Посвещение

[Глас в пустиня]

Посвещавам тая снимка на всичкото 3о4о:



Любимо място. Винаги пред него заставам със смесени чувства...оброчен кръст, датиран към 1814-та година...поколения наред са изливали върху него мъка, печал и радост...

Дръвчето отпред...това сме ние другари - издънка от някога велик народ мъченик. Разкривени от безспирни залитания, от една крайност към друга, от присъединявания към пактове, съюзи и съглашения, но винаги раздвоени и никога единни. Това сме ние - с пречупен връх, осъдени никога да не направим корона, всеки сам, със своята вяра и истина се стреми да увлече колкото се може повече хора след себеси, и да изправи своето връхче. Това сме ние - заслепени от собствената си самодостатъчност хвърляме тънка сянка и си мислим, че можем да затъмним, засенчим славното си минало. Това сме ние - осъдени никога да не канализираме енергията си и да създадем едно яко и стройно тяло,...но за сметка на това пък сме пуснали дълбок и жилав корен, а всеки посегнал към нас си тръгва я с трън в пръста, я с кървави мазоли...

Време ми е за почивка.

Обичайте се!

[Ън]

Време ми е за почивка.

Приятелю, БоеН,

не съм сигурен какво имаш предвид с това : "Време ми е за почивка", но се надявам да не е каквото си мисля.
Още като пусна темата "Бесен съм" ми се искаше да ти напиша, че ще ставаш все по- бесен четейки
"мъдростите" на разни всезнаещи клубари, но те оставих да се опариш, за което съжалявам.
Много теми се събраха напоследък, в които някой клубари многословно и уж аргументирано отстояват някаква своя позиция, а истината е, че си чешат езиците, тупат с крачета по пода и нищо повече. Запънали се като магарета на мост и не искат да ЧУЯТ какво им се говори отсреща. Това не е полемика, а някаква какофония...
Такава беше и темата за абортите, заради която си бях взел двуседмична почивка пак заради вироглавите всезнайковци.
Тук Гаспод предложи нещо за игнор листи. Лично аз бих се радвал, ако има такива. С кеф ще сложа там няколко клубарки, че да си почина малко от мъдростите им. Взех много мъдър да ставам нещо напоследък...

Всичко това, ако съм те разбрал правилно, де. Ако не съм- още по- добре, значи няма да си почиваш от форума, което наистина е добре. Други имат нужда от почивка мисля, не ти.
Моите мисли си остават обаче. Трудно ми е да пиша тук напоследък.
Сигурно аз имам нужда от почивка...

[bead_]

[сър Айвънхоу]

Както винаги си невероятен в анализите си!
И, за съжление, прав!

Надявам се, че почивката ти няма да е за дълго! Ще чакам с нетъпрение да се завърнеш!

[esti]

Много теми се събраха напоследък, в които някой клубари многословно и уж аргументирано отстояват някаква своя позиция, а истината е, че си чешат езиците, тупат с крачета по пода и нищо повече. Запънали се като магарета на мост и не искат да ЧУЯТ какво им се говори отсреща. Това не е полемика, а някаква какофония...

Интересно...
А аз вчера си мислех, че най-после се върна оня дух на 30-40, който аз помня и обичам.

[esti]

Време ми е за почивка.

И да се върнеш скоро!

[bibilyana]

Благодаря за снимката и посвещението

Почивай си бързо и ползотворно

[4avdar4e]

Наскоро гледах любопитна полемика: Ако трябва да се избере символ за България, графичен, не словесен, за пред чужденците (няма да се излагаме, я:winkw:) какъв да е той. Беше много любопитно, защото от дискусята се разбра, че май няма сграда или нещо подобно, което да говори.. Предлага се "Ал. Невски", розата, дрън-дрън..

Та твойта снимка ми напомни лекичко на тая дискусия: тъжно е, но символите ни са такива - некрофилски. Сякаш напоследък нищо хубаво не се случва (Тук само ще вметна, че ми прави вчепетление усиления поток епикризи на психична основа, които ми минават през ръцете. И другарчето ни психотерапевт потвърди нарастването на тревожността у народонаселението, тъй да се каже).

Иска ми се символите ни, па макар и само на зочовечеството да са по-ведри, в тях да има слънце, цветя, деца, колкото и "розовко" да звучи това..

П.П. И ние малко ще си починем - на едно диво място ще садим цвекета, ще гоним прасета (аз не, ама детето) и ще поздрязваме дръвчета. Тва някои, други ще си поработим на лапитопито
Приятна почивка, приятелю БоеН!!

[bead_]

Иска ми се символите ни, па макар и само на зочовечеството да са по-ведри, в тях да има слънце, цветя, деца, колкото и "розовко" да звучи това..

аз намирам изключително зочовски и готин твоя символ - инг и янг и то в този динамичен вариант, който си избрала. толкова неща от живота, вселената и всичко останало са събрани в него и толкова отговори... и е оптимистичен по своему без да розовее.

[vyara]

Боев, аз пък ти посвещавам разходка в снимки до Ивановските скални църкви близо до Русе. Бях ти обещала щото

Мързи ме да пиша пътеписи. Ето тук може да се прочете за тези скални църкви. Те са един от малкото обекти в България под закрилата на Юнеско като световно културно наследство.
Последните две снимки са от Басарбовския скален манастир (пак до Русе), който ако не се лъжа е единственият действащ скален манастир в момента.

Почини си, зареди се с хубави неща и до скоро.

[snowprincess]

Иска ми се символите ни, па макар и само на зочовечеството да са по-ведри, в тях да има слънце, цветя, деца, колкото и "розовко" да звучи това..

като каза това и ми задрънчаха камбанки от нашето детство (нищо, че беше татово време)

http://www.bannerofpeace.hit.bg/gallery/Dsc00066.JPG

[Житената Питка]

Време ми е за почивка.

Обичайте се!

Ако с първия ред искаш да кажеш, че няма да пишеш повече тук (за някакъв неопределен период) не мога да те разбера - наистина.
Нали уж това е само някакъв шибан форум и всеки би следвало да влиза тук за забавление и да не приема нещата сериозно и лично?
Щото мозък из интернетските таблоиди се лее с кофи, тук не сме изключение.
Нали знаеш, че куцо и сакато прави блог и лее мъдрост в него, който не знае как да си направи блог лее мъдрост из форумите.
Сега ако ти кажа аз пък как се забавлявам на някакви интелектуални изблици които съм намирал в 3о4о-то... има една група хора които нонстоп пускат цитати а сами не могат да вържат два смислени реда и когато се наложи да се напише нещо то е неясно, може би това е виждането на някого за умно, не знам.
Аз лично ако ще се впрягам отдавна да съм си изскубнал мрежовия кабел на компютъра. 3о4о не е единствения форум който посещавам а пък интернет ползвам от преди да му наслагат картинки и да го кръстят УУУ.

Искам да ти кажа, че си един от най-смислените събеседници тук а на снимките ви с Кент се радвам истински.
Дано да съм написал по-горното излишно и групово да не сме те разбрали!

П.П.
Не поемам никаква отговорност ако някой се припознае в по-горните ми умувания. Сори!

[snowprincess]

Време ми е за почивка.

не прави дълга почивка, ще липсваш тук

[annonymus]

Посвещавам тая снимка на всичкото 3о4о:



Любимо място. Винаги пред него заставам със смесени чувства...оброчен кръст, датиран към 1814-та година...поколения наред са изливали върху него мъка, печал и радост...

Дръвчето отпред...това сме ние другари - издънка от някога велик народ мъченик. Разкривени от безспирни залитания, от една крайност към друга, от присъединявания към пактове, съюзи и съглашения, но винаги раздвоени и никога единни. Това сме ние - с пречупен връх, осъдени никога да не направим корона, всеки сам, със своята вяра и истина се стреми да увлече колкото се може повече хора след себеси, и да изправи своето връхче. Това сме ние - заслепени от собствената си самодостатъчност хвърляме тънка сянка и си мислим, че можем да затъмним, засенчим славното си минало. Това сме ние - осъдени никога да не канализираме енергията си и да създадем едно яко и стройно тяло,...но за сметка на това пък сме пуснали дълбок и жилав корен, а всеки посегнал към нас си тръгва я с трън в пръста, я с кървави мазоли...

Време ми е за почивка.

Обичайте се!

Е, Боев, идея нямам павилно ли съм го разбрала това с почивката, но ако по някакъв начин съм те засегнала - извинявай, не е било нарочно. Представите ни за национална гордост явно се различават, но аз не виждам проблем в това.

Ползотворна почивка ти желая.

ПС. Би ли казал къде е направена снимката?

[Мнемозина]

Посланията са ясни.
Излишното се зачертава.
Мислех, че тук излишно няма, но очевидно съм се заблуждавала.
Все едно.

[4avdar4e]

Посланията са ясни.
Излишното се зачертава.
Мислех, че тук излишно няма, но очевидно съм се заблуждавала.
Все едно.

Альоу, ние да не сме формуляри, бееее?!? Шъ ми зачертава тя


Кви сте такива депресивни днеска всички???
Пък аз от сутринта си пея: "Сутрин рано, (2) в неделя (2), камбаните бият (2), бим-бам-бом..."

[annonymus]

Посланията са ясни.
Излишното се зачертава.
Мислех, че тук излишно няма, но очевидно съм се заблуждавала.
Все едно.

Альоу, ние да не сме формуляри, бееее?!? Шъ ми зачертава тя


Кви сте такива депресивни днеска всички???
Пък аз от сутринта си пея: "Сутрин рано, (2) в неделя (2), камбаните бият (2), бим-бам-бом..."

Аре бе! Петък е (ден на майстора!) - вървиш два дни напред. Или изоставаш с пет - въпрос на гледна точка.

[esti]

Посланията са ясни.
Излишното се зачертава.
Мислех, че тук излишно няма, но очевидно съм се заблуждавала.
Все едно.

Напротив - има излишно.
Такива послания са излишни.
С цялото ми уважение към Боев, пожелах му съвсем искрено да се върне скоро, защото много го харесвам! Но съвсем съзнателно не коментирах посланието му.
В този форум по темата "патриотизъм" сме малко, като вавилонци - всички говорят едно и също, но го казват на различен език.
Нека да оставим излишния, дори комичен на моменти патос за американските филми.
Тук - отново подчертавам - в този форум, за който е предназначено посланието, няма непатриоти и българи с къса памет.
Лично мнение.

[Green Light]

Посвещавам тая снимка на всичкото 3о4о:
Любимо място. Винаги пред него заставам със смесени чувства...оброчен кръст, датиран към 1814-та година...поколения наред са изливали върху него мъка, печал и радост...

Дръвчето отпред...това сме ние другари - издънка от някога велик народ мъченик. Разкривени от безспирни залитания, от една крайност към друга, от присъединявания към пактове, съюзи и съглашения, но винаги раздвоени и никога единни. Това сме ние - с пречупен връх, осъдени никога да не направим корона, всеки сам, със своята вяра и истина се стреми да увлече колкото се може повече хора след себеси, и да изправи своето връхче. Това сме ние - заслепени от собствената си самодостатъчност хвърляме тънка сянка и си мислим, че можем да затъмним, засенчим славното си минало. Това сме ние - осъдени никога да не канализираме енергията си и да създадем едно яко и стройно тяло,...но за сметка на това пък сме пуснали дълбок и жилав корен, а всеки посегнал към нас си тръгва я с трън в пръста, я с кървави мазоли...

Време ми е за почивка.

Обичайте се!

Тва много ми хареса, Боев. Аз не мисля така и не в тая посока, знаеш, обаче посвещението ти е много силно и по силата на гравитацията привлича и моето мнение. Съжалявам, че дискусията по темата свърши. Имаше какво да се каже и за възпитанието на децата, и за отношението и знанията на възрастните, и за действията и думите...
Стискам ти ръката!

[Remmivs]

пожелавам ти приятна почивка. Това първо. Второ, благодаря ти за посвещението. Знаеш ли обаче какво ми направи най-силно впечатление в него? Не самата снимка. Не и нейната/твоята символика в нея. А думата другари. Затова си мисля, че въпреки някои вероятни огорчения (впрочем неизбежни дори между другари) ще те видим отново. Защото дружбата не означава еднаквост. Дружбата не означава еквивалентност. Дружбата не означава безметежност и лежерност. Дружбата е силата, която води духовете напред въпреки различията, въпреки огорченията, въпреки очакванията и желанията. Защото е израз на една дълбока наша същност - нуждата от споделяне и другари, с които да споделяш - добро и лошо, студ и пек, радост и мъка... Всичко. И не защото очакваш, че те ще реагират точно както ти се иска. Не. Достатъчно е дори това (а много пъти е много, много повече от това), че те ще те изслушат... Всичко, което имаш да кажеш... Докрай... За разлика от огромната част на останалия безумен и летящ кой знае накъде свят около теб. Това е зочо за мен. Надявам се да е и за теб. До скоро, приятелю!

[Semiramis]

аз ще кажа само 2-3 неща - моите мисли за безсмислието на комуникацията
"мъдростите" и "Някои клубари",
и "мъдростите" на "някои хора в реала"
и на мен ми писва от много неща, и от много писания и безсмислици, облечени в друго
въпросът е как гледаш на тях
следващо ниво е делението "собствената ми мъдрост" и "хората въобще", а това е път към самоизолацията, тъй като няма единомислие във всичко, и към безмълвието в идеалната среда на собствените ни мисли, когато игнор-листата нарасне до безкрай
това са част от моите "мъдрости", с които съм излизала от периодите на мълчание
и не ги пиша конкретно към никой

Приятна почивка, Боев! Няма да ти пиша емоционално по много причини, но искрено се надявам се да се завърнеш - аз те чета с интерес и снимките ти винаги са ми въздействали. За мен това е форум, но и специално място въпреки разминавания в мненията. Заради всички, които продължават да идват тук.

[doktorka]

Боев-ски,
чудя се къде да пиша,защото като си казал "ЧАУ"...значи няма да погледнеш тук отново.
туй че няма смисъл да пиша тук.
имаш ли мейл?

хм.

[Gaspode]

Прочетох първите две мнение и ще им отговоря... после ще чета нананататък.

Писах, брисах, писах пак... омръзна ми. Трия всичко и пиша две изречения...

Една дефиниция за "приятел", която на мен лично много ми допада: Приятелите, това са хората, които ни обичат въпреки, че ни познават. Знаят, че сме чепати. Знаят, че сме различни. И ни приемат с вичките ни различия и чепатости.

ПП. Едно пояснение само - аз не бих ползвал игнор листа. На мен ме ни е нужна, мисля. Ако се въведат, моята ще си остане празна. Защото мнението на всеки един ми е важно. Няма хора тук, които съзнателно бих избрал да не чета. Предложих игнор листите като някакво ерзац- решение за тези, които имат нужда от такова.

ППП. Моля предстоящата ми липса в периода от 28.04 до 01.05 включително да не се приема от многоуважаемите клубари и клубарки като бягство, скатавка и/или друго подобно. Ай`л би бек

[І]

Посвещавам тая снимка на всичкото 3о4о:

Дръвчето отпред...това сме ние другари - издънка от някога велик народ мъченик. Разкривени от безспирни залитания, от една крайност към друга, от присъединявания към пактове, съюзи и съглашения, но винаги раздвоени и никога единни. Това сме ние - с пречупен връх, осъдени никога да не направим корона, всеки сам, със своята вяра и истина се стреми да увлече колкото се може повече хора след себеси, и да изправи своето връхче. Това сме ние - заслепени от собствената си самодостатъчност хвърляме тънка сянка и си мислим, че можем да затъмним, засенчим славното си минало. Това сме ние - осъдени никога да не канализираме енергията си и да създадем едно яко и стройно тяло,...но за сметка на това пък сме пуснали дълбок и жилав корен, а всеки посегнал към нас си тръгва я с трън в пръста, я с кървави мазоли...

Време ми е за почивка.

Обичайте се!

Хм...
Не си прав приятелю. Не си.
Почти всяка седмица ми се случва да съм на събитие, на което няма разкривени, пречупени или наведени хора. Може би защото са от "Рода на летящите хора", но едва ли само това е причината.


Приятелска среща в село Гелеменово- Пазарджишко.

Дори и днес. Видях едни млади хора, стоящи до нас "старите" телом, но млади духом и усмивката ми не слизаше от лицето.


Правец- купа РЕА

Защото не се взимам твърде сериозно ли..., но Дарки си я обичам. А гледам некакви крамоли тук.
Не знам кои сладурчета имаш в предвид заради мненията им, но съм сигурен, че и тях ги обичам. Точно щото въпреки.
И да повторя Гасподе: "Приятелите са тези хора, които обичаш заради позитивите им въпреки, че до болка познаваш негативите им".
Няма идеални хора. Няма идеални мнения. Няма "идеално твърдо тяло", както и такава "идеална черна дупка".
Приготви домашна сливова...и да идваме.

[Niya]

Не знам дали ще го прочетеш....., но когато видях темата си спомних едно стихотворение, което четох в ученическите си години...


ПОСВЕЩЕНИЕ

Добър вечер, проскубана козино.
Дойде време на пътя да спиш.
Всички мърши са вече оглозгани
и снегът те вали мълчалив.

Трябва с теб да разкършиме кокали
покрай старата част на града.
Там домашните котки разплакани
все ти пишат любовни писма.

Трябва пак да прескочим оградите.
Да превърнем съня им в кошмар.
Ти ще виеш, аз ще се смея сам
покрай някой страхлив тротоар.

Трябва пак да нахлупим легените
вместо шапки и черни бомбета.
Да подложиме крак на почтените -
ний, презрените лоши хлапета.

Трябва с теб да забиеме копия
във големия задник на скуката.
Не умирай, проскубана козино!
Този град има нужда от срутване.