Особено с подтисник.Remmivs написа:Ми де да знам. Такъв съм си просто. Аха баш гравитацията сме ние. Щото нали тя създава изначално звездите таковата.Мнемозина написа:Как можа посред нощ да напишеш такова нещо! Сега няма да мога да спя, докато го осмисля!
И ние родителите какво сме - термоядрените реакции или... Не, по-скоро сме гравитацията.А и родител се римува с ограничител и подтисник.
Определено.Gaspode написа:Мани го
Не е у ред тоз тип
По-интересно ми е какво става с тия дзвезди, дето не успяват да запазят динамичното си равновесие? И с децата съответно... Черни дупки? Взрив? И двете?
Ама не питай мен, че съвсем се комплексирам!Gaspode написа: Мани го
Не е у ред тоз тип
По-интересно ми е какво става с тия дзвезди, дето не успяват да запазят динамичното си равновесие? И с децата съответно... Черни дупки? Взрив? И двете?
Е, как!Мнемозина написа:Особено с подтисник.
Но... ако и ние сме като звездите, те не се възпитават една друга, нали?Remmivs написа:Определено.Gaspode написа:Мани го
Не е у ред тоз тип
По-интересно ми е какво става с тия дзвезди, дето не успяват да запазят динамичното си равновесие? И с децата съответно... Черни дупки? Взрив? И двете?
Всички стъпва поне за малко на пътечката. И, като при хората, всяка звезда е строго индивидуална и има различен край. Както и жизнен път и съответната му дължина.
МдаааRemmivs написа: Аз като бях малък веднъж писах едно стихче - нещо от вида (не го помня вече цялото, уви, старост - нерадост)
Е, възпитава ги майка им - Вселената и вместо с примери, закани, заплахи и наказания, че и дръвцето тук-таме, им въздейства с физичните закони. Така е то.Мнемозина написа:Но... ако и ние сме като звездите, те не се възпитават една друга, нали?
Винаги съм знаела, че възпитаването не е много полезно.
Виж сега как почнах да си противореча в рамките на една тема даже.
Не бе, точно това писах и в началото всъщност.
Бунтар си бил ти...Remmivs написа:Е, как!Мнемозина написа:Особено с подтисник.
Родителю мой
Подтиснико мой
Аз като бях малък веднъж писах едно стихче - нещо от вида (не го помня вече цялото, уви, старост - нерадост)
Кои сме? Вашите деца!
Нима сме копия излишни
На ваши истини предишни?
И право нямаме на път,
Защото сме от ваша плът?!?
Нали! А глей ква дзвезда станах. Направо суперстар. Или по-скоро супертопка.Мнемозина написа:Бунтар си бил ти...
Аз не съм се чувствала подтисната от родителите си.
Или пък съм го забравила вече това. Всъщност всеки трябва да се чувства малко подтиснат от тях, за да се еманципира.
Следователно известно подтисничество е необходимо.
Ето, започнах да си противореча по-успешно.
Пцолютно!Gaspode написа:Мдааа
И стихове пишеш... тъй както умееш...
Пък аз отивам да си лягам. Лека нож
Хе-хе, лесно ти е на теб, ти вече си се справил със задачата.БоЕВ написа:Проблемът е там, че точна рецепта няма. А, няма и издаден учебник, наръчник нещо, помагало.
В момента бера плодовете на своя родителски либерализъм - мойта хубустница постоянно воюва с мен и майка си. Остават й няколко месеца да навърши 18 и приказката е за повече права и свободи - самостоятелност. Дали съм успял, или пък не, това времето ще покаже, но е факт, че е човек със сърце, с хъс...достойна наследница на баща си. Сама избра да свири на пиано и сама реши кога да спре, в същото време имаме грамоти от първенствата по женски футбол и много спомени от залата по кик бокс, латинотанците само ни се опънаха и то защото "учителите" на третия месец събраха таксите и се невидеха, ама това е китка на чело. Важното е, човек да има възможност да опита от повечко неща, да натрупа опит, да види за какво става и за какво не...време бол да опъва в браздата като кон с капаци...Така мисля аз - така постъпвам, решенията взима тя, вече е голяма, но това не пречи пак, когато ни се прииска да се държим като хлапаци.
Голам гъдел е това родителството Мнемо, нещо като "лешника" на Фриски, посяваш семенце и трябва много време докато даде плод, за да разбереш дали, и как си се справил.
Дрън-дрън! Един познат разправяше, че с децата е така - първите 18 години е доста трудно, след това става малко по-лесно. ама много малко.Мнемозина написа:Хе-хе, лесно ти е на теб, ти вече си се справил със задачата.
А ние дето кретаме още по средата има да чакаме и да се тормозим...
Обаче не е само чакането.
Remmivs написа:Дрън-дрън! Един познат разправяше, че с децата е така - първите 18 години е доста трудно, след това става малко по-лесно. ама много малко.Мнемозина написа:Хе-хе, лесно ти е на теб, ти вече си се справил със задачата.
А ние дето кретаме още по средата има да чакаме и да се тормозим...
Обаче не е само чакането.
Напротив - няма лесно, и няма чакане. Това дето старите са казали - "Малки деца - малки ядове..." си е баш вярно. Знаеш ли колко забавни и смешни ще ти се виждат "ядовете" около това, че не седял правилно на стола, че се обадил без да изчака да го питат и т.н., когато започнат купоните, закъсненията, приятели, мотори, коли...и бъди сигурна ,че това няма нищо общо с възпитанието и оценките в у-ще, а просто възраст, възраст която трябва да се мине, родителят трябва да бъде едновремено приятел-душеприказчик и деспот.Мнемозина написа:
Хе-хе, лесно ти е на теб, ти вече си се справил със задачата.
А ние дето кретаме още по средата има да чакаме и да се тормозим...
Обаче не е само чакането.
Това ми хареса!:lol:Remmivs написа:Дрън-дрън! Един познат разправяше, че с децата е така - първите 18 години е доста трудно, след това става малко по-лесно. ама много малко.Мнемозина написа:Хе-хе, лесно ти е на теб, ти вече си се справил със задачата.
А ние дето кретаме още по средата има да чакаме и да се тормозим...
Обаче не е само чакането.
Още с "първата среща" с детето, трябва да се слагат "гарниците на поведението". Не искам да казвам, че трябва да се ограничава едно дете. Елементарната етика изисква някои ограничения, които трябва да спазва всеки човек в живота - за това говоря.Мнемозина написа:
Ето това е Въпросът: добро възпитание с/у свободно поведение.
Или как да ги научим да знаят кое кога се практикува.
Все по-сложно става.
помня преди време си изразих възпитателните възгледи под формата на ЧИСТ физически контакт ( според вселенските физически закони на Сър Рем..;)..)...сър Айвънхоу написа:Още с "първата среща" с детето, трябва да се слагат "гарниците на поведението". Не искам да казвам, че трябва да се ограничава едно дете. Елементарната етика изисква някои ограничения, които трябва да спазва всеки човек в живота - за това говоря.Мнемозина написа:
Ето това е Въпросът: добро възпитание с/у свободно поведение.
Или как да ги научим да знаят кое кога се практикува.
Все по-сложно става.
П.С. Стремежът към ентропия е твърде силен напоследък в нравите. Говоря за България. Няма кой да ограничава простотията и да развива духовното. Навремето по някакъв начин ни караха да четем. Беше модерно да имаме богати библиотеки (дори и само за украса при някои)... Така че едва ли се оправят нещата скоро, защото всичко се "кове" в семейството. Не може да се очаква, че някой ще седне да възпитава децата ни (особено, когато доста голяма част от родителите защитават простотиите на децата си, а после се чудят, защо децата им станали наркомани или хулигани)... Абе... карай... Има много още какво да кажа, ама да не се оливам...
(Макар че Зв. твърди, че боят трябвало да е сутрин, щото сънят заличавал спомените:rotfl24:) А сериозно... Децата обичат реда, човекът е социално животно. Той има нужда от ред и граници. Изначално. Трябва да знае, че има време и място за всичко - и за дисциплина, и за щуротии. С това, че ги приучаваме към навици (включително и интелектуални) не значи, че убиваме детството и детското, а че поставяме ред в хаоса. Малко божествена и трудна таз мисия, ама нейсе. Особено холеричните темпераменти имат жизнено необходима потребност от интелектуални занимания, така се възстановява естественият им природен баланс.
Много съм съгласна (не само с горното, а с цялото ти мнение).4avdar4e написа:....
Казвала съм го и преди, най-важно в процеса на възпитание е мисленето и наблюдаването. .
Но правила тук особено няма. Сещам се имаше съвсем посредствени колеги/колежки дето станаха голямата работа. Имаше и други - много интересни или много умни, дето ... бе станаха нещо, но не съвсем.А по кой начин възнамеряваш днес да я будиш ордата - по твоя или според твърденията на Звеневия.4avdar4e написа:Като във всичко останало и тук трябва баланс.. Целувка за закуска, бой за лека нощ
Всъщност, в 7,30 друго исках да напиша, ама ще пия едно кафе, ще разбудя ордата и пак ще си помисля
Мисля, че описания от теб модел е доста разпространен. Нямам спомени за точно такова поведение в групата на моя син от времето, когато ходеше на детска градина, но съм го наблюдавала при други деца. "Момата", дето си видела е точ в точ с един момък, съученик на син ми. Беше такъв още в първи клас, предполагам, че и в детската градина. Сега в 5(почти в 6-ти:winkw:) си е пак така. Много ерудиран. Докато мойто диване сричаше в първи клас онова четеше по-гладко и бързо и от мен. Постоянно задаваше въпроси (дори на моменти усещах досада у даскалицата, от това че не може едно изречение да довърши ако Митко, да го наречем така не я прекъсне поне с един въпрос. Сега като по-голям прекъсва учителите с отметки и допълнителни разяснения по темата:lol::lol:Мнемозина написа: А сме просто длъжни да го правим.
Видът му още в първи клас не беше като на първолак. Предполагам е излишно да споменавам, че е фаворит на класа. Има огромен антураш, който всячески се стреми да му подражава, до такава степен, че мойто дете в стремежа си да не прилича на Митко и останалите си пусна доста дълга коса, която зализваше, като селски ерген:?:shocked:
В интерес на истината, единственият, която има нужда от събуждане с бой, е Звеневи. Е, има и други начиниМнемозина написа: А по кой начин възнамеряваш днес да я будиш ордата - по твоя или според твърденията на Звеневия.
Децата са като войничета....Ти представяш ли си какви огромни бели пречещи крила щяхме да имаме, ако винаги сме идеални???Мнемозина написа: Само да можех винаги да прилагам теорията на практика... Възможно ли е изобщо?
Аз затова му викам на мойто "Ти къде ходиш бе, мамин? Никъде. От какво се оплакваш? Оставен си ей така....на каквото научиш в училище (поне досега беше така). Никакви частни уроци, никакви школи и т.н."сър Айвънхоу написа:Ами... много амбициозни майки (пък и татковци) се навъдиха. Ако не почне аглийския още от детската градина, никога няма да го научи. Ако не ходи незнам къде си, няма да стане човек! Айде холан!
Детството е, за да се изживее, защото после живота ще го помете и никога няма да разбере колко е хубаво да си дете... т.е. никога няма да разбере какво е хубавото в живота...
Да, и в един момент усещаш как цял живот те възпитават - първо от едната, после и от другата страна. Пък току се появи и някоя трета.vyara написа:Много съм съгласна (не само с горното, а с цялото ти мнение).4avdar4e написа:....
Казвала съм го и преди, най-важно в процеса на възпитание е мисленето и наблюдаването. .
Аз когато не знам как да постъпя, просто се вглеждам в тях и отговорът сам си идва. От бебета съм така с тях. Те ме учат повече, отколкото аз тях. Понякога ме засрамват, особено малкия, а е само на 3. Показвам им някои граници, но също така им се извинявам като сгреша.
Възпитанието е някак взаимен процес...
Нямах идея да проектирам в бъдещето тези деца.ELBI написа:зависи от учителя/ката. Зависи и от родителите. Хората не могат да убият това, което е силно и красиво. Най-вероятно ще придобие някакъв чаровен израз. Може би минавайки през перипети. А отличничката - най-вероятно ще стане някоя чиновничка без особени отличия
Такива ми ти работи.
Това е истината.Мнемозина написа:Да де, това е най-голямата смешка - детето си се ражда с някакви дадености и ти практически можеш да направиш много малко в това отношение.caliostro написа:илюзии пълни
илюзия е че възпитават родителите
Но пък си длъжен да опитваш непрекъснато и това е толкова силоемко.
Това е странно - по мои наблюдения обикновено децата отхвърлят точно такива Митковци.frisky lioness написа: Предполагам е излишно да споменавам, че е фаворит на класа. Има огромен антураш, който всячески се стреми да му подражава, до такава степен, че мойто дете в стремежа си да не прилича на Митко и останалите си пусна доста дълга коса, която зализваше, като селски ерген:?:shocked:
Смисълът на възпитанието е бъдещето. Полагане на някаква основа - поведенческа, морална, етична. Какво ще излезе зависи както от генетичния материал, така и от усилията на възпитанието или подхода, от средата. Факторите, които участват във възпитателния процес са многобройни. Успехът от възпитанието (или неуспехът) е също нещо ужасно сложно за оценяване. Известни са толкова примери на "невъзпитани", а после реализирали се музиканти, учени, художници, спортисти и т.н. и т.н. Та ... зависи и от човека, и от средата, и от хората, които го възпитават.Мнемозина написа:Нямах идея да проектирам в бъдещето тези деца.ELBI написа:зависи от учителя/ката. Зависи и от родителите. Хората не могат да убият това, което е силно и красиво. Най-вероятно ще придобие някакъв чаровен израз. Може би минавайки през перипети. А отличничката - най-вероятно ще стане някоя чиновничка без особени отличия
Такива ми ти работи.
Но като отваряш тази тема, не знам доколко мога да оценя съучениците си като успели или неуспели. Знам само, че най-ясно си спомням най-щуравите от тях. Прилежните ми се губят.
Но това е друго.
Кое точно е смешката? Това, че учиш детето да говори, чете, пише, яде с прибори, кара колело и т.н. и т.н.? Смешно е само това, което Рем бе написал в стихотворението си и което доста хора разбират като "възпитание". Доста по-сложен процес е възпитанието от това да направиш детето както ти си решил за добре и редно.Мнемозина написа:Да де, това е най-голямата смешка - детето си се ражда с някакви дадености и ти практически можеш да направиш много малко в това отношение.caliostro написа:илюзии пълни
илюзия е че възпитават родителите
Но пък си длъжен да опитваш непрекъснато и това е толкова силоемко.
Пък аз сега, от позицията на почти 40-те си години смятам, че съм подтискала родителите си:shy::blink::?Мнемозина написа:
Аз не съм се чувствала подтисната от родителите си.
Или пък съм го забравила вече това. Всъщност всеки трябва да се чувства малко подтиснат от тях, за да се еманципира.
Следователно известно подтисничество е необходимо.
Ето, започнах да си противореча по-успешно.
Успехът на един човек твърде рядко зависи от възпитанието му всъщност.ELBI написа: Смисълът на възпитанието е бъдещето. Полагане на някаква основа - поведенческа, морална, етична. Какво ще излезе зависи както от генетичния материал, така и от усилията на възпитанието или подхода, от средата. Факторите, които участват във възпитателния процес са многобройни. Успехът от възпитанието (или неуспехът) е също нещо ужасно сложно за оценяване. Известни са толкова примери на "невъзпитани", а после реализирали се музиканти, учени, художници, спортисти и т.н. и т.н. Та ... зависи и от човека, и от средата, и от хората, които го възпитават.
Бях пуснала една опашата тема, в която молех да ми се описват мъдри хора, а сега вече не върви да питам пак.ELBI написа:Аз не помня всички щурави (това не ме впечатляваше винаги и най-много), както и не помня всички прилежни (но някои ги помня, щото ми ги даваха кат пример, пък нищичко не стана от тях). Ала и до сега помня няколко от големите хора, които бяха мъдри и още се сещам за редица техни думи и действия. Ако някой ден ми се случи да се опитвам да подобрявам поведение/неща - припомням си точно тези хора.
Не говоря за вилиците и ножовете, уригването и прочие трогателни... прояви на непосредственост.ELBI написа: Кое точно е смешката? Това, че учиш детето да говори, чете, пише, яде с прибори, кара колело и т.н. и т.н.? Смешно е само това, което Рем бе написал в стихотворението си и което доста хора разбират като "възпитание". Доста по-сложен процес е възпитанието от това да направиш детето както ти си решил за добре и редно.
Маугли е бил възпитан от джунглата. Хората са възпитавани от родители/учители/общество. Може би в емоционално отношение да са същите, както когато са нямали реч или писменост, но иначе си има доста разлики. Даже ползват Интернет.
Този Митко е резултат по-скоро от даденостите си, не от възпитание.frisky lioness написа:Много ерудиран. Докато мойто диване сричаше в първи клас онова четеше по-гладко и бързо и от мен. Постоянно задаваше въпроси (дори на моменти усещах досада у даскалицата, от това че не може едно изречение да довърши ако Митко, да го наречем така не я прекъсне поне с един въпрос. Сега като по-голям прекъсва учителите с отметки и допълнителни разяснения по темата:lol::lol:
frisky lioness написа:Пък аз сега, от позицията на почти 40-те си години смятам, че съм подтискала родителите си:shy::blink::?Мнемозина написа:
Аз не съм се чувствала подтисната от родителите си.
Или пък съм го забравила вече това. Всъщност всеки трябва да се чувства малко подтиснат от тях, за да се еманципира.
Следователно известно подтисничество е необходимо.
Ето, започнах да си противореча по-успешно.
По някое време категорично взех властта
Отхвърлят разни зубъри, очукани от градушката. Този прилича на герой от американски филм, от онези тинейджърските бози, дето американците много обичат да правят и да гледат. Детето е умно, красиво. Как да не искаш да му подражавашМнемозина написа:
Това е странно - по мои наблюдения обикновено децата отхвърлят точно такива Митковци.
Но може би това е в по-късна възраст. Защото момичето, което описвам, наистина е лидер сред другите девойченца в групата.
Ето, мойто син не иска да прилича не него. Предполагам, че има още едно-две деца, които не го харесват по една или друга причина, а някои от тях може и изобщо да не са го забелезАли Има и такива. Живеят си в някакъв собствен свят:-)
