3o4o.net

сбогуване с морето

ще успея ли да запазя
усещането за вятър в косите,
сол по кожата,
пясък по стъпалата,
свободата в сърцето
и утре?

автор: holi_day



хубав ден от мен!

holi_day написа:сбогуване с морето

ще успея ли да запазя
усещането за вятър в косите,
сол по кожата,
пясък по стъпалата,
свободата в сърцето
и утре?

автор: holi_day



хубав ден от мен!

Еми ще си го препрочиташ и готово.


Супер

Линията Мажино

ако прегъна
сърцето си на две,
няма да имам две сърца,
няма да имам и едно сърце,
а пощенска картичка
или
врата, след която
се удряш направо в стената

Нели Добринова


Там...
"Там, при тебе, е толкова хубаво,
че замират от страст зверовете..." Цанко Лалев

Тук, при мене, е тихо и диво.
Само вятърът шепне в тревите.
Нощем Луната нехайно разлива
куп светулки. И песни на птици.
Тук, при мене, са всички сезони.
Имам длани от лято. И ухая на сняг.
Имам есен в очите. А в устните - пролет.
Разцъфтявам неистово.
Безутешно валя.
Тук умират звезди и се раждат Вселени.
И не гасне това зарево...
Тук, при мене, е краят на Времето.
Тук, при мене, е просто... Любов.

Caribiana

ПОЗВОЛИ МИ ДА МИСЛЯ ЗА ТЕБЕ ...

Христо Фотев

Позволи ми да мисля за тебе.
Да си спомня за тебе.
Отново
да се влюбя във тебе.
Бъди ми
и жена, и сестра.
Аз не мога.
И не зная защо, но не мога
да приема, че всичко е просто
акробатика някаква в тъмни
и самотни квартири. Самотна
и звънтяща възбуда, с която
ме измамва коняка... Лъжа е
и оркестъра, който засвирва,
и ръката, която ме търси,
и жената, с която аз станах
и танцувах туист... Аз не мога
да живея без кратките срещи
по крайбрежните улици. Просто
да потъна в дълбоката сянка
на дървото, което се вслушва
в гласовете ни... Колко е смешно.
А е страшно, когато те няма
под дървото, което забрави
гласовете ни, смешните думи
и прекрасните думи, които
ти отнесе със себе си... Мила.
Позволи ми да мисля за тебе.
Да се влюбя във тебе.
Отново
да повярвам във тебе.
Бъди ми
и жена, и сестра.
Съществувай!
Неизвестно с кого -
съществувай!

И си спомняй за мене понякога.



ПОНЯКОГА ПО-МНОГО СЕ ОБИЧАХМЕ ...
Христо Фотев

Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие.
Луната мълчаливо ни преследваше.
Рисуваше телата ни по пясъка.
Ний правехме какво ли не - понякога
наистина приличахме на влюбени.
Но пясъка изтече от косите ни
и се завърна помежду ни въздуха.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е да потърся хората.
Да се разтворя в тяхното съчувствие.
Да им изплача болката си с някакво
забравено и скрито удоволствие...
(Аз мога да разплача и дърветата,
и птиците и бронзовите бюстове,
но докага ще ни сближава болката
и много ли е трудно да сме искрени?)
И затова ще се усмихна някак си.
Усмивката ми ще е малко стъклена.
Уплашено ще питам - и безмилостно
луната и дърветата, и себе си,
наистина ли ние бяхме влюбени?
Наистина ли ти си мойто щастие,
или в нощта приличаше на щастие?
Тогава ще напиша неочаквано
най-истинското си стихотворение,
най-хубавото... Като тебе
хубаво.

И толкова далечно - като теб.

Слънчева баня

Жак Превер


Вратата на банята е заключена,
но слънцето влиза през прозореца
и се къпе във ваната,
и се смее във пяната,
а сапунът плаче, защото
му е влезло слънце в окото.



Превод: Валери Петров

shshtt написа:

пусни и от страниците
чакам
чакам
не дочаквам

почти всички сте ми приятели в личния фейсбук, но ако има някой хартисал, за него е този пост

ЗАПОВЯДАЙТЕ! айлавю!

не е стих, но да си го припомним

"Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери.
Именно това правят нещотърсачите." - Пипи Дългото Чорапче

Кога изчезват клубовете? Като хората ли са- когато никой не си спомня за тях? Понеже поезия, това е тази тема. Как да кажа поезия без да се сетя за тук?
Повече горичво, но и малко сладко.

П.П. Ебаси какви стихотворения!

Green Light написа:Кога изчезват клубовете? Като хората ли са- когато никой не си спомня за тях? Понеже поезия, това е тази тема. Как да кажа поезия без да се сетя за тук?
Повече горичво, но и малко сладко.

П.П. Ебаси какви стихотворения!

не изчезват, докато ги има хората, които са оставяли следи
като стъпките по пясъка
стъпалата ги помнят, след като вълните ги заличат по пясъка

"Не е достатъчно да си с някого, за да спреш да се чувстваш самотен. Смисълът е другаде.
Смисълът е в това, че сладоледът е два пъти по-вкусен, когато има кой да ти се засмее на петънцето на върха на носа ти.
Смисълът е в това, че шоколадът е два пъти повече, когато изчезва едва за секунди, начупен на парченца от два чифта ръце.
Смисълът е в това, че падащите звезди са два пъти по красиви, когато има на кого да посветиш своето желание.
Смисълът е в това, че книгите са два пъти по-интригуващи, когато има при кого да изтичаш и да прочетеш на глас любимите си цитати.
Смисълът е в това, че филмите са два пъти по-омагьосващи, когато има кого да стреснеш с избухващото вълнение „о, това е един от любимите ми моменти!”
Смисълът е в това, че музиката е два пъти по-докосваща, когато още някой крещи с теб текстовете на песните и който понякога ги бърка, за да му се усмихнеш по средата на припева.
Смисълът е в това, че си два пъти по-смел, когато има кой да пъхне топка доверие в джоба ти.
Смисълът е в това, че всичко е два пъти по-хубаво, когато е споделено."

Томас Елиът


хареса ми като цяло, но най-вече за доверието в джоба