latrevw написа:Капинчо написа: Това е тъжно, защото страшно много хора имат проблеми, които според мен в България все още не се третират правилно.
хм, а аз се чудя и дали или психолози и психиатри, достатъчно на брой и достатъчно адекватни
имала съм среща до сега само с учлищната психоложка на сина ми и съм възмутена, много ми е интересно дали наистина има ефект
ти какъв момент си имал или пише нагоре, да се връщам ли
Имах два момента, ама не знам дали няма да е скучно за аудиторията. Първия беше бавно поглъщаща ме депресия. В крайната фаза нищо не ми се прави, нищо не ми е интересно, животът е не само безсмислен но и зъл, навсякъде простотия, изпитал съм всички радости и ми остава занапред само мъката. В работата се страхувах да отворя мейл, защото ще искат нещо от мен, а аз няма да мога да се справя или ще ми съобщят някаква гадория. Като видех нов мейл, особено от някои хора, започваха да ме обливат горещи вълни, изпотявах се и ми беше необходимо да излеза от сградата на офиса и да изпия едно кафе на двора, за да се престраша да отворя мейла. Плашеха ме годините живот, които теоретично ми оставаха. Мислех си, че няма да мога да ги издържа, особено с идващите проблеми на старостта. Не исках да виждам никого, не можех да чета или да гледам филми или да слушам музика. При всяка възможност дремех, за да ми мине времето. Понякога имах чувството, че имам желание да направя нещо интересно, но не мога да се сетя какво, или се сещах, но не ми се правеше точно в този момент и естествено,т акъв момент никога не идваше. Четох книжки, рових се из интернет, докато женичката реши, че така не може да продължава и ми записа час при Мадлен. За около година и петнайсетина сеанса нещата преминаха и от тогава (4-5 години) не са се повторили със същата сила. И в момента съм в лека депресия, но това е нормално като се има предвид преходната ми възраст и напрежението на живота ни въобще.
Другото, за което писах в Дир-а беше паническо разстройство. Описал съм го там доста подробно. Това е нещо наистина страшно. Тогава не си ти. Мозъкът ти не е твой. Всичко се подчинява на своя логика или по-скоро мозъкът отказва да приеме всяка логика. Изпитваш неистов страх, че нещо ще се случи и ти се иска да свършиш със себе си за да избегнеш непоносимото очакване на НЕЩОТО. Това вече не се лекува с психотерапия, поне не в кризисната фаза. Трябват си лекарства и те действат. После, ако се постараеш достатъчно и преровиш една камара методи за справяне, си изработваш собствен метод за справяне с кризите. След една година лекарства, вече повече от две години нямам проблем. Имал съм 4-5 кризи (връхлитат те без предупреждение), но се справям само с мисъл и ги туширам за около пет минути. Паническото разстройство е паника, която се съпровожда с конкретна фобия. Обикновено агорафобия - страх от открити пространства (хората се затварят вкъщи) или клаустрофобия - страх от затворени пространства. При мен беше второто. След спирането на лекарствата ми се наложи да летя със самолет - най-големия кошмар - затворен, без възможтност за изход. За два дни изтърпях 4 полета практически без проблем. На всичкото отгоре хотелът между тях беше с неотварящи се прозорци, но успях да се настроя и да спя нормално.
В крайна сметка всичко опира до собственото ти справяне, но е мого трудно, защото ако изпуснеш момента и мозъкът ти зацикли, тогава трябва да оправиш самия мозък с "повреден" мозък.
Подробностите, както казах - в темата в дира, на който му се четат кошмари. Тя е отишла най много на втора страница, ако не се е върнала на първа - все някой я вдига вече повече от две години.
Истински.
:blum: