целата тая работа тук ми напомня за оная поговорка
"дано става това, дето ти мислят съседите, а не това дет мислят най-близките ти"
и "кой кво сам си направи, друг не може с такава дълбочина и финес"
те Ф`черашна случка с майка ми
звънна ла ми по тилифона да ме чуе-нема ме.
звъннала /10 пъти по единя мобилен/-не дигам.
дигнала се до нас и пита съседките де съм със сълзи на очи /развива се действието у 1 и същи ден/.
естествено не погледнала, че колата я няма пред блока /съседките също забравили за тоя факт щот сащисани от майка ми де
/
в паниката си забравила, че имам и друг мобилен
ни се сетила да звънне и на децата дали са ме чували, нито на брат ми, който предния ден със снахата ме викаха на вилата щот ще са там
не се сетила да пита в магазина пред входа /все пак съседките не висят на балконите непрекъснато за да ме видят и аз нямам светеща табелка на вратата "влизай/не влизай""
/ а поне девойките в магазина ме виждат всеки ден/
и те така
кат си помисли някой човек нещо си и почва да се самонавива около нещото си
/те това от няколко месеца обяснявам, ма малко чуха/
и естествено чува само това, дето прилича на неговата теза
а многобройните факти, които противоречат или други методи за потвърждение се пренебрегват
щото даже не ще и да ги чуе целеустремен към тезата си
и по мой опит, това са в бошинството си жените и в болшинството си за "кофтите работи" имат "ухо"
ако се усетят навреме, после се смеят като се обърнат назад във времето - на себе си и своите реакции
ако са твърде чувствителни и натегнати като "торсион след прага на еластична деформация"...и 100 години да минат пак ще си мислят същото
или кат оня виц за израелските роднини дето "абе златната лъжица я намерихме паднала зад скрина..ама лошото чувство остана"
