Нямам време за съжаление, иначе ми се иска да съм много пространствен по темата ...Мнемозина написа:Тоз живот ми омръзна.
Ааа, миналото не си го давам!Mila написа:Аз пък искам да си сменя миналото.
Не че е кой-знае каква драма, ама по друг начин ми се иска да бях живяла.
Сега, като си правя равносметка (рядко де, Слава Богу!), все си мисля: тъпо, тъпо, тъпо...
От живота си сега съм доволна, ама все си имам едно наум, защото и тогава си бях добре.
Благодаря, Странниче.Stranniche написа: Ако знаеш само как те разбирам!!!!!!!!!!!
Предложението на Елби да изброиш нещата е добро. Само че бих ти го препоръчала с друга цел.
Напиши си "стоте неща" на един лист и ги огледай - колко са наистина "фатални"; какво можеш да направиш по всеки въпрос; самото притеснение помага ли ти по някакъв начин /обикновено не/:-); подреди си мислите. Ще видиш, че решения ще изникнат. После трябва да напаснеш необходимите действия в седмичната си програма.
Помага ако направиш това в някое кафе, където да отидеш сама със себе си и една празна тетрадка. Знам, че е много трудно да намерим време за себе си, за самоуспокоение и продреждане на мисли, но без това време почваме да се въртим в затворен кръг. Кажи си, че както намираш време за околните, така трябва да отделиш няколко часа седмично и за себе си- заслужаваш го и ти е нужно!
Освен това - не можеш да разрешиш проблемите на целия свят. Степенувай нещата по важност.
И нещо друго - много често се притесняваме за нещо което МОЖЕ да се случи, но в последствие не се случва. Помисли си дали с някои неща от "оня списък" случаят не е такъв.
Това ме подсеща да пусна една тема...
Разбирам те, да. Поне се надявам, че съм успяла.Влад написа:Нямам време за съжаление, иначе ми се иска да съм много пространствен по темата ...Мнемозина написа:Тоз живот ми омръзна.
Ще се изразя с цитат (някой тук много здраво клеймеше цитатите, но ще се надам да ми прости!),
знам че ще разбереш какво искам да кажа:
В пустинята видях човек - гол, озверял ...
клечеше на земята и стискаше сърцето си.
И го ядеше ...
Как е, приятелю? - попитах.
Горчиво е - отвърна той,
но ми харесва,
защото е горчиво и е мое.
И аз си мислех / мечтаех за друго, но не съм съжалявал и не искам да си го променям... Това, което не получих, а го исках го предадох на синовете си, а другите неща - постигнах ги или си ги взех след време. От кофтите неща се научаваш на много, а имаше и толкова добри...Mila написа:Аз пък искам да си сменя миналото.
Не че е кой-знае каква драма, ама по друг начин ми се иска да бях живяла.
Сега, като си правя равносметка (рядко де, Слава Богу!), все си мисля: тъпо, тъпо, тъпо...
От живота си сега съм доволна, ама все си имам едно наум, защото и тогава си бях добре.
Баш в това е номерът да живееш. Погледни какво точно ти пречи да ги изпълняваш и ще видиш, че не всичко е непреодолимо. Най-трудно се преодоляват нашите вътрешни спирачки и терзания - да. Но в никакъв случай това не е невъзможно.Мнемозина написа: Благодаря, Странниче.
Всичко това ми е от ясно по-ясно. И тези съвети одма ги раздавам на околните при нужда. Обаче нали знаеш, че като трябва да ги изпълниш ти не е същото.
Абе аз все ще се оправя.ELBI написа:Баш в това е номерът да живееш. Погледни какво точно ти пречи да ги изпълняваш и ще видиш, че не всичко е непреодолимо. Най-трудно се преодоляват нашите вътрешни спирачки и терзания - да. Но в никакъв случай това не е невъзможно.Мнемозина написа: Благодаря, Странниче.
Всичко това ми е от ясно по-ясно. И тези съвети одма ги раздавам на околните при нужда. Обаче нали знаеш, че като трябва да ги изпълниш ти не е същото.
Бе за това са приятелите/форумите ... да те оправят, ако се наложи...Мнемозина написа: Абе аз все ще се оправя.
Обаче съм се запритеснявала сега... Гаспода и Грийна щяха да пият кафе сутринта и до момента ни един от тях не се е вяснал насам...
Ех, аз пък бях забравила. Ама ти каква Мнемозина си? Всичко помниш.Мнемозина написа: Абе аз все ще се оправя.
Обаче съм се запритеснявала сега... Гаспода и Грийна щяха да пият кафе сутринта и до момента ни един от тях не се е вяснал насам...
Не се.Мнемозина написа:Абе аз все ще се оправя.
Обаче съм се запритеснявала сега... Гаспода и Грийна щяха да пият кафе сутринта и до момента ни един от тях не се е вяснал насам...
Да не се притеснявам ли?Remmivs написа:Не се.Мнемозина написа:Абе аз все ще се оправя.
Обаче съм се запритеснявала сега... Гаспода и Грийна щяха да пият кафе сутринта и до момента ни един от тях не се е вяснал насам...
Уф, жени!Мнемозина написа: Да не се притеснявам ли?
Искаш да кажеш, че са пили само кафе?
Знам, знам! И на мен отръки ми иде да давам акъл на другите...Мнемозина написа:
Благодаря, Странниче.
Всичко това ми е от ясно по-ясно. И тези съвети одма ги раздавам на околните при нужда. Обаче нали знаеш, че като трябва да ги изпълниш ти не е същото.
Най-трудно ми е аз да се вслушам в съветите си. Ми аз откъде да знам, че толкова насериозно си го взел това ми притеснение?Remmivs написа:Уф, жени!Мнемозина написа: Да не се притеснявам ли?
Искаш да кажеш, че са пили само кафе?
Не се притеснявай значи не се притеснявай, не знам какво са пили егати.
home/work, safe, sound
са и двамцата
това искам да кажа, то това и казах де
айде, банда, аз отлитам
стига тръстика за днес
Ми, успах се. Знам, че няма да ми повярвате ама не ми се е случвало от уче... бе от много отдавна. Облякох се докато се бръсна, бегом, такси, яко задръстване на таксиджията му идеше да запее, Жега, бензинови пари, яд, 10 кинта сметка, успях обаче да стигна в 9и30. Гаспода, да го ожали човек, горкия, ме чакаше в кафето, под една дебела сянка, на едни дървени пейки, на полянка. И АЗ, НА НЕГО, моля ти се, при тва положение, като се заизвинявах. Едвам спряхМнемозина написа:
Абе аз все ще се оправя.
Обаче съм се запритеснявала сега... Гаспода и Грийна щяха да пият кафе сутринта и до момента ни един от тях не се е вяснал насам...
Нямам думи направо, как може такова нещо, какви хора са се навъдили!Green Light написа: Ми, успах се. Знам, че няма да ми повярвате ама не ми се е случвало от уче... бе от много отдавна. Облякох се докато се бръсна, бегом, такси, яко задръстване на таксиджията му идеше да запее, Жега, бензинови пари, яд, 10 кинта сметка, успях обаче да стигна в 9и30. Гаспода, да го ожали човек, горкия, ме чакаше в кафето, под една дебела сянка, на едни дървени пейки, на полянка. И АЗ, НА НЕГО, моля ти се, при тва положение, като се заизвинявах. Едвам спрях
Времена. Нрави. Живот
. После трябва да напаснеш необходимите действия в седмичната си програма.
