Страница 5 от 5

Re: Ох...

Публикувано на: 09.02.07, 23:56
от Мнемозина
snowprincess написа:
vyara написа:
Хм, работата е там, че никога няма да го направя. Убедена съм, че после ще ми е гадно, ако постъпя агресивно. Винаги се чувствам виновна, когато съм си изпуснала гнева. Но в живота човек често си трае и се съобразява, докато тук е по-лесно да кажеш "абе майната му, кво да му мисля толкоз"...
аз съм го правила в реалния живот, мога пак да го направя, но не и тук, когато имам възможността да дръпна шалтера ако нещо ме дразни
Правила си го? :shocked:
Никога не бих го повярвала за теб! :lol:

Re: Ох...

Публикувано на: 10.02.07, 00:00
от Пипилота Шантиклер
snowprincess написа:
vyara написа:
snowprincess написа:
vyara написа:
snowprincess написа:
vyara написа:
[unknown] написа:Ха-ха-ха-ха-ха... Оп-са, оп-са... :crazy: :crazy: :crazy: Женски бой...:grin: :grin: :grin:
Утре определено ще прочета темата. Тъй де, да разбера кЪФ ви е проблемЪТ... :crazy: :crazy: :crazy:
Кат разбереш, кажи ми. :grin: Аз все не успявам да разбера когато някой се драка с някого, още повече с непознат, какво има да дели и къде вопще е проблемът. На теб разчитам, да знаеш! :-)
аз знам всичко, бе, що не питаш мен :blum:
Кажи де. Защо се изпотрепва народът словесно?
аз се шегувах, че всичко знам

виж кво ти копнах:

“Вероятността за агресия се увеличава като функция на количеството складирана енергия и наличието на силата на освобождаващите енергия стимули. Агресията е неизбежна и периодично се наблюдават спонтанни изригвания”

ти, наскоро, разказваше колко те дразни колежката, това в теб се натрупва като неизразходвана енергия, представи си, че ставаш и и прасваш един шамар, как мислиш, че ще се почувстваш
същото въздействие имат словесните удари
Хм, работата е там, че никога няма да го направя. Убедена съм, че после ще ми е гадно, ако постъпя агресивно. Винаги се чувствам виновна, когато съм си изпуснала гнева. Но в живота човек често си трае и се съобразява, докато тук е по-лесно да кажеш "абе майната му, кво да му мисля толкоз"...
аз съм го правила в реалния живот, мога пак да го направя, но не и тук, когато имам възможността да дръпна шалтера ако нещо ме дразни
и това че в реалния можеш да го направиш а тук не не те смущава?
евала!
въпрос на роля
то твоя случай определено е по унизителен
комплексарите поне се разтоварват, а ти се правиш на "добра, мила и разбираща"
прекрасно просто:rotfl24:

Re: Ох...

Публикувано на: 10.02.07, 00:04
от Мнемозина
Пипилота Шантиклер написа: и това че в реалния можеш да го направиш а тук не не те смущава?
евала!
въпрос на роля
то твоя случай определено е по унизителен
комплексарите поне се разтоварват, а ти се правиш на "добра, мила и разбираща"
прекрасно просто:rotfl24:
Давай, давай, все по-добре се представяш! :rotfl24:

Re: Ох...

Публикувано на: 10.02.07, 00:09
от snowprincess
Мнемозина написа:
snowprincess написа:
vyara написа:
Хм, работата е там, че никога няма да го направя. Убедена съм, че после ще ми е гадно, ако постъпя агресивно. Винаги се чувствам виновна, когато съм си изпуснала гнева. Но в живота човек често си трае и се съобразява, докато тук е по-лесно да кажеш "абе майната му, кво да му мисля толкоз"...
аз съм го правила в реалния живот, мога пак да го направя, но не и тук, когато имам възможността да дръпна шалтера ако нещо ме дразни
Правила си го? :shocked:
Никога не бих го повярвала за теб! :lol:
Мнемо, повярвай! Мога всичко да направя, но никога няма да спра да се чудя какво е това в мен, което кара хората да ме оправдават или да се заблуждават, че съм само добра. Аз съм: "Ту лоша, ту добра..... ту и двете заедно."

Re: Ох...

Публикувано на: 10.02.07, 00:13
от Мнемозина
snowprincess написа:
Мнемозина написа:
snowprincess написа:
vyara написа:
Хм, работата е там, че никога няма да го направя. Убедена съм, че после ще ми е гадно, ако постъпя агресивно. Винаги се чувствам виновна, когато съм си изпуснала гнева. Но в живота човек често си трае и се съобразява, докато тук е по-лесно да кажеш "абе майната му, кво да му мисля толкоз"...
аз съм го правила в реалния живот, мога пак да го направя, но не и тук, когато имам възможността да дръпна шалтера ако нещо ме дразни
Правила си го? :shocked:
Никога не бих го повярвала за теб! :lol:
Мнемо, повярвай! Мога всичко да направя, но никога няма да спра да се чудя какво е това в мен, което кара хората да ме оправдават или да се заблуждават, че съм само добра. Аз съм: "Ту лоша, ту добра..... ту и двете заедно."
Дирският ти подпис ли беше това?
Не, не мисля, че си само добра, всички сме шарени.
По-скоро имах предвид тип поведение, затова се удивих.
:lol:

Re: Ох...

Публикувано на: 10.02.07, 00:13
от snowprincess
Пипилота Шантиклер написа: и това че в реалния можеш да го направиш а тук не не те смущава?
евала!
въпрос на роля
то твоя случай определено е по унизителен
комплексарите поне се разтоварват, а ти се правиш на "добра, мила и разбираща"
прекрасно просто:rotfl24:
не се правя на мила, добра и разбираща - това се опитвам да убедя хората, не съм такава във всички случаи
например, Дарки я познавам и харесвам от реалния живот и няма да си позволя да я критикувам пред другите, ако имам нещо да и казвам ще и го кажа в очите

Re: Ох...

Публикувано на: 10.02.07, 00:13
от snowprincess
Мнемозина написа:
snowprincess написа:
Мнемозина написа:
snowprincess написа:
vyara написа:
Хм, работата е там, че никога няма да го направя. Убедена съм, че после ще ми е гадно, ако постъпя агресивно. Винаги се чувствам виновна, когато съм си изпуснала гнева. Но в живота човек често си трае и се съобразява, докато тук е по-лесно да кажеш "абе майната му, кво да му мисля толкоз"...
аз съм го правила в реалния живот, мога пак да го направя, но не и тук, когато имам възможността да дръпна шалтера ако нещо ме дразни
Правила си го? :shocked:
Никога не бих го повярвала за теб! :lol:
Мнемо, повярвай! Мога всичко да направя, но никога няма да спра да се чудя какво е това в мен, което кара хората да ме оправдават или да се заблуждават, че съм само добра. Аз съм: "Ту лоша, ту добра..... ту и двете заедно."

Дирският ти подпис ли беше това?
Не, не мисля, че си само добра, всички сме шарени.
По-скоро имах предвид тип поведение, затова се удивих.
:lol:
на холи беше

Re: Ох...

Публикувано на: 10.02.07, 00:15
от Мнемозина
snowprincess написа: на холи беше
А, да. Вярно.

Re: Ох...

Публикувано на: 10.02.07, 10:07
от frisky lioness
snowprincess написа:аз знам всичко, бе, що не питаш мен :blum:
Ти си яШ фъстъците:grin::winkw:

Този е един от любимите ми аватари....по ред причини:grin::winkw:

Re: Ох...

Публикувано на: 10.02.07, 10:09
от frisky lioness
Пипилота Шантиклер написа:същото се отнася и за мен ако проговоря (или реша пиша):grin:
Съжалявам, че се намесвам в иделичната ви приказка, но тук мааааалко преекспонираш:-):winkw:

Re: Ох...

Публикувано на: 10.02.07, 10:15
от frisky lioness
vyara написа:
Щото искам мир да има, ама като не може ще си трая. Може и неуместно да се бутам между шамарите, ама от добри подбуди го правя...:-)
Що бе и от тва си има нужда от време на време. Ей, така за освежаване на атмосферата.....Стига нещата да не излизат от добрия тон иначи верно, че ства като в дира и разлика никаква

Не могат всички хора да се харесват и обичат. Това е утопия. Жалко, че не могат, но уви......На този етап е така


...и не е нужно да е друго

Re: Ох...

Публикувано на: 10.02.07, 10:40
от Глен
frisky lioness написа:
vyara написа:
Щото искам мир да има, ама като не може ще си трая. Може и неуместно да се бутам между шамарите, ама от добри подбуди го правя...:-)
Що бе и от тва си има нужда от време на време. Ей, така за освежаване на атмосферата.....Стига нещата да не излизат от добрия тон иначи верно, че ства като в дира и разлика никаква

Не могат всички хора да се харесват и обичат. Това е утопия. Жалко, че не могат, но уви......На този етап е така


...и не е нужно да е друго
Е, аз пък не знаех, че във форума се обсъждат лични нападки :shocked:
Мислех, че за това си има лични бележки, защото другото граничи с показност и лиспа на вкус.
Ама като е така, да се чувствам свободна значи :winkw: :eek:

Какво ми направи впечатление:

Публикувано на: 10.02.07, 17:46
от Ън
- Всички четете в клуб 40- 50 на дира.:winkw:
- Прочетох и двете разказчета. Не ме натъжават, защото са ми непонятни такива отношения с родителите. Ако нещо ме натъжава, то е точно това. От всичките ми роднини, единствено се разбирам със сестра ми. Винаги е било така. Другите съм ги отписал отдавна.
- за останалата плява по темата- дори не е забавно...

Re: Ох...

Публикувано на: 10.02.07, 17:49
от Ън
Глен написа:
frisky lioness написа:
vyara написа:
Щото искам мир да има, ама като не може ще си трая. Може и неуместно да се бутам между шамарите, ама от добри подбуди го правя...:-)
Що бе и от тва си има нужда от време на време. Ей, така за освежаване на атмосферата.....Стига нещата да не излизат от добрия тон иначи верно, че ства като в дира и разлика никаква

Не могат всички хора да се харесват и обичат. Това е утопия. Жалко, че не могат, но уви......На този етап е така


...и не е нужно да е друго
Е, аз пък не знаех, че във форума се обсъждат лични нападки :shocked:
Мислех, че за това си има лични бележки, защото другото граничи с показност и лиспа на вкус.
Добре казано. :good:
Харесвам умните жени. И по-принцип умните хора. :kiss:

Re: Какво ми направи впечатление:

Публикувано на: 11.02.07, 18:35
от 4avdar4e
[unknown] написа:- Всички четете в клуб 40- 50 на дира.:winkw:
Фърлям по едно Очо от време на време. Преди мноооого години тоя беше много по-интересен и шарен от 30-40. От тогава ми е останал навикът. Пък и не е лошо човек да е подготвен за това, което го очаква в най-скоро време :winkw:

Re: Какво ми направи впечатление:

Публикувано на: 11.02.07, 19:10
от Ън
4avdar4e написа:
И ся, кво? Да се местим там след една- две годинки ли... Аз викам тук да си стоим. Те, ако искат да дойдат при нас...:grin: :grin: :grin:

Публикувано на: 12.02.07, 02:33
от І
vyara написа: Сетих се за "Американски прелести" - оня младеж, който записваше всичко с камерата си... :cool:

И аз съм така - искам да задържа завинаги някои моменти. Някои неща живеят само в паметта ми, а колко са се заличили безвъзвратно, един Господ знае...
Това сигурно е някаква форма на страх от смъртта...
Не бре гъзе,...:-)
Живота ни е това, което си спомняме като се обърнем назад. Понякога трябва да се помага на спомените... поне за да се чувстваме живели. Не кат оня сърбин от вица /Кат умрем, пиши "роди се умрел" :lol:/.

Re: съвсем извън темате

Публикувано на: 12.02.07, 02:39
от І
Dark написа: ех Фриски,
аз не харесвам обобщения

нито обичам, нито уважавам всички :-)
Само мен, нали, нали? :-)

Re: Знаете, че обичам да се повтарям :)

Публикувано на: 12.02.07, 02:49
от І
vyara написа: Много обичам темата за илюзиите. Работата е там, че хората понякога трудно различават илюзии от реалност. Обикновено хората вярват в онова, което им се иска да е вярно, защото това ги прави по-щастливи, но крие риск от разочрования. А кой обича да бъде разочарован? Самият факт, че често сме недоволни и разочаровани показва колко много илюзии храним и колко погрешна представа и очаквания имаме. В противен случай щяхме да сме удовлетворени от всичко, нали? Илюзиите са ни нужни, защото сме ограничени, а и защото инстинктивно се стремим да сме щастливи. И колкото сме по-ограничени, толкова повече илюзии имаме. На пръв поглед изглежда нелогично това твърдение, защото нали казват, че умният човек бил по-скоро нещастен поради знанието си. Но аз така или иначе не съм съгласна с последното.:-)
Нц! :-) Илюзиите са тези желания, в които не сме повярвали достатъчно силно или сме се поколебали да изпълним. Няма невъзможни неща. :winkw:

Публикувано на: 12.02.07, 02:59
от І
Б@си! :shocked: Само аз ли не чета в 40-50?! :shocked:
Ма кат гледам къф чат съм изпуснал туканкаааа... :grin: :lol:

Re: Знаете, че обичам да се повтарям :)

Публикувано на: 12.02.07, 23:27
от vyara
МЪЖжжж написа:
vyara написа: Много обичам темата за илюзиите. Работата е там, че хората понякога трудно различават илюзии от реалност. Обикновено хората вярват в онова, което им се иска да е вярно, защото това ги прави по-щастливи, но крие риск от разочрования. А кой обича да бъде разочарован? Самият факт, че често сме недоволни и разочаровани показва колко много илюзии храним и колко погрешна представа и очаквания имаме. В противен случай щяхме да сме удовлетворени от всичко, нали? Илюзиите са ни нужни, защото сме ограничени, а и защото инстинктивно се стремим да сме щастливи. И колкото сме по-ограничени, толкова повече илюзии имаме. На пръв поглед изглежда нелогично това твърдение, защото нали казват, че умният човек бил по-скоро нещастен поради знанието си. Но аз така или иначе не съм съгласна с последното.:-)
Нц! :-) Илюзиите са тези желания, в които не сме повярвали достатъчно силно или сме се поколебали да изпълним. Няма невъзможни неща. :winkw:
Твърде едностранчиво си възприел илюзиите... Не говоря за мечти и копнежи. Това даже е последното, за което съм мислела. Говоря за всичко, което е в главите ни - всичките ни идеи и представи - за ситуации, за хора, за самите нас.. за Бог, за Любовта, за вярата, за всичко. Именно затова страдаме и сме разочарованми понякога, защото тези представи са погрешни, защото са илюзорни, неиздържани, непълни, наши си... :kiss:

Re: Знаете, че обичам да се повтарям :)

Публикувано на: 12.02.07, 23:33
от Амаранта
vyara написа:
МЪЖжжж написа:
vyara написа: Много обичам темата за илюзиите. Работата е там, че хората понякога трудно различават илюзии от реалност. Обикновено хората вярват в онова, което им се иска да е вярно, защото това ги прави по-щастливи, но крие риск от разочрования. А кой обича да бъде разочарован? Самият факт, че често сме недоволни и разочаровани показва колко много илюзии храним и колко погрешна представа и очаквания имаме. В противен случай щяхме да сме удовлетворени от всичко, нали? Илюзиите са ни нужни, защото сме ограничени, а и защото инстинктивно се стремим да сме щастливи. И колкото сме по-ограничени, толкова повече илюзии имаме. На пръв поглед изглежда нелогично това твърдение, защото нали казват, че умният човек бил по-скоро нещастен поради знанието си. Но аз така или иначе не съм съгласна с последното.:-)
Нц! :-) Илюзиите са тези желания, в които не сме повярвали достатъчно силно или сме се поколебали да изпълним. Няма невъзможни неща. :winkw:
Твърде едностранчиво си възприел илюзиите... Не говоря за мечти и копнежи. Това даже е последното, за което съм мислела. Говоря за всичко, което е в главите ни - всичките ни идеи и представи - за ситуации, за хора, за самите нас.. за Бог, за Любовта, за вярата, за всичко. Именно затова страдаме и сме разочарованми понякога, защото тези представи са погрешни, защото са илюзорни, неиздържани, непълни, наши си... :kiss:
Напоследък мисля, че истината се намира някъде между вашите мнения. Понякога сътворяваме по някоя реалност, друг път тя буквално ни "разбива". Как да ги различаваме една от друга е въпросът.:winkw: И дали това има значение? Нещата просто следват своя ход.

Re: Знаете, че обичам да се повтарям :)

Публикувано на: 13.02.07, 05:03
от І
vyara написа: Твърде едностранчиво си възприел илюзиите... Не говоря за мечти и копнежи. Това даже е последното, за което съм мислела. Говоря за всичко, което е в главите ни - всичките ни идеи и представи - за ситуации, за хора, за самите нас.. за Бог, за Любовта, за вярата, за всичко. Именно затова страдаме и сме разочарованми понякога, защото тези представи са погрешни, защото са илюзорни, неиздържани, непълни, наши си... :kiss:
Илюзиите не са ли несбъднати желания, идеи, представи? Мечтите и копнежите са просто върха на айзберга. :-) Аз си мисля, че след като съм твореца /и той е в мен/ следва всички успехи, неуспехи и други тям подобни резултати от малки и големи желания да приписвам на себе си и на никой друг. :-) /визирам безотговорността на оня брадатия дето уж ни чертае съдбите/. :winkw:
И в този случай илюзията е само лош резултат на нашите желания.

Re: Знаете, че обичам да се повтарям :)

Публикувано на: 13.02.07, 10:30
от Remmivs
МЪЖжжж написа:
vyara написа: Твърде едностранчиво си възприел илюзиите... Не говоря за мечти и копнежи. Това даже е последното, за което съм мислела. Говоря за всичко, което е в главите ни - всичките ни идеи и представи - за ситуации, за хора, за самите нас.. за Бог, за Любовта, за вярата, за всичко. Именно затова страдаме и сме разочарованми понякога, защото тези представи са погрешни, защото са илюзорни, неиздържани, непълни, наши си... :kiss:
Илюзиите не са ли несбъднати желания, идеи, представи? Мечтите и копнежите са просто върха на айзберга. :-) Аз си мисля, че след като съм твореца /и той е в мен/ следва всички успехи, неуспехи и други тям подобни резултати от малки и големи желания да приписвам на себе си и на никой друг. :-) /визирам безотговорността на оня брадатия дето уж ни чертае съдбите/. :winkw:
И в този случай илюзията е само лош резултат на нашите желания.
Изкуството да бъдеш Бог, eh? Аз пък мисля, че Лейди Мила е права. Казвал съм го и друг път. Това за съдбата. Че обичала смелите. Защото те се борят и т.н. Обаче понякога е и перверзна злобарка. Та така.

Даже не ме мързи да го цопи/пейстна отново (нали ми е обичай да се преповтарям):

Сенека - ПОСЛАНИЯ CVII., CVIII.

И да слушаме търпеливо Бог, под чието ръководство се движи всичко, защото лош войник е този, който мърмори, когато следва своя командир. Ето защо трябва да приветстваме нашите заповеди здраво и енергично и не трябва да спираме да следваме естествения ход на тази най-прекрасна вселена, в която е втъкано цялото наше бъдещо страдание.

И нека се обърнем към Юпитер, водачът на този свят, както го е сторил великият Клеант чрез тези изключително красноречиви думи - думи, които ще си позволя да преведа на латински по примера на сладкодумния Цицерон. Ако ви харесат, сторете най-доброто от тях, ако ли не - със сигурност разбирате, че аз просто следвам практиката на Цицерон:

Води ме, О Господарю на небесата високи
Бащице мой, каквото и да пожелаеш
Аз няма да се поколебая, а ще те послушам начаса.
И въпреки, че бих предпочел друго, ще тръгна и ще страдам
Във грях и мъка, каквото и да сторил съм
В благородна добродетелност. Така е, душата на желаещия
води Съдбата, на неохотния пък - влачи.

Нека живеем така и говорим така. Нека Съдбата ни намери готови и на крак. Това е твоята велика душа - човекът който е отдал себе си на Съдбата. От друга страна, слаб и изроден човек е този, който се съпротивлява и руши реда на вселената и по-скоро би променил боговете отколкото себе си. Сбогом.