Пък мислех да ви пиша за филма
Преди 21 години гледах "Париж, Тексас", в кино "Левски" (сега се чудя, как се е появил толкова бързо???), с връзки, заведох момчето, което безумно исках да сваля (може би и защото най-красивата (и най-глупава, но най-руса) моя съученчика го сваляше). Ако някой се чуди, тва беше преди Зв. (той после пък ме сви от него
21 години по-късно...
Страхотна музика... невероятен, велик филм. За любовта, трудната, понякога невъзможна, но винаги съществуваща. За децата...
Ох, не е случайно, че тоя филми 20 и повече години ми е бил трънче..
Странното е, че нищо не помнех от сюжета, а днес той ми се видя ...някак ...
А сега де, нямам думи..
Едва ли на 16+ съм разбирала, какво ми казва Вендърс. Сега разбирам. Но помня усещането. А още по-страшното е, че сега усещам и тази музика:
http://www.youtube.com/watch?v=UOw54zoWndE
