3o4o.net

vyara написа: Важното е да не си букова дъска.

Не е важно каква е дъската.

Важното е дали може да се трие.

Ако не може, знаете какво. Да не казвам, че безобидна ще ме хване за гушата, че прекалено често го натрапвам.

vyara написа:Буковите дъски се измятат. Има такава народна поговорка.

ааааа, сфанаф
ама аз съм пън, както ти казах
а те се пънат ли пънат понякога, но измятане нема, сестро

endorfini написа:Не е важно каква е дъската.

Важното е дали може да се трие.

Ако не може, знаете какво. Да не казвам, че безобидна ще ме хване за гушата, че прекалено често го натрапвам.

всичко е едно
аз отдавна съм мъртъв заради тази фраза
ма найш кво добре си живея така умрял
колкото до табулата и расата
нищо не е нито табула, нито раса
и всичко е и табула, и раса
ако слушате не мен, а логоса....

Remmivs написа:
всичко е едно
аз отдавна съм мъртъв заради тази фраза
ма найш кво добре си живея така умрял
колкото до табулата и расата
нищо не е нито табула, нито раса
и всичко е и табула, и раса
ако слушате не мен, а логоса....

Mi логоса ше слушаме. Нема да се занимаваме с умрели, я!
Или и той е умрел? ;)

Всичко е едно!

Remmivs написа:

endorfini написа:Не е важно каква е дъската.

Важното е дали може да се трие.

Ако не може, знаете какво. Да не казвам, че безобидна ще ме хване за гушата, че прекалено често го натрапвам.

всичко е едно
аз отдавна съм мъртъв заради тази фраза

Има места, дето глобяват, ако твърде често повтаряш една и съща фраза

endorfini написа:

vyara написа: Важното е да не си букова дъска.

Не е важно каква е дъската.

Важното е дали може да се трие.

Ако не може, знаете какво. Да не казвам, че безобидна ще ме хване за гушата, че прекалено често го натрапвам.

Аз? Нема такова нещо - Верка прави контент анализ.

"След като излезе „Чайката Джонатан“, често са ме питали: „Какво ще напишеш сега, Ричард?“
Отвръщах, че нямам намерение да пиша нищо, ама нищичко, че взети заедно, книгите ми изразяват всичко, каквото съм искал да кажат. Погладувах, отново си купих кола и разни други неща и изведнъж ми се видя много приятно да не бъхтам до среднощ.
И въпреки това всяко лято поемах с допотопния си биплан към приличните на зелено море ливади на американския Среден запад, разхождах пътници срещу три долара на кръгче и отново ме загложди старата тревога: пак имаше нещо, което не бях казал, което трябваше да кажа.
Изобщо не обичам да пиша. Стига да съм в състояние да загърбя някоя идея, изникнала от мрака, да не й отворя вратата, за нищо на света няма да посегна към молива.
Но сегиз-тогиз се случва фасадата да бъде взривена, да се разлетят парчетии стъкло, зидария и трески и някой да влезе през отломъците, да ме сграбчи за гърлото и да ми рече благо: „Няма да те пусна, докато не ме опишеш с думи върху хартията.“ Та така срещнах и „Илюзии“.
В Средния запад се е случвало да се излегна по гръб и да се опитвам да разпръсна облаците. А в главата непрекъснато ми се въртеше: какво ще стане, ако сега дойде някой, който ги умее тези неща, който да ми обясни на какви закони се подчинява моят свят и как да го държа във властта си? Какво ще стане, ако случайно срещна в наше време някой Сидхарта или Исус, на когото са подвластни илюзиите на света просто защото той знае истината, скрита зад тях? Какво ще стане, ако се изправя лице в лице срещу него, ако той се придвижва с биплан и кацне на ливадата, където съм се приземил и аз? Какво ли ще ми каже, как ли ще изглежда?
Вероятно няма да прилича на месията от омаслявените, изцапани със смазка страници на моя дневник, вероятно няма да каже нищо от снова, което пише в тази книга. И все пак нещата, който ми каза моят месия — например че привличаме като с магнит в живота си всичко, което е в мислите ни, — ако тези неща са верни, излиза, че не току-така съм доживял до този миг, както и вие. Може би не е случайно, че държите в ръце моята книга, може би ще запомните нещичко от приключенията в нея. Предпочитам да си мисля, че е така. Предпочитам да си мисля също, че моят месия не е гола измислица, че се е надвесил над нас от някое друго измерение, че ни наблюдава и двамата и се смее от удоволствие, загдето всичко става така, както сме го предвидили."

на Ники от читанката
chitanka.info/lib/text/1391

за кое полукълбенце е това не разбрах?!:-)

Quid написа:за кое полукълбенце е това не разбрах?!:-)

Тананикането - за дясното.
Броенето /умножението/ - за лявото /логическо/.
Потупването събужда мозъчния ствол, а съсредоточав. в/ху проблема води до връзка с емоциите, които той поражда.

А за намаляване на апетита и мързела, дали ще свърши работа? За сега други болести нямам.

Да, би могла да помогне.

За такива неща и подобни действа най-бързо.

За болести е нужно повече време.