3o4o.net

Ън написа:Коя от вас, какви цветя харесва?

Да отбележа присъствие и аз, че не съм влизала няколко дена.
Аз харесвам люляк, фрезии и традиционно - рози. Лилиумите също ми харесват, но ароматът им ми действа зле на алергията.
Всъщност, няма цвете, което да не харесвам. Много обичам цветя. Обожавам богато озеленени балкони. Ти какво си се сетил да питаш за това? Да очакваме ли цвете?

Березка! написа:

Ън написа:Коя от вас, какви цветя харесва?

Да отбележа присъствие и аз, че не съм влизала няколко дена.
Аз харесвам люляк, фрезии и традиционно - рози. Лилиумите също ми харесват, но ароматът им ми действа зле на алергията.
Всъщност, няма цвете, което да не харесвам. Много обичам цветя. Обожавам богато озеленени балкони. Ти какво си се сетил да питаш за това?

П.П. Сега видях, че вече са ти задавали този въпрос. С Ллбопитство ще чакаме отговора.

МЪЖжжж написа:Защото е в защитената листа.
Не, че хората не се качват до толкова нависоко. Просто тези, дето се качват до там...обикновено почитат природата и това дето е останало от нея.

да си стои там дето е

ЛЕГЕНДА ЗА КАКТУСА И РОЗАТА

Наближавал рожденият ден на нежната и беззащитна роза. Всички цветя и приготвили подаръци - цветни листчета с капчици роса. Само Кактусът не знаел какво да направи. "Розата е толкова прекрасна! - мислел той. - А аз съм толкова неугледен с тия бодли ... Не, не е за мен рожденния и ден." Но Розата била чувствителна и внимателна и сякаш предугаждайки тъжните мисли на Кактуса, помолила една позната пеперуда да му предаде непременно да дойде на рожденния и ден. Та нали приятелството е по-ценно от всичко. Как се зарадвал Кактусът на поканата!
-Непременно ще дойда - казал той на пеперудата.
Рожденният ден на Розата настъпил. Приемайки подаръците от гостите, тя се усмихвала на всеки нежно и леко тъжно. Последен към Розата пристъпил Кактусът.
-Желая ти от сърце всичко най-хубаво! - казал той. - Но ти си толкова нежна и ранима, затова и усмивката ти е винаги леко печална. Дълго мислих какво да ти подаря ... Ето, заповядай ... - и той и поднесъл трънена дрешка.
-Благодаря ти, скъпи приятелю! - отвърнала Розата. - Наистина много ми трябваше такава дреха. Но ти си прекалено скромен, премълча, че също имаш рожден ден. Но аз не съм забравила. Приеми и ти подарък от мен!
И Розата му подала ароматна бяла пъпка.
Оттогава Розата носи бодлива дрешка, а Кактусът цъфти на рожденния си ден.

Колко романтично!


Добро утро с за всички

TerE написа: ммм... или макове... зелено поле и макове... ... или каквито и да е полски цветя
всъщност, обичам всякакви
но да са живи
и особено тези, които имат аромат...
и ги предпочитам в полето, саксията или на снимка (може и да не са толкова много )
тегаво ми е като изхвърлям увяхнало цвете от ваза (като с елхите по нова година)
затова ги снимам или отглеждам, вместо да ги късам
и определено ако някой ми подари еделвайс, хич няма да съм му фен

Не се сетих за маковете. Имам една любима картина на Моне...
Много красива гледка са, дори да само по един-два край пътя.

Цветя, цветя, цветя...
http://www.youtube.com/watch?v=Gx7DEh5Z ... re=related

bead_ написа:

Ън написа:Коя от вас, какви цветя харесва?

нещо такова

И все пак?
Цвете?

кисело зеле става ли?:lol: и то е красиво...от листата му се оформят красиви съцветия...

пак смесвам кулинарията с ботаниката....

windcolours написа:кисело зеле става ли?:lol: и то е красиво...от листата му се оформят красиви съцветия...

пак смесвам кулинарията с ботаниката....

Ти вече си отговорила.

Голяма чуденка му удрям, като се знам как най-харесвам шарените пролетни букети - дори не мога да кажа точно кое от всичките цветя вътре ми е най-любимо.
Но май има едно което винаги ме кара да се усмихвам - слънчогледа

maggot написа:Голяма чуденка му удрям, като се знам как най-харесвам шарените пролетни букети - дори не мога да кажа точно кое от всичките цветя вътре ми е най-любимо.
Но май има едно което винаги ме кара да се усмихвам - слънчогледа

Мерси! И ти като Семирамис, значи.

Ън написа: Мерси! И ти като Семирамис, значи.

Молим. Са се чудя каква ли рисунка ще изпраскаш - направо потривам ръце

maggot написа: Молим. Са се чудя каква ли рисунка ще изпраскаш - направо потривам ръце

Кой е казал, че ще рисувам?

Ън написа: Кой е казал, че ще рисувам?

Никой - предполагам само. И дано да съм права

фрезии

latrevw написа:фрезии

Мерси!

maggot написа:

Ън написа: Кой е казал, че ще рисувам?

Никой - предполагам само. И дано да съм права

и аз предполагам,
колажче с всички цветя на Форума
и цветята на цветята.
нали, нали
или?

maggot написа:Голяма чуденка му удрям, като се знам как най-харесвам шарените пролетни букети - дори не мога да кажа точно кое от всичките цветя вътре ми е най-любимо.
Но май има едно което винаги ме кара да се усмихвам - слънчогледа

от зодията ще да е

Semiramis написа:
от зодията ще да е

Айде едно поздравче тогава

windcolours написа:кисело зеле става ли?:lol: и то е красиво...от листата му се оформят красиви съцветия...

пак смесвам кулинарията с ботаниката....

:lol::lol:

айде бе...докога ще тънем в догадки...няма ли капка човещина в тебе, Ън-е?

точно и аз това щях да питам!

ааа, свързано ли е със зъболекраство?:rotfl24:

windcolours написа:айде бе...докога ще тънем в догадки...няма ли капка човещина в тебе, Ън-е?

Търпението му е майката,
а очакването - половината от удоволствието!

Да кажа две неща искам:

Първото е, че мога да пиша роман, за дамите в Зо4о и техните любими цветя Мога и поема да пиша...кой знае...Може и либрето за опера Така де- спрете да гадаете щото няма да си призная без бой. Ако ме биете ще забравя
Второто е, че не съм готов. Когато му дойде времето:blum: вие първи ще разберете! Обещавам!

Нефертити написа: Търпението му е майката,
а очакването - половината от удоволствието!

още ли не разбрахте, че съм ампутирана откъм търпение
най-многото да ми докара някоя неУроза с тази неизвестност....

windcolours написа:

Нефертити написа: Търпението му е майката,
а очакването - половината от удоволствието!

още ли не разбрахте, че съм ампутирана откъм търпение
най-многото да ми докара някоя неУроза с тази неизвестност....

Сори Ама не ме пришпорвайте, моля

Ън написа:

windcolours написа:

Нефертити написа: Търпението му е майката,
а очакването - половината от удоволствието!

още ли не разбрахте, че съм ампутирана откъм търпение
най-многото да ми докара някоя неУроза с тази неизвестност....

Сори Ама не ме пришпорвайте, моля

Така де,
хубавите неща бавно стават!

и колкото по-бавно
толкова по-дълго

Remmivs написа:и колкото по-бавно
толкова по-дълго

дам,
и юююбаво!


идейно - цветя
http://www.youtube.com/watch?v=GSAWTRBdoIs&NR=1