3o4o.net

Песничка за Мързела

Отдавна в шантавия свят
Труда окичен е със слава,
а мързеливия му брат
не иска никой да възпява.

Но нашият световен строй
не е с божествена намеса,
че Мързела е, братко мой,
основен фактор на прогреса.

И трябва да си много луд,
да се наемаш по баира,
защото само с честен труд
не може да се просперира.

Затуй добрият депутат,
наместо да пасе овцете,
почесва мързеливо врат
и чака вий да ги пасете.

Не е от вчера този смут –
светът така си е направен:
Труда се блъска като луд,
а Мързела го управлява.

И аз опъвам като пес –
работя... Луда съм, не крия.
Защото само с гол прогрес
света от глад ще се затрие.

Ники Комедвенска

ДА СИ ЧОВЕК

Стоян Ралчев

Живея аз на свойта мъничка планета –
един безкрайно мъничък човек.
В небето малко жълто слънце свети –
живея своя страшно кратък век.

В търбуха на огромния дворец панелен
се смилат бавно чувства и мечти.
С добри и лоши страсти е населен
светът – прикрит зад тънките врати.

Неискрени усмивки и фалшиви вещи
разменяме със своя нов съсед.










И заедно на слабите си плещи
към утре своя ден ще пренесем.

И днеска истината е пара разменна –
гаранция за по-охолен ад.
Телата ни на еднондневки тленни
във огън на неверие горят.

Зад мними идеали и забрани
във свята вярност се кълнем.
След нас дори и хаос да остане,
не можем своя бяг да спрем.

В небето малко жълто слънце свети.
Изтича най-великият и кратък век.
Върти се мъничката ни планета
и все по-трудно е да си човек.

СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА ПОГРЕБЕНИЕ НА ПОЕТ
На В.П.

защото съм те чела
вклинил си се до дъното на вътрешното ми око
без да знаеш
и не нарочно
ще се опитам в рима да ти кажа важното
запомнено чрез теб
боли красотата
боли живота
боли смъртта
рана е човешкото
довиждане не се римува с сбогом
затова както преди
здравей
чувам те

КЪЩАТА НА ДЯДО ЯГО

петлето върху захарната къща се върти
ту насам ту натам
праща ме да събирам вятъра
по трошиците
зелен хайвер

6—ТИ СЕПТЕМВРИ

празнуваме деня на съединението
дъжд полива венците
на славното минало

МНОГО "ХУБАВО" СМЕ СВИКНАЛИ
Радой Ралин

Много хубаво сме свикнали
да не казваме “Обичам те”,
да не се самозалъгваме,
да не ни боли излишно.
Вече си употребяваме
думички от нас измислени,
вече само пожелаваме,
вече само си поискваме.
Искам те – необещаващо.
Искам те – неангажиращо,
без да се задълбочаваме
без да се натискаме.
Много хубаво сме свикнали
делово да се събличаме,
делово да се предпазваме,
даже и да се обичаме
не признаваме и не показваме.
Искам те е безопасно.
Искам те е необвързващо.
Става лесно, става ясно
лампите угасват бързо.
И във тъмното на стаята
без преструвки, без “Обичам те”
две минути след “Желая те”-
ставаме и се обличаме…

shshtt написа:СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА ПОГРЕБЕНИЕ НА ПОЕТ
На В.П.

защото съм те чела
вклинил си се до дъното на вътрешното ми око
без да знаеш
и не нарочно
ще се опитам в рима да ти кажа важното
запомнено чрез теб
боли красотата
боли живота
боли смъртта
рана е човешкото
довиждане не се римува с сбогом
затова както преди
здравей
чувам те

да, поклон такъв заслужил е поетът

браво, мн.добро
само сложи едно със плюс някоя и друга запетайка

shshtt написа:6—ТИ СЕПТЕМВРИ

празнуваме деня на съединението
дъжд полива венците
на славното минало

но леко е в душите,
че гласът народен
някога бе чут
и дядо Вазов спи спокоен.

п.п. не се сърди, че дописах

holi_day написа:

shshtt написа:СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА ПОГРЕБЕНИЕ НА ПОЕТ
На В.П.

защото съм те чела
вклинил си се до дъното на вътрешното ми око
без да знаеш
и не нарочно
ще се опитам в рима да ти кажа важното
запомнено чрез теб
боли красотата
боли живота
боли смъртта
рана е човешкото
довиждане не се римува с сбогом
затова както преди
здравей
чувам те

да, поклон такъв заслужил е поетът

браво, мн.добро
само сложи едно със плюс някоя и друга запетайка

със "със" се нарушава ритъма, нарочно е така, да се слива звука и акцента и чуваемостта да е върху сбогом :)
и със запетайките е същото - липсата им дава пространство на читателя - сложиш ли ги при такъв тип текст спъват

радвам се, че ти харесва Холи, обожавам тук да си говорим и да ме четете
то аз съм убедена че сте най-истинските ми читатели
че може да сте единствените товая е отделен въпрос :)))

Отронват се като листа
простреляните от сланата
спомени от лятото
и се подреждат
във застинала усмивка
на слънчоглед
далеч преди
обърканата есен
да поеме дъх дълбоко
и да издиша
предчувствие за зима.

Загръщаме в жилетка
фитила на изстиващото лято
Припламват във вкуса
на натежалите смокини
фиданките на есента...

Творчеството не може да оцелее ако излезе от мода. Дори да е неповторимо гениално.

ГЕО МИЛЕВ

Септември

1
Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв -
величав.


Дълбоко сред мрак и мъгла.


Из тъмни долини
- преди да се съмне
из всички балкани
из дебри пустинни
из гладни поля
из кални паланки
села
градове
дворове
из хижи, колиби
из фабрики, складове, гари
хамбари
чифлици
воденици
работилници
юзини
заводи:


по пътища и по завои
високо
по сипеи, урви, чукари, бърда
през слог
и рид
през глухи усои
през есенни жълти гори
през камънаци
вода
мътни вади
ливади
нивя
лозя
овчарски пладнища
глогини
изгорели стърнища
трънаци
блата:
изпокъсани
кални
гладни
навъсени
измършавели от труд
загрубели от жега и студ
уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподрани
прости
диви
гневни
бесни

- без рози
и песни
без музика и барабани
без кларинети, тимпани, латерни,
флигорни, тромбони, тръби:

на гърба с парцаливи торби
в ръцете - не с бляскави шпаги,
а с прости тояги,
шопи със сопи
с пръсти
с копрали
с търнокопи
с вили
с брадви
с топори
с коси
и слънчогледи
- стари и млади -
се спуснаха всички отвред
- като отприщено стадо
от слепи животни,
безброй
яростни бикове -
с викове
с вой
(зад тях - на нощта вкаменения свод)
полетяха напред
без ред

неудържими
страхотни
велики:
НАРОД!

2
Нощта се разсипва във блясъци
по върховете.
С л ъ н ч о г л е д и т е
п о г л е д н а х а с л ъ н ц е т о!
Зората от сън се
пробуди
сред гръм от картечници:
От далечните
склонове
- удар след удар -
заплющяха
луди
куршуми - олово.
Топове
като зинали слонове
зареваха. . .
Трепет и страх.
С л ъ н ч о г л е д и т е п а д н а х а в п р а х.


3
Глас народен:

Глас божи

С хиляди ножа
прободен
народ -
затъпен
унижен
по-нищ и от просяк,
останал
без мозък
без нерви -
въстана
из мрака тревожен
на своя живот
- и писа със своите кърви:

СВОБОДЕН!

Г л а в а п ъ р в а:

Септември.

- Глас народен -
- Глас божи -
О боже!
подкрепяй свещеното дело
на грубите черни ръце:
влей смелост
в нашето гърмящо сърце:
Не искаш ти никого роб -
и ето - кълнеме се в нашия гроб -
ще възкресим ний човека
свободен в света.
Пред нас е смъртта -

о нека!

но отвъд:
там цъфти Ханаан
от Правдата обетован
нам -
вечна пролет на живия блян. . .
Вярваме! Знаем! Желаеме го!
С нами бог!


4
Септември! Септември!
О месец на кръв!
на подем
и погром!
Мъглиж беше пръв
Стара
и Загора
Нова
Чирпан
Лом
Фердинанд
Берковица
Сарамбей
Медковец

(с поп Андрей)

- градове и села.


5
Народа въстана
- с чук
в ръката,
обсипан със сажди, искри и сгурия,
- със сърп сред полята,
просмукан от влага и студ:
хора на черния труд
с безглаголно търпение -

(не гении
таланти
протестанти
оратори
агитатори
фабриканти
въздухоплаватели
педанти
писатели
генерали
съдържатели
на локали
музиканти
и черносотници)

А
селяци
работници
груби простаци
безимотни
неграмотни
профани
хулигани
глигани
- скот като скот:

хиляди
маса
народ;

хиляди вери
- вяра в народний възход,
хиляди воли
- воля за светъл живот,
хиляди диви сърца
- и огън във всяко сърце,
хиляди черни ръце
- в червения кръг на простора
издигнали с устрем нагоре
червени
знамена
развени

високо
широко

над цялата в трепет и смут разлюляна страна
на бурята яростен плод:

Хиляди -
маса -
народ.

6


Блесна
над родни Балкани,
издигнали пъп
срещу небето
и вечното слънце

светкавица
- гръм

хрясна
право в сърцето
на гигантския
столетен
дъб.
Хълм подир хълм
ек бързолетен
отпрати далек
през чуки
грамади
към стръмни долини
в каменни дупки
- пламтящо легло -
дето спят на витло
пепелянки и смолци,
в пещери
на змеици и змейове,
в глухи хралупи на вещици

- и екота сля се
с далечно ехо:
екот и ропот
на водопади
потоци
порои -
бесни
рукнали в бездната
с гръм.

7


Започва трагедията! -


8


Първите
паднаха в кърви.
Метежният устрем
бе посрещнат с куршуми.
Знамената изтръпнаха
пронизани.
Планината гърми. . .
Там горе
далечни и близки хълми
потъмняха обнизани
с хора
- плъпнаха
черни редици:
редовни платени войници
и разлютена милиция.
Всички те знаят:
"Отечеството
е в опасност!"

Прекрасно:
но - що е отечество? -

И яростно лаят
картечници. . .
Първите
паднаха в кърви.
Зад далечните
върхове
забумтя артилерия.
Затрепераха
градове
и села.
Мъртви тела
- окървавени трупове -
застлаха
склонове
валози
пътища. . .
С извадени саби
кавалерийски отряди подгониха
разбитите селяни
- доубивани, стреляни
с шрапнели, фугаси
- бягащи в ужас на всички страни,
догонвани в къщите
и съсичани там
с кървави саби
под нисък сайвант
сред писък
на изплашени баби,
деца и жени...
- - - - - - -
9


Войските настъпваха.
Под грозния звук на шрапнелите
изтръпнаха
и най-смелите:
в отчаяние
към небето издигнати голи ръце.
Ужас без слава
замръзна на всяко лице -
очи без страдание.

"Всеки
да си спасява
живота!"

По всички пътеки
ето спущат се рота след рота
- пехота
кавалерия
артилерия.
Бият атака
барабаните.
Паника
- високо
над изподраните
червени знамена -
бич от пурпурни пламъци вей.


Там
посред общия смут
сам,
като луд
епически смелия
поп
Андрей
с легендарния топ
стреля
снаряд след снаряд. . .
В последния миг:
"Смърт на Сатаната!"
извика
побеснял и велик -
и обърна назад
своя топ:
последната
граната
изпрати
право там

- в божия храм

дето бе пял литургия, ектении. . .


И се предаде.
"Да се обеси червения поп!
Без кръст - без гроб!"


До телеграфния стълб бе изправен.
До него палача.
Капитана.
Въжето
бе готово.
Балкана
тъмнееше мрачен.
Небето -
сурово.
Попа стоеше огромен,
изправен в целий си ръст,
цял
спокоен като гранит -
без жал
без спомен
- на гърдите Христовия кръст
и с поглед в балканите впит -
далеко
сякаш в грядущето. . .
- Страхливо вий поглед отпущате
пред близката смърт на човека,
палачи!
Що значи
смъртта на един?
Амин!
Захрачи
и плю.
Бързо нахлу
сам на врата си въжето
и
без да погледне небето
- увисна -
език
между зъбите стиснал:


велик
сюблимен
непостижим!


10


Есента
полетя
диво разкъсана
в писъци, вихър и нощ.
Буря изви се
над тъмни балкани


- мрак и блясък
и гракащи гарвани ято -


Кървава пот
изби по гърба на земята.
В ужас и трепет снижи се
всяка хижа и дом.
П о г р о м!
Трясък
продъни небесния свод.


11


Тогава настана
най-ужасното:
Бясно захласната
заудря в душите тревожна камбана
- удря, бие, звъни. . .
Нощта падна тъй ниско -
глухо и страшно заключена
от всички страни.
Смъртта
- кървава вещица сгушена
във всичкине ъгли на мрака
изписка,
и ето посяга
далеч и навред из нощта:
със своите сухи ръце
- дълги, безкрайни -
улавя и стиска
зад всяка стена
по едно ужасено сърце.
О, нощ на безименни тайни!
- и тайни, и явни:


Мегдани отново с кармин окървавени.
Смъртни писъци в преръзано гърло задавени.
На вериги зловещия звек.
Затворите пълни с хора.
В двора
на казарми, затвори
от командвани залпове ек.
Вратите залостени.
Чукат отвън тъмни гости.
Сина със револвер в ръката
мъртъв на прага прострян.
Бащата обесен.
Обезчестена сестрата.
От селата задигнати селяни
след тях - войници:
мрачен конвой.
За да бъдат разстреляни:
Команда: стой!
"Огън" -
изтракаха пушки:
Ку
Клъкс
Клян -
"бий"!
- залп.
Десет трупа
от брега
пльоснаха тежко
в мъртвите мътни води на Марица.
Окървавена повлече
ги скръбната родна река.
Военна музика нейде далече
през обезлюдени улици
гърмеше
"Шуми Марица. . ."
Окървавена. . .
В изпотъпкани ниви
трънливи
между бодил и високи треви
се валят червени глави
с накълцано обезобразено лице.
Бесилки разпериха черни ръце
(привидения в мъртва мъгла).
Непрестанно се носи страхотния марш на топора
ударил о кокал. Горящи села
озаряват далеч кръгозора.
Потекоха кървави вади.
Пламнали клади
лизнаха със светотатствен език
светото подножие
на божия
престол.
Замириса на живо месо.
Ужасени отвис небесата
нададоха вик
блажените жители на светлия рай
- на бога свирепо Осанна -
Край.
Урагана престана,
халата
спря най-подир:
мир
и тишина
настана
по цялата
страна.
Кървав на боговете курбан.


12
Музо, възпей оня пагубен гняв на Ахила. . .


Ахил беше грубата сила.
Военния демон.
Ахил беше стар генерал
на Н. Ц. В. цар Агамемнон.
Ахил бе герой.
С безброй
кръстове, ордени, ленти. . .
Пиедестал
на реда и тишината
в страната. . .


Но днес ний
не вярваме вече в герои
- ни чужди, ни свои.


Троя бе опожарена и срината.
Приам и Хекуба загинаха.
Ахил тържествува. . .
- Какво е за него Хекуба? -
Душата му дива и груба
не чува
плача на свещената майка, разкъсъна
над безименни гробища с кърви оръсени
израснали в миг
- толкоз много -
безброй.
- Какво е за него Хекуба? -
Ахил бе герой.
Ахил бе верик.


Бич божий изпратен от бога.


Но Ахил ще загине под гняв и проклятия.
- И загина

падна в позорно падение:

на убиеца вярна отплата.
Агамемнон уби Ифигирия

- и загина:

Клитемнестра уби Агамемнона

- и загина:

Орест със Електра уби Клитемнестра

- и загина. . .

Едничка остава
- стои и пребъдва
през вековете -
Касандра-пророчица:
тя вещае възмездие
- и в с и ч к о с е с б ъ д в а.
Безсменна прищявка, игра и забава
на боговете.
Вековечен разцвет на божествена стръв.
Всяка смърт е за тях развлечение,
всеки вопъл - шега.
Смърт, убийство и кръв!
Докога, докога?
Вседържителю Зевс

Юпитере
Ахурамазда
Индра
Тот
Ра
Йехова
Саваот:

- о т г о в а р я й!


Кръз дима на пожарите
се издига и бие ушите ти
вика на убитите,
рева
на мъченици безброй
върху клади горящи дърва:
- К о й
и з л ъ г а н а ш а т а в я р а? -


Отговаряй!
Ти мълчиш?

Не знаеш?
- Ний знаем!
Ето виж:
с един скок
ний скачаме право в небето:

ДОЛУ БОГ!

- хвърляме бомба в сърцето ти,
превземаме с щурм небето:

ДОЛУ БОГ!

и от твоя престол
те запращаме мъртъв надолу
вдън вселенските бездни
беззвездни,
железни -

ДОЛУ БОГ!

По небесните мостове
високи без край
с въжета и лостове
ще снемем блажения рай
долу
върху печалния
в кърви обляния
земен шар.
Всичко писано от философи, поети -
ще се сбъдне!
- Без бог! без господар!
Септември ще бъде май.
Човешкия живот
ще бъде един безконечен възход
- нагоре! нагоре!
З е м я т а щ е б ъ д е р а й -
ще бъде!

1924 г.

ГРАНИЦИ

а аз съм вкъщи
гледам нечий филм

КУХО СТИХОТВОРЕНИЕ

умората в литър вино
с лед
обичам те
не е на място

ПЛАНЕТАРЕН КЕШ

колко хубаво щеше да е да съм талантлива
(и скромна)
но аз съм много талантлива
а странно развитите личности
са неразбираем соц виц
за Пачиоли и Паганини по Яворов с перуки на Монро
ренесансов атракцион
в който можеш да осребриш единия
само ако жертваш другите.
За щастие
паралелните реалности са безброй.

НА КАКВО ПЛАЧАТ ПОЕТЕСИТЕ

върху безизразното лице
субтитри на тъжни стихове

ЩАСТЛИВИ СТИХОТВОРЕНИЯ

наближава датата и ми напомня
колко много са годините
и в добро и в зло
отмъстих на въображаемия враг
с тъжни стихотворения
вече мога да разкажа живота
за внучето

КРАТКА ЛЮБОВНА ПИЕСА

Редактор: -Ето го детето!
Автор: - Не е от мен!
Детето плаче.
Двамата надвесени над люлката и в един глас:
- Аман!
(Превод от Уики за невладеещите чужди езици:
Израз на досада,отегчение,раздразнение)
Детето продължава да плаче.
Празен салон.
Редактор и Автор мълчаливо си разменят погледи и излизат от сцената.
Суфльор: - Ще го тепате или ще го храните?
Чистачка: - Айде, че ще метем.
Детето плаче, но по някое време се уморява и заспива.
Сънува, че някой го обича.
Усмихва се.

ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

белият лист
празен

СОЦИАЛНО РАЗСТРОЙСТВО

кучетата не ме харесват
хапят замахна ли с ръка
да ги погаля

Дърво за огън
Вече нищо не давам. И нямам какво:
лист по лист – разпилях се направо...
И стърча на баира – чепато дърво,
ни за плод, ни за сенчица ставам.
И не спират изгубени птици по здрач
да нощуват по голите клони.
Само северен вятър – ръка на палач,
от сърцето ми спомени рони.
За такива самотници – само сатър!
Няма друга възможна отплата.
И се моля насън: бог дано е добър,
някой блуден секач да ми прати.
Да е бил и преходил по целия свят,
но не вкусил такава магия.
И измръзнал от студ, и изсъхнал от глад,
във душата ми брадва да впие.
Без да пита коя съм, къде и какво,
да забрави и дом, и съпруга.
Господ сам го е казал – чепато дърво
топли тъй, както никое друго.
"Свят за лудите"
Ники Комедвенска

ЗИМНА СУТРИН

Дървото се отърси от снега
и се изправи



ГЛОБАЛНО ЗАТОПЛЯНЕ
Аляска в чашата ми

УБИЙСТВА В КРИВО ОГЛЕДАЛО

искам на тъмно
заедно с всичките си стихотворения
след опитите за осветяване
на флиртуващи ментори

СЛЕДОБЕДНИ ПРОЗРЕНИЯ
Очилата за четене не помагат в мъгла

търси се вселена
със смях Слънце
съзвездия бенки
млечен път бримка
и трапчинки комети
подпис
една далечна планета
- Августин Господинов

с дядо засърбахме кафето
попита ме
как мина лятото
а аз му разказах за жените
трябва да има кусур жената
каза дядо и продължи
я косата й да е къдрава
я гърдите й да са момчешки
я да се влюби в тебе
изля кафето си в мивката
сипа ракия и пихме
за жените с кусури
и за мъжете с жени
Августин Господинов

ДИАДЕМА

трънено спокойствие
дебелата поетеса се прощава
с какво
за кой ли път
не знае тя
а болката е там
досеща се по нея
че няма го любимия
че е сама
и поетеса

КЪСЕН ПЛОД

дюлите в стаята
греят ухаят
чудя се
красиви ли са или вкусни
ще ги опитам
ще ме излъжат

ГРАМАДА

една тъжна протяжна песен искам да чуя
за малката заплата и дългия месец
за пълния търбух и евтината храна
за екзалтирания поглед и домашната ракия
за яката чалга и крехката душевност
на българина

и като я чуя
сълзи маргарит да закапят
да плача да се наплача
да плача да се наплача
да плача да се наплача
за нас

МАРГАРИТКА

обичам те
не те обичам
обичам те
не те обичам
листенцата свършиха
но защо продължавам да питам

shshtt написа: но защо продължавам да питам

но защо продължавам да СЕ питам
ми щото въпросите към себе си са с най-трудните отговори

holi_day написа:

shshtt написа: но защо продължавам да питам

но защо продължавам да СЕ питам
ми щото въпросите към себе си са с най-трудните отговори

тенкю, права си, поправям го и сто целувки

МАЛКО

да си помечтая
малко
за теб
малко
насън
малко
наяве
малко
между
другото
да помечтая

УМЪРТВЯВАНЕ НА ЕГОТО

ужасни дни
ще отзвучи поредния
шамар по самолюбието
защото коя съм аз
когато всичко тече
когато всичко се променя

ХОРИЗОНТИ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Дъжд през януари. Мога да се прибера с трамвай, но вземам такси за вкъщи. Давам на шофьора седмичните си пари. Не ми се остава другаде. Приятели, роднини в самотата не проникват. Аз и хаоса сме вътре в синята мъгла, в сивата мъгла, в бялата мъгла, задушевно на задушница. Преливаме вино на желанията, храним с жито нуждите, свещици палим за душата загубена.
Да се прибере.

НИКОГА ПОВЕЧЕ ПОЕЗИЯ
Проза, едно, две, три…Искам ли да си говорим през стената? Да! Само живите имат проблем с приемането на смъртта.

00:30
08.02.2015

Еманципация

Върху хладилника на самотната майка
Магнит : най-добър татко

Green Light написа:И аз искам да пусна от хулите. Ама ще пусна стари, които съм си запазил на компа. Холидей го беше харесала навремето това.
Мълчанието е змията в пазвата
http://hulite.net/modules.php?name=News ... &sid=41002
автор: Verdjinia

Мълчанието е змията в пазвата
джобно ножче за дълбаене
в кората на твоето време.
Прави резки в мозъка
за отбелязване на последици
продълбава тунели за позорни бягства
и тънки улеи за случайни радости.
прорязва странични ниши
за складиране на колекция вини
изгризва изящни хралупи
за леговище на двуглави лъжи.
Изрязва корените и издялква корони
да се показваш величествен на пиршества
издълбава пропасти от истини
да се трудиш да ги пълниш с измислици
изчегъртва налепи
разложили се трупове на цветове
прокарва острие по миглите
и птиците отлитат завинаги.
изписва имена,
които те е страх да изговориш
предълбава спомени,
които не смееш да запомниш
изчегъртва дати,
които обелват същността ти.
избожда очите на думите
и ги превръща в дупки
кратери на застинала лава
пътеки за многоточия
на пресъхнали сълзи.
Мълчанието е свиреп хищник
който изяжда думите
защото говорят много
но те си намират начин
да те рисуват отвътре.



Отдавна не съм влизал там

върнах се да го прочета тук:bigsmile:

Някога бил ли си с някого

Някога бил ли си с някого
по сетива
оголени до последен неврон?
По мисли. По сънища. По (не) разстояния.
По (не) вяра . По студ . По мълчание.
По неживени пра-спомени.
По искри от докосване.
По невъзможност да дишате заедно
без да запалите въздуха.
По лудост. По страсти. По кости.
По еднаквост. По грохотно падане.
По дълги раздели. По тежки сръдни.
По пристигане. По заминаване.
По гръмотевични нощи. По сини луни.
По лъжа. По отворени рани. По страх.
По (не)истина. По вода. По сол. По душа.
Някога бил ли си в някого
дълбоко до дъното? Така
че да вдишаш всичките свои дъна.
И там да останеш
без да можеш да тръгнеш.
Без да виждаш напред. Без да има назад.
Някога бил ли си така Един с някого
че да нямат значение ничии грешки.
Нито гордост. Нито срам и вина.
Да не знаеш чии са сълзите горещи –
дали твоя или друга, (не)чужда тъга.
Някога бил ли си с някого
който единствен е виждал у теб
недостойния звяр захапан от демони
грозно и диво без свян да вилнее?
А после с този звяр е правил любов
и без страх е заспивал до теб укротен
да досънува мита за Язон и Медея.
Бил ли си с някого без никакъв грим?
По жестокост. По слабост. Без воля.
Бил ли си там дето грозно се спуква
всяка маска на Живота от роли?
Там, дето храчиш кръв и плюеш по Бог.
А всъщност се оказва че плачеш.
И си толкова гол. Без листо. По любов.
Бягал ли си от себе си в някого?
Мълчал ли си страшно? Като смърт. Като гроб.
Крещял ли си, когато си искал да плачеш?
Бил ли си едновременно
господар, куче, котка и роб?
Някога бил ли си толкова някого
а той толкова теб
че е напразно всяко усилие
да бъдеш не – него. Освен на парчета.
И тези парчета няма как да съшиеш –
не всички са твои, а от твоите
толкова много….половината липсват.
И е късно след такова докосване
само себе си пак цял да измисляш.
Някога бил ли си толкова Двама
че да няма къде да се скриеш, дори да поискаш.
(А понякога искаш – да спре по две да боли.)
Не можеш , защото вече не знаеш
къде свършва Другият. Къде почваш Ти.

Някога бил ли си всичко това?
Повече друг, отколкото себе си?
И знаеш ли какво е премълчано завръщане?
То е когато след всяко дълго отсъствие
осъзнаваш че изобщо от някого
не си си отивал. Само сляпо си тръгвал.

Надежда Бенинска

понеже скоро е 14-ти февр.

Когато обичат се същности
На Г.

Когато обичат се същности
и пресичат се разстояния.
Когато има докосване.
С топъл дъх. И страст.
И болка. Бездумна.
Когато просто от обичане боли,
и сълза спира времето.
И ми се мълчи. Мълчи ми се.
Тогава заспивам в ръцете ти
и сънувам лято, онова лято,
което ми даде теб.

© Ванко Николов