Remmivs написа:
Ето ти разширена резюме на монографията "Момичета/момчета - полов диморфизъм през призмата на културния алогизъм":
За мен всеки, който се опитва да каже, че няма разлика между мъже и жени е недобре. Всеки, който се опитва да ни приравни и постави в един калъп е всъщност като една машина за правене на талпи - настроен така, щото да излизат еднакви. А това просто не е така. Не съм против равноправието и равнопоставеността по принцип. Наистина има места, където те са важни, че и задължителни според мен. Аз не смятам че трябва да има полова дискриминация, било то за пари, било за постове, било за възможности за реализация, било за изкуство, било за домакинска работа, било за гледане на деца. Не, там сме равни, в смисъл че трябва да сме равнопоставени и еднакво отговорни. Моят протест е срещу това, че просто някои неща, макар че не трябва да бъдат забранявани, просто не са за жени. Щанги например. Сумо. И т.н. Има някаква перверзия в това да сме равни във всичко като просто природно не сме - вие живеете по-дълго, по-красиви сте, по-емоционални и по-пленителни от нас. Ако всичко се изравни и стане сиво, къде отива любовта, романтиката, вродения инстинкт за закрила и покровителство у мъжа и съответния реципрочен инстинкт у жената? Къде отива нейната женственост, нейната спираща сърцето ти и пленяваща душата ти нежност, страст, деликатност, финес и всичко, което ние мъжете не сме? Къде отива цялата красота на милиони години еволюция на половете и магията между тях наречена любов? В музея? В сивите или пембени, но еднакви за всички костюми? Къде е фламенкото и вихъра на женската рокля? Цветята в косите ви, пламъка в очите ви, желанието в дъха ви? Къде са тези мелници?
Може ли да се залепя за тебе и да опитам да кажа и аз нещо по тоз въпроЗ, както обещах.
Спорът между теб и оборващите те дами - това е, според мен истинският конфликт между културите, които следват природата, и днешната цивилизация.
Днешните жени имат всички основания да са наравно с мъжете, но днес е различно разпределението на труда.
Представи си обаче една малка общност от онези времена, в които са се творели и са били живи митовете. Те също са имали своята култура - а културата е нещото, с което са си описвали и обяснявали, подреждали са обкръжаващата и периодично връхлитащата ги природа и света изобщо, и - да опитат да й въздействат някак. Накратко казано, структурата на тяхното общество е била много близо, подчинена, подобна на природните закони - така, както са ги виждали и усещали тогавашните хора. Тоест, тогава разликата между жени и мъже в общността изглежда абсолютно закономерна. Дотук - примитивно, нали?
Но думата ми е за друго. В тези случаи културата изпълнява много функции и една от тях е да подготви подрастващите за живот в общността - т.е. те трябва да овладеят знанията й, вътрешните й закони. Те са преминавали през разни обредни (но и действителни) изпитания, за които са се подготвяли (тогавашният аналог на сегашното обучение, образование и изпитите). Това са така наречените посвещения - щото трябва да си посветен в това, което е необходимо, за да си пълноценен член на общността.
И сега най-интересното: Понеже реликти от тези изпитания са съществували в подобни общности до скоро, дори и в България, от тях става ясна основната разлика между мъжкото и женското посвещение (не забравяйте, че тук се следва естеството, природата на мъжката и женската същност и целта е те да бъдат култивирани).
Мъжкото посвещение е в културата на агресията. Мъжът овладява, усвоява всяко нещо, разрушавайки го. Независимо дали това ще е (днес - разглобеният компютър
), убитото животно, вражеското племе или жената, която също трябва да бъде овладяна. И жената трябва да бъде овладяна не просто така, а защото всяка жена - в тогавашните представи - е и прамайката, и земята, която "отглежда семето" - изобщо, овладяването и оплождането на жената е равносилно на съхраняване не просто на рода, но и на всемирното плодородие, на вечния живот.
Така.
Посвещението на жената е посвещение в културата на резонанса. Жената подчинява природата, нагласяйки се според нея, овладявайки отвътре скритите й тайни. Точно това вслушване - във вятъра, в листата, във водата, в собственото й тяло, в гласовете от отвъдното - и позволява да изпълни зададеното й от природата. Подобна е и ролята й в семейството - влизайки под кожата на мъжа, уж подчинявайки се, тя винаги успява да го поведе в желаната от нея посока.
Това са си две противоположни стратегии към нещата от живота - Странниче сигурно може да ги покаже от друга посока (аними, анимуси и прочие гадини, дето виреели у нас), моята е горе-долу тази. И - нали не сте решили, че това всичкото аз съм го измислила? Просто ви предавам разни прочетени неща, опростявайки поради липса на време)
Та мисълта ми беше (защото много още може да се разказва) - ето тук жените губим много от днешното равноправие. Ако решиш да правиш кариера, просто трябва да си агресивна, не може без това. И губиш способността да се вслушваш. И се стига до онези теми в дира - пък аз съм на 30 и..., не ща да се женя, не искам да раждам, защото съм се справила с по-трудното - добрата работа... Ето това е много краен случай на изчезване на женското у жените днес - женствеността не е в дрехите, прическата и обувките. На друго място е.
Затова, Реме, ми се стори симптоматично онова, дето го подхвърли за влизането в чуждите обувки - че жените не го умеели.
А равноправието... е довело май само до струпване на повече функции у жената, отколкото е здравословно за която и да било днешна общност.
:D8)
!!! 
- мина ми през ум да набъркам Юнг в темата, но толкова хора тук се изказаха срещу "философстването", че си замълчах. 