Green Light написа:snowprincess написа:Green Light написа:
Би трябвало да има право. Не ми изглежда правилно никога никого да не укориш. Другите грешат спрямо нас. Трябва да разберат това. Къде с аргументи, къде без
имаш право да си кажеш мнението, но същото право имат другите
в кое грешат за нас
Ми примерно говоря. Направят грешка, каквато и да е. Вземат ни за глупави или за агресивни или дълго време мислят, че сме ги ощетили с нещо. Това при мене е много често. Все съм причина за нечий неуспех. Замислих се, че напоследак май не съм чувал такова нещо. Но със сигурност го има. 50% шанс сега в момента някой долу в кафето да вика, леле ако не беше тоя глупак такава яка работа щях да направя, че да ви паднат шапките. Ама на.
Не винаги, но често се е налагало да показвам на тоя човек че, да възможно е действително някой да му пречи и да го ощетява. Това преди всичко са хората, които е трябвало да го възпитат и образоват. Но немалка част от вината споделят и неговите прадеди....
обърках къде да пусна притчата и я метнах в моето мнение
ще разбереш от нея какво мисля
никого няма да седна да убеждавам каква съм
" Веднъж Езоп, голям майстор на кратките истории, излязъл от Атина. Той срещнал човек, който се връщал от Арго. Започнали да си говорят двамата. Човекът от Арго попитал Езоп: „Ти идваш от Атина. Разкажи ми моля те нещо за тамошните хора: що за хора са те, какъв е характерът им?”
Езоп помолил човека: „Отначало ти ми разкажи какви са хората в Арго”.
Човекът казал: „Доста раздразнителни, отблъскващи, агресивни, склонни към скандали”. И всичките тези качества се отразили върху лицето на този човек.
Езоп му казал: „За мое съжаление ти ще откриеш, че хората в Атина са съвсем същите.”
По-късно той срещнал друг човек, който също бил от Арго. Той веднага му задал същия въпрос: „Ти идваш от Атина, преживял си целия живот там – кажи ми – какви хора живеят в този град? Какви са по характер те?”
Езоп отново попитал: „Отначало ми кажи какви хора живеят в Арго?”
Човекът пламнал от носталгия… той имал много приятни спомени от хората в Арго. Неговото лице засияло и той казал: „Много приятни, дружелюбни, хубави хора, добри съседи”.
Езоп му казал: „ Щастлив съм да ти кажа, че в Атина ти ще намериш точно такива хора.”
Тази история е невероятно прекрасна.
В нея е разказана най-фундаменталната истина за човека: където и да отидете, вие навсякъде ще намерите самия себе си; на каквото и да хвърлите своя поглед, вие винаги ще се срещнете със самия себе си. Целият свят не е нищо друго, освен огледало на взаимоотношенията ни със света. Отново и отново вие срещате самия себе си и отново и отново вие не разбирате това."
