Изпилване на зъби, махане на ръбове и т.н. и т.н.
И сичкуту туй се у "другия".
Пък според мен, ако въупште нещо можем да променим, то можем да променим само себе си. Ако другия се променя, то той/тя го прави сам/а. Да, под наше въздействие, може би. Но не ние променяме, а той/тя се променя сам/а. Както и ние се променяме. Поне аз де, за другите не знам :) Непрекъснато се променям под влияние на много фактори. Може би съвсем незначително, но се променям. И в един прекрасен (или ужасен) миг "количествените натрупвания водят до качествени изменения" и хопаааа - нов човек :). Това, бтв, е съвсем в унисон с квантовата теория, където дори самото наблюдение променя системата... Т.е. възможно е да се променяме дори и без каквото и да е усилие или желание от страна на "другия" в нашата система от скачени съдове.
А защо го правим (това с променянето де) - ми зажото живеем. Това е живота, всъщност, постоянна промяна. Не мислите ли?
Колкото до това кой повече кой по-малко - след като променяме само себе си, значи ние сме тези, които решаваме колко и дали да се променим. Ако в един момент ни писне от промени просто спираме до там и излизаме с лафа за "несходство на характерите", "два остри камъка брашно не мелят" и прочие. И ако и на "другия" му е писнало от промени се търкулваме по пътя си. Като по този начин отново се променяме. Въпрос на избор е коя промяна предпочитаме...