3o4o.net

vyara написа: Ами то и процентът на убийства на половинката пак е в полза на мъжете...

Green Light написа:Темата е огромна(предполагам, че няма тема, която да не е "огромна"). Има нещастни деца заради съсипани майки, има заради садистични бащи или заради разведени родители, заради изнасилвания и домашно насилие...
Мен в този разказ ме занимаваше това, което се случва с децата ни заради липса на комуникация. Латрево каза, че всички имаме този грях и аз съм съгласен с нея. Имаме дълг към децата си. Клише е да, чували сме го, но защо сега аз пиша тук, а не им се обадя? Защо гледам доктор Хаус, докато те скучаят. Защо не сме както едно време, когато е нямало телевизия? Тогава след вечеря са седели на масата и са говорели за игрите, за училището, за звездите, за баба Ванга или за вълшебства. Играели са любими игри, разказвали са приказки. Всички, ваедно. Баби, таковци, тути вместе, майки, деца, всички. Това, че не се случва сега има ли или няма значение?
Темата за домашното насилие ме занимава, да. Не мога да забравя как се почувствах, когато осъзнах прочетения някъде факт, че в Перник в 70% от семействата има домашно насилие. Няма да описвам картини и да правя алюзии, но това ми се стори страшно. Все пак ние го квалифицираме като лошо. Знаем че така не трябва. Докато липсата на внимание към децата, заради претовареното ни, свръх модерно ежедневие, макар и заклеймявано, не се счита за кой знае колко опасно. Няма тенденция да се осмиват заетите татковци, напротив, това е белег за сериозност и отговорност. В нашия свят отговорното е възрастните да са все по- заети. Колкото повече, толкова по-добре. Щом си зает, значи на теб разчитат, ти си важен, отговорен и сериозен. А НЕ ОБРАТНОТО.
Не знам дали успявам да обясня.

Green Light написа:... Имаме дълг към децата си. Клише е да, чували сме го, но защо сега аз пиша тук, а не им се обадя? Защо гледам доктор Хаус, докато те скучаят. Защо не сме както едно време, когато е нямало телевизия? ...

Green Light написа: Не знам дали успявам да обясня.

БоЕВ написа: Оправдания!
Искаш ли - намираш начин!
Крадеш от съня си или от така ценното "лично време"...да ти таковам Хаус-а! Няма такова предаване/фелм, което да е по-важно от децата!

Dark Angel написа:

Green Light написа:
...... Няма тенденция да се осмиват заетите татковци, напротив, това е белег за сериозност и отговорност. В нашия свят отговорното е възрастните да са все по- заети. Колкото повече, толкова по-добре. Щом си зает, значи на теб разчитат, ти си важен, отговорен и сериозен. А НЕ ОБРАТНОТО.
Не знам дали успявам да обясня.

Добре де, що само си задаваш въпроси а не пристъпиш към действие????

Направо ти се дразня, да знаеш......

"Защо не сме като едно време.....

първо едно време си е едно време
2-ро какво ти пречи на теб лично да изтръгнеш ТВ-то из контакта, да седнете вечер на масата, да си приказвате за живота, вселената и всичко останало, да редите пъзъли и да си приказвате, да играете "Не се сърди човече", или Memory Game или каквото ще да е там....

и всички заедно да слагате масата за вечеря, и да сте заедно в свободното си време, и да не си скапвате (Вие, големите) свободното време със сериали, ТВ тъпня и т.н.

да знаеш, че децата няма да "грабнат" цялото ти време, ще установиш, че чудесно се забавляват сами, с приятелите им които ще Ви идват на гости и съвсем няма да те остават да не можеш да дишаш

Децата като знаят че ти си наоколо са значително по-спокойни
Заетия татко или мама които нямат време за истински важни неща са духовни убйци

vyara написа:Наблюдавам как има такива моменти, когато и аз казвам "остави ме на мира", "после", "утре" и т.н......, а това е кофти, наистина.

Амаранта написа: Така е, пък и нещата не са толкова прости -
сядаш и обръщаш внимание. Навремето, най-неприятните мигове от детството ми бяха, когато майка ми караше баща ми да ми пообръща внимание, защото така било добре... Не беше по-добре. По-добре е, когато нещата си идват естествено.

4avdar4e написа:

vyara написа:Наблюдавам как има такива моменти, когато и аз казвам "остави ме на мира", "после", "утре" и т.н......, а това е кофти, наистина.

А нима на теб не ти се е случвало да ги помолиш за нещо, пък те с отегчен или забоден в ТВ/комп/списание поглед да ти кажат "остави ме на мира", "после", "утре"

Малки са ти още, ама...

Dark Angel написа:
напротив, нещата са ужасно прости когато става дума за деца, особено собствените ти

да обръщаш внимание съвсем не е трудно - човек може да си приказва с децата докато готви, глади, пише във форуми , вечеря, простира, оправя, докато лежи на дивана, докато седят вечер заедно в стаята....
нищо сложно не виждам

vyara написа:Аз пък си искам време за мен, макар че практически такова (само за мен) си нямам, освен след 22.00ч. Но ми се струва достатъчно, когато детето дойде при теб или поиска нещо, или попита нещо, да му отдадем цялото си внимание, в точно този важен за него момент. Наблюдавам как има такива моменти, когато и аз казвам "остави ме на мира", "после", "утре" и т.н......, а това е кофти, наистина.

Амаранта написа:
Прости са, ако си близък/близка с децата си -
тогава, дори и една дума да не си размените някой ден, връзката си я има,
а като я няма, и часове и дни на ред да измисляш глупости, за които да си говорите, нея пак я няма.

vyara написа: В тази статия не пишеше точно това, а че майката наказва детето, защото не може да накаже собствената си майка, която е постъпвала по същия начин... Винаги ме е интересувало колко е трудно да избягаш от натрапения модел... Сякаш няма спасение от омагьосания кръг...

4avdar4e написа:

vyara написа: В тази статия не пишеше точно това, а че майката наказва детето, защото не може да накаже собствената си майка, която е постъпвала по същия начин... Винаги ме е интересувало колко е трудно да избягаш от натрапения модел... Сякаш няма спасение от омагьосания кръг...

Има една прелюбопитна поредица от книги, от които съм чела само "Отровните родители". Мдаа, хората отдааавна са открили Америка

vyara написа: Може да са го констатирали, но по-важно е как да бъдеш себе си, как да не пренасяш омразата, как да простиш - на майка си, на детето си, на себе си... Никъде не се казва кое е здравото майчинство, само за перверзното разбрахме.

Dark Angel написа:...не зная
мен не ме бива с думите

4avdar4e написа: Въобще прошката е голямо нещо и адски трудно (ако е искрена, де)!!

ELBI написа:e, de, е де... другарки и другари Дарки и БоЕВ...

нещата са леко по-сложни... въпреки, че не съм добър пример, щото до към 13-14 годишна възраст, от когато се лепваха за компа или си намираха свои занимания (въпреки моите покани и навик да правим нещо заедно) почти не помня да съм седнал за тивито и да не правя нещо с децата... (може да е от склерозата).

Все пак мисля, че сте прекалено остри с Грийн. Той стотици пъти е споделял как е чел, играл с малките си деца... че понякога го чопли като гледа мач/филм ... че не е с децата си, не значи че е убиец. Духовен де.

Според мен големите също имаме право на живот. И къде е точно границата (веднъж седмично, 2 пъти...) не знам. Аз тръгнах на танци и почнах да гледам сериали точно след като установих, че поради възрастта ... децата се кефеха повече да са с приятели пред компа или да си гледат техните сериали/музики. Гледах да не им се сърдя :)

Надали може да се тегли линия на "какво-колко".

Вероятно съм пристрастен в случая, щото знам, че Грийн е добър и загрижен баща... бе иначе има много неща, с които съм съгласен с вас...

ELBI написа: явно, обаче добре работиш с цифри и факти... и хора :)

представяш ли си всички да бяхме добре с всичко и всички - някаква лигавотия

vyara написа: В тази статия не пишеше точно това, а че майката наказва детето, защото не може да накаже собствената си майка, която е постъпвала по същия начин... Винаги ме е интересувало колко е трудно да избягаш от натрапения модел... Сякаш няма спасение от омагьосания кръг...

Dark Angel написа:...е да де, ама Грийн се пита що гледа Д-р Хаус докато децата му скучаят....

аз не казвам че родителите нямат прано на собствен живот... ти пък
как бих могла да напиша такова нещо като щъкаме насам-натам по нощите или в ранните утрини ходим да пием кафе заедно

Грийн говори за вечерите у дома, всички са вкъщи, малките имат милион въпроси, малките имат милион преживявания, малките искат да общуват и ?
какво пречи това време да бъде за семейството, за всички

дразни ме щото само си пита, не се изисква гениалност или несметни богатства з да обръщаш внимание (истински) на децата си

Dark Angel написа:

ELBI написа: явно, обаче добре работиш с цифри и факти... и хора :)

представяш ли си всички да бяхме добре с всичко и всички - някаква лигавотия

не си представям тълпи от гений
честно

Dark Angel написа:

Green Light написа:
Не знам дали успявам да обясня.

Добре де, що само си задаваш въпроси а не пристъпиш към действие????

Направо ти се дразня, да знаеш......

"Защо не сме като едно време.....

първо едно време си е едно време
2-ро какво ти пречи на теб лично да изтръгнеш ТВ-то из контакта, да седнете вечер на масата, да си приказвате за живота, вселената и всичко останало, да редите пъзъли и да си приказвате, да играете "Не се сърди човече", или Memory Game или каквото ще да е там....

и всички заедно да слагате масата за вечеря, и да сте заедно в свободното си време, и да не си скапвате (Вие, големите) свободното време със сериали, ТВ тъпня и т.н.

да знаеш, че децата няма да "грабнат" цялото ти време, ще установиш, че чудесно се забавляват сами, с приятелите им които ще Ви идват на гости и съвсем няма да те остават да не можеш да дишаш

Децата като знаят че ти си наоколо са значително по-спокойни
Заетия татко или мама които нямат време за истински важни неща са духовни убйци

БоЕВ написа:

Green Light написа:... Имаме дълг към децата си. Клише е да, чували сме го, но защо сега аз пиша тук, а не им се обадя? Защо гледам доктор Хаус, докато те скучаят. Защо не сме както едно време, когато е нямало телевизия? ...

Оправдания!
Искаш ли - намираш начин!
Крадеш от съня си или от така ценното "лично време"...да ти таковам Хаус-а! Няма такова предаване/фелм, което да е по-важно от децата!

4avdar4e написа:
Не знам дали успях толко набързо да те успокоя

ELBI написа:e, de, е де... другарки и другари Дарки и БоЕВ...

нещата са леко по-сложни... въпреки, че не съм добър пример, щото до към 13-14 годишна възраст, от когато се лепваха за компа или си намираха свои занимания (въпреки моите покани и навик да правим нещо заедно) почти не помня да съм седнал за тивито и да не правя нещо с децата... (може да е от склерозата).

Все пак мисля, че сте прекалено остри с Грийн. Той стотици пъти е споделял как е чел, играл с малките си деца... че понякога го чопли като гледа мач/филм ... че не е с децата си, не значи че е убиец. Духовен де.

Според мен големите също имаме право на живот. И къде е точно границата (веднъж седмично, 2 пъти...) не знам. Аз тръгнах на танци и почнах да гледам сериали точно след като установих, че поради възрастта ... децата се кефеха повече да са с приятели пред компа или да си гледат техните сериали/музики. Гледах да не им се сърдя :)

Надали може да се тегли линия на "какво-колко".

Вероятно съм пристрастен в случая, щото знам, че Грийн е добър и загрижен баща... бе иначе има много неща, с които съм съгласен с вас...

vyara написа:Аз пък си искам време за мен, макар че практически такова (само за мен) си нямам, освен след 22.00ч. Но ми се струва достатъчно, когато детето дойде при теб или поиска нещо, или попита нещо, да му отдадем цялото си внимание, в точно този важен за него момент. Наблюдавам как има такива моменти, когато и аз казвам "остави ме на мира", "после", "утре" и т.н......, а това е кофти, наистина.

Green Light написа:..
Тенкю май френд. За малко до затвор да ме докарат тия. Аз защо ги мразя

Green Light написа:...........

holi_day написа:

Green Light написа:...........

Разказът притежава най-ценното - силата да въздейства. Разпечатах го и го прочетох два пъти, така че мнението ми не е само емоционално, от вълнението кой го е писал. Някои думи ми прозвучаха първоначално грубо, но сякаш са си на мястото... Трябва му добър редактор и някой да поправи множеството правописни грешки. Малко трябва да се пипне към края, но не мога да усетя точно кво.
Остави го малко (не много!) да поотлежи и тогава редактирай.
Грийн, в книга се публикува обикновено повече от един разказ:winkw:. Този спокойно може да си намери местенце между страниците. Тъжната и `депресарска` музика обикновено е вечна, често така е и в литературата.

Dark Angel написа:аз срам не срам ще призная че имам разни разкази публикувани
и пари даже са ми давали за тях
оубаче тук нивга не бих пуснала нещо

Капинчо написа:

Dark Angel написа:аз срам не срам ще призная че имам разни разкази публикувани
и пари даже са ми давали за тях
оубаче тук нивга не бих пуснала нещо

И що тъй? Да не ни подбиваш самочувствието ли?

holi_day написа:

Капинчо написа:

Dark Angel написа:аз срам не срам ще призная че имам разни разкази публикувани
и пари даже са ми давали за тях
оубаче тук нивга не бих пуснала нещо

И що тъй? Да не ни подбиваш самочувствието ли?

Сигурно сме големи критикари.

frisky lioness написа:

holi_day написа:

Капинчо написа:

Dark Angel написа:аз срам не срам ще призная че имам разни разкази публикувани
и пари даже са ми давали за тях
оубаче тук нивга не бих пуснала нещо

И що тъй? Да не ни подбиваш самочувствието ли?

Сигурно сме големи критикари.

или скрънзи:lol::lol:

Semiramis написа: аз не бих пуснала, признавам

Dark Angel написа:

Semiramis написа: аз не бих пуснала, признавам

я как мислим еднакво
направо се шашнАх

ПП/ сега се чудя що ми трябваше да признавам такива грехове

frisky lioness написа:или скрънзи:lol::lol: