3o4o.net

Kent написа:http://www.nepropadu.ru/blog/asylum/1013.html

Е ти направо изби рибата сега.

Kent написа:http://www.nepropadu.ru/blog/asylum/1013.html

мдаааам... през 80-те всичко, което се строеше, беше задължително да има и ПРУ, инак не разрешаваха строежа... мдааам...

ама се чудя... да пия ли, да не пия ли... йод, естествено...
щото вчера по телевизора един учЕн разправяше как облака щял да дойде и до България... ама как, не разбрах... нъл съм си тъп и неграмотен...

та сега се чудя да пия ли... да не пия ли...

Додю Додев написа:

Kent написа:http://www.nepropadu.ru/blog/asylum/1013.html

мдаааам... през 80-те всичко, което се строеше, беше задължително да има и ПРУ, инак не разрешаваха строежа... мдааам...

Че ние имаме близо до старата къща до Шишковата градинка квартално такова. А, тук в блока в мазите - само компоти, ракия и мумии на цар плъх.

Remmivs написа:
Признавам си, че ми е адска мъка за хората там.
Признавам си, че не мога да кажа какво чувствам за тези работници, които в момента поглъщат летални дози.

Невероятни са японците. Работливи, страшно организирани, всеотдайни, саможертвени.

Затова съм оптимист относно бъдещето на страната.

Когато за първи път видях Кобе се влюбих в този град. По нищо не личеше, че само 5 години преди това е бил напълно опустошен от земетресението. Как бързо са успели да се организират и от руините да изградят всичко наново - като че ли само японците могат да постигнат това .

Но ми е много болно за хорицата в момента. Съжалявам, че не съм там в момента и с нищо не мога да помогна.

Stranniche написа:
Невероятни са японците. Работливи, страшно организирани, всеотдайни, саможертвени.

Затова съм оптимист относно бъдещето на страната.

Когато за първи път видях Кобе се влюбих в този град. По нищо не личеше, че само 5 години преди това е бил напълно опустошен от земетресението. Как бързо са успели да се организират и от руините да изградят всичко наново - като че ли само японците могат да постигнат това .

Но ми е много болно за хорицата в момента. Съжалявам, че не съм там в момента и с нищо не мога да помогна.

Уморих се от лошите новини оттам.
Хайде вече да се обръщат нещата.

Мнемозина написа: Уморих се от лошите новини оттам.
Хайде вече да се обръщат нещата.

Уви, по СNN американските експерти тази вечер заявиха, че ситуацията с АЕЦ е много по-страшна отколкото официално съобщават в Япония. Самото японското правителство не разполага с истинската информация за положението, защото всичко е в ръцете на компаниите, построили и стопанисващи атомните централи. А те не си признават всичко. И са бесни на американците, затова че замервали, бъркали им се в работата и съобщавали инфо.
В интернет намерих това

www.upi.com/Top_News/World-News/2011/03/16/US-official-Japan-nuke-situation-worse/UPI-82471300276314/

същото казват и руснаците
не знам какво имате против франсетата, наистина не чета всичко тук, между другото и аз не ги харесвам като франсета, но това не означава, че няма да чуя това, което говорят и ще го отрека просто щото са франсета
та не знам за тях, но руснаците и американците казват същото
а американосите са строили тези реактори
и казваха, че няма страшно всичко ще се удържи
обаче явно не е така
и най-страшното е, освен това, че има плутоний в 3-ти, а една частица плутоний убива, защото освен, че "свети" е и много токсичен
до всеки реактор има между 60 и 80 тона отработено гориво
без аварийни системи за охлаждане, без капак и контеймънт в сградите, които бяха разрушени вече на някои от реакторите
и изсъхват, а някои са изсъхнали
а оттам ще излезе много и всякаква радиация
наистина няма нищо общо с Чернобил
но това изобщо май не е причина да се радваме

Piqndurnik написа:Доста работи не са ми ясни. Няколко въпроса:

Колко време е нужно на "супата" да изстине?
С какви темпове ще намалява нивото на радиация след достигане на максимума?
Как ще се разсее?
Какво би било замърсяването (в най-лошия случай, понеже песимиста не можеш го изненада неприятно), сравнено с атомна бомба 20 кт, взривена над сушата?

За реакторите ли говориш или за горивото отработеното? За реакторите дни, седмици. За отработеното гориво - години.

Ами с периода на полуразпад на радиоактивните елементи излъчени в околната среда. За Йод-131 това са 8 дни, за Цезий-137 това са 30 години, Плутоний-239 - 24 360 години. При това не знаем кога ще е максимума защото тук нямаме един реактор и един проблем.

Както духат ветровете.

Проблемът при това сравнение е, че обикновено в бомбите, колкото и да са мощни и ужасни оръжия има сравнително малко уран и най-вече плутоний. А пък в термоядрените още по-малко. Та от тях замърсяването е малко. От една де. Примерно в порядъци по-малко.

PS
Американците, след като изтеглиха флота си от радиацията онзи ден, сега ще пускат дрон над централата и може би ще знаем какво точно лъха оттам в момента.

Stranniche написа:... Съжалявам, че не съм там в момента и с нищо не мога да помогна.

Начи от цялата тема е тва ме хвана мене. Едно, че ти вярвам че съжаляваш, знам че има такива хора. Второ че изобщо не мога да го проумея тва твое чувство. И трето, като знаменател на първите две, аз за мене само си повтарям - "добре, че не съм там"

А кога, къде и в какви случаи се излива бетонов похлупак?

Аз от един месец пия зеолит, т.е. структорирана със зеолит вода..
Мнение нямам, защото всъщност не съм имала и оплаквания, за да наблюдавам промени в здравословното си състояние

Това няма нищо общо с аварията

Дано нещата се разминат....

Много ме е страх
и се моля всеки ден
и не мога да си върша нормаланата работа, за да следя час по час какво пише из нета:crying::(

Green Light написа:

Stranniche написа:... Съжалявам, че не съм там в момента и с нищо не мога да помогна.

Начи от цялата тема е тва ме хвана мене. Едно, че ти вярвам че съжаляваш, знам че има такива хора. Второ че изобщо не мога да го проумея тва твое чувство. И трето, като знаменател на първите две, аз за мене само си повтарям - "добре, че не съм там"

Да, Странниче ни показа какво е да си човек.


Аз лично също не бих искал да съм там, признавам си. Това, което мога и ще направя е да даря пари. Има вече много начини за това. И другото, което мога и правя е да се опитвам да информирам хората, които мога, за реалните неща, доколкото аз ги проумявам и разчитам. Защото това е важно и според мен хората имат право на тази информация.

frisky lioness написа:А кога, къде и в какви случаи се излива бетонов похлупак?

Аз от един месец пия зеолит, т.е. структорирана със зеолит вода..
Мнение нямам, защото всъщност не съм имала и оплаквания, за да наблюдавам промени в здравословното си състояние

Това няма нищо общо с аварията

Дано нещата се разминат....

Много ме е страх
и се моля всеки ден
и не мога да си върша нормаланата работа, за да следя час по час какво пише из нета:crying::(

Не знам за зеолита. Аз лично здраво се наливам с вода. Вчера и оня ден само дето не се напиках. Ама честно. Днес пак бива, обаче вчера и оня ден, егати, си ги направих супер весели. Сутринта оформям и подвързвам една оферта, после 10- 11 лекичко късане на нерви в опеартаивка, после 11 среща в офиса, в 12 трябва да съм нна среща в Перник, в 13:00 в Перник пак но в общината, в 15 часа в Мотописта и до пет и половина трябва да съгласувам един график и тва е. Пиша ти го не че да се оплаквам, а за да ти кажа че всичко стана точно до минутката. Само дето кога да ям? Нали. Тва не го бях пресметнал
И кво да правя, наливам се с вода. Много е полезно, обаче по едно време се усетих, че късам малки парченца от капачката и ги дъвча.
Шофирам начи Перник София и ми мирише на вкусно. Бре викам си разеяно, вече и миризми халюцинирам. След малко пак. Определено ми мирише на сладкиш. Супер вкусен сладкиш или едни такива кифлички има с локум вътре и орехи. Точно на това ми мирише. А магистрала. Не заведения, ами и къщи няма даже, откъде бе тая миризма?! Не, ясна е работата. Ха- лю- ци нация! Шсе разболея, бе, егати. Боли ме корема, пикае ми се и ми мирише. Пикае ми се! Ама то ми се пикаело, бе леле!!!
Един бетоновоз зад мене ме заобиколи със свирене на гуми, щото излезнах от колата преди да е съвсем спряла, но успях да свърша работата мъжки и без да се изложа. И като влезнах обратно с изчистено съзнание, видях ароматизатора на лостчето за чистачките. Ароматизатор. Ванилия.
После пътя до София го прекарах в наливане с вода и размисли дали да не си гризна малко от тоя ароматизатор. Да сравня вкуса с капачката.
После имаше повторение на тоя ден още веднъж.
Вчера вечерта вече го изхвърлих тоя ароматизатор. Да не зема да го сдъвча разсеяно, бе и да се отровя нещо.
Но, Фриски, 2 литра не ми мърдат, тва е гаранция.
Какъв е тоя зеолит?

Remmivs написа:... И другото, което мога и правя е да се опитвам да информирам хората, които мога, за реалните неща, доколкото аз ги проумявам и разчитам. Защото това е важно и според мен хората имат право на тази информация.

Да.
Това е така.
Ние, незнаещите, се плашим от въображението си. Много са ми полезни всякакви разяснения. Вкарват мярка.

frisky lioness написа: Много ме е страх
и се моля всеки ден
и не мога да си върша нормаланата работа, за да следя час по час какво пише из нета:crying::(

Не ме е страх, но е някакво много тежко усещане.

По подобен начин ми действаше историята със сестрите в Либия на времето. Не така обсебващо (твърде дълго беше), но нещо подобно.

Green Light написа: Какъв е тоя зеолит?

http://www.xnetbg.com/new/forum/index.p ... 181.0;wap2

http://astrosite.org/forum/index.php?topic=2809.0

http://greentech-bg.net/?p=754

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0% ... 0%B8%D1%82

П.П. Аз пък постя
Ама така ми се отразява тази година, че всяка вечер на сън се облажавам
То ня бяха филета, но не беше винен кебап, то не бяха сладоледи, то не беше чудо...
Дано Бог ми прости, че се изкушавам, па макар и в съня си:-):shy:

шибана работа
обаче и да се насерем от страх
все тази
ку шъ съ мре
няма да го избегнем
живееш все едно няма утре
и не само заради конкретните събития
ей так по принцип

Мнемозина написа:

frisky lioness написа: Много ме е страх
и се моля всеки ден
и не мога да си върша нормаланата работа, за да следя час по час какво пише из нета:crying::(

Не ме е страх, но е някакво много тежко усещане.

По подобен начин ми действаше историята със сестрите в Либия на времето. Не така обсебващо (твърде дълго беше), но нещо подобно.

Преди, колкото и лошо да беше, все пак ставаше въпрос за няколко човека, а сега....

Дори не искам да си помислям
и не са само човешките жертви, а предстоящата глобална екологическа катастрофа...

jazz написа:шибана работа
обаче и да се насерем от страх
все тази
ку шъ съ мре
няма да го избегнем
живееш все едно няма утре
и не само заради конкретните събития
ей так по принцип

така е
наздраве
виното е наистина препоръчително

frisky lioness написа:
Преди, колкото и лошо да беше, все пак ставаше въпрос за няколко човека, а сега....

Дори не искам да си помислям
и не са само човешките жертви, а предстоящата глобална екологическа катастрофа...

Да, не са сравними нещата, разбира се - освен по усещането за безсилие и за нещо неуправляемо и неотменно.

Green Light написа:...Ние, незнаещите, се плашим от въображението си...

Принципно е по-добре да не знаеш. Защото така ти е по-бедно въображението.

jazz написа:шибана работа
обаче и да се насерем от страх
все тази
ку шъ съ мре
няма да го избегнем
живееш все едно няма утре
и не само заради конкретните събития
ей так по принцип

Така си е. Останалото са илюзии, мечти, заблуждения и прочие.

Мнемозина написа:

pocti_bezobidna написа:Специално заради теб се връщам :)

http://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_ ... _iaponiia/

Светът мълчаливо да наблюдава - това би било по-ужасно от всичко друго...
Всъщност, светът тръгна да помага почти веднага.
Изключвам ББ с 20те пожарникари, че ме е срам.

Но това е пак хуманитарна помощ.

Ще се емне ли някой да се набута там, в централата, за да им помогне? Ако изобщо може да се помогне, разбира се, нямам представа.

В постната статия си пише, че са предлагали и специалисти.
Аз лично предполагам, че въпроса не е да се изсипят хиляди, маса, народ при централата, а да се правят смислени неща.
Но какво разбирам аз от ядрена енергетика
Да, хуманитарна помощ. Когато кризата приключи, ще е се види, че в момента там си е една много сериозна хуманитарна криза, предизвикана от студа, снега, разрушените жилища и други банални неща.

Ън написа:Ама, капитализъм- тва е.

Да, такъв е живота.

Stranniche написа:

Remmivs написа:
Признавам си, че ми е адска мъка за хората там.
Признавам си, че не мога да кажа какво чувствам за тези работници, които в момента поглъщат летални дози.

Невероятни са японците. Работливи, страшно организирани, всеотдайни, саможертвени.

Затова съм оптимист относно бъдещето на страната.

Когато за първи път видях Кобе се влюбих в този град. По нищо не личеше, че само 5 години преди това е бил напълно опустошен от земетресението. Как бързо са успели да се организират и от руините да изградят всичко наново - като че ли само японците могат да постигнат това .

Но ми е много болно за хорицата в момента. Съжалявам, че не съм там в момента и с нищо не мога да помогна.

откакто стана тая гадост си мисля за теб.

vyara написа:

jazz написа:шибана работа
обаче и да се насерем от страх
все тази
ку шъ съ мре
няма да го избегнем
живееш все едно няма утре
и не само заради конкретните събития
ей так по принцип

Така си е. Останалото са илюзии, мечти, заблуждения и прочие.

Съгласна съм с Вас.

това са нашите, Ън
техните въртят турбината с пара от реактора направо
по-точно
са въртели

frisky lioness написа:Много ме е страх
и се моля всеки ден
и не мога да си върша нормаланата работа, за да следя час по час какво пише из нета:crying::(

Пробвай така, поне може да го слушаш във фонов режим.

http://www3.nhk.or.jp/nhkworld/r0/low.asx

лошо за загиналите.
лека им пръст.
иначе джапанките за няколко месеца са си избили кинтите .
заводите им по света яко бачкат.

Според мен много повече вреди ще произтекат от страх, стрес и т.н. (не говоря за хората там, на място!!!) от колкото от друго. Но съдейки по хората наоколо (вкл. майка ми, други близки...предимно жени, но се срещат и мъже), сякаш мнозина са програмирани да търсят и да се захващат за опаност, бедствие, да го развиват във фантазията си и ... да живеят с това. Дали защото нямат изградени някакви други ценности (като будистите- да се абстрахират от много от заобикалящите ги събития и да обръщат внимание на най-важното за тях), дали защото това е заложено от природата като страх, с който се оцелява... Съчувствам и наистина се възхищавам на японците и евала на тези култури (същото или много сходно видях в Китай и от немалкото ми познанства с китайци имам голямо уважение и към тях - много сходства намирам у тях с това, което се представя по медиите), с което единствено ми става малко мъчно, че тук се набляга на омраза и търсене на виновен, отколкото на вътрешна сила, позитивизъм и увереност - в много трудни и тежки моменти. Е - приемам го всичкото - и хубавото там и другото за дялкане тук, защото просто е така. Както е така, че слънцето изгрява от изток. Сещам се за онази мъдрост за това, което можеш и това, което не може да промениш. Дано се разминат най-лошите сценарии и опасенията на Рем да не се сбъднат. Противоречията, които чета до сега са на много ниско (от гл. точка на подробности, не ниско като качество) техническо ниво, за да си изградя за мен мнение (до скоро мислех, че няма опасност, днес се срещат и по-песимистични изказвания) дали да се очаква нещо страшно и недай си Боже апокалиптичко.

jazz написа:шибана работа
обаче и да се насерем от страх
все тази
ку шъ съ мре
няма да го избегнем
живееш все едно няма утре
и не само заради конкретните събития
ей так по принцип

Semiramis написа:

Stranniche написа: Невероятни са японците. Работливи, страшно организирани, всеотдайни, саможертвени.

Затова съм оптимист относно бъдещето на страната.

Когато за първи път видях Кобе се влюбих в този град. По нищо не личеше, че само 5 години преди това е бил напълно опустошен от земетресението. Как бързо са успели да се организират и от руините да изградят всичко наново - като че ли само японците могат да постигнат това .

Но ми е много болно за хорицата в момента. Съжалявам, че не съм там в момента и с нищо не мога да помогна.

откакто стана тая гадост си мисля за теб.

аз пък и от преди това си мисля за нея

не само по света.И там. Една българка от там ни писа, че този (засегнатия) район изобщо не бил от важните/стратегически за Япония. Големите производства/важни структури не били изобщо там. Но все пак там си е напрегнато. Още повече, че там се живее със спомен и вид страх от ядрено заразяване. Дано не се стига до там.

Quid написа:лошо за загиналите.
лека им пръст.
иначе джапанките за няколко месеца са си избили кинтите .
заводите им по света яко бачкат.

ELBI написа:

Semiramis написа:

Stranniche написа: Невероятни са японците. Работливи, страшно организирани, всеотдайни, саможертвени.

Затова съм оптимист относно бъдещето на страната.

Когато за първи път видях Кобе се влюбих в този град. По нищо не личеше, че само 5 години преди това е бил напълно опустошен от земетресението. Как бързо са успели да се организират и от руините да изградят всичко наново - като че ли само японците могат да постигнат това .

Но ми е много болно за хорицата в момента. Съжалявам, че не съм там в момента и с нищо не мога да помогна.

откакто стана тая гадост си мисля за теб.

аз пък и от преди това си мисля за нея

Циничен си в много неподходящ момент.
Но го приемам. Щото то си е така и ти си си такъв.
За кой ли път.
Приемам и по-горния ти пост по най-източния начин.
Наздраве! Сърф и ЧВ и тва е!
аа.. и браво, че не си паникьор. Така, профилактично да кажа

малей, станала си дофторка ... профилактираш

абе днес/вчера толкова ли много четат с третото си око?

ELBI написа:малей, станала си дофторка ... профилактираш

абе днес/вчера толкова ли много четат с третото си око?

какво усещаш като си заровиш пръстите в жива пръст /Вяра го употреби днес и много ми хареса/.
Когато аз заровя пръсти усещам как земята пречиства.
измива суетата.
онова, което замърсява душата
изчисляването. позата. студенитата.
липсата на човечност даже.
балансира.
мисля си, че замърсените хора го усещат, нищо че не могат да формулират защо точно се чувстват добре ровейки в тая пръст
заложено е, просто човек го съсипва заривайки се в мръсотията /си/ и манията /си/ за величие
ми радвам се, че си мислил за Странничето

некфи сложни ги говориш - мислите ти са кой знае къде. не рядко всеки гледа себе си, като говори за другите. не знам, всеки си знае себе си, но обожава да игнорира това и да дава съвети и да прави анализи. Ама това си е негова си работа. Не се бъркам. Аз исках да кажа, че си мисля за Странничето и нищо повече. Толкоз. Дет се вика - лека нощ и довиждане на всичко останало, на готиното - добър ден и остани при мен

Semiramis написа:

ELBI написа:малей, станала си дофторка ... профилактираш

абе днес/вчера толкова ли много четат с третото си око?

какво усещаш като си заровиш пръстите в жива пръст /Вяра го употреби днес и много ми хареса/.
Когато аз заровя пръсти усещам как земята пречиства.
измива суетата.
онова, което замърсява душата
изчисляването. позата. студенитата.
липсата на човечност даже.
балансира.
мисля си, че замърсените хора го усещат, нищо че не могат да формулират защо точно се чувстват добре ровейки в тая пръст
заложено е, просто човек го съсипва заривайки се в мръсотията /си/ и манията /си/ за величие
ми радвам се, че си мислил за Странничето

ELBI написа:некфи сложни ги говориш - мислите ти са кой знае къде. не рядко всеки гледа себе си, като говори за другите. не знам, всеки си знае себе си, но обожава да игнорира това и да дава съвети и да прави анализи. Ама това си е негова си работа. Не се бъркам. Аз исках да кажа, че си мисля за Странничето и нищо повече. Толкоз. Дет се вика - лека нощ и довиждане на всичко останало, на готиното - добър ден и остани при мен

Semiramis написа:

ELBI написа:малей, станала си дофторка ... профилактираш

абе днес/вчера толкова ли много четат с третото си око?

какво усещаш като си заровиш пръстите в жива пръст /Вяра го употреби днес и много ми хареса/.
Когато аз заровя пръсти усещам как земята пречиства.
измива суетата.
онова, което замърсява душата
изчисляването. позата. студенитата.
липсата на човечност даже.
балансира.
мисля си, че замърсените хора го усещат, нищо че не могат да формулират защо точно се чувстват добре ровейки в тая пръст
заложено е, просто човек го съсипва заривайки се в мръсотията /си/ и манията /си/ за величие
ми радвам се, че си мислил за Странничето

стига де!
аз как ти прочетох анализите по-горе.
и хората така и онака.
мойте били сложни.


хубаво е човек да стои над нещата.
хубаво е и като се търкаля от смях
да рие с ръце и крака... и да се затрупа с пръст.

а тук сме единодушни "Дет се вика - лека нощ и довиждане на всичко останало, на готиното - добър ден и остани при мен "

http://dnes.dir.bg/temite/tag/quake-japan-109275

горе, дясно - информация на живо

Remmivs написа:http://dnes.dir.bg/temite/tag/quake-japan-109275

горе, дясно - информация на живо

аз съм си все оптимист и вярвам, че нещата ще се оправят. Пък и днес май чух, че са успели да заливат с хеликоптер и нещо друго, но днес си бе лудница и имах малко време да зървам новини, а сега ще излизам и ... довечера ще сиененствам ;)