонена от работа. Началникът й се оказал свестен човек и покрил писмото, с уговорката, че ако все пак се разчуе, ще трябва да я уволни. Та ако е трябвало да се вземе под внимание произхода й, защо се е гледал вуйчото, а не бащата?

Извинявай, приятелю, но поста ти ме сети за един тъжен виц:
Имало двама братя преди 9-ти. Единият бил партизанин, а другият - полицай.
След "освобождението" двмата си загубили дирите. Но след 10-15 години случайно се намерили. Партизанинът бил чистач в някакво учреждение, а брат му-полицай - директор на голям завод. Партизанинът, естествено се възмутил:
- Брат ми, как така си станал директор на завод?? Ти - бившият изедник?! Аз, който бях партизанин, не ме допускат до никаква работа. Едвам станах чистач, защото в досието ми пише, че имам брат-фашистки полицай.
А директорът отговорил:
- Не знам за теб, брат ми, но в моето досие пише, че имам брат-партизанин...

Та такива ми ти работи ставаха навремето в Народната република...

[Мнемозина]

Извинявай, приятелю, но поста ти ме сети за един тъжен виц:
Имало двама братя преди 9-ти. Единият бил партизанин, а другият - полицай.
След "освобождението" двмата си загубили дирите. Но след 10-15 години случайно се намерили. Партизанинът бил чистач в някакво учреждение, а брат му-полицай - директор на голям завод. Партизанинът, естествено се възмутил:
- Брат ми, как така си станал директор на завод?? Ти - бившият изедник?! Аз, който бях партизанин, не ме допускат до никаква работа. Едвам станах чистач, защото в досието ми пише, че имам брат-фашистки полицай.
А директорът отговорил:
- Не знам за теб, брат ми, но в моето досие пише, че имам брат-партизанин...

Та такива ми ти работи ставаха навремето в Народната република...

Това изобщо не е виц, доколкото знам. Мисля, че е имало такъв случай.

[сър Айвънхоу]

Това изобщо не е виц, доколкото знам. Мисля, че е имало такъв случай.

Наистина съжалявам...:shy: Аз винаги съм го мислел за виц... Поне така ми го разказаха навремето...

[Мнемозина]

Това изобщо не е виц, доколкото знам. Мисля, че е имало такъв случай.

Наистина съжалявам...:shy: Аз винаги съм го мислел за виц... Поне така ми го разказаха навремето...

Не е чудно, че така си мислел и няма какво да съжаляваш.

Най-големите абсурди са тези, които действително са се случили.

[сър Айвънхоу]

Не е чудно, че така си мислел и няма какво да съжаляваш.

Най-големите абсурди са тези, които действително са се случили.

Хехе... Днес ме избива яно на вицове:
В тая връзка се сетих:
Въпрос: Колко вицове за полицаи има?
Отговор: Нито един. Всичко е истина!

[Дядо Капинчо]

...

[vyara]

Капинчо бе, пиши по-често бе. Недей само да четеш. То всичко е казано милиони пъти и преди нас, но все пак...
Радвам се, че си тук.

[Дядо Капинчо]

...

[Дядо Капинчо]

...

[vyara]

Капинчо бе, пиши по-често бе. Недей само да четеш. То всичко е казано милиони пъти и преди нас, но все пак...
Радвам се, че си тук.

Какво да ти кажа, Верче. Понякога, четейки ме засърбява езикът ... пръстите, де, ама не съм аз много за форуми - прекалено съм емоционален. А и, без да ви четкам, тук нивото е много високо (то затова и само тук чета вече). Някой казал нещо, ама атака го казал, че аз каквото и да напиша след него, като мучене ми звучи. Или някой път река да напиша нещо, ама се поспра да го поодялкам от чеповете. Докато аз си дялкам с теслата, гледам друг вече с длетото фини фино изрисувал МОИТЕ мисли. Ха, върви се обаждай след това. Даже едно "браво" не ми иде да добавя, щото човекът като сложил точката, след нея само можеш да си угасиш писито.

Едно време така бях на дискотеките. Гледам другите как танцуват, радвам им се, събирам кураж и като пристъпя към дансинга ... "Това беше всичко за тази вечер ..."

Хем е така, хем не е. И аз съм се чувствала по същия начин. Но ти си си ти и няма човек като теб такъв тук. Така че длъжен си да даваш своя принос.

[Мнемозина]

Казва се троянчанин. А иначе аз пълнийът член гу слагъм къдету трявъ - нъ жинЪтъ:winkw: Аку почнъ дъ гу слагъм нъвсякъди, жинътъ шъ ми счупи глъвътъ.

Между другото, знаеш ли следното правило за употребата на Х в Троянско?

Ако е в началото на думата се изпуска - хамбар-амбар. Ако е вкрая на думата се заменя с ф - ходих-одиф, видях-видяф. Ако е в средата се заменя цялата дума - охлюв-плужек.

Знам, шегувам се.
Знам също пък, че в най-източния Балкан има един говор, в който изобщо няма "ф" и всяко "ф" се заменя с "х". (Естествено, днес много малко хора говорят по този начин) Например "кахе" вместо "кафе", "хурна" вместо "фурна" и стигат до там, че вместо "фтичка" казват "хчичка".

Това което, наричаш истории, за прадядо ми (баща на разстреляния "фашист") си е било чиста трагедия - 11 години след разстрела на сина си е писал писмо до Тито, да го моли да му съкратят доживотната присъда, защото слухът е бил, че е в сръбски затвор, а потвърждението за убийството, извършено през 1945г., съпругата на убития е получила официално едва през 1962 година. Да не говорим, че този мой прадядо е надживял 6-те си синове (най младия изгорял на 17 години). Намерих дневниците му. Ако са били попаднали в ръцете на властта, щях да му търся костите из Белене.

Да, точно това е - че техните трагедии за нас са вече истории. Точно това успява да преобърна Вера Мутафчиева и от там идва усещането ти за острота във втория том. Мен много ме възхити, чудех се как е успявала да се връща към тогавашното си мислене, за да го предаде.

Що се отнася до страха, за който пишеш по-долу, по мое време беше вече нещо като бабини деветини - хем внимаваш какво говориш, хем ти е смешничко.

"История на българския народ" на Петър Мутафчиев ли имаш предвид, защото аз имам неговата "Книга за българите" и ако те интересува, мога да ти я дам за четене. Другата книга, която ми допадна от Вера Мутафчиева е "Семейна сага" - спомени за семейството й.

Приятна вечер!

Всъщност "Книга за българите" повече ме интересува, обаче засега няма да мога да я чета.
Хайде да се разберем така: ти чети и пиши тук, за да мога да ти се обадя, когато насмогна.

[Мнемозина]

Какво да ти кажа, Верче. Понякога, четейки ме засърбява езикът ... пръстите, де, ама не съм аз много за форуми - прекалено съм емоционален. А и, без да ви четкам, тук нивото е много високо (то затова и само тук чета вече). Някой казал нещо, ама атака го казал, че аз каквото и да напиша след него, като мучене ми звучи. Или някой път река да напиша нещо, ама се поспра да го поодялкам от чеповете. Докато аз си дялкам с теслата, гледам друг вече с длетото фини фино изрисувал МОИТЕ мисли. Ха, върви се обаждай след това. Даже едно "браво" не ми иде да добавя, щото човекът като сложил точката, след нея само можеш да си угасиш писито.

Едно време така бях на дискотеките. Гледам другите как танцуват, радвам им се, събирам кураж и като пристъпя към дансинга ... "Това беше всичко за тази вечер ..."

Това пък е много смешно, да ме прощаваш!
Дори и да казваш същото, нали ще го кажеш по друг начин, ще има друг цвят?
Длетото не винаги е най-добрият помощник.