Green Light написа:
Те веднага биха жертвали живота си за другия, биха дали всичките си пари, имот и кво ли не за неговите нужди. Но за това той да се чувства добре и доволен катаден, не се и замислят дори.
Змам, че чете тук. Затова ще си позволя да понапиша нещо малко генерално и не касаещо нито вас, нито друга конкретика.
Големите мъки или големите радости ги приемаме философски. Едните- че сме ги заслужили, или просто сме си късметлии.., другите- че са нещата от живота, които се случват на всеки и няма дори статистически как да ни пропуснат.
Виж дребните.... те ни съсипват ежедневието или ни правят "неправомерно" щастливи.
Някой те резнал от дясно току на светофара, съседа си изтръскал чергата над току що простряното пране, тоя моя/тая моята...цял половин час закъсня, б@си как се напи за "Гергьовден", е не и ли писна да стои при "техните"/говори по телефона,...добавете си на вкус сол, пипер и къри
Или.. измил е чиниите след вчерашния купон, които зарязахме уморени в мивката посред нощ, ХА?!прострял е прането вместо мен?!, ммм..направила ми е любимата зелена салата с яйцаааа
, хм..кога пък се е сетил да изхвърли кофата с боклука?!, о Боже!? заредила е хладилника с бира за мача довечера!!!!, днес го защитих пред мама и тате дет мислят че е мухльо, ммм.. вкусен сандвич ми е направила за работата..не, че няма в лавката..ама нейните са ..НЕЙНИ
и т.н. Онези дребните нещица като тупкането по дупето минавайки до любимия, целувката сутрин разделяйки се за работа, неангажиращите разговори вечер край масата..вместо на телефона с приятелки, гушкането пред телевизора..дори да дават мач или снукърс, ..много мога да изброявам. Вие също. Това, което ви липсва и това, което ви прави НИЕ. Само трябва да се говори и ..за съжаление и да се разбира. И от двамата.
Именно защото дребните неща ни дразнят и дребните жестове ни трогват. Аз и до ден днешен например мразя да нося в къщи откъснати цветя. А иначе ме "броят" за романтик.
Ще се възхитим на прекрасния букет рози..и като се убоцкаме на малкия бодил непочистен от дръжката ще си го изкараме не на девойката дето го е опаковала, а на най-близкия до нас. Този дето го е подарил с чувство...
Е да, ама някъде "сбъркал".. Също кат в оная приказка дет "ако ти кажат, че има 3 000 000 звезди видими в полусферата ще повярваме, но ако ти кажат, че пейката е прсяно боядисана ще идеш да я пипнеш за да провериш.."
Затова исках да вдигна темата. Глупаво е. Но трябва и двамата да го осъзнаят. Има неща генерални, има неща оперативни. И обикновено нещата се скапват не от стратегията, а от тактиката.
А ако обичаш наистина някого..не ти ти дреме ни за стратегията, ни за тактиката.
А ако не го обичаш чак толкова, но делиш живота си с него...поне тия дребните неща трябва да откриваш ежедневно. Сам за себе си, щото другия непременно ги прави...
Просто..сме "забравили" да ги виждаме.
А сме се вторачили в другите..
И текста от мнение 2
Не ме покривай с покрив у дома си,
не ме зазиждай с четири стени,
защото има мъдрост стара,
че песента във клетка не звъни
Дори да бъде клетка позлатена
свободна само над света лети
Не ме кори за нощите ми будни,
че тясно ми е в мекото легло,
че сън, когато в клепките ти легне,
аз литвам с мое мъничко крило
и хората далечни са ми други,
и спирам радостна пред всеки праг,
и пращам много, много нежни думи
след всеки заминаващ влак.
Земята топла с две ръце обгръщам
очи потапям в ярките звезди
и цялата се устремявам
към неизбродните висоти
Не ме съди за мойто безпокойство
за жаждата веч да се стремя
В кръвта си нося непокорство,
преляно в мен от моята земя.
Вселена...неразбираема. Кво да я направиш.
Ни ние за тях, ни те за нас...
:eek:
