latrevw написа:ти пък как определи за кой е работен ден и за кой почивен? и аз работя днес, утре пък мога да си почивам. Какво като е на работа? Съвсем си търсите вече за какво да се дърляте? Да не говорим, че нейната професия е такава, че предполагам, ако няма други ангажименти, с кеф ще си работи всеки ден.
и каква арогантност виждаш, толкова спокойно се опитва вече в две страници да ви обясни нейната позиция.
Аз пък го написах - гледам календара.
Аз съм прост човек, но ти ме караш да се обяснявам като някой простак. ( (с) Ал. Дюма)
Бих те помолил да ми цитираш произволно от 150-те ми мнения, където съм написал нещо просто така, за да се заяждам обидя или
просто да се правя на интересен. Не си "търсим за какво да се дърляме", не!
За работенето в почивния ден: Амаранта твърди, че във фирмите всичко е цветя и рози. И кебапчета (извинявай за цветистия език!).
Е добре, но всеки умен управляващ, знае какво означава ефективност и как мислите за това, че не си успял да обърнеш внимание на
децата и половинката си, се отразява на тази същата ефективност. Във фирмата съм забранил извънредния труд. Въобще.
Единственият който работи извънредно съм аз.
За арогантността: Арогантност е да не отговаряш на човека, който си е направил труда да ти пише, неуважение и арогантност е към това,
че той си е направил труда да прочете какво си написал, да разсъждава над това и да ти напише мнението си.
Арогантност е, когато все пак благоволиш да отговориш, да окачествиш това, което ти е написал като "дрън-дрън", пак за същото неуважение
става въпрос. Защо ти не си служиш с такива "похвати"? Защо Мнемозина не си служи? Възпитанието, най вероятно...
Не знам как се е получило, но никой не си е позволявал да застане пред мен и да ми каже на нещо което аз казвам - "дрън - дрън" ...
(Ееееххх, лъжа. Имаше една, ама тя отиде да се рее по разни крайбрежни улици, та ...)
Арогантност е, когато самият ти пишеш, че "една голяма част от българите са глупави, мързеливи и безотговорни, и със селяндурски манталитет",
че на народа ни му липсвали първите 200-300 годинки, след това да се обърнеш и да обвиниш в това опонента си.

И накрая - последен опит да ти обясня:
Нашите деца, твоите, на Кент, на Амаранта, на Грийн, на Мнемозина, на Сноупринцес, моите, са добри и мотивирани и умни. Това е ок.
С това
никой не спори.
Това, което се опитваме да обясним, що се отнася до децата е, че всичко е взаимосвързано. Почни от статията дала повод за тази тема.
Там се казва, че
по-големият процент, за съжаление ... не са чак толкоз добре мотивирани. И не можеш просто да замижиш докато
звукът на тези думи отшуми. И сега ще ти обясня защо.
На децата ни се налага да вземат уроци - на мен никога не ми се е налагало, даже сам съм помагал на съучениците си (най-вече на съученичките).
Защо? Защото
по-голямата част от децата са ... не достатъчно мотивирани. От родителите си. Които пък са не достатъчно мотивирани от
работодателите си, системата, държавата и т.н. Която пък е превзета от външен "по-голям брат"... (тук се отклоних, май)
Понеже по-голямата част са "не достатъчно мотивирани", стандартният обем материал, по програма, не може да се предаде. Понеже учителите имат
нормативи и критерии, за които трябва да отговарят също.
Ето защо на теб, на мен, на Амаранта, на всички, се налага да плащаме за допълнителни занимания на децата си.
Излиза, че не може да се правиш, че "не достатъчно мотивирани деца" не съществуват, защото за това плащаш от джоба си. И поради това,
позицията на щрауса "моите са супер, другите все едно че ги няма!", не е особено изгодна, защото ти открива ... хм ... задните части.
За учителите: "както има тъпи ученици, така има и тъпи учители". С удивителна последователност слагаме каруцата пред коня.
И в темата за рушветите на катаджиите и тук. Ако не се отнасяме с уважение към учителите, само хора които не заслужават уважение
ще се цанят за такива. За пари. А не за да учат децата ни. И посявайки семето на неуважението към явния авторитет, не бива да се чудим,
че после никой вече не може да бъде такъв авторитет.