Много и често. И на детето си (най вече) и на либето:-) Не мога да се уморя да им го казвам. Понякога си мисля, че ставам досадна. Досаждам с чувствата си дори на котаракаdoktorka написа:дето ми хрумна
колко ,кога и как казвате обичам.
?!
Док, фани го и му кажи:esti написа: В такъв случай кажи" "Обичам те бе, педал нещастен!"
Еееее, ти пък веднага в дълбокото я фърли.vyara написа:Док, фани го и му кажи:esti написа: В такъв случай кажи" "Обичам те бе, педал нещастен!"
Виж ко ся, не искам да те плаша, обаче то е по-силно от мен, не съм аз виновна...любовта е виновна, дето все не пита...
Та искам да ти кажа две слова, душата ми да разбереш от тях, сещаш ли се?
Ей такива работи.
Бе как няма един мъж за цяр да даде консултация спешна начи. Пууууу!!!:crying:
то това е ясно...doktorka написа:Човек не обича заради другия, а заради себе си:-)
представих си го!:rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24:vyara написа:Док, фани го и му кажи:esti написа: В такъв случай кажи" "Обичам те бе, педал нещастен!"
Виж ко ся, не искам да те плаша, обаче то е по-силно от мен, не съм аз виновна...любовта е виновна, дето все не пита...
Та искам да ти кажа две слова, душата ми да разбереш от тях, сещаш ли се?
Ей такива работи.
Бе как няма един мъж за цяр да даде консултация спешна начи. Пууууу!!!:crying:
[/quote]Бе гадно е. Да не използвам думите на Калиостро, щото се пак, нали...doktorka написа: е не е съвсем ясна...
напира ти,напира ти, напира ти...
казваш ,казваш, казваш...
и като не ти казват не ти казват не ти казват...
или ти кажат ( най-любимото ми)че няма нужда...
тогава не казваш ,не казваш ,не казваш...
обаче обичаш,обичаш,обичаш...
а де!
:rotfl24::rotfl24:И тогава някак си естествено следващия път започваш да се ослушваш, като свиня в боб и да си препахваш напъните за "обичам те".vyara написа: Бе гадно е..
Ами с други думи, таковата.... Или викаш вече не става с други.doktorka написа: Верчеее...
заливам се от смях....
ама з анищо не света не мога да напиша :"обичам тъ!"
Може пък да хукне да те гони после, знайш ли ги? Мъже! Може пък да хукне да те гони после, знайш ли ги? Мъже![/quote]Ко са прайш сега и ти. Той да хукне, пък...doktorka написа: даа бе..
да хукне да ме гони..и аз кво?
да спринтирам...?
да удрам пети в дуепто..;)?
[/quote]
Баси, колко се хабих да те мисля, пък то кво било.doktorka написа: не бе ,Верче...
нямам притеснения с гадже...
гледах за една майка,която просто неможеше да каже на 5 те си деца "обичам те"
нито на мъжа си.
мъж и обаче само това им казваше:"обичам те"...на всички деца.
и излизаше сутрин на работа..
и както им го казваше,а майката не го казваше...
майката ходеше да прибира алкохолизираната си дъщеря от баровете,майката я гледаше
дъщерята беше груба към майката...а майката ( тази дето не казваше обичам те),накрая и помогна да влезе в "правия път"
е и аз не съм от казващите.
което не означава, че не съм самоотвержена.
и се замислих защо не го казвам...
оттам и въпросът ми...
иначе за лИюбоффта...тъй както ме знаеш...мислиш ли че няма да си казвам ,ако обичам някой мъж и съм луда по него?
Ми с това трябваше да започнеш, да му се не види. 
Ами така си е. Ми с това трябваше да започнеш, да му се не види. Ами така си е.[/quote] е не е съвсем ясна...doktorka написа:Казването е защото ти напира отвътре. Просто самО си излиза от устата ти. Започнем ли да се замисляме дали и как, и колко, на кого, дари заради мен или заради другия......Работата е ясна
Убий мъ, обичам тъ:-)esti написа:И тогава някак си естествено следващия път започваш да се ослушваш, като свиня в боб и да си препахваш напъните за "обичам те".vyara написа: Бе гадно е..
После пък и идва момент в който си даваш сметка, че така повече губиш, отколкото се предпазваш - и пак отново обичам те, обичам те (не е задължително за същия де) и така се завърта кръгчето и разбираш, че трябва да се решава на ход.
Както дойде за момента.
[/quote]Мислила съм си аз...Как като пораснат, няма да искат вече да ги гушкам и изобщо няма да е същото като сега. Пък и не искам да съм досадна майка... Според мен трябва да действаш както ти идва отвътре. Любовта излиза от човек, когато я има, независимо под каква форма. Ето на, баба ми, лека й пръст, не си спомням да ми е казвала "обичам те", но само начина, по който произнасяше името ми, го показваше.doktorka написа: ма то добре че ме мислиш...
и аз се замислих-защото както расте големия-по-рядко му го казвам...
което е наистина тема да се замислиш...
дали е правилно?
дали децата нямат нужда да им го казваш?
дали ще разбират от "показване"?
е ти сериозна тема...
И до ден днешен го чувам....Нормално е да е по-рядко.. Те самите се дърпат. Аз пък много обичам да ги докосвам, всичките, по хиляда пъти на ден. Ей така, едно леко, ефимерно докосване - по глава, по ръка, по краче..doktorka написа: ма то добре че ме мислиш...
и аз се замислих-защото както расте големия-по-рядко му го казвам...
което е наистина тема да се замислиш...
дали е правилно?
дали децата нямат нужда да им го казваш?
дали ще разбират от "показване"?
е ти сериозна тема...
Мисля, че усещат любовта ми.. А на дъртото магаре не се уморявам да му казвам, че го обичам, пък дано му писне И до ден днешен го чувам....[/quote]Като дете по-малко го осъзнавах. Но нали знаеш, че такива работи все късно се разбират и затова още повече те боли. Когато и ти не си казвал "обичам те"...doktorka написа: сега го знаеш и осъзнаваш...
а като дете?
уффф..отивам да спя...кисссеееесссс...
сега го знаеш и осъзнаваш...doktorka написа:[Мислила съм си аз...Как като пораснат, няма да искат вече да ги гушкам и изобщо няма да е същото като сега. Пък и не искам да съм досадна майка... Според мен трябва да действаш както ти идва отвътре. Любовта излиза от човек, когато я има, независимо под каква форма. Ето на, баба ми, лека й пръст, не си спомням да ми е казвала "обичам те", но само начина, по който произнасяше името ми, го показваше.
[/quote]Има си думи и изрази, които са изтъркани от употреба.doktorka написа:дето ми хрумна
колко ,кога и как казвате обичам.
аз например се страхувам да го казвам.
мисля че се "откривам" ,"разголвам" пред другия..
било това децата ми ,любимия или родителите ми ...
казвам го без да се замисля с удоволствие и усмивка на децата...често ,често...
макар че някак по-често го казвам на малкия.
А големият е голям...
и започвам да се пазя от него..както от всички други.
обичам/обичала съм до безумие.
до глупост.
но не мога да го казвам.
ако не го разберат околните от очите ми и от поведението ми...
думите няма да дойдат...
ади де?!
) 
Защото са клише. Играят ролята на доказателство, хвърлен камък, готовност за обвързване (не непременно брак, да се разберем)и т.н.Мнемозина написа:Да се изпълнят такива думи с истинско съдържание - това зависи от контекста.
А ако контекстът е ясен, защо пък точно те трябва да се употребяват изобщо?
Ох, пак се разпищоли ти...esti написа:Защото са клише. Играят ролята на доказателство, хвърлен камък, готовност за обвързване (не непременно брак, да се разберем)и т.н.Мнемозина написа:Да се изпълнят такива думи с истинско съдържание - това зависи от контекста.
А ако контекстът е ясен, защо пък точно те трябва да се употребяват изобщо?
Едно е да ти кажат луд съм по теб, умирам за теб, обожавам те, ти си ми на сърцето и други такива. Виж съвсем друго е простичко да ти кажат само "обичам те" - скийш как звучи, а?:lol:
А придружено и с подходящия поглед си е направо сърдечен орга....ъъ...удар от кеф.
Сега това не значи, че и другите думички не са желани - напротив.
Но те са някак за допълване към основното.
И е трудно да се казват, точно,защото са натоварени с голяма отговорност и сила. Точно тези "обичам те" са ангажиращите думи - не луд съм по теб или умирам за теб. От другите винаги може да се измъкне човек, като каже, че "не точно това имах предвид". Докато "обичам те" винаги е само с едно значение. И е ясно.
Няма мърдане.
Поне не без скандал и рев "ти що ме излъга бееее, аз ти повярвах а тииии.....пропилях си най-хубавите годинки по теб, животно таковаааа"
Ама веднага го обръщаме и от различно, става същото.Мнемозина написа:
Ох, пак се разпищоли ти...
Ама въпросът беше дали и защо ние го казваме или не го казваме.
А не дали и защо на нас ни го казват или не ни го казват - това е съвсем различно.
), защото това би означавало да си сложа главата в торбата. Би било крачка, която може да се избегне ако кажа"луда съм по теб, бейби".Много рядко. За мен тези думи носят силата, за която са измислени.doktorka написа:дето ми хрумна
колко ,кога и как казвате обичам.
[/quote]
