3o4o.net

vyara написа:

shshtt написа: Липсват ми приятните усещания от яденето, пиенето и пушенето, но то няма да е завинаги.

Ти се готвиш за нови разочарования. Ще се видиш поотслабнала в огледалото и ще вземеш да се наградиш за волята.

Аз на твое място бих си поставила за цел да изминавам по едисиколко километра пеша на ден. Като начало. После бих включила разни други физически натоварвания. Всъщност проблема на повечето съвременни хора не е в храната, а в липсата на движение и на физическо натоварване. Отслабването не трябва да ти е цел, то ще бъде задължителен резултат, ако си поставиш някаква друга цел. Така ще можеш да си позволяваш много храни, освен това ако имаш проблеми със здравето, те ще се повлияят от засиленото кръвообращение, психиката ти ще се повлияе от това, че ще прекарваш повече време на открито или пък в група, ако имаш някакви съмишленици.
И не трябва да до време, трябва да е начин на живот. Когато си променяш начина на живот, ако не си промениш мисленето и отношението, все едно че нищо не правиш. Много е важно КАК, даже често по-важно от КАКВО.

Аз не смятам като тебе, че като пална цигара скришом от децата, трябва да споделя това поне с един форум хора. А пък и аз го направих наскоро. Пуших един месец и после реших, че да пушиш е твърде ангажиращо, твърде много мисля за това. И спрях, защото започнах да се дразня колко често мисля кога да запаля цигара, колко да пуша, нося ли си цигарите и т.н. А уж запалих, щото си казах - абе я майната му, малко да изпусна клапана, то още малко крила ще ми поникнат от съвършенство. Обаче не, не се почувствах по-свободна, даже напротив. И с твоя алкохол е така - ти си му слугиня, той ти е господар.

Както и да е, човек не се променя и не променя другите с дърдорене, четене и писане, а с малки стъпки, осъзнаване, нагласа и т.н. Доколкото те познавам, безсмислено е да пиша, ама аз си пиша заради себе си, както и всеки друг.

snowprincess написа: пиши по-често, липсваш ми

vyara написа:

shshtt написа: Липсват ми приятните усещания от яденето, пиенето и пушенето, но то няма да е завинаги.

Ти се готвиш за нови разочарования. Ще се видиш поотслабнала в огледалото и ще вземеш да се наградиш за волята.

Аз на твое място бих си поставила за цел да изминавам по едисиколко километра пеша на ден. Като начало. После бих включила разни други физически натоварвания. Всъщност проблема на повечето съвременни хора не е в храната, а в липсата на движение и на физическо натоварване. Отслабването не трябва да ти е цел, то ще бъде задължителен резултат, ако си поставиш някаква друга цел. Така ще можеш да си позволяваш много храни, освен това ако имаш проблеми със здравето, те ще се повлияят от засиленото кръвообращение, психиката ти ще се повлияе от това, че ще прекарваш повече време на открито или пък в група, ако имаш някакви съмишленици.
И не трябва да до време, трябва да е начин на живот. Когато си променяш начина на живот, ако не си промениш мисленето и отношението, все едно че нищо не правиш. Много е важно КАК, даже често по-важно от КАКВО.

Аз не смятам като тебе, че като пална цигара скришом от децата, трябва да споделя това поне с един форум хора. А пък и аз го направих наскоро. Пуших един месец и после реших, че да пушиш е твърде ангажиращо, твърде много мисля за това. И спрях, защото започнах да се дразня колко често мисля кога да запаля цигара, колко да пуша, нося ли си цигарите и т.н. А уж запалих, щото си казах - абе я майната му, малко да изпусна клапана, то още малко крила ще ми поникнат от съвършенство. Обаче не, не се почувствах по-свободна, даже напротив. И с твоя алкохол е така - ти си му слугиня, той ти е господар.

Както и да е, човек не се променя и не променя другите с дърдорене, четене и писане, а с малки стъпки, осъзнаване, нагласа и т.н. Доколкото те познавам, безсмислено е да пиша, ама аз си пиша заради себе си, както и всеки друг.

donchev_a написа: Сега ако Шът беше по-наблизо, щях да я гушна.

shshtt написа:

donchev_a написа: Сега ако Шът беше по-наблизо, щях да я гушна.

е ми пак не пречи да я гушнеш Шът :)

donchev_a написа:

shshtt написа:

donchev_a написа: Сега ако Шът беше по-наблизо, щях да я гушна.

е ми пак не пречи да я гушнеш Шът :)

shshtt написа: Днес си напарвих кафе някъде следобед и изпуших една цигара с кеф и без никакви угризения.

donchev_a написа: Та акъл се предава чрез любов - минаваш изпитанията, за да стигнеш до доверието. И когат одоверието разцъфне, тогава можем много да си дадем. Но за да се стигне до там, човек не бива да се отказва лесно, да зачерква хора и да иска да е все по неговото.

Green Light написа:Аз в трети курс пропуших. 11 клас демек. Татко си държеше цигарите в табакера и когато започнах работа и аз си взех. Тва ми беше най- приятния момент. Щрак табакерата, тя е топла защото е била до тялото ми, изваждам цигара, после хлопвам капака и табакерата гладко се вмъква в джоба на сакото. И днешните сака ги имат тези джобове- ниско долу отляво. Те са за табакера, сега си държим там GSMите. Когато татко почина, естествено аз взех неговата табакера. Вътре в нея слагах да има една две цигари арда, той пушеше арда и аз понякога палех за да ми замирише. Запалката. Зипо. Много готина. Сребриста такава, тънка, не от дебелите, които се отварят и палят с едно движение. Тая беше съвсем тънка, гладка, сребриста от плътен метал, без покритие. Сега се сетих, че имаше по три черти, не беше съвсем гладка, едва едва загатнати, но приятни да ги галиш с пръсти. Трябваше да отвориш капачето, да врътнеш колелцето и първо пламват сребърни искри, а след това идва пламъка и пукането на тютюна на връхчето на цигарата. Бензинова. Понеже беше тънка не побираше много бензин и често я зареждах. Като спрях да пуша я подарих на братовчед ми, исках да я ползва някой когото обичам. Разби ми сърцето тоя братовчед после, но все още чувствам че хубаво стана дето така си подарих запалката. Тя трябва да се използва, страшна запалка е, дано я пази. Неизползвана бензинова запалка е тъжна гледка.
Табакерата още е в къщи. Мисля, че в нея има арда.

shshtt написа:Втори ден ми куца организацията и пропускам английския – голямо мотане, голямо нещо. За капак и следобедно поспах.

Прекрасен, лежерен, щастлив ден!



Тегло -90
Храна -Чай, зеленчукова супа, боб със зеле, 2 ябълки, портокал
Калории /2250/ -950
Алкохол -не
Движение -Гимнастика, колело 4 обиколки, асани за 3-та чакра
Мечтаене -не
Английски- не
Учене -не
Излизане -да

Мнемозина написа:
А един особен сърбеж между плешките да ти се е появил?

itcome написа:Сега що ме мотивирате, да започна диета (начин на живот) и да се доближа до съвършенството на Аполон...

windcolours написа:

itcome написа:Сега що ме мотивирате, да започна диета (начин на живот) и да се доближа до съвършенството на Аполон...

не, остави го той да мечтае за твоето:winkw:

shshtt написа:Няма нищо по-хубаво от лошото време, когато си от другата страна на прозореца.
Вали днес.

WALL-E написа:

shshtt написа:Няма нищо по-хубаво от лошото време, когато си от другата страна на прозореца.
Вали днес.

Плющеше като бесен. Всичко - мокро:
дърветата, паветата, града...
Вън всичко живо бягаше под покрив.
И само те стояха на дъжда.
Унесени. Отнесени. Немирни.
Два жарки лъча в мокрото кълбо.
По всяка вероятност безквартирни,
но приютени в своята любов.
Чадъра черен старчески разперил,
подминах ги, изгледах ги на кръв.
А тайно си въздъхнах: "Ах, до вчера
и мене ме валеше дъжд такъв..."
Прибран на сухо горе в свойта стая,
ги стрелнах през дъждовните стъкла:
две мокри птици гонеха трамвая,
бездомни, ала имащи безкрая...
И от зениците ми заваля.

Дамян Дамянов

shshtt написа:ей много помниш, ей!

лесно е, помни се

donchev_a написа:срам не срам, айде едно писание и от мен, не знам разказ ли е, стихотворение ли е, какво е, аз много не разбирам от формите в литературата, но ето такива неща обожавам да пиша...

shshtt написа:
Чувствах се отпаднала.

snowprincess написа: шшт, тревожа се за теб, две седмици минаха, а ти чувстваш все зле
какво направи днес, за да направиш живота си по-щастлив - написа ли стихотворение, поговори ли с приятел, забавлява ли се, прочете ли нещо интересно...?

shshtt написа:Нищо. Мълчим си вкъщи.
Ходихме на покупки както всяка събота и пропуснах гимнастиката и другите движения.
Чувствах се отпаднала.


Тегло - 89
Храна - Чай; кисело мляко с чия; боб със зеле; 4 киви;
Калории по норма / 2240/ - 1120
Алкохол - не
Движение - не
Мечтаене - не
Английски - Да
Учене - не
Излизане - да

donchev_a написа: Един вид да свикнеш с новия начин на хранене. :))

сър Айвънхоу написа:

donchev_a написа: Един вид да свикнеш с новия начин на хранене. :))

и така да продължи да отслабва, докато напълно изчезне ли?

donchev_a написа: Айде, май отслабването ти е главната цел. Голям напредък има тук 3кг не са малко. Като станеш на 70 ще е голям кеф.
И после ще си е струвало, какво всъщност ще си е струвало?
Дано смениш отношението към храната и пиенето. Един вид да свикнеш с новия начин на хранене. :))

сър Айвънхоу написа:

donchev_a написа: Един вид да свикнеш с новия начин на хранене. :))

и така да продължи да отслабва, докато напълно изчезне ли?

shshtt написа:

snowprincess написа: шшт, тревожа се за теб, две седмици минаха, а ти чувстваш все зле
какво направи днес, за да направиш живота си по-щастлив - написа ли стихотворение, поговори ли с приятел, забавлява ли се, прочете ли нещо интересно...?

ама как ще се чувствам зле?! втората седмица съм почти изцяло на кеф!
днес гледах интересен филм, също говорих с братовчед ми и много ме изненада и зарадва, че е оправил на сайта едно нещо дето ме дразнеше и го бях отписала, ползвах си също за пръв път везната, писах и в дневника и това е в общи линии, какво друго?

а ти? какво направи днес за да си щастлива?

snowprincess написа:шът, имаш ли здравни осигуровки там, ако посетиш лекар или болница, ползваш ли тези на мъжа ти или ще трябва да си плащаш

трябва да се поемат още 10-15 грама захари.

тревожа се за теб