3o4o.net

vyara написа: Дай пример.

ако някой постоянно ти вменява чувство за вина, в същото време си жертва на емоционален шантаж
можеш да се чувстваш виновен дори за това, че някой е болен, а ти здрав

snowprincess написа:

vyara написа: Дай пример.

ако някой постоянно ти вменява чувство за вина, в същото време си жертва на емоционален шантаж
можеш да се чувстваш виновен дори за това, че някой е болен, а ти здрав

Мнда. Ама това е изключително гадно.

pocti_bezobidna написа:

snowprincess написа:

vyara написа: Дай пример.

ако някой постоянно ти вменява чувство за вина, в същото време си жертва на емоционален шантаж
можеш да се чувстваш виновен дори за това, че някой е болен, а ти здрав

Мнда. Ама това е изключително гадно.

Е, лекува се

snowprincess написа:

vyara написа: Дай пример.

ако някой постоянно ти вменява чувство за вина, в същото време си жертва на емоционален шантаж
можеш да се чувстваш виновен дори за това, че някой е болен, а ти здрав

В този случай си жертва и нямаш вина за здравето на другия. Но за собственото си имаш.

vyara написа:

snowprincess написа:

vyara написа: Дай пример.

ако някой постоянно ти вменява чувство за вина, в същото време си жертва на емоционален шантаж
можеш да се чувстваш виновен дори за това, че някой е болен, а ти здрав

В този случай си жертва и нямаш вина за здравето на другия. Но за собственото си имаш.

Ама ти така мислиш. Ако вече са ти насадили чуството за вина, каквито и логически линии да си вадиш - много трудно се освобождаваш от него. Обективно погледнато - нямаш вина, субективно обаче я усещаш. И в крайна сметка си жертва. Емоционалните изнудвания са черешката на тортата.
Опитваха се да ми прилагат такива, при това близък човек, да не ти казвам как побеснях... Той заплете конците, а се опита мен да накара да нося и отговорност, и да оправям бакиите.

vyara написа:

snowprincess написа:

vyara написа: Дай пример.

ако някой постоянно ти вменява чувство за вина, в същото време си жертва на емоционален шантаж
можеш да се чувстваш виновен дори за това, че някой е болен, а ти здрав

В този случай си жертва и нямаш вина за здравето на другия. Но за собственото си имаш.

това се разбира само ако анализираш рационално и не си емоционално въвлечен в случая
преди 6 години майка ми ме обвини, че заради мен се е разболяла от рак, ако беше починала тогава от болестта, щях да живея с мисълта, че аз съм я убила
ти можеш, бе, опитай се да влезеш в чужди обувки, нещата никога не са само бели и черни, правилни и грешни, човек може да се чувства без вина виновен

pocti_bezobidna написа: Ама ти така мислиш. Ако вече са ти насадили чуството за вина, каквито и логически линии да си вадиш - много трудно се освобождаваш от него. Обективно погледнато - нямаш вина, субективно обаче я усещаш. И в крайна сметка си жертва. Емоционалните изнудвания са черешката на тортата.
Опитваха се да ми прилагат такива, при това близък човек, да не ти казвам как побеснях... Той заплете конците, а се опита мен да накара да нося и отговорност, и да оправям бакиите.

Ами то на кого не са му прилагали тази тактика. Но на човек рано или късно му писва и се усеща, че нещо не е наред.
Животът постоянно учи на разни неща.

vyara написа: Ами то на кого не са му прилагали тази тактика. Но на човек рано или късно му писва и се усеща, че нещо не е наред.

Ооо, зависи, зависи...
Така могат да го обработят, че цял живот да не се усети. Или когато установи, че нещо не е наред, да не може да се измъкне изобщо и да се осефери.

snowprincess написа: това се разбира само ако анализираш рационално и не си емоционално въвлечен в случая
преди 6 години майка ми ме обвини, че заради мен се е разболяла от рак, ако беше починала тогава от болестта, щях да живея с мисълта, че аз съм я убила
ти можеш, бе, опитай се да влезеш в чужди обувки, нещата никога не са само бели и черни, правилни и грешни, човек може да се чувства без вина виновен

Ако говорим за лично чувство, разбира се, че може. Но аз имах предвид обективни факти. И сега забележи, ако говорим само за чувства, за лично усещане - пак не е възможно да се усещаш хем жертва, хем да се усещаш виновен. Едното изключва другото. И така, и така, пак аз съм права. :blum:

vyara написа: Ако говорим за лично чувство, разбира се, че може. Но аз имах предвид обективни факти. И сега забележи, ако говорим само за чувства, за лично усещане - пак не е възможно да се усещаш хем жертва, хем да се усещаш виновен. Едното изключва другото. И така, и така, пак аз съм права. :blum:

"Бе то теорията е едно, практиката друго" казал Шопенхауер

pocti_bezobidna написа:

vyara написа: Ако говорим за лично чувство, разбира се, че може. Но аз имах предвид обективни факти. И сега забележи, ако говорим само за чувства, за лично усещане - пак не е възможно да се усещаш хем жертва, хем да се усещаш виновен. Едното изключва другото. И така, и така, пак аз съм права. :blum:

"Бе то теорията е едно, практиката друго" казал Шопенхауер

И той е прав човека.

vyara написа:

snowprincess написа: това се разбира само ако анализираш рационално и не си емоционално въвлечен в случая
преди 6 години майка ми ме обвини, че заради мен се е разболяла от рак, ако беше починала тогава от болестта, щях да живея с мисълта, че аз съм я убила
ти можеш, бе, опитай се да влезеш в чужди обувки, нещата никога не са само бели и черни, правилни и грешни, човек може да се чувства без вина виновен

Ако говорим за лично чувство, разбира се, че може. Но аз имах предвид обективни факти. И сега забележи, ако говорим само за чувства, за лично усещане - пак не е възможно да се усещаш хем жертва, хем да се усещаш виновен. Едното изключва другото. И така, и така, пак аз съм права. :blum:

уф не си... аз лично имам такива усещания, насадени с години. верно, че се опитвам да гледам разумно, но е насадено вътре в теб и трудно можеш да го преодолееш, особено в стресови ситуации. И аз се чувствам жертва на психологическа манипулация, която така добре си е свършила работа, че макар да го осъзнавам, непрекъснато се чувствам виновна за нещо. Включително мога да се чувствам виновна (както е казала сноу по-горе), че някой е болен, а аз здрава. Виновна сзе чувствам и като видя клошар... абе кво да ти говоря, страхотия. радвай се, че не можеш да го разбереш

vyara написа: Ако говорим за лично чувство, разбира се, че може. Но аз имах предвид обективни факти. И сега забележи, ако говорим само за чувства, за лично усещане - пак не е възможно да се усещаш хем жертва, хем да се усещаш виновен. Едното изключва другото. И така, и така, пак аз съм права. :blum:

не си права, седнала си пред компа
когато говорим за чувства не изключваме нищо - може и едното, и другото, и трето...както се усеща човек - така е

snowprincess написа:

vyara написа: Ако говорим за лично чувство, разбира се, че може. Но аз имах предвид обективни факти. И сега забележи, ако говорим само за чувства, за лично усещане - пак не е възможно да се усещаш хем жертва, хем да се усещаш виновен. Едното изключва другото. И така, и така, пак аз съм права. :blum:

не си права, седнала си пред компа
когато говорим за чувства не изключваме нищо - може и едното, и другото, и трето...както се усеща човек - така е

Ти познаваш ли човек, който за едно и също нещо се усеща хем виновен, хем че го правят на луд? За едно и също нещо. Ставам малко досадна, наистина, ама си държа на мнението.

vyara написа: Ти познаваш ли човек, който за едно и също нещо се усеща хем виновен, хем че го правят на луд? За едно и също нещо.

Ми да - себе си. Като капак, усещам и яд, че не мога да се освободя от чуството за вина, при положение че нямам такава. И гняв, че са ми я натрапили.
С една дума - шизофрения

vyara написа: Ти познаваш ли човек, който за едно и също нещо се усеща хем виновен, хем че го правят на луд? За едно и също нещо. Ставам малко досадна, наистина, ама си държа на мнението.

майка ми ми е правела на луда и ми е вменявала вина, разбирам го (т.е. смятам се за жертва) и въпреки това се чувствам виновна. побърка ме да следвам медицина, адско тъпо от нейна страна, имаше приказки от сорта, че ако не кандидатствам, ще умре, знам, че не е права, упреквам я, че ме тормозеше, но дори сега понякога се чувствам виновна, че не й доставих тази радост. Това е само един много лек и несъществен пример.

pocti_bezobidna написа:

vyara написа: Ти познаваш ли човек, който за едно и също нещо се усеща хем виновен, хем че го правят на луд? За едно и също нещо.

Ми да - себе си. Като капак, усещам и яд, че не мога да се освободя от чуството за вина, при положение че нямам такава. И гняв, че са ми я натрапили.
С една дума - шизофрения

хахаха, гепи!

може да имаме общ корен с теб, да знаеш

към шизофрениците може ли да се присъединя
то, ние - близнаците сме си природно надарени в тази област де
но истина е, че можеш и да се чувстваш виновен (че може да си сторил нещата назад по-добре) и жертва, че ти се стоварват неща, които мамка му не са за теб и едва не те скършват
прочее
аз имам една теория

на всеки от нас се пада товар
добре преценен и динамичен през жизнения ни път
и той е съвсем малко по-лек от точката на пречупване на гръбнака ни
но
животът е прекрасен
така че
наздраве!
време е за чаша червено!

vyara написа: Ти познаваш ли човек, който за едно и също нещо се усеща хем виновен, хем че го правят на луд? За едно и също нещо. Ставам малко досадна, наистина, ама си държа на мнението.

единственото. с което ще се съглася е, че ти мислиш така и че не си изпитвала такива противоречиви чувства и си права за себе си в този момент
какво ще кажеш за стокхолмският синдром или за това, че може да се мрази и обича едновременно, или да плачеш и да се смееш едновременно, или да изпитваш болка и това да ти доставя удоволствие... така че и да се чувстваш едновременно жертва и виновен е възможно

pocti_bezobidna написа:

vyara написа: Ти познаваш ли човек, който за едно и също нещо се усеща хем виновен, хем че го правят на луд? За едно и също нещо.

Ми да - себе си. Като капак, усещам и яд, че не мога да се освободя от чуството за вина, при положение че нямам такава. И гняв, че са ми я натрапили.
С една дума - шизофрения

И аз го мога това. Че и много добре ми се удава...
Строихме се пак раците тука.

раците
и близнаците
че и рима
има

pocti_bezobidna написа:

vyara написа: Ти познаваш ли човек, който за едно и също нещо се усеща хем виновен, хем че го правят на луд? За едно и също нещо.

Ми да - себе си. Като капак, усещам и яд, че не мога да се освободя от чуството за вина, при положение че нямам такава. И гняв, че са ми я натрапили.
С една дума - шизофрения

Какво да кажа. Изкарахте се шизофреници всичките, за да ми оборите теорията.

Remmivs написа:раците
и близнаците
че и рима
има

Няма да продължавам стихчето.

vyara написа: Какво да кажа. Изкарахте се шизофреници всичките, за да ми оборите теорията.

Ама не ни вменявай вина сега.
За всеки случай, де...

Мнемозина написа:

vyara написа: Какво да кажа. Изкарахте се шизофреници всичките, за да ми оборите теорията.

Ама не ни вменявай вина сега.
За всеки случай, де...

но вино може да ни вменяваш и раздаваш
а също и мезета
ако няма кушетки
ма трябва да има
хаям го е казал
жени и вино
това е

vyara написа:

pocti_bezobidna написа:

vyara написа: Ти познаваш ли човек, който за едно и също нещо се усеща хем виновен, хем че го правят на луд? За едно и също нещо.

Ми да - себе си. Като капак, усещам и яд, че не мога да се освободя от чуството за вина, при положение че нямам такава. И гняв, че са ми я натрапили.
С една дума - шизофрения

Какво да кажа. Изкарахте се шизофреници всичките, за да ми оборите теорията.

Не знам дали е шизофрения, но .... съм виждал у много мамки:lol: /като движех покрай майките с колички/, че като им падне детето по някой стълба да речем или се спъни на камък/пън или се подхлъзна на бананова кура или нещо по лошо .....а някой път просто пада, щото ощи едвам ходи т. к. е на крехката и впечетлителна възраст 14 месечна възраст, а гравитацията никой не я е отменил, да се затичват с бясна скорост /еваллах въпреки ... 20 см. токчета или центнер тегло на гладно или и двете.... примерно/ към него и да почват да го шамарят и целуват едноверменно, и при това лопочат нещо като напушени макаки, хем строго хем гевезено. та...те изпитмват почти една дъга от взаимноизключващити се чуства едновременно - яд че е паднало и им е нарушило кафеджийския кеф с приятелки, радост, че не се е наранило и гордост че се пак са се сдобили с потомство. последното дори чрез тва околните да им забележът най-сетне дятето, пък било то и с разквасен нос, сополиво и ревящо като буризан. такива ми бяха наблюденията навремето... но сигурно маса неща са ми убягнали.. а ги наречете шизита, българските майки юнашки:lol:
п.п. майките на малки деца тука са цяла неизучена планета, много по интересна от водопадите ми и от влажните ми дупки
п.п.1 това бяха моментни чувства, но все пак бяха чувства
а майките с които си правех компания
все пак бяха хора. Значи чуствата бяха чисто човешки.

Мнемозина написа:

vyara написа: Какво да кажа. Изкарахте се шизофреници всичките, за да ми оборите теорията.

Ама не ни вменявай вина сега.
За всеки случай, де...

:rotfl24::rotfl24:

vyara написа:
Какво да кажа. Изкарахте се шизофреници всичките, за да ми оборите теорията.

# Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.
# Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.
# Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.
# Ако изпитвате към децата съжаление, те се научават да се самосъжаляват.
# Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.
# Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.
# Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.

snowprincess написа:

vyara написа:
Какво да кажа. Изкарахте се шизофреници всичките, за да ми оборите теорията.

# Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.
# Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.
# Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.
# Ако изпитвате към децата съжаление, те се научават да се самосъжаляват.
# Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.
# Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.
# Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.

отде го изкопа тва:lol:
тва са трафарети да ме извиняваш:lol:
а обратното важи ли
например
...........
ако децата са се тревожни
дали ше изпитват страх:-)
или по точно, начи ли
че в страх са расли:-)

KENT написа: отде го изкопа тва:lol:
тва са трафарети да ме извиняваш:lol:
а обратното важи ли
например
...........
ако децата са се тревожни
дали ше изпитват страх:-)
или по точно, начи ли
че в страх са расли:-)

емоцията страх изпитваме всички и по принцип се преживява много рядко, възприема се като физическа или психическа заплаха за личната безопасност
ключова емоция в тревожността е страха, но е комбинация и от други емоции - тъга, срам, вина
в случая става дума за постоянен страх

snowprincess написа: # Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.
# Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.
# Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.
# Ако изпитвате към децата съжаление, те се научават да се самосъжаляват.
# Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.
# Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.
# Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.

дааа, аз намирам това за много вярно, може би не винаги, но явно има нещо вярно. за мен важи удебеленото с пълна сила

божеее, как ли се отнасям с децата, гледам, чета и се ужасявам

Ън написа:
Аз така съм възпитан
че съм виновен
за всичко
и че нищо не струвам

Хорхе Букай
Един младеж отишъл при мъдрец да търси помощ.

- Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание за нищо. Казват ми, че за нищо не ме бива, че нищо не върша като хората, че съм непохватен и много тъп. Как да се поправя? Какво да сторя, че да ме ценят повече.

Без да го поглежда, учителят му рекъл:

- Съжалявам много момко. Не мога да ти помогна, защото първо трябва да разреша един личен въпрос. Може би след това... - И след кратка пауза, добавил: - Но ако склониш да ми помогнеш, ще се справя по - бързо с него и после може да ти помогна.

. О...колко се радвам учителю - измънкал момъкът, разбирайки, че отново го подценяват и пренебрегват.

- Добре - продължил учителят. Свалил пръстена от кутрето на лявата си ръка и като го подал на момчето, му рекъл: - Яхни коня, който е навън и иди на пазара. Продай този пръстен, защото трябва да изплатя един дълг. Постарай се да получиш възможно най - високата цена и да не скланяш на по - малко от една златна монета. Тръгвай и се върни по - бързо с жълтицата.

Момъкът взел пръстена и тръгнал. Щом стигнал до пазара, започнал да предлага пръстена на търговците, които го поглеждали с известен интерес, докато не споменял цената, която иска.

Отворел ли дума за златната монета, едни му се присмивали, други му обръщали гръб и само един старец си направил труда любезно да му обясни, че една златна монета е твърде голяма цена за този пръстен. някой се смилил над него и му предложил сребърна монета и медна съдинка, но заръката била да не скланя на по - малко от жълтица и момъкът отказал.

Като предложил пръстена на всички, които срещнал на пазара, а това били повече от сто души, отчаян от неуспеха, той яхнал коня и се върнал при учителя.

Колко би искал момъкът да има една златна монета и да я даде на учителя, за да се оттърве той от дълга си и най - сетне да го посъветва и да му помогне.

Влязъл при стареца.

- Учителю - рекъл - съжалявам. Това, което ми заръча е невъзможно. Сигурно щях да получа две-три сребърни монети, но не мисля, че можех да заблудя някого за истинската стойност на пръстена.

- Това, което каза, е много важно, млади приятелю - усмихнат, отвърнал учителят. - Първо трябва да узнаем истинската стойност на пръстена. Яхай пак коня и върви при бижутера. Че кой ще знае по - добре от него? Кажи му, че искаш да го продадеш и питай колко ще ти даде за него. Но каквото и да ти предложи, не го продавай. върни се тук.

Момъкът отново яхнал коня.
Бижутерът погледнал пръстена под светлината на масленичето, разгледал го под лупа, претеглил го и после казал на момчето:

- Момко, кажи на учителя, че ако иска да продаде пръстена още сега, не мога да му дам повече от петдесет и осем златни монети за него.

- Петдесет и осем монети ли? - възкликнал момъкът.

Да - отвърнал бижутерът. - Знам, че след време може да вземе към седемдесет монети, но ако го продава спешно...

Момъкът се развълнувал и препуснал към дома на учителя да му каже новината.

- Седни - рекъл му той, като го изслушал. - Ти си като този пръстен: рядък и скъп накит. И като него, можеш да бъдеш оценен само от истинския познавач. Защо си тръгнал да искаш от всеки да види истинската ти стойност?

И като казал това, сложил отново пръстена на кутрето на лявата си ръка.

latrevw написа: дааа, аз намирам това за много вярно, може би не винаги, но явно има нещо вярно. за мен важи удебеленото с пълна сила

божеее, как ли се отнасям с децата, гледам, чета и се ужасявам

# Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.
# Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.
# Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.
# Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.
# Ако се отнасяте към децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.
# Ако децата получават признание, те се научават да следват целта си.
# Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.
# Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.
# Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.
# Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.
# Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармония на духа.

vyara написа: Какво да кажа. Изкарахте се шизофреници всичките, за да ми оборите теорията.

Твърдо съм на твоето мнение по въпроса, но не ми се впуска в разяснения щото току виж сме стигнали заветните 23 стр.

snowprincess написа:

vyara написа:
Какво да кажа. Изкарахте се шизофреници всичките, за да ми оборите теорията.

# Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.
# Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.
# Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.
# Ако изпитвате към децата съжаление, те се научават да се самосъжаляват.
# Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.
# Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.
# Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.

Това е мноо готино! Но сигурно съм дефектен щом в последното изречение виждам причинноследствена връзка, а не знак за равенство.

Сноу, това за децата е хубаво. И аз не съм била дете на идеални родители, но идва момент, в който трябва да поемем отговорност (тук през цялото време говорим за вина, тя може да бъде заменена с отговорност) за това, което сме.
Покрай това писание и понеже психоанализата често рови назад, аз пък се сетих за друго едно нещо от Букай (нали прочетох все пак една негова книга ), та то е следното:

Един човек страдал от напикаване. Отишъл на лекар, но лекарят не открил никаква физиологична причина за това и му препоръчал да иде на терапевт.

Първа развръзка, при която терапевтът е традиционен психоаналитик:
След пет години човекът среща приятел, който го пита:
- Здравей, как върви терапията?
- Чудесно!
- Вече не се ли изпускаш в гащите?
- Е, още го правя, но вече знам защо.

Втора развръзка, при която терапевтът е бихейвиорист:
След пет дена мъжът среща приятел:
- Здравей, как върви терапията?
- Върховно!
- Вече не се ли изпускаш в гащите?
- Е, още го правя, но вече нося памперси.

Трета развръзка, при която терапевтът е от течението гещализъм (разглеждане на цялостния характер на сетивното възприятие):
След пет месеца мъжът среща един приятел:
- Здравей, как върви терапията?
- Прекрасно!
- Вече не се ли изпускаш в гащите?
- Е, още го правя, но вече не ми пука.

Много се смях като го прочетох.

vyara написа:

pocti_bezobidna написа:

vyara написа: Ти познаваш ли човек, който за едно и също нещо се усеща хем виновен, хем че го правят на луд? За едно и също нещо.

Ми да - себе си. Като капак, усещам и яд, че не мога да се освободя от чуството за вина, при положение че нямам такава. И гняв, че са ми я натрапили.
С една дума - шизофрения

Какво да кажа. Изкарахте се шизофреници всичките, за да ми оборите теорията.

Параноя?

ПС. ШЕгувам се.

ПС2. Това с шизофренията също беше майтап. Мислата ми беше да ти кажа, че изпитването на противоречиви и наглед взаимноизключващи се чуства нито е рядкост, нито е нещо излязло от рамките на нормалното.

Remmivs написа:към шизофрениците може ли да се присъединя

Ти пък да не видиш нещо!

Една леля имам - начи, квато болест излезе, тя вендага я хваща - то не беше СПИН, секви грипови разновидности...
За около месец я изкара и си хареса нещо ново.