3o4o.net

snowprincess написа: Стана Димитрова

Ауу голям змей тая! Не бях я чувала, а пък тя имала сто книги. Мерсаж!


Пък аз днес това срещнах:




Самота

Йосиф Бродски

Превод от руски: Мария Липискова


Когато изгубва равновесие
умореното ти съзнание
когато стъпалата на стълбата
се изгубват под кракатата ти,
като на палуба,
когато среднощната ти самота
плюе на човечеството, -

можеш
да размишляваш за вечността
и да се усъмниш в непорочността
на идеите, хипотезите, възприятията
на произведенията на изкуството
и – дори – в самото зачатие
на непорочната Дева.

Но по-добре е да се поклониш на реалността
с дълбоките й гробове,
които после,
поради давността,
ще ти се сторят толкова мили.
Да.
По–добре е да се поклониш на реалността
с кратките й пътища
които после
удивително
ще ти се сторят
широки,
ще ти се сторят големи,
трудни,
осеяни с компромиси,
ще ти се сторят с големи криле,
ще ти се сторят големи като птици.

Да. По-добре е да се поклониш на реалността
с оскъдните й мерилки
които после накрая,
ще ти послужат като перила,
(макар и, не особено чисти),
но поддържащи равновесието
на куцащите ти истини
по неравната стълба.

1959



И това на едно момиче също ми хареса:

ЦЕЛУВКАТА НА ВЯТЪРА

Поканих вятъра на среща,
надявах се да дойдеш ти.
Целувката му бе гореща,
повярвах, че съм с теб. Почти...

Почервеня единствено небето,
избухна пламналата ми коса.
Когато се целунат ветровете,
се случват бури. Или чудеса...

Мария Ризова

Snow, това, ПРИЯТЕЛСКО-то, направо ме разби. Мерси.

...
Отведи ме оттук!
Ей така ме хвани за ръката
Или само с поглед ме издърпай нанякъде
Скрий ме в шумните улици на града милионен
...или в твоите спомени.Или в нашите спомени.
Отведи ме оттук!
Приюти ме в очите си.
В кафенето отсреща. Навън под звездите.
В едно нощно такси. На ръба на вселената.
На ръба на сълзата, избликнала в мене.
Отведи ме оттук!
Под втрещените погледи.
Под усмивките зейнали – иронични и строги.
Под просъскани думи за благоприличие.
Под небесната арка на твоето „Обичам те!”.
Отведи ме оттук!
На където ти видят очите.
В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.
В оголялата от късната есен градина.
В някой жилищен вход. В телефонна кабина.
Отведи ме оттук!
Отведи ме, за Бога, по Дявола!
Трябва някъде място такова да има- за двама ни.
Все едно е къде и каква е цената.
Отведи ме оттук! –
С чиста съвест продавам душата си!

Маргарита Петкова

Солено стихотворение

Вече няма отсрочка, Одисей ще отплава.

Не проклинам морето, но на кръст заприличах.

Аз съм цялата прошка. На сълзи нямам право.

Имам правото само до солта да обичам.



До последната пора на солената сянка.

(Знам, след толкова бури той на сянка ще стане.)

Само аз ще позная тази шепа останки

от любов и омраза, от зараснали рани.



И ще трябва отново да се учим на нежност.

Той дивашки ще гледа как ръката ми тръгва

по соленото тяло със последна надежда.

(А пък щом е последна - по библейски е първа.)



Само още секунда да запазя сърцето,

да не бие инфарктно - от смъртта е на косъм.

После - дългата битка между мен и морето.

А когато спечеля

като сол ще е просто.

Приятели

Аз пред тях не разтягам във фригидна усмивка лицето си.
Няма шумни наздравици — само тихо приятелско пиене.
Току хукна навън — да изпратя по някой сърцето си.
И отново се връщам — от лъжата да ме измият.
Не споделям със тях споделените нощи със слабите.
По очите ми виждат, че отново е рухнала кулата.
И тогава са светло добри и прошарено млади.
И ме милва гласът на тяхното нежно безумие.
Сто години се каня, и дай Боже, веднъж да им кажа —
в някой облачен ден, със копнежа по слънчева песен:
Те са мойта забравена, затова пък убийствено важна,
великанска причина да твърдя, че светът е чудесен.

Камелия Кондова

ЛЮБОВТА СИ ДОЙДЕ
Дияна Цветкова

Любовта си дойде - неумита,
уморена и цялата в пот.
..."Бира има ли?" - вяло попита
и напсува късмета-живот.
Любовта си дойде. И се тръшна
на дивана във тесния хол.
И смълча се гълчавата къща...
Кой признава, че Кралят е гол?
Любовта си дойде: опозната,
от години привична, без Храм.
Със опадала звездна позлата
и с пропукана броня тук-там.
Любовта си дойде...Като рана
подлютена с нечисти ръце.
От горчиви отвари пияна
и с опасен в сърцето молец.
Любовта си дойде изтерзана,
озлобена, решена да мре!
...Взе си топла (в душата ми) вана
и (да вярвам ли) май се съвзе...

Дияна Цветкова е страхотна очевидно, обаче едно ще и кажа: Глей си работата, бе! Аа!

Green Light написа:Дияна Цветкова е страхотна очевидно, обаче едно ще и кажа: Глей си работата, бе! Аа!

Краднах го от дъртанянския ни форум. Грийна ще го оцени, той е ценител! :lol::winkw:

Сега сериозно, понеже наистина ми хареса.


...По-смешно от човека няма -
така надменността му е голяма!
Той хули със уста света жестоко,
а нос е вирнал толкова високо,
че да оре небето май жадува.
Човеко горд, с какво се ти надуваш?!

От мигането на окото
по-кратък ти е, драги мой, живота.
На люлките си пелените хванал
с едната си ръка, а с другата савана,
като насъне дните си минуваш.
Човеко горд, с какво се ти надуваш?!

През този миг какво ти можеш стори?
Да покоряваш с меч земи и хора?
Страхливецът се само покорява,
а мигар над страхливци власт е слава?
От нея трябва ти да се срамуваш.
Човеко горд, с какво се ти надуваш?

И ако, да речем, спечелиш име,
то ще изчезне с теб неудържимо
или до гроба с близки и познати
подобно вярно псе ще те изпрати
и там ще пукне като погладува.
Човеко горд, с какво се ти надуваш?

Кому ще завещаеш свойта слава?
Народът ти - той вечен не остава.
Страната му - тя също ще умре,
море била, ще стане пак море.
Дори Земята няма да векува.
Човеко горд, с какво се ти надуваш"

Шандор Петьофи
превод: Атанас Далчев

Значи несериозното беше че Грийна е ценител, ли бе риш?

И аз сега сериозно. Хареса ми, да. Ъф корс, де, кому не би харесало. Знам че Шандор Петьофи е много повече от онова за свободата и любовта(единственото което изобщо съм видял от него) обаче така и не съм го хванал. Завидях за момент на дартанянския ви форум. Давай още, аз ще ръся цени.

Green Light написа:Значи несериозното беше че Грийна е ценител, ли бе риш?

И аз сега сериозно. Хареса ми, да. Ъф корс, де, кому не би харесало. Знам че Шандор Петьофи е много повече от онова за свободата и любовта(единственото което изобщо съм видял от него) обаче така и не съм го хванал. Завидях за момент на дартанянския ви форум. Давай още, аз ще ръся цени.

Не, бе, с любов е казано онова за ценителството.
Иначе нямам друго. Но се замислих - каква ирония, да мислиш по този начин, да осъзнаваш цялата смехотворност и абсурдност на човека и да умреш на двадесет и няколко години именно в битка. Къде му е свободата на Петьофи? Ами той всъщност е нямал голям избор.

vyara написа:Краднах го от дъртанянския ни форум. Грийна ще го оцени, той е ценител! :lol::winkw:

Сега сериозно, понеже наистина ми хареса.


...По-смешно от човека няма -
така надменността му е голяма!
Той хули със уста света жестоко,
а нос е вирнал толкова високо,
че да оре небето май жадува.
Човеко горд, с какво се ти надуваш?!

От мигането на окото
по-кратък ти е, драги мой, живота.
На люлките си пелените хванал
с едната си ръка, а с другата савана,
като насъне дните си минуваш.
Човеко горд, с какво се ти надуваш?!

През този миг какво ти можеш стори?
Да покоряваш с меч земи и хора?
Страхливецът се само покорява,
а мигар над страхливци власт е слава?
От нея трябва ти да се срамуваш.
Човеко горд, с какво се ти надуваш?

И ако, да речем, спечелиш име,
то ще изчезне с теб неудържимо
или до гроба с близки и познати
подобно вярно псе ще те изпрати
и там ще пукне като погладува.
Човеко горд, с какво се ти надуваш?

Кому ще завещаеш свойта слава?
Народът ти - той вечен не остава.
Страната му - тя също ще умре,
море била, ще стане пак море.
Дори Земята няма да векува.
Човеко горд, с какво се ти надуваш"

Шандор Петьофи
превод: Атанас Далчев

Чудно!
Благодаря!

А там какво пускаш оттук, дето ти е харесало? :lol::lol:

Мнемозина написа:
Чудно!
Благодаря!

А там какво пускаш оттук, дето ти е харесало? :lol::lol:

Бях пуснала оня виц на Бийд за планетите - дето една планета се оплакала на друга, че е пипнала хомосапиенс и другата й отвърнала - оооо, ама не се притеснявай, той минава от самосебе си.

Както виждаш, танто за кукуригу, все същото, ама казано по различен начин.

О, не, не, чакай малко, май и него го краднах от там тук. Абе смесват ми се на мен нещата, не ми обръщай внимание.

vyara написа: Бях пуснала оня виц на Бийд за планетите - дето една планета се оплакала на друга, че е пипнала хомосапиенс и другата й отвърнала - оооо, ама не се притеснявай, той минава от самосебе си.

хахахахаха, супер, аз съм го пропуснала

vyara написа:

Мнемозина написа:
Чудно!
Благодаря!

А там какво пускаш оттук, дето ти е харесало? :lol::lol:

Бях пуснала оня виц на Бийд за планетите - дето една планета се оплакала на друга, че е пипнала хомосапиенс и другата й отвърнала - оооо, ама не се притеснявай, той минава от самосебе си.

Както виждаш, танто за кукуригу, все същото, ама казано по различен начин.

О, не, не, чакай малко, май и него го краднах от там тук. Абе смесват ми се на мен нещата, не ми обръщай внимание.

Тюх.
Трябва да се постараем повече, значи.
Много се потиснах.

Мнемозина написа: Тюх.
Трябва да се постараем повече, значи.
Много се потиснах.

Аз па се потиснах че се пишело "потиснах".
Но спрете, жалки прозаици! Тук е друго царство. Аа!

Green Light написа:

Мнемозина написа: Тюх.
Трябва да се постараем повече, значи.
Много се потиснах.

Аз па се потиснах че се пишело "потиснах".
Но спрете, жалки прозаици! Тук е друго царство. Аа!

Поезията, драги ми Санчо, или е навсякъде, или е никъде.
Ей така някак го усещам аз света.
Днес.

Утре - ще видим.

Халил Джубран


***

Твоите деца не са твои деца.
Те са рожба на зова на живота към самия себе си.
Те идват на света чрез теб, но не и от теб.
И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им предложиш любовта си,
но не и мислите си, защото те имат свои собствени.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им,
но не и на душата им.
Защото тя обитава къщата на утрешния ден,
която не можеш да посетиш дори в мечтите си.
Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях,
но не се опитвай да ги направиш като себе си.
Защото животът не се връща назад
и не е спрял при вчерашния ден.

shshtt написа:Халил Джубран

платинено

shshtt написа:Халил Джубран


***

Твоите деца не са твои деца.
Те са рожба на зова на живота към самия себе си.
Те идват на света чрез теб, но не и от теб.
И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им предложиш любовта си,
но не и мислите си, защото те имат свои собствени.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им,
но не и на душата им.
Защото тя обитава къщата на утрешния ден,
която не можеш да посетиш дори в мечтите си.
Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях,
но не се опитвай да ги направиш като себе си.
Защото животът не се връща назад
и не е спрял при вчерашния ден.

Ти си лък, от който са изстреляни децата ти като живи стрели.

Стрелецът вижда целта по пътя на безкрая и те опъва с цялата си мощ, за да идат стрелите му бързи надалече.

Нека с радост се огъваш в ръката на Стрелеца,
защото той обича еднакво и летящата стрела
и неподвижния лък.



Велико, велико е това, при всяко четене, всеки път

shshtt написа:Халил Джубран


***

Твоите деца не са твои деца.
Те са рожба на зова на живота към самия себе си.
Те идват на света чрез теб, но не и от теб.
И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им предложиш любовта си,
но не и мислите си, защото те имат свои собствени.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им,
но не и на душата им.
Защото тя обитава къщата на утрешния ден,
която не можеш да посетиш дори в мечтите си.
Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях,
но не се опитвай да ги направиш като себе си.
Защото животът не се връща назад
и не е спрял при вчерашния ден.

Това илюстрира с точност моето виждане за новата култура

абсолютен великан е джубран

още едно олди бът голди

Когато бях младеж, твърдях, че всички тайни
на дните съм разкрил. Ах, глупости безкрайни!
Сега разбирам аз, че нищо не разбирам,
че моя път бе пуст като среднощни чайни.

***

На младини, под пламналия шатър,
аз знанията трупах като злато
и що накрая тъжен проумях?
Пристигнах като прах, отлитам като вятър.

***

И все пак истина е, вдъхновено
в ума ми всичко беше прояснено,
но въпреки това ще ви повторя аз:
от виното не срещнах по-блажено.

***

Но где сте вий? Къде са ваште дни?
Защо под свода вече не звъни
гласът на вашата любима песен:
жени и вино, вино и жени!


Омар Хаям
Рубаят

Картините на дъщеря ми

нямам намерение да приравнявам картините на дъщеря ми
с някакви жалки старчески редчета
НЕ НЕ НЕ
картините на дъщеря ми са млади
те пращят от цветове и бунтове
главата им е весела гумена топка
която лети в своите граници
НЕ е самолет, НЕ е ракета, тя сама си лети
в розово, синьо, зелено
КЪДЕ СЪМ АЗ, КЪДЕ СЪМ АЗ, КЪДЕ СЪМ АЗ
с моите приглушени стонове и жалби
че не успях,че не можах, че трябваше повече
КЪДЕ СЪМ АЗ
в картините на дъщеря ми
може би в тихото, може би в тъмното, може би в липсата на сянка
или в четката
или в окото
или никъде
освен в кръвта която получих и дадох
там
в бъдещето

КЛАСИЧЕСКИ ПРИМЕР


Казвам, че съм от Вулгария
и той се изпарява.

Беше четвъртият бог за този следобед.

...


ХОРАТА ОТ ТЕЗИ НИЗИНИ
се познават по очите
от все по-невиждащи до нищовиждащи
ябълките им варират
между прасковите и обраните череши
в дворове където плашилата
са културни паметници
за цели поколения кълвачи

...


Понеже нямам опит в отчаянието,
всеки ден опитвам.
Понякога се получава.

...


ОСВОБОЖДАВАНЕ НА МЯСТО


Какво съм търсила на скамейката
сред дървета и статуи
които се държат
като произведения на изкуството


Не беше точка
със която да приключа безпорядъка

Не изброявах основанията
градът и деградацията
да са така интимни

Не носих книга
против запознанства

Нямах среща
нямах нужда от природа
нямах нищо конкретно

Идваха различни
Сядаха
разказваха
отиваха си

Говореше им се
но не на мен

Говорих им
но не на тях

Никой от нас не попита
на кого говори другият
защо го правим

Един беше пристрастен
към думите
произнасящи близостта
на която не е способен

Един беше призрак
Не помня да съм виждала
какво представлява

Един ми каза да му дам ръка
Оттогава е трирък
но това не му помага
да си вземе думите обратно

Наричам всеки с Един
макар да не са единици




Абревиатурата
© Красимира Джисова

Тъй често ти на дарбата ми плаха
бе муза благосклонна и добра,
че други на това ми завидяха
и също тъй заскърцаха с пера.
Ликът ти, сторил немия да пее,
неукия научил да лети,
издига, който знания владее,
във още по-високи висоти.
Но моя стих недей да подценяваш —
той цял от твоя чар се е родил;
ти чуждите най-много подобряваш
откъм изкусност и изящен стил,

а моят, недодялан, без наука,
на теб дължи си цялата сполука

ШЕКСПИР

Преди много години кандидатствах във ВИТИЗ. Тогава бях подготвила за изпита едно стихотворение от Лиана Даскалова. Почти не го помня вече, а не мога да го открия в нет-а. Ще се радвам ако някой помогне..

Ето какво помня

.."Мисля, дете мое,
че любовта е едно от тия неща,
които ни водят.
Тя не умира със нас,
тя е по-силна от нас,
нищо, че ние я носим така,
както житният клас носи зърното.
Това, което от нас подир нас ще остане
е любовта ни- неизмерима, огромна.
Инак как да живея?
Извън тебе какво би поддържало моят живот-едни крехко дърво.
Всичко, което с мене ще стане
е в кръга на твоята сянка
и на твойто сияние"

...нещо такова беше. много ми харесва, но е възможно да съм допуснала грешки, размествайки думи..Предполагам, че имам и липси:shy::shy: Не си спомням и как се казваше...

...
Сутрин е млада и девствена
моята истинска същност.
Слънчеви нишки разресвам
и пускам вятъра в къщи.
...
После съм тиха, следобедна.
Косите ми стават тежки.
И вадя от скрина спомени
за стари, случайни грешки.

Събличам тъгата привечер
и ставам луда и хубава.
Заплитам си цветни кичури.
До залез бясно танцувам.

А нощем съм дива и златна.
Ухая сладко на медовина.
По тялото ми пълзи луната.
И се топи наполовина.

Понякога съм метличина.
Друг път – каменно цвете.
Такава съм – все различна.
Менят ми се цветовете.

Бе страшна тема.

Аз не съм непокорна

Аз не съм непокорна и нежна.
Не разцъфват в косите ми рози.
Не копнея за морска безбрежност.
Аз съм рошава, бясна и грозна.

Аз съм лаеща, груба и хрипава,
със настръхнал трион на гръбнака.
Хапя, бия се, псувам и ритам
и отглеждам в очите си свраки.

Аз не съм теменужно-загадъчна.
Не докосвам звезди в небосвода.
Аз съм пурпурно-зла. Като ада.
Паля клади. Строя ешафоди.

Аз не съм изкусителна фея
и не пея за розови изгреви.
И изобщо... за нищо не пея.
Аз крещя. Аз крещя до пронизване.

Аз съм щръкнала, черна... и цяла.
Не, не съм нежноцветна и мила.
Сто безличия девствено бяло
бих сменила за капка мастило.

E. Мавродинова

жак превер през валери петров


Известието

Вратата, която някой е отворил,
вратата, която някой е затворил,
столът, на който някой е седнал,
котката, която някой е погалил,
крушата, която някой е захапал,
писмото, което някой е прочел,
столът който някой е съборил,
вратата, която някой е отворил,
пътят, по който някой е тичал,
гората, която някой е стигнал,
реката, в която някой е скочил,
моргата, в която някой лежи.

вяра е пускала първото в клуба, но нека да е и в тази тема

ТАЗИ ЛЮБОВ
Жак Превер

Тази любов,
толкова нежна,
толкова яростна,
толкова крехка,
и тъжна.
Тази любов,
красива като деня
и грозна като лошото време,
тази любов, толкова истинска,
толкова хубава,
толкова пълна със щастие,
с радост
и с присмех,
трептяща от страх като малко дете посред мрака,
и толкова сигурна в себе си
като човек, крачещ спокойно в нощта,
тази любов, навяваща страх у другите хора,
които бледнеят
и почват да шепнат пред нея.
Тази любов,
гонена дълго от нас,
и от нас наранявана, мачкана, бита,
забравяна, пъдена.
Тази любов,
толкова жива все пак
и цяла обляна от слънце,
тя е твойта любов,
тя е мойта любов,
Онова, което за нас бе винаги ново
и което не се промени.
Тя е истинска като растение,
тръпна е тя като птица
и като лято - гореща и жива.
Ние двамата бихме могли
да си тръгваме и пак да се връщаме,
бихме могли да забравяме,
да заспиваме,
да се будим отново, да стареем, да страдаме,
да заспиваме пак,
да мечтаем за смърт,
и пробудени пак, да се смеем,
за миг подмладени.
Но тази любов ще остане при нас,
упорита
и жива като желание,
като памет жестока,
като жалба нелепа,
нежна като далечния спомен,
студена като късче от мрамор,
красива като деня
и крехка като малко дете.
Тя ни гледа усмихната,
тя ни шепне без думи
и аз, цял изтръпнал, я слушам
и викам,
и викам за теб,
и викам за мен,
и я моля
за теб, и за мен, и за всички, които са влюбени,
които са любили някога,
викам към нея
за теб, и за мен, и за всички останали,
макар непознати:
-Остани,
недей си отива!
Ние, които сме нявга обичали
бяхме забравили вече за теб.
Но ти недей ни забравя.
Нямаме друго на тая земя освен теб.
Недей ни оставя да станем студени,
и все по-далечни, все по-далечни.
Дай ни знак, че си жива,
безразлично отгде,
безразлично кога,
дори късно да бъде.
Излез
из леса на нашите спомени,
подай ни внезапно ръка
и спаси ни.


Превел: Веселин Ханчев

...

Приказка
Веселин Ханчев


Под дъжда, който чука невидим в листата,
двама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, ни пътека позната.
...Само тъмният вятър шуми.

Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.

Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.
Нека тя да ни води в леса.
Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса.

Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя.
Равнодушни недей ни прави.
Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас остави!"...

Но в косата ти вече звездата не свети.
Мълчаливи вървим из леса.
Ах, къде да намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса?

НАУЧИХ

Току що научих, че прошка се дава
само когато прекрачиш гнева си.
Разбрах, че сълзите не носят забрава,
...че бягаш, когато докоснеш страха си...

Току що научих, че тихата ласка
изгаря по-силно от огън разпален,
че връщаш се там, където си чакан,
че който те съди - не те заслужава...

Току що научих, че полета може
да бъде отсечен със думи-плесници,
че не омразата трябва да те тревожи,
а плахия вопъл на тъжни зеници...

Току що научих, че Рая вълшебен
би се побрал и в една малка стая
- стига да знаеш, че там си потребен,
че там си обичан - стига да знаеш...



М.Трандева

Душа

Мълчиш, душа, когато те ругае
не друг, а твоята Любов...
Мълчиш, душа! Нима не те касае
...без нежност – погледа суров!?
Мълчиш, душа, а мене ме смущава
гласът, все още леден днес...

Щом винаги душата ми прощава:
Кажете ми какво е чест?

Стойка Мариновска

Недялко Йорданов

ВЕЧНОСТ

Бяхме толкова време. Цяла вечност почти.
......А пък сякаш бе вчера. Все така аз и ти.

Ето, тихо тъмнее безвъзвратният ден.
Зная всичко, което и ти знаеш за мен.

Затова ще ти кажа нещо просто на глас:
С много хора се случи, ще се случи и с нас.

То е още далече. Още млади вървим.
«Остаряваме бавно» — пеят нашия химн.

Но все пак ще се случи. . . Не навеждай глава.
Нека аз да съм първи, а пък ти — след това.

Там не е толкоз страшно. Има много неща.
Там отдавна ме чака и моят баща.

Там отдавна ни гледа с усмивка добра
и следи ни навсякъде твойта храбра сестра.

Ах, понякога искам да надникна и аз
да ти кажа какво ще се случи със нас.

Но го зная, макар че не съм го видял —
никой още не ме е опровергал.

Ний сме толкова слепи в своя звезден чадър.
Този свят е безсмъртен, затова е добър.

И не смей да отнемаш мойте мъжки права.
Първи аз ще опитам, а пък ти — след това.

Надежда

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал ... познайте какво?
- Надежда! Надежда за всички.

"Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има! "
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Джани Родари

Баба Яга написа:Недялко Йорданов

ВЕЧНОСТ

...

Killing me softly with his words



Поезия е щом думите те оставят безмълвен.

Green Light написа:

Баба Яга написа:Недялко Йорданов

ВЕЧНОСТ

...

Killing me softly with his words



Поезия е щом думите те оставят безмълвен.

...
Родена съм от обич да летя,
да са ми чужди злоба и омраза.
Душата ми - градина със цветя.
Сърцето ми - на любовта оазис.
...
Но напоследък трудно се лети.
Да полетиш е чиста проба лудост,
че всичко се отмерва във пари,
и ценност са безочие и грубост.

Живея в настръхнал вълчи свят
и всяка сутрин слагам вълча кожа,
излизам вън във сивия си град,
а сивото ме взема за заложник.

Но пеперудената ми душа
отвътре блъска яростно с юмруци,
а съвестта крещи: Лъжа! Лъжа!
Знам, лудост е да се затвори птица

Красимира Михайлова

...
Да, аз ще се завърна някой ден,
когато си отива светлината
и някак много тих и уморен
ще се изправя пред вратата ти.
...Звънецът ще разкъса в миг
на твоя дом великото мълчание
и ти ще израстеж пред мен
в миг като безмълвно очертание.
Ако обичаш замълчи,
но протегни ръцете в полумрака,
обвий ме с тях и заплачи
и аз ще знам, че си ме чакала.

Хайне