Мнемозина написа:пък и за другите, които се притесняват по тоз въпроЗ:
Днес нашите народи са жертва на един нечуван етнически "вампиризъм". Те водят борба на живот и на смърт против асимилаторските домогвания на така наречените цивилизовани народи. Малките народи, обаче, са безсилни да отстояват ударите на големите етнически единици. Устоите на националната култура се рушат из ден в ден. Тонфилмът, грамофонът и радиото, модата, салонните танци и чуждите езици - ще доунищожат и последните остатъци от тази култура.
Това е писано през 1932 година обаче (във вестника си е по стария правопис, тук ми липсват знаци, за да го предам съвсем точно).
И още не се е случило.
Спокойно, значи, не се даваме толкова лесно.
Не се даваме лесно, защото сме свикнали да се борим. Естествен подбор, ако не се бориш- няма да оцелееш.
Борба е била винаги, още от началото- за оцеляване, за място под слънцето, за утвърждаване на държавата ни, после борба за езика ни, за вярата ни, след това за свободата ни и пак за вярата, в по- нови дни за демокрацията ни, а сега и за историята ни...
Любим израз ми е- За едни животът е ЖИЗНЬ, за други- LIFE!
За нас животът е ЖИЗНЬ! Борба! Оцеляване!
И както няма равен старт в живота за отделният човек- един се бори цял живот да оцелее, а на друг с раждането му е осигурен приказен живот, таака е и при народите...
Някой държави и народи не са били заплашвани с унищожение от векове. Други- никога. Ние- винаги.
И не става въпрос само за държавен суверенитет и геноцид, а и за неуважение към културата и историята ни.
Не знам в света някой да си позволи да посегне на английската или френската история. Или на американската (доколкото я има, ха-ха...)
Но на България лесно се посяга!
П.П.Защо пак я подхващаш тази тема, че даже и към мен си я адресирала... Аз умишлено не писах в темата на Боев, за да не се ядосвам.
За мен нещата са пределно ясни.
