3o4o.net

ПЪТУВАНЕТО В СЕБЕ СИ

Анхел Гинда

Извън себе си не чакай да намериш
...това, което вътре в тебе не си търсил никога.
Не е по-красиво слънцето на други места,
колкото и далечни да са,
това, което е важно, е светлината, даваща живот на очите ти.
Не изморявай дните си
в обикалянето на страни да търсиш други светове.
Не се бави да започнеш пътуването навътре в себе си,
да не стане така, че скоро да бъде късно:
не си тъй близо до себе си, колкото си мислиш,
нито е толкова времето, с което още разполагаш,
за да се откриеш и да се завоюваш.

МАЛКАТА КЪЩА

Къде изчезна, малка къщо,
със барелефа над вратата си?
Едно чудовище могъщо
...разчиства твоите остатъци.

Балкончето в бръшлян го няма,
под него няма я и фурната,
на тяхно място в грозна яма
оградката стърчи, катурната.

За два-три дена те погълна,
не ти прости духът на времето,
а през годините бе пълна
и с радостта им, и със бремето.

Какво от тебе ще остане?
Фасадката ти само, ако е
успяла смътно да се хване
на снимка във албумче някое.

Сега един квадрат открит си
разделящ две кооперации,
във който пърхат леки птици
и тягостни асоциации,

като, например, тази първа,
че временни неща изграждаме
и че не много ни отърва
да мислим за какво се раждаме

Валери Петров

Баба Яга написа: не си тъй близо до себе си, колкото си мислиш,
нито е толкова времето, с което още разполагаш,
за да се откриеш и да се завоюваш.

Само с последния глагол не съм съгласна. Иначе е много вярно.

Това дали съм го пускала преди:roll:

Аз съм дъждовна капка,
зачената в утробата на някой облак.
Ще се отроня тихо
и ще попия в ризата
или в косата ти,
не е ли все едно къде,
по-важното е,
че ще бъда част от теб.

http://vbox7.com/play:f2df2b0f

Тинтявата

Бих го взел преди известно време
тоя стар турист с голо теме,
услужлив и мек съм общо взето
возил съм мнозина по шосето,
пък сега надолу слизах празен
и навярно по - разнообразен
моят път би бил и бих узнал
нещо извън своя си квартал –
но спирачките натиснал вече
порива ми изведнъж пресече
лоша мисъл: от таблото вчера
някой ми свали електромера,
завчера един ме нагруби -
откъде да зная, може би
да е именно от тях и тоя?...
И не спрях, и гледах до завоя
стария човек да се смалява.
А държеше китка от тинтява
и навярно беше не от тия,
дето ще ти сторят мръсотия.
И си казах, леко огорчен:
- Утре ще си спомни той за мен
как съм го отминал и на други
ще откаже своите услуги,
и така нататък до безкрая...
Дребен случай, но след него зная
как и ние, меките учтивите
ставаме от грубите и дивите,
ставаме железни, нелюбезни
със беззвездни във душата бездни.
Хора на доброто не умирайте!
Първите си пориви не спирайте!
Още сме едни във други сплетени,
Още е тинтявата в ръцете ни!

Валери Петров

От някой от вас е пуснато. Не помня кой. Не е от мене.

Ние някъде
сме се загубили.
В коридорите
сме се загубили,
по трамваите,
между годините,
между капките
в чаша вода.
Както ходехме,
както си лягахме,
както гледахме,
както се любехме,
ние някъде
сме се загубили.
Ала знаем ли
как и кога.
Ние сигурно
сме се оставили
в стая някаква,
в тягостен час
преди пет
милиарда години
като мокър
забравен чадър.
Как е станало,
как се е случило.
Как си ходим -
ни котки, ни кучета
по пътеките,
по керемидите,
между капките
в чаша вода.
Със костюми
и чанти със вестници,
със прически
и гладичко сресани,
с най-различни
поли и фамилии,
а без себе си,
просто без нас.
Ние някъде...
Ние никъде...
Ни...
е...

Рада Александрова

Добрите писма

Валери Петров

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам печата на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи когато
бях вчера така натъжен,
листчето с радост богато
е вече летяло към мен!

Значи така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува -
добрите писма са на път!!

Още за приятелството

Приятелството поставих над всичко.

Браних го с нокти и зъби
...от любов, от ревност,
от акулска алчност за собственост.

Браних го от обида, от дребнавост,
от изхабяване, от избор,
от забрани, от себе си.

Браних го от зеницата на окото си,
от подозрителност, от обвинения,
от пиедестал.

Браних приятелството -
тъй многобройното -
от множественост.

Нищо така не съм бранила на света,
както приятелството -
до самоотказ.

Браних го от времето,
от него самото, нехайното,
от взривоопасната му спонтанност.

Браних го най-яростно
от агресията на думите,
от подривната недомлъвка.

Браних го от безоблачност.

А приятелството,
което до днес отбраних,
прихва с бодлив смях:

- Приятелството, драга,
ако го има, ще те обори -
то няма от какво да се брани!

Блага Димитрова

ОСТАРЯВАХМЕ БАВНО

Остарявахме бавно,
остаряхме почти:
външно аз остарявах,
...а пък вътрешно - ти.

Виж в това огледало,
дето страшно виси,
мойта бяла брада,
твойте черни коси.

Дай ръка предпоследно
да походим пеша
аз - със старо лице,
ти - със стара душа.

Няма страшно обаче -
туй е временен грим.
Щом потеглим обратно,
може да се сменим.

Може някой да върне
със вълшебно перце
твойта стара душа,
мойто младо лице.

Знам, че няма надежда
туй да стане със мен,
но на теб ще се случи
някой ден, някой ден.

Ако още не вярваш -
да се хванем на бас,
че отново ще бъдеш
цяла нежност и страст.

Със червило на устните
и на ноктите с лак
ще целуваш очите ми
във греховния мрак

и издрала гърба ми,
чак на третия път
ще повярваш, че всъщност
няма никаква смърт.

1993 г Недялко Йорданов

........
сори

Вик

Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отлетят далече?
Кога ще си със мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?

Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?

Обичай ме сега,
когато те обичам!
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам!
Че утре ще е късно
и непоправимо.

Блага Димитрова

Искам пролет

Искам пролет. Искам я сега!
Пролет със разрошени тополи,
с привечерна тъничка тъга,
...със смола по боровите стволи.

Пролет с кичури от люляк бял,
с облаци от люляци лилави.
Пролет с дъжд внезапно завалял
над момиче с рокля без ръкави.

Пролет с остри щръкнали треви -
кръв зелена върху мойта риза.
Пролет с теменужени очи
лудо през прозореца да влиза...

Искам пролет. Искам я сега!
с мириса на разцъфтяла драка.
Пролет с цветовете на дъга...
Знам, ще дойде – щом така я чакам!

....Маргарита Петкова

На ръба

"Елате на ръба" , каза той .
"Страх ни е ", отвърнаха те.
"Елате на ръба", каза той.Те дойдоха.
...Той ги бутна ... и те полетяха.

Гийом Аполинер

"Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц:
- Моля те... опитоми ме! - каза тя.
- На драго сърце - отговори малкият принц, - но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща.
- Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата. - Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!
- Какво трябва да направя? - попита малкият принц.
- Трябва да бъдеш много търпелив - обясни лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш мако по-близо..."

Антоан дьо Сент-Екзюпери

- Какво значи "да опитомиш"?
- Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш".
- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света...
- Започвам да разбирам - каза малкият принц. - Има едно цвете..., мисля, че ме е опитомило.
- Възможно е - каза лисицата. - На Земята могат да се видят всякакви неща...
- О, не е на Земята - каза малкият принц.
Лисицата бе много озадачена:
- На друга планета?
- Да.

Камелия Кондова

Късно посвещение

Как не искам да порасна, мамо!
...Вместо с цвете - идвам със кошмари.
Вместо мъжко рамо - твойто рамо
от сълзите ми горещи пари.

И от мойте седмични потопи
ред не идва - ти да се изплачеш.
Тази твоя обич доживотна
все воюва и отлага здрача.

Ала здрачът идва неизбежен -
песен в изпълнение на брадва.
И разбирам колко много нежност
разпилях, но не, по който трябва.

Много късно почнах да събирам
светлина от всяка жива рана.
Само ти, за Бога!, не умирай.
Щом порасна - майка ще ти стана!

***
Пролетта бяга гола край пчелина, отива си,
а пчеларят гледа в кошерите и не я вижда.
Мед ще забули очите му, ако я види!
Девствена е пролетта, нецелуната и
непогалена си отива!
Ще се стъписа пчеларят! Устните му ще пресъхнат!
Пчелен водопад ще го залее, живота ще си прокълне,
ако само можеше да я види, както я вижда костенурката
дебнеща между тревите.

М. Минков

ако дъхът на моя кратък полет
е твоето ухание напролет
ако в крилете ми се крие сила
която ти във мене си родила
то нека да е само мигновение
вълшебното това опиянение
но в него прикована вечността
усмихната и гола е сега

Remmivs написа:ако дъхът на моя кратък полет
е твоето ухание напролет
ако в крилете ми се крие сила
която ти във мене си родила
то нека да е само мигновение
вълшебното това опиянение
но в него прикована вечността
усмихната и гола е сега

Защо да е само мигновение?
Когато е истинско и скрито?
А, да, сетих се -
ако се разкрие и е явно за всички
няма да е вълшебно.
Вълшебството винаги трае миг.
И никога не е константа.
В природата няма константи.
Или ако има, те не са истински
или вълшебно и скрито се променят.
Тихо, тихо
тихо, тихо
като изменна вечност

животът сън е, мигновение
и чудно е това видение
и приказно и толкоз сладко
не може някак да е кратко
и затова, макар и миг
на вечност той е по-прилик

Рожден ден

Тоя път не поканих никакви гости,
седя самичка с мойте години,
вслушвам... се в сърцето си,
в нервите и костите,
следя струйките на кръвта-
червените и сините...
Всяка година с нещичко ме променя.
Ако не лекарите-
казва го огледалото.
Всеки ден е минал тежко през мене-
сякаш с копита съм изпотъпкана цялата...

Но понеже съм сама, ще си призная
мойта тайна най-съкровена:
аз само хитро съм потулила тая,
дето вярваше в чудеса и откровения,
дето косата си на плитки сплиташе
и бе дръзка-
да не личи, че е свенлива,
дето кучета обичаше,
от роса и тежаха полите;
дето като трева бе дива,
но обещаваше медоносно цъфтене
и чакаше своя косач,
между земя и небе разлюляна...

Тая далечната, лежи като перла у мене-
над нея годините се разбиват на пяна.
И понякога само, за редки избраници,
лицето ми нейните черти приема
и ги ослепява със сияние странно
тая,
която запазих от времето.

Станка Пенчева

"For Mercy has a human heart
Pity, a human face:
And Love, the human form divine,
And Peace, the human dress."


William Blake

Настроения

Малина Николчева


Ръждиво-есенна, дъждовна днес съм,

каквато е неделята навън.

Лениво влачи времето краката си

по пусти улици и носи сън.



Напразно търся силните ръце на Слънцето

да ме прегърнат в светлия си скут.

И празна чаша сякаш е сърцето ми -

като небе, изтръпнало от студ.



Кога се плъзна - бяла - по клавишите

мечта със пръсти на Шопен?!

Потоци бликнали и звън на хлопки нарисува.

И се усмихна есенният ден.

Измити улици. Засъхнал дъжд.
Прострени дрехи. Ветровито.
В кабинката премръзнал мъж -
слушалка в шепите покрита.
Трамвайни релси. Късен звън,
едва затихнали таксита.
Сподавен шепот. Кратък сън
през болка, в зениците скрита.
Очи в нощта. Пропуснат миг.
Задъхан вятър по следите
на някакъв прекършен вик.
И две сълзи в грима размити.
В кабината премръзнал мъж
със огънче във шепи свито.
На улицата подир дъжд -
отново сам. И ветровито.

Николай Славов

ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ
Петя Дубарова
В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

Есенно признание

На този свят, в житейската гълчава,
най-силно съм усещал близостта
на три неща, които изброявам:
... Любимата, Приятелят, Смъртта...
Любимата - със име и без име.
Любимата със много имена.
Зелена светлина, изгряла зиме.
Среднощно слънце. Утро със луна.
Задъхан вик в мълчанието пусто.
Бодлива роза на самотен хълм,
която ме ранява с нежно чувство,
че вечното изкуство не е сън...
Приятелят - различен и еднакъв.
Със свои грижи и със собствен глас.
Но който в радостта ми не е плакал
и не е пял, когато плача аз.
С когото двойно на света живея,
но без да бъда тъмно раздвоен,
с когото общо, под една идея
върви несъвършеният ни ден...
А пък Смъртта... За нея нямам думи.
Тя може да лети и да пълзи,
да влиза тихо в празниците шумни
и да крещи в най-тихите сълзи.
Да, има Смърт! Но нека е такава -
да свърши с мен, но не и със света!
И някой друг след мен да изброява:
Любимата, Приятелят, Смъртта.

Георги Константинов

а тука все се чудя от какво се нуждаят нуждаещите се, а после си викам ей сега ако ги преброим повече от 60% ще са любовните стихотворения...мам... му

Sweety написа:а тука все се чудя от какво се нуждаят нуждаещите се, а после си викам ей сега ако ги преброим повече от 60% ще са любовните стихотворения...мам... му

Нуждаещите се от поезия. А едно хубаво стихотворение не може да бъде подминато, независимо от тематиката.

Стихии

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,

префучава през боазите, вдига облак над диканите,

грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,

сваля портите, оградите и децата по мегданите -

в родния ми град?



Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде пролет яростна,

разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите

и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна -

къщиците и градинките, и добитъка на хората -

в родния ми град?



Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то

в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени,

на които с букви кирилски пише "черното" и "бялото" -

в избите студени, каменни, завещани от дедите ни -

в родния ми град?



Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -

родната сестра на вятъра, на водата и на виното,

за която е примамица непостижното, просторното,

дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -

мене как ще спреш?

Нещо такова си мислех за самоизяждането.
"... мислите как ще спреш"

Green Light написа:Нещо такова си мислех за самоизяждането.
"... мислите как ще спреш"

Нещо такова имах предвид, да.

Green Light написа:Нещо такова си мислех за самоизяждането.
"... мислите как ще спреш"

не трябва да спираме мислите си, не са виновни те за самоизяждането
ако искаме нещо - трябва да отидем и да си го вземем
ако не можем - трябва да променим искането си, истинските ни потребности нямат лице, име и адрес
ако и с това не успеем - слагаме край
ако сме в задънена улица - излизаме от там, откъдето сме влезли
в идиоти ни превръща не това, което не може да се измени, а онова към което оставаме закотвени, наслаждавайки се на ролята си на жертви

snowprincess написа:

Green Light написа:Нещо такова си мислех за самоизяждането.
"... мислите как ще спреш"

не трябва да спираме мислите си, не са виновни те за самоизяждането
ако искаме нещо - трябва да отидем и да си го вземем
ако не можем - трябва да променим искането си, истинските ни потребности нямат лице, име и адрес
ако и с това не успеем - слагаме край
ако сме в задънена улица - излизаме от там, откъдето сме влезли
в идиоти ни превръща не това, което не може да се измени, а онова към което оставаме закотвени, наслаждавайки се на ролята си на жертви

Както винаги си много права, Сноу. Само излизането, там откъдето си влязъл, понякога е много назад. И пак си на 2.

Fairy of the Flowers написа:

snowprincess написа:

Green Light написа:Нещо такова си мислех за самоизяждането.
"... мислите как ще спреш"

не трябва да спираме мислите си, не са виновни те за самоизяждането
ако искаме нещо - трябва да отидем и да си го вземем
ако не можем - трябва да променим искането си, истинските ни потребности нямат лице, име и адрес
ако и с това не успеем - слагаме край
ако сме в задънена улица - излизаме от там, откъдето сме влезли
в идиоти ни превръща не това, което не може да се измени, а онова към което оставаме закотвени, наслаждавайки се на ролята си на жертви

Както винаги си много права, Сноу. Само излизането, там откъдето си влязъл, понякога е много назад. И пак си на 2.

когато сме разтревожени, когато се страхуваме, когато се чувстваме изгубени... детето, което все още живее в нас моли за помощ
но ние вече не сме на 2
възрасният, в когото сме се превърнали трябва да се погрижи за детето в нас
трябва да знаем, че за някои неща не сме си достатъчни, да знаем какво ни липсва и от какво имаме нужда, но човекът, който е отговорен за тези липси сме винаги ние самите
ако искаме някой точно определен да ни изслуша, да ни прегърне, да постои с нас, но той не иска, трябва да приемем това и да помолим някой друг или да продължим да търсим, докато го открием без значение къде
суити пак ще каже, че говорим за любов, но аз пиша за потребност от приятелство и подкрепа

Fairy of the Flowers написа:Стихии

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,

Ех... Багряна!

Така й се зарадвах сутринта като го видях...

Мнемозина написа:

Fairy of the Flowers написа:Стихии

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,

Ех... Багряна!

Така й се зарадвах сутринта като го видях...

и аз

snowprincess написа:

Green Light написа:Нещо такова си мислех за самоизяждането.
"... мислите как ще спреш"

не трябва да спираме мислите си, не са виновни те за самоизяждането
ако искаме нещо - трябва да отидем и да си го вземем
ако не можем - трябва да променим искането си, истинските ни потребности нямат лице, име и адрес
ако и с това не успеем - слагаме край
ако сме в задънена улица - излизаме от там, откъдето сме влезли
в идиоти ни превръща не това, което не може да се измени, а онова към което оставаме закотвени, наслаждавайки се на ролята си на жертви

Почти е стихотворение това! На място е в тая тема. Много ми хареса, Сноуприцес!
Но аз обичам поезията не защото я мога.

Подкрепям горното.


Копнеж

Не закриляна да съм, а окрилена.
Не загърната, а с дух разгърнат цял.
Не зад нечий гръб, на завет приютена,
а до рамо срещу вятър завилнял.

Блага Димитрова

snowprincess написа:...суити пак ще каже, че говорим за любов, но аз пиша за потребност от приятелство и подкрепа

ще кажа разбира се
Всичко е любов!
и не съм го казала аз...

и още някой друг беше казал, че човек пише стихове или когато е влюбен, или когато е нещастен...ама кой беше
и всички останали са просто шекспировци, дето разказват истории в рими
...
Smugglers

If you wake at midnight, and hear a horse's feet
Dont go drawing back the blind, or looking in the street,
Them that asks no questions isnt told a lie.
watch the wall, my darling, while the Gentelmen go by!

Five and twenty ponies
Trotting through the dark-
Brandy for the Parson.
Baccy for the Clerk;
Laces for a lady, letters for a spy,
and watch the wall, my darling, while the Gentelmen go by!

Running round the woodlump, if you chance to find
Little barrels, roped and tarred, all full of brandy-wine,
Don't you shout to come and look, nor use 'em for your play.
Push the brushwood back again-and they'll be gone next day!

Five and twenty ponies
Trotting through the dark-
Brandy for the Parson.
Baccy for the Clerk;

Rudyard Kipling

това щото видях полудивите поните в Уелс и дупките в скалите дето са правили контабанда с използвайки прилива

" 18 бек англия, данъците на вносните стоки като бренди, тютюн (baccy) и дантели били много високи и затова контрабандата била хоби на почти цялата нация. Англичаните никога не са приемали власт и закони които са им се бъркали в живота прекалено много и дори уважавани хора като викаря или счетоводителя са купували контрабанда"
...
И още защото оня ден бях в Лондон и един от българите там ми каза за колко и от кого си купува нафта и цигари, конрабанда и крадено естествено

Баба Яга написа:

Sweety написа:а тука все се чудя от какво се нуждаят нуждаещите се, а после си викам ей сега ако ги преброим повече от 60% ще са любовните стихотворения...мам... му

Нуждаещите се от поезия. А едно хубаво стихотворение не може да бъде подминато, независимо от тематиката.

всъщност пак не съм сигурна кой от какво се нуждае, мислела съм си, че всъщност тия дето ги пишат стиховете са нуждаещите се, да извадят това което им е в главите по този начин, защото по друг им е по-трудно...
а тия дето четат, просто си викаме "Ей, виж какви работи имало в главата на тоя" или пък "а! И в мойта глава ги има такива"