3o4o.net

donchev_a написа:
Мечтаенето не е просто да изграждаш някакви нови стремежи КЪМ някой, или ОТ някой.
.............................
Това което СИ е даденост, то вече ти е дадено. То е съвършено и няма нужда от това някой да го подобрява - това е твоето тяло, твоето същество (дух, душа и...) и твоят ум. Онова което мислиш че си - са твоите проблеми, болки, страхове, очаквания, представи.
...........................................
Има и друг вариант - ставаш сутрин - усещаш подпухналото си лице и се усмихваш. Дали ще се ядосаш или не няма да промени факта че си подпухнала. ................Когато заобичаш нещата такива каквито са, те автоматично почват да се подобряват. Няма нужда от никакво усилие. Просто приеми че си 90 килограма. Приеми че отношенията ти с дадени хора са такива а с други онакива и тогава просто си помечтай - и с времето тази мечта точно като воденичен камък ще изглади онова което те е измъчвало някога.
...................
Избери си една простичка цел и си я припомняй цял ден.

Ама аз си мечтая за съвсем други неща! Вчера си представях как карам кола и говоря английски.
И през ум не ми е минало да мечтая ЗА някой. Не за друго, ами защото не съм сигурна че искам да ми се сбъдва - страх ме е да не загубя това което имам.

Хубаво ще бъде да махна представите си за мен, веднага ще го направя, стига да отгатна кое е същността и кое са представите.
Ти изглежда много мислиш. Аз не съм така - сутрин като се гледам в огледалото не си мисля че съм погрозняла или подпухнала, а просто си слагам крем и се реша.
Това за което говориш, усмивката и приемането, макар и самохвално да ти прозвучи, отдавна е факт.
Далече съм обаче от разграничаването на същност и представи. Не мога да го разбера това какво е и това е.
Ако махна всичките си страхове, проблеми и пр, нещо остава ли и какво?

Пак ти казвам /по скоро на себи си казвам/, че се затруднявам да дефинирам целите си, а не да ги постигна.
Медитацията е хубава, аз я прилагам, че и в конкретния случай и ще продължавам.

По принцип обичам да съм тъжна, но в момента не съм - гуш от мен:bigsmile:

maggot написа:

Мнемозина написа:

maggot написа: Ай ся го обясни е те това точно на 12 годишни пубери.

Не е невъзможно.

Ами давай. Кажи как? Дай нещо в действие, не само да цинкяш като кинокритик от соцреализма, нали тва търся - идеи?!?!

Ами на първо време само й обясни за какво всъщност става дума. Ей така, както й говориш за други сериозни неща. И й пусни музиката. И, както ти казва и Шштт, нека тя да каже в каква посока иска да тръгне. Заведи я до някаква нейна собствена идея.

Децата са подигравчии, но не са идиоти, влиза им в главите, нали имам и аз едно такова вкъщи.
Щом целта е образователна, то какво ще научи тя за Големинов и "Нестинарка" от една такава смешна сценка? Ми нали соцът обърна всичко това във фарс, какъв е смисълът да правим сега същото?

donchev_a написа:

ами те момичетата улетеха щото вибрираме на една вълна.
Като малки електрончета и протончета сме. Вибрир вибрир, вибрираме в пространството. Ти и ти вибрираш, ама си викаш: абе то хубу вибрираме си тук, ама не може ли малко да си починем, после пак.

Всички сме една голяма вибрация.

Не стига, че ни развибрира тук яко, ама сега си сложи и тази готината снимка за аватар
Хубаво пишеш, много добре ми действаш ще пусна и аз една тема за моето отслабване, да си ми говориш там само на мен

latrevw написа:

donchev_a написа:

ами те момичетата улетеха щото вибрираме на една вълна.
Като малки електрончета и протончета сме. Вибрир вибрир, вибрираме в пространството. Ти и ти вибрираш, ама си викаш: абе то хубу вибрираме си тук, ама не може ли малко да си починем, после пак.

Всички сме една голяма вибрация.

Не стига, че ни развибрира тук яко, ама сега си сложи и тази готината снимка за аватар
Хубаво пишеш, много добре ми действаш ще пусна и аз една тема за моето отслабване, да си ми говориш там само на мен

:)) чакай че още спя и едвам гледам. Я кажи сега тази снимка на профилът ти, твоя ли е?
Радвам се че ти действам добре.

donchev_a написа:
:)) чакай че още спя и едвам гледам. Я кажи сега тази снимка на профилът ти, твоя ли е?
Радвам се че ти действам добре.

Не е моя, разбира се, нали знаеш, че действителността е много по-сурова (така меко да го кажа )
Аз съм си леличка на 40 г., но пък съм уверена, че едва сега живея пълноценно и ми предстоят много хубави неща. Ти, итком, мъжа ми, Рем, Грийна, Гаспода, уинди и много други знайни и незнайни герои ми вдъхвате тази увереност и сте доказателство за това :)

Приятно досъбуждане и хубав почивен ден ти желая и моля те пиши тук всеки пъкт, когато имаш време и желание. Луд фен съм ти, но спирам да го повтарям, че много стана
Ще чакам с нетърпение да напишеш нещо, с което не съм съгласна

*

*

ще те изядът бацилите без алкохол накрая

Kent написа:ще те изядът бацилите без алкохол накрая

няма, ще устискам до 8 март :)
като стопя малко сланинки ще почна в събота да си позволявам да къркам по мъничко

опа, забравих трифон зарезан - тогаз ще се пие то е ясно :)))

shshtt написа:
опа, забравих трифон зарезан - тогаз ще се пие то е ясно :)))

и да не забравиш, че са по стар и нов стил...

сър Айвънхоу написа:

shshtt написа:
опа, забравих трифон зарезан - тогаз ще се пие то е ясно :)))

и да не забравиш, че са по стар и нов стил...

абе ей, ще го отложа пиенето по стар стил за като се върна в софия, че ти да черпиш, дето ме изкушаваш сега
ама не се притеснявай де, аз няма да съм във форма и едно ликьорче най-много да сръбна

Миналата седмица се издъних тотално. И с ядене и с пропускане на фитнеса, а за пиенето няма да казвам изобщо, понеже Латрево съвсем ще ме смени с тоя Дончев!

shshtt написа:
абе ей, ще го отложа пиенето по стар стил за като се върна в софия, че ти да черпиш

аааа, нееее... баш на св.Валентин аз да те черпя... та после да ме бие мъжа ти...

п.п. а истинските пиячи, такива, от които да не се срамува клубът, например, празнуват от нов стил до стар стил... без прекъсване...

*

shshtt написа:Днес правих каквото трябва и съм доволна. Но има едно НО, за което не съм сигурна какво да мисля.

Таня, бе що не теглиш една майна на всички ограничения и лишения? Тва живот ли е? Ако нещо искаш, нека да е нещо което искаш. Аз така правя. Пуша, пия по-малко (щото така ми харесва), ям много но бавно, ходя си където си искам и си правя каквото си искам. Какво се притесняваш ти си голям човек. Просто си живей. Спри да мечтаеш/да се опитваш да си позитивна, спри да се тормозиш. Дет е казъл народа хубост на сила не става. КАт ти е гадно, нема нужда да се преструваш, или пък кат ти е гот да се прайш на тъжна. Ми тъй де, като те чета тука, то направо като опълченците на Шипка е сестро.

Вчера изпуших 1 кутия червено боро. Изпих 2 чаши с вино и ядох една ичния готвено зеле. 3 банана и 2 грейпфрута. 2 мандарини и 5 филии с хляб. 3 шепи m & m. Е па виж зле ли ми е.

Койт не е бил пушач не знае какъв е кеф, да станеш рано сутрин, да напрайш едно еспресо и да палнеш цигарка.

donchev_a написа: що не теглиш една майна на всички ограничения и лишения? Тва живот ли е?

Ами, братко, щото имам определена цел, набелязан път към нея и си я преследвам. Като я постигна ще бъда доволна.
А ако не се получи с целта, и пътя ми стига, тъй като ще знам че съм направила всичко по силите си.


Мили другарчета, сигурно малко ви досаждам с тази тема, но ще прощавате - важно ми е. После ще почерпя.
А който особено много се дразни, да прескача, знае вече какво ще намери ако отвори тук.

donchev_a написа:

shshtt написа:Днес правих каквото трябва и съм доволна. Но има едно НО, за което не съм сигурна какво да мисля.

Таня, бе що не теглиш една майна на всички ограничения и лишения? Тва живот ли е? Ако нещо искаш, нека да е нещо което искаш. Аз така правя. Пуша, пия по-малко (щото така ми харесва), ям много но бавно, ходя си където си искам и си правя каквото си искам. Какво се притесняваш ти си голям човек. Просто си живей. Спри да мечтаеш/да се опитваш да си позитивна, спри да се тормозиш. Дет е казъл народа хубост на сила не става. КАт ти е гадно, нема нужда да се преструваш, или пък кат ти е гот да се прайш на тъжна. Ми тъй де, като те чета тука, то направо като опълченците на Шипка е сестро.

Вчера изпуших 1 кутия червено боро. Изпих 2 чаши с вино и ядох една ичния готвено зеле. 3 банана и 2 грейпфрута. 2 мандарини и 5 филии с хляб. 3 шепи m & m. Е па виж зле ли ми е.

Койт не е бил пушач не знае какъв е кеф, да станеш рано сутрин, да напрайш едно еспресо и да палнеш цигарка.

Не става! Ограниченията ни трябват. Диета нали знаеш, че означавало начин на живот. Не знам чия е думата, на древните гърци ли, на римляни, латини или се корени в назад далеч в шумерската цивилизация, обаче който го е измислил това, за мене е мислил.
На мен всичко ми харесва. Всичко ми е вкусно и всичко ми се прави. Изобщо не мога да схвана защо трябва да спирам да ям, когато се нахраня. Никаква логика няма за мен това. Таман съм си напълнил корема и си викам ех колко приятно беше тва шкембе и хоп в менюто "Касапско примерно мезе" Еми аз имам вино или старопрамен или немска някаква бирюзийка в чашата, бе?! Пък и тва е мезе. Не е за наяждане, нищо че е 400 грама. За наяждане беше шкембето, има си ред в тия работи. Хоп едно мезенце. Ами картофки по селски? Или решетки. Или пък пържени пилешки кожички. Дали да е с чесново хлебче? Наденички да си взема ли, не не мога да ги погълна, жалко. Бих могъл да опитам, но не! Твърдо! Аз да не съм прасе. Ама едно кремче някакво шоколадово не може да ми се опре. Хем свърши виното? Какво шоколадово имате? Синьо сирене със шоколад? Ама то тва си върви с вино, не е да не си върви, я дайте още една чаша. А палачинки имате ли? С шоколад?
Дончев, няма да оживея просто аз без диета. Не си прав.

shshtt написа:

donchev_a написа: що не теглиш една майна на всички ограничения и лишения? Тва живот ли е?

Ами, братко, щото имам определена цел, набелязан път към нея и си я преследвам. Като я постигна ще бъда доволна.
А ако не се получи с целта, и пътя ми стига, тъй като ще знам че съм направила всичко по силите си.


Мили другарчета, сигурно малко ви досаждам с тази тема, но ще прощавате - важно ми е. После ще почерпя.
А който особено много се дразни, да прескача, знае вече какво ще намери ако отвори тук.

ама трябва и да си щастлива по пътя, а не да мислиш, че след това ще бъдеш
ако всеки ден си нещастна, нервна, изтощена, виновна, отчаяна... ми, не е работа, това си е насилие над тялото и психиката ти
дано това, което ядеш и правиш ти доставя удоволствие, щото за мен е некакъв ужас

Green Light написа:

donchev_a написа:

shshtt написа:Днес правих каквото трябва и съм доволна. Но има едно НО, за което не съм сигурна какво да мисля.

Таня, бе що не теглиш една майна на всички ограничения и лишения? Тва живот ли е? Ако нещо искаш, нека да е нещо което искаш. Аз така правя. Пуша, пия по-малко (щото така ми харесва), ям много но бавно, ходя си където си искам и си правя каквото си искам. Какво се притесняваш ти си голям човек. Просто си живей. Спри да мечтаеш/да се опитваш да си позитивна, спри да се тормозиш. Дет е казъл народа хубост на сила не става. КАт ти е гадно, нема нужда да се преструваш, или пък кат ти е гот да се прайш на тъжна. Ми тъй де, като те чета тука, то направо като опълченците на Шипка е сестро.

Вчера изпуших 1 кутия червено боро. Изпих 2 чаши с вино и ядох една ичния готвено зеле. 3 банана и 2 грейпфрута. 2 мандарини и 5 филии с хляб. 3 шепи m & m. Е па виж зле ли ми е.

Койт не е бил пушач не знае какъв е кеф, да станеш рано сутрин, да напрайш едно еспресо и да палнеш цигарка.

Не става! Ограниченията ни трябват. Диета нали знаеш, че означавало начин на живот. Не знам чия е думата, на древните гърци ли, на римляни, латини или се корени в назад далеч в шумерската цивилизация, обаче който го е измислил това, за мене е мислил.
На мен всичко ми харесва. Всичко ми е вкусно и всичко ми се прави. Изобщо не мога да схвана защо трябва да спирам да ям, когато се нахраня. Никаква логика няма за мен това. Таман съм си напълнил корема и си викам ех колко приятно беше тва шкембе и хоп в менюто "Касапско примерно мезе" Еми аз имам вино или старопрамен или немска някаква бирюзийка в чашата, бе?! Пък и тва е мезе. Не е за наяждане, нищо че е 400 грама. За наяждане беше шкембето, има си ред в тия работи. Хоп едно мезенце. Ами картофки по селски? Или решетки. Или пък пържени пилешки кожички. Дали да е с чесново хлебче? Наденички да си взема ли, не не мога да ги погълна, жалко. Бих могъл да опитам, но не! Твърдо! Аз да не съм прасе. Ама едно кремче някакво шоколадово не може да ми се опре. Хем свърши виното? Какво шоколадово имате? Синьо сирене със шоколад? Ама то тва си върви с вино, не е да не си върви, я дайте още една чаша. А палачинки имате ли? С шоколад?
Дончев, няма да оживея просто аз без диета. Не си прав.

:lol::lol: и това на едно хранене ли ти се прияжда, измисляш си, твоят стомах да не е като войнишка торба :blum:

snowprincess написа: ама трябва и да си щастлива по пътя, а не да мислиш, че след това ще бъдеш
ако всеки ден си нещастна, нервна, изтощена, виновна, отчаяна... ми, не е работа, това си е насилие над тялото и психиката ти
дано това, което ядеш и правиш ти доставя удоволствие, щото за мен е некакъв ужас

Е ми няма разлика в настроението ми от преди. Откакто се помня съм си така. Не мога непрекъснато да ес усещам щастлива, това са кратки и силни моменти.
Може би просто имах по-интересни занимания около книжките и фантазията ми се вихреше за разлика от сега и беше по-готино, безспорно.
Спокойна съм, не съм разлюляна, напротив. Липсват ми приятните усещания от яденето, пиенето и пушенето, но то няма да е завинаги.
Смятам пак да им се наслаждавам, но като прибавя към тях и много, много други, които съм загърбила от години, като усещането да се поглеждаш в огледалото и да се харесваш, да четеш в погледите на другите че им е приятно да те гледат и още куп такива чисто женски удоволствия от собствената визия.

shshtt написа:

snowprincess написа: ама трябва и да си щастлива по пътя, а не да мислиш, че след това ще бъдеш
ако всеки ден си нещастна, нервна, изтощена, виновна, отчаяна... ми, не е работа, това си е насилие над тялото и психиката ти
дано това, което ядеш и правиш ти доставя удоволствие, щото за мен е некакъв ужас

Е ми няма разлика в настроението ми от преди. Откакто се помня съм си така. Не мога непрекъснато да ес усещам щастлива, това са кратки и силни моменти.
Може би просто имах по-интересни занимания около книжките и фантазията ми се вихреше за разлика от сега и беше по-готино, безспорно.
Спокойна съм, не съм разлюляна, напротив. Липсват ми приятните усещания от яденето, пиенето и пушенето, но то няма да е завинаги.
Смятам пак да им се наслаждавам, но като прибавя към тях и много, много други, които съм загърбила от години, като усещането да се поглеждаш в огледалото и да се харесваш, да четеш в погледите на другите че им е приятно да те гледат и още куп такива чисто женски удоволствия от собствената визия.

какво обичаш да ядеш

snowprincess написа: какво обичаш да ядеш

мезета към пиенето

snowprincess написа: ...
какво обичаш да ядеш

Ама те е страх да питаш мене.

Green Light написа:

snowprincess написа: ...
какво обичаш да ядеш

Ама те е страх да питаш мене.

явно обичаш всичко, само внимавай с количествата и кога се храниш, ти изглеждаш толкова добре и можеш да ядеш без някакви големи ограничения

shshtt написа:

snowprincess написа: какво обичаш да ядеш

мезета към пиенето

никой не пълнее от мезета, яж като ги обичаш

shshtt написа: Липсват ми приятните усещания от яденето, пиенето и пушенето, но то няма да е завинаги.

Ти се готвиш за нови разочарования. Ще се видиш поотслабнала в огледалото и ще вземеш да се наградиш за волята.

Аз на твое място бих си поставила за цел да изминавам по едисиколко километра пеша на ден. Като начало. После бих включила разни други физически натоварвания. Всъщност проблема на повечето съвременни хора не е в храната, а в липсата на движение и на физическо натоварване. Отслабването не трябва да ти е цел, то ще бъде задължителен резултат, ако си поставиш някаква друга цел. Така ще можеш да си позволяваш много храни, освен това ако имаш проблеми със здравето, те ще се повлияят от засиленото кръвообращение, психиката ти ще се повлияе от това, че ще прекарваш повече време на открито или пък в група, ако имаш някакви съмишленици.
И не трябва да до време, трябва да е начин на живот. Когато си променяш начина на живот, ако не си промениш мисленето и отношението, все едно че нищо не правиш. Много е важно КАК, даже често по-важно от КАКВО.

Аз не смятам като тебе, че като пална цигара скришом от децата, трябва да споделя това поне с един форум хора. А пък и аз го направих наскоро. Пуших един месец и после реших, че да пушиш е твърде ангажиращо, твърде много мисля за това. И спрях, защото започнах да се дразня колко често мисля кога да запаля цигара, колко да пуша, нося ли си цигарите и т.н. А уж запалих, щото си казах - абе я майната му, малко да изпусна клапана, то още малко крила ще ми поникнат от съвършенство. Обаче не, не се почувствах по-свободна, даже напротив. И с твоя алкохол е така - ти си му слугиня, той ти е господар.

Както и да е, човек не се променя и не променя другите с дърдорене, четене и писане, а с малки стъпки, осъзнаване, нагласа и т.н. Доколкото те познавам, безсмислено е да пиша, ама аз си пиша заради себе си, както и всеки друг.

snowprincess написа: ама трябва и да си щастлива по пътя, а не да мислиш, че след това ще бъдеш

не мога да се съглася тук. Когато бях ученичка, целта ми беше да изкарам поне 5 по математика, защото ми трябваше висок бал за кандидатстването в УНСС. Не мога да ти опиша как мразя математиката, каква мъка ми беше да решавам задачи, но го правех - съвестно, с постоянство, до нервни кризи ме докарваше гадната математика. Ама успях да вържа 5. С мъка. Ама после ми беше голям кеф, защото усилията бяха възнаградени.
Представи си,че си тежко болен,а лечението е дълго, болезнено и мъчително /примерно химиотерапия/. Е, как точно химиотерапията /пътя към целта/ ще те прави щастлив? Особено, ако нямаш гаранции,че ще ти помогне.

snowprincess написа: никой не пълнее от мезета, яж като ги обичаш

Не е така, Сноу.
Пиенето предразполага към още ядене, а яденето към още пиене.
Ако си без наднормено тегло и апетита ти е притъпен, няма проблем - повече си пиеш и по малко си хапваш, /както аз ще бъда след като спечеля боевете при Шипка/, и дреме ти че се стопирал метаболизма от алкохола.
Но аз изяждах един кг салата с 2 ракии по обед, после ми се допиваше и вино и докато гаврътна половин бутилна съм узяла 4-5 сандвича, манджа или каквато вкусотийка съм направила. А имаше и период в който вечеряхве дълго и напоително с мъжа ми.
Аз сега освен време имам и пари да си купя и сготвя каквото си поискам и това е нож с две остриета, защото като ти е вкусно искаш още.

Между впрочем, аз не знам друг начин човек като е болен да оздравее, освен като се лекува. А лечението рядко е приятно, и инжекции има и други болезнени и неприятни работи.
Аз не съм на 74, а на 44 години и ми е рано да се зачерквам.
Трябва да съм подвижна и да се обслужвам сама и да си тичам след внуците,
а не да кисна като хипопотам само около тенджерите или компютрите.

vyara написа:

shshtt написа: Липсват ми приятните усещания от яденето, пиенето и пушенето, но то няма да е завинаги.

Ти се готвиш за нови разочарования. Ще се видиш поотслабнала в огледалото и ще вземеш да се наградиш за волята.

Аз на твое място бих си поставила за цел да изминавам по едисиколко километра пеша на ден. Като начало. После бих включила разни други физически натоварвания. Всъщност проблема на повечето съвременни хора не е в храната, а в липсата на движение и на физическо натоварване. Отслабването не трябва да ти е цел, то ще бъде задължителен резултат, ако си поставиш някаква друга цел. Така ще можеш да си позволяваш много храни, освен това ако имаш проблеми със здравето, те ще се повлияят от засиленото кръвообращение, психиката ти ще се повлияе от това, че ще прекарваш повече време на открито или пък в група, ако имаш някакви съмишленици.
И не трябва да до време, трябва да е начин на живот. Когато си променяш начина на живот, ако не си промениш мисленето и отношението, все едно че нищо не правиш. Много е важно КАК, даже често по-важно от КАКВО.

Аз не смятам като тебе, че като пална цигара скришом от децата, трябва да споделя това поне с един форум хора. А пък и аз го направих наскоро. Пуших един месец и после реших, че да пушиш е твърде ангажиращо, твърде много мисля за това. И спрях, защото започнах да се дразня колко често мисля кога да запаля цигара, колко да пуша, нося ли си цигарите и т.н. А уж запалих, щото си казах - абе я майната му, малко да изпусна клапана, то още малко крила ще ми поникнат от съвършенство. Обаче не, не се почувствах по-свободна, даже напротив. И с твоя алкохол е така - ти си му слугиня, той ти е господар.

Както и да е, човек не се променя и не променя другите с дърдорене, четене и писане, а с малки стъпки, осъзнаване, нагласа и т.н. Доколкото те познавам, безсмислено е да пиша, ама аз си пиша заради себе си, както и всеки друг.

Здрасти Верче! Ами по около 3 часа на ден спортува - товма е свръх постижение за мен. Понеже ми е най-непривично с други неща мога да напарвя компромис, но движението е на проследно.
Мисля, че в общи линии аз правя точно това за което ти говориш - опитвам се да си променя мисленето, за да има резултати и то трайни.
Моите стъпки са съвсем малки, но всеки ден, както се вижда и от хронологията на събитията.
Ту живея сама с мъжа ми и виждам и общувам с други хора не по често от месец и половина-два.
Като се прибера в България и имам възможност веднага ще се запиша в група по йога или друга. Даже вече знма къде и при кой.
Засега мога да обсъждам и говоря за каквото ми е важно само с вас тук.

windcolours написа:

snowprincess написа: ама трябва и да си щастлива по пътя, а не да мислиш, че след това ще бъдеш

Представи си,че си тежко болен,а лечението е дълго, болезнено и мъчително /примерно химиотерапия/. Е, как точно химиотерапията /пътя към целта/ ще те прави щастлив? Особено, ако нямаш гаранции,че ще ти помогне.

ехе какви сходни асоциации правим с теб

Ох.

Мнемозина написа:Ох.

нема се смееш, те пушиш и заради мен, а аз пия и заради теб:blum:

shshtt написа:

Мнемозина написа:Ох.

нема се смееш, те пушиш и заради мен, а аз пия и заради теб:blum:

А с яденето какво ще правим? :lol::lol:

shshtt написа:
ехе какви сходни асоциации правим с теб

мен ми хрумна и абстиненцията при отказване на наркотици, но реших,че Сноу ще схване идеята и без това

Мнемозина написа:

shshtt написа:

Мнемозина написа:Ох.

нема се смееш, те пушиш и заради мен, а аз пия и заради теб:blum:

А с яденето какво ще правим? :lol::lol:

айде там може да е танто за кукуриго за да удържим равновесието

windcolours написа:

shshtt написа:
ехе какви сходни асоциации правим с теб

мен ми хрумна и абстиненцията при отказване на наркотици, но реших,че Сноу ще схване идеята и без това

Въпросът е има ли смисъл човек зорлем да си обръща живота на химиотерапия, ако не му се налага.
Или пък на вечна абстиненция с цел да си спести после абстиненцията.

Целите и средствата малко ми се объркват.

shshtt написа:

windcolours написа:

snowprincess написа: ама трябва и да си щастлива по пътя, а не да мислиш, че след това ще бъдеш

Представи си,че си тежко болен,а лечението е дълго, болезнено и мъчително /примерно химиотерапия/. Е, как точно химиотерапията /пътя към целта/ ще те прави щастлив? Особено, ако нямаш гаранции,че ще ти помогне.

ехе какви сходни асоциации правим с теб

егати асоциациите, дето правите, говорим за хранене, учене и сравнявате с болест, лечение


ако някога ми кажат думата химиотерапия, операция може, но не и отрова в кръвта ми, това лично за мен и моя избор
питайте онколозите, бе, дори те не биха искали за себе си
с болката се свиква, а кога вече не се трае - има обезболяващи
и няма да е дълго и мъчително

Мнемозина написа:

windcolours написа:

shshtt написа:
ехе какви сходни асоциации правим с теб

мен ми хрумна и абстиненцията при отказване на наркотици, но реших,че Сноу ще схване идеята и без това

Въпросът е има ли смисъл човек зорлем да си обръща живота на химиотерапия, ако не му се налага.
Или пък на вечна абстиненция с цел да си спести после абстиненцията.

Целите и средствата малко ми се объркват.

И едните и другите сгъстяват много краските. Ме, де. СгъстяваМЕ. От зор да бъдем ясни.

Мнемозина написа:

windcolours написа:

shshtt написа:
ехе какви сходни асоциации правим с теб

мен ми хрумна и абстиненцията при отказване на наркотици, но реших,че Сноу ще схване идеята и без това

Въпросът е има ли смисъл човек зорлем да си обръща живота на химиотерапия, ако не му се налага.
Или пък на вечна абстиненция с цел да си спести после абстиненцията.

Целите и средствата малко ми се объркват.

аха

Мнемозина написа:[
Въпросът е има ли смисъл човек зорлем да си обръща живота на химиотерапия, ако не му се налага.
Или пък на вечна абстиненция с цел да си спести после абстиненцията.

Целите и средствата малко ми се объркват.

охххх...