esti написа:Тъкмо време за откровения.
...
Е?
Понеже въпросът ти е зададен така, че да се поставим на мястото на обгрижвания, първият ми отговор е такъв:
Аз лично го приемам като грижа за себе си, като внимание, като обич.
Но пък примерите, които даваш, да доста разнородни. Има огромна разлика между "Обади се, когато пристигнеш" и чипа в главата.
И ти сега като попита и започнах да се самоанализирам, открих, че има един въпрос, който много ме стряска: "Какво четеш?", когато ми го задават в момента на четенето. Не знам защо е така - дали ме мъчи прекъсването на процеса или подсъзнателно го приемам като нарушаване на собствените ми отношения с книгата. По-късно мога да споделя всичко, което съм видяла в тази книга, но много рядко искам това докато чета.
Също така грижата може въпреки всичко да ти изглежда като нарушаване на лично пространство, дори и да не го искаш. Давам пример: Когато бях в деветия месец с първото ми дете (а деветият месец при мен обикновено трае месец и половина). Тогава имах чувството, че всички ме наблюдават непрекъснато, очакват всяка промяна в израза на лицето ми, всяко изохкване се проследява (а то има много поводи за охкания в тоз последен месец), не смеят да ме оставят сама вкъщи, да ме оставят да изляза сама от къщи и т.н. Знаех, че това е от загриженост и все пак ми беше трудно.
Когато дойде времето за второто ми раждане обаче, се случи така, че никой не разбра кога е започнало всичко и аз бях страшно доволна и спокойна. Когато имаш да вършиш нещо трудно за теб и може би опасно, притесненията на другите хора те затрудняват допълнително. Отклоняват вниманието ти, разсейват те. Много по-добре е само да обявиш резултата накрая.
Та си мисля, че може би затова мъжете имат по-голяма нужда от такова прикриване, защото га сме били диваци и те е трябвало да воюват с другото племе... примерно.
Иначе що си я пуснала тази тема?
