Чета и за разните компенсации за тях, след като вече се върнаха.
Цитират се цифри - не малки - които явно бодат в очите на доста хора.
Това, което не разбирам е, защо аджеба толкова се нервят хората, че били похарчени тези пари.
Държавата ни била калпава и тук българите мизерстват, а в същото време се плащат луди пари за други българи, които били отишли доброволно в Либия с цел печалба.
Ми калпава ни е държавата - няма спор.
Защо тези недоволните си мислят, че калпавата ни държава ако не беше дала пари за либийците, то тези пари щяха да дойдат в нас, обикновените граждани?
Откъде тази вяра, че похарчените за сестрите пари, ако не бяха похарчени за тях, нямаше пак да потънат нечий дълбок джоб?
Лично аз, за първи път се радвам да видя, че някакви държавни пари са отишли наистина на точен и известен адрес, а не в нечия швейцарска сметка.
И са отишли не за друго, а за спасяването на човешки животи.
Не знам - грешно ли мисля, глупаво ли, наивно ли....но наистина се радвам, че с тези пари не се омаза за пореден път някой държавен мафиот, а бяха използвани за хуманна кауза.
Вие мислите ли, че ако бяха спестени тези милиони, щяха да отидат за българските болни деца, или за домовете за сираци например?
