да си направя едно мляко с нес....
.....
......
Готово
Дойде и моят ред.
За какво иде реч?
Тази сутрин малко преди да изляза, звъни телефона. Мисля си, че мъж ми се обажда да ми каже, че си е забравил звънилото. Да, ама не. Пак мъж, но не моя.
-Моля?
-Здравей! (тва мъжа)
-Здрасти:blink::shocked:
-Как си? Какво правиш?
-Ами...
-Позна ли кой се обажда?
-:blink::shocked:
-Хайде де...Помисли си. От къде имаш роднини, познати и приятели?
-От много места...Да изброявам ли сега (вече започнах леко да се дразня)
-И кой би те изненадал по това време,а?
-(КОй, кой, мамака му....Започна да ми писва тая анкета, ама съм все още добре възпитана, пък и нали може да е накой приятел) Не знам (вече сериозно решавам да казвам, че това е приморлията)
-От София кого познаваш?
-(а сега?:blink::shocked: Започвам да прехвърлям имена и физиономии на софиянци и да ги наслагвам на този глас.... Мисля си за почти цялото мъжко 3о4овско софийско население...
-............................... (на оззи явно му писна по-бързо отколкото на мене. Затвори ми. Жалко. Не ме хареса, а почваше да става забавно. Да беше казал Иван или Мария, почти със сигурност щеше да уцели поне едното. Сетих се, че мъжът на братовчедка ми се казва Иван и е от София
Та....така. Това, дето ми го разказваха се случи и на мен. Мисля, че преди време Пенчо разправяше за нещо подобно:-)
Тъй че....Внимавайте!
...и си признавайте кой от вас хубосници ми задава тия въпросчета:mad:
От там нататък денят ми се подрежда добре, защото двама много мили чичковци-дядовци в едно златарско ателие се погрижиха за това. Сладурчовци
Лек и спорен ден ви желая:-)
