vyara написа:...Ами ти за себе си нищо не каза. Разпита ни всичките, а ти си траеш. Не е честно. Пък и нов си. Редно е да те опознаем малко. Ако желаеш да бъдеш опознат де.
:winkw:
Ами благодаря ти, Вяра! Значи да си разкърша пръстчетата на клавиатурата ... да се настаня удобно...
Родил съм се в малко, но китно балканско градче ...
Хе-хе! Майтапя се!
Първата ми детска мечта, беше да стана пилот - изтребител: "Повест за истинския човек". Много се бях запалил. Тренирах разни неща. Най-важното - вярвах си. Получи ми се като в един руски разказ за онова момче, дето искаше да стане космонавт и ходеше на какви ли не кръжоци и извънкласни занимания ... докато му откриха късогледство.
Слава Богу, поне очите ми са си наред. Спомням си, след
оня преглед, нашите ме гледаха много особено.
След няколко години на безмечтение, видях компютър. Бяха докарали в нашето училище "ИМКО-2". Нали се сещаш - любов от пръв поглед. От там на сетне винаги ми е било ясно какво ще работя. Макар че съдбата си направи някои експерименти с мен, може би колкото да ми покаже, че човек не бива да бяга от себе си.
От доста години работя като програмист, като фирмата ни е с такава насоченост, че ми се налага доста да пътувам. Видял съм някоя и друга страна по света...
И сега идва най-забавното. До съвсем скоро (ок 2.5години) много се кефех на програмите които пиша. Употребявах изрази като "изящество на кода", "стил на писане", "добрия тон в програмирането на С" и т.н. Представям си каква съм бил картинка, но мечтата ми се беше сбъднала. В комбинация с верния спътник до себе си, беше (струваше ми се) невероятно. И тогава с жената започнахме един 9месечен проект, резултата от който можеш да видиш на картинката ми
.
Не знам какво да ти кажа за да не прозвучи банално, но в момента в който я поех трохичката, добре опакована в пеленките ... с две думи дадох си сметка, че всичките ми програми, филигранни функции, ажурни масиви, рекурсивни обръщения форми и наследявания са само глупости. Дадох си сметка, че и сто милиона реда код да напиша, не бих се доближил дори мъничко до чудото, което току що ми се беше случило. Света ми се преобърна, и това е вярно, независимо че звучи като от евтина сапунка.
Та така се оказа, че това за което никога не бях мечтал, се оказа най-голямото ми щастие.
За съжаление, скоро ми се налага да се преквалифицирам в ... търговец.
Но не е болка за умирачка. Както каза Мнемозина, сбъднатите мечти вече не са мечти и значи - не си струва човек да съжалява за тях.
искам да съм муза. Да му нарисува художник. 
Вярно, че си е вид егоизъм, но ужасно много ощастливителен!!!!! 
. Точно заради тази книга:-)
