спомням си, че лицемерно отговарях на травиалното запитване с "искам да стана учителка", предизвиквайки одобрително кимане на лелите от пейката пред входа, когато ходех на гости у баба. пред татко и приятелите му /все юристи/ казвах, че искам да съм адвокатка и той се пръскаше по шевовете от кеф, че отрочето ще наследи професията... майка ми се възгордя, когато кандидатствах и ме приеха в икономическия техникум - тя е счети и се надяваше да съм "на ти" с приход-разход бумагите. четях много и често водех с дядо литературни спорове /той като братовчед на Д. Подвързачов пазеше няколко тома от голямата семейна библиотека/ за негова радост и гордост бях типичен homo scribens. абе, за всеки - по нещо.Влад написа:Хрумна ми да ви попитам, 3о4о-вци, какви мечтаехте да станете когато бяхте деца, и станахте ли такива като пораснахте? Този въпрос ме терзае във връзка с това, че ми се налага да сменя работата си, а това което до момента работя, беше втората ми детска мечта. Постигнахме ли, поне отчасти, мечтите си? Или ги променихме, за да отговарят на реалностите, които ни посрещнаха? Разкажете ми!
т.е. мечтата незнам дали съм изпълнила, обаче заложбите да постигам одобрение в околните днес съм ги впрегнала в изкарване на насъщния, щот работя като pr.

