умизми

[Мнемозина]

момичето наистина страда и се чувства зле, затова не може да разбере момчето или да се постави на негово място, хората са егоисти когато са болни "моята болка е по-важна от тази на другите"
но то също не я разбира, не разбира и какъв точно е проблема, а той е, че тя е емоционално зависима от него
причините за поведението и са в нейното миналото, не в постъпките на момчето, ако те не работят по въпроса, този хипотетичен сценарий ще се повтаря, докато на някой от двамата му писне от болката и сложи край

Ох, недей с това минало, може и нищо кой знае какво да няма в него, много повече е въпрос на характер или на темперамент. На неосъзнат стремеж към доминиране, на склонност към влизане в чужди обувки и разни ей такива.

[Мнемозина]

Значи, Мнемо и Фриски ще съчиня хипотетичен случай.
Момче и момиче. Обичат се. Това е в условието, не подлежи на съмнение.
.

хипотетичният случай, който описваш, се отнася именно до МОМЧЕ и МОМИЧЕ. не до МЪЖ и ЖЕНА.

п.п. някои жени и на 99 си остават момичета...
п.п.п. някои мъже и на 99 не могат да приемат, че споделят мечтите/леглото/децата/спомените/живота си с момиче, а не с жена
п.п.п.п. същите тези мъже обичат същите тези момичета само защото и понеже не са се превърнали в жени иначе щяха да се влюбят в произволно избран трети обект

Съвсем и напълно си права.
И тогава другият възможен сценарий за порастването на момчето е просто да приеме, че обича същото това момиче само защото и понеже, и да се примири.

[І]

Ричард Бах ("Едно")

О, Боже!
:eek:

[Мнемозина]

Ричард Бах ("Едно")

О, Боже!
:eek:

Да не си се срещнал с някой друг твой аз от съседен ръкав на реалността?
Паралелните вселени, да, хубава и успокоителна идея.

Аз пък днес прочетох - в едно нещо, което ще пусна след малко - думите на Киркегор: произвеждаме се в избора.
Във всеки един момент се избираме наново. В едничката достъпна ни за момента вселена винаги можем да опитаме да сменим ръкава.
И аз поне все избирам себе си. Странно...

[jazz]

проблемът е
че мъжът си мисли че жената няма да се промени
а жената че мъжът ще се
точка
всичко останало е следствие
пак точка

[І]

Да не си се ...

Мани. Не питай.
На 81-ва страница съм. И съм..

п.п. Изядох я.

"— И така. Идеите не са мисли, те са изградени структури. Забележете това и обърнете внимание на начина, по който се изграждат вашите идеи — тогава ще откриете драматично повишаване на качеството на това, което мислите. Не ми ли вярвате? Тогава вземете последната си и най-добра идея. Точно сега затворете очи и задръжте тази идея в съзнанието си...
Аз затворих очи и се спрях на това, което наскоро бяхме научили: че всеки от нас е аспект на всеки друг.
— Вгледайте се добре в идеята си и вдигнете ръка, ако ви се струва, че идеята ви е направена от думи. — Той помълча. — От метал? — Нова пауза. — От празно пространство? — Пауза. — От кристал?
Аз вдигнах ръка.
— Сега отворете очи, моля.
Аз отворих очи. Лесли бе вдигнала ръка, а и всички останали до един също бяха вдигнали ръка. Последва ропот от изненада, смях, „ах" и „о!" от всички ни.
— Не случайно я виждате като кристал и не случайно я виждате със структура — каза Аткин. — Всяка сполучлива идея се подчинява на три правила на конструиране. Ако се взрете в това, вие веднага ще можете да кажете дали една идея ще заживее за вас или ще се окаже безжизнена. Залата стихна като пред изгрев."

"Къде започва и свършва съзнанието и духът, къде започва съвестта и къде завършва, къде са границите на интелигентността, любознателността и любовта?
Колко пъти сме изпитвали желание да имаме повече тела! Просто няколко тела повече, за да можем едновременно да тръгваме и да оставаме. Да можехме да си живеем спокойно сред природата, да наблюдаваме безметежно изгрева на слънцето, да опитомяваме дивата природа, да отглеждаме растения и да живеем близо до земята, а в същото време да можехме да бъдем градски чеда, да се блъскаме и да ни блъскат в навалицата, да гледаме филми и да ги правим, да ходим на лекции и да изнасяме лекции. Липсват ни достатъчно тела, за да се срещаме с хора във всеки час и в същото време да си оставаме сами двамата, да строим едновременно мостове и отшелнически килии, да научим всички езици, да усвоим всякакви умения, да научим, практикуваме и предаваме всичко, което бихме искали да знаем и правим, да работим, докато капнем и да не правим нищичко.
— ... откриваме, че гражданите на тези нации проявяват много по-силна лоялност едни към други, отколкото към своите географски страни. И то без никога да са се срещали лично или дори да очакват да се срещнат, но те стигат до тази взаимна обич чрез качеството на своята мисъл, на характера си..."

"Докато тя говореше, аз станах и отидох до централната дъска, взех тебешира и изписах с печатни букви в края на списъка заглавието на това, което щяхме да кажем в нашите петнадесет минути:
ЕДНО.

После оставих тебешира, върнах се да седна до жена ми и взех ръката й. Денят едва започваше."

Благодаря ТерЕ!

[Света вода ненапита]

...
нещо бъркаш обичта с брака...
все едно да сбъркаш софтуер с хардуер...

П.П. те тука: http://vbox7.com/play:c4947342 поета го е казал толкова точно, композитора толкова прочувствено, а Марги е перфектна...

ами за хардуерно реализирания софтуер? Софтуер и хардуер са много, много тясно свързани. Както точно е фърмуера? Ами мидълуера? По-добре давай други примери. А и освен "обич" има понятия като любов, влюбване и т.н. И става едно дълго и обяснително

бе, мани... комунистите са виновни...

гузен, негонен бяха...

ох, толкова си смешен напоследък...

[holi_day]

ох, толкова си смешен напоследък...

Фнемателну, да не стане пак тъжно.

[Мнемозина]

Да не си се ...

Мани. Не питай.
На 81-ва страница съм. И съм..

п.п. Изядох я.
...

"Докато тя говореше, аз станах и отидох до централната дъска, взех тебешира и изписах с печатни букви в края на списъка заглавието на това, което щяхме да кажем в нашите петнадесет минути:
ЕДНО.

После оставих тебешира, върнах се да седна до жена ми и взех ръката й. Денят едва започваше."

Благодаря ТерЕ!

Едно, разбира се, колко да бъде?

Ииии, завиждам ти!

Да попаднеш на книгата, която точно сега ти трябва, е страхотно изживяване, да...
На мен тази ми попадна не когато ми трябваше и просто я изчетох.
Но съм я запомнила, което не е малко.

[Fairy of the Flowers]

Виж, цялата сложнотия идва оттам, че точно това не изключва самото обичане, то е може би просто една от възможните му прояви - и ако се доверим на цитата, дето Сноу го е пуснала, е свързано с несигурност, неувереност, усещане за зависимост и т.н.

На 40 години...би трябвало да имаш собствен мироглед. Не този на алчните ти родители или...дори на Фройд.
Хубаво е хората да не порастват, ама не точно у менталните си способности.
На 40 следва поне да ги пречупват нещата през придобитият опит през годините викам аз, а?
Но тук говорехме за нещо друго.
...я представи си, ако този човек наистина ме обичаше. Какъв би бил сценарият?! /естествено също пречупвам историята през моите си визьори и това, дето се е случило около мен/.
А всъщност аз си я обичам именно защото няма значение какво е направила, прави или ще прави... Щото он`ва дет обсъждаме... е безусловна/та. Но понеже съм разумен, а и инстинкта за самосъхранение ми е по-силен от желаното някога...никога няма да се върна там.
Инстинктите на "най-ниско ниво" са и най-силните. Разума ми може да се метне у "рисайкъл биин-а"

Хей, Мъж, никога не казвай "никога". И верно е това, което казва Грийна - че на 18 сме били върха и оттам-насам се разваляме. От първия тип по Сноу сме преминали към третия.

[ELBI]

...
нещо бъркаш обичта с брака...
все едно да сбъркаш софтуер с хардуер...

П.П. те тука: http://vbox7.com/play:c4947342 поета го е казал толкова точно, композитора толкова прочувствено, а Марги е перфектна...

ами за хардуерно реализирания софтуер? Софтуер и хардуер са много, много тясно свързани. Както точно е фърмуера? Ами мидълуера? По-добре давай други примери. А и освен "обич" има понятия като любов, влюбване и т.н. И става едно дълго и обяснително

бе, мани... комунистите са виновни...

гузен, негонен бяха...

ох, толкова си смешен напоследък...

е, аз напоследък, ти - през цялото време

[TerE]

Мани. Не питай.
На 81-ва страница съм. И съм..

п.п. Изядох я.
...

Благодаря ТерЕ!

Пак заповядай

п.п. имах да си връщам

[Света вода ненапита]

...
нещо бъркаш обичта с брака...
все едно да сбъркаш софтуер с хардуер...

П.П. те тука: http://vbox7.com/play:c4947342 поета го е казал толкова точно, композитора толкова прочувствено, а Марги е перфектна...

ами за хардуерно реализирания софтуер? Софтуер и хардуер са много, много тясно свързани. Както точно е фърмуера? Ами мидълуера? По-добре давай други примери. А и освен "обич" има понятия като любов, влюбване и т.н. И става едно дълго и обяснително

бе, мани... комунистите са виновни...

гузен, негонен бяха...

ох, толкова си смешен напоследък...

е, аз напоследък, ти - през цялото време

е, никога не е късно да заприличаш на нормален човек...
т.е. понякога и смешен да бъдеш...

[І]

Любов необяснима...


Любов необяснима, любов невероятна,
не пухкава и зрима, не топла и приятна,
не лека и минутна, от щастие обзета
край печката уютна до плюшени пердета.

Любов необяснима, рискована и тайна,
любов необяснима, до болка всеодайна,
без никакви облаги, и ордени, и сметки,
изгаряна на клада, затваряна в решетки.

Любов необяснима, без думи и без звуци,
с разтворени зеници и стиснати юмруци,
от много любови единствено възможна,
за да останем хора в епохата тревожна.

Любов необяснима, най-истинска и свята,
прониквай във главите, навлизай във сърцата,
когато те обстрелват със бомби и куршуми,
когато те замерват със камъни и думи.

Любов необяснима и винаги нелесна,
понякога горчива, но непременно честна,
убият ли те днеска, ти утре ще възкръснеш
във чистите сърца на децата ни невръстни.

Любов необяснима, любов необяснима,
във всяка светла пролет, във всяка стращна зима,
ах, трябва да те има, да, трябва да те има,
любов необяснима, любов необяснима.

Недялко. 1973-та.

[bead_]

Любов необяснима...


.

бяла завист ме загриза...

[І]

Те веднага биха жертвали живота си за другия, биха дали всичките си пари, имот и кво ли не за неговите нужди. Но за това той да се чувства добре и доволен катаден, не се и замислят дори.

Змам, че чете тук. Затова ще си позволя да понапиша нещо малко генерално и не касаещо нито вас, нито друга конкретика.

Големите мъки или големите радости ги приемаме философски. Едните- че сме ги заслужили, или просто сме си късметлии.., другите- че са нещата от живота, които се случват на всеки и няма дори статистически как да ни пропуснат.
Виж дребните.... те ни съсипват ежедневието или ни правят "неправомерно" щастливи.
Някой те резнал от дясно току на светофара, съседа си изтръскал чергата над току що простряното пране, тоя моя/тая моята...цял половин час закъсня, б@си как се напи за "Гергьовден", е не и ли писна да стои при "техните"/говори по телефона,...добавете си на вкус сол, пипер и къри
Или.. измил е чиниите след вчерашния купон, които зарязахме уморени в мивката посред нощ, ХА?!прострял е прането вместо мен?!, ммм..направила ми е любимата зелена салата с яйцаааа , хм..кога пък се е сетил да изхвърли кофата с боклука?!, о Боже!? заредила е хладилника с бира за мача довечера!!!!, днес го защитих пред мама и тате дет мислят че е мухльо, ммм.. вкусен сандвич ми е направила за работата..не, че няма в лавката..ама нейните са ..НЕЙНИ
и т.н. Онези дребните нещица като тупкането по дупето минавайки до любимия, целувката сутрин разделяйки се за работа, неангажиращите разговори вечер край масата..вместо на телефона с приятелки, гушкането пред телевизора..дори да дават мач или снукърс, ..много мога да изброявам. Вие също. Това, което ви липсва и това, което ви прави НИЕ. Само трябва да се говори и ..за съжаление и да се разбира. И от двамата.

Именно защото дребните неща ни дразнят и дребните жестове ни трогват. Аз и до ден днешен например мразя да нося в къщи откъснати цветя. А иначе ме "броят" за романтик.
Ще се възхитим на прекрасния букет рози..и като се убоцкаме на малкия бодил непочистен от дръжката ще си го изкараме не на девойката дето го е опаковала, а на най-близкия до нас. Този дето го е подарил с чувство...
Е да, ама някъде "сбъркал".. Също кат в оная приказка дет "ако ти кажат, че има 3 000 000 звезди видими в полусферата ще повярваме, но ако ти кажат, че пейката е прсяно боядисана ще идеш да я пипнеш за да провериш.."

Затова исках да вдигна темата. Глупаво е. Но трябва и двамата да го осъзнаят. Има неща генерални, има неща оперативни. И обикновено нещата се скапват не от стратегията, а от тактиката.
А ако обичаш наистина някого..не ти ти дреме ни за стратегията, ни за тактиката.
А ако не го обичаш чак толкова, но делиш живота си с него...поне тия дребните неща трябва да откриваш ежедневно. Сам за себе си, щото другия непременно ги прави... Просто..сме "забравили" да ги виждаме. А сме се вторачили в другите..

И текста от мнение 2

Не ме покривай с покрив у дома си,
не ме зазиждай с четири стени,
защото има мъдрост стара,
че песента във клетка не звъни
Дори да бъде клетка позлатена
свободна само над света лети

Не ме кори за нощите ми будни,
че тясно ми е в мекото легло,
че сън, когато в клепките ти легне,
аз литвам с мое мъничко крило
и хората далечни са ми други,
и спирам радостна пред всеки праг,
и пращам много, много нежни думи
след всеки заминаващ влак.

Земята топла с две ръце обгръщам
очи потапям в ярките звезди
и цялата се устремявам
към неизбродните висоти
Не ме съди за мойто безпокойство
за жаждата веч да се стремя
В кръвта си нося непокорство,
преляно в мен от моята земя.


Вселена...неразбираема. Кво да я направиш.
Ни ние за тях, ни те за нас...