Капинчо написа:Green Light написа:
Интелигентен? Не знам, спорно е, просто нямам информация. Чете ли? Какво? Кои са темите от които се интересува? Как възпитава детето си? Интересува ли се от него? Образованието важно ли е за него?
Но е още по спорно да отречеш че някой е интелигенътен само заради шкембето, бирата и чалгата.
Грийне, ти ме уби!:shocked:
Значи за теб е спорно дали Азис е интелигентен.
НЕ! За теб е спорно дали Азис НЕ Е интелигентен.
Вие са осрахте бе хора! Да ме прощава Холи!
Значи и всички мутри са суперинтелигенти, щото по най-умен за момента начин се справят с живота. Моделките? Какво говорим? Те не са интелигентни. те са САМАТА интелигентност. Да не говорим, че повечето от тях учат психология.
Извинявай Грийне. Не та знам кви книги четеш и как си гледаш децата, ма ти си просто тъп.
ще рискувам и мен да наречеш с някакво име или да се разочароваш
прав е Грийн като казва, че не знае дали Азис е интелигентен, и аз не знам, не го гледам, не го познавам...
ти по какво съдиш, че не е интелигентен?
"Гарднър дефинира отделния тип интелигентност като “
човешка способност, която оперира като отделна система (или модул, оттук идва и посоченото название “модуларен подход”)
в мозъка, съгласно свои собствени правила”.
Авторът подчертава, че разбира интелигентността като потенциал, т.е. пред човека, притежаващ определен тип интелигентност няма никакви пречки да използва своята интелигентност. Дали обаче той ще я ползва или не (и за какви цели ще я използва) зависи само от самия него.
По думите на Гарднър всеки един тип интелигентност от горепосочените “се състои от множество способности и представлява система със собствени функции, различни от тези на останалите”
Основен принцип в теорията на Х. Гарднър е, че тези типове интелигентност са независими един от друг. С други думи, способностите, оценявани в рамките на един тип интелигентност не биха били годни за предсказване на способностите на същия човек в рамките на друг тип интелигентност.
Вторият основен принцип постулира взаимодействие между типовете интелигентност. Въпреки че са независими един от друг, в изпълнението на определени задачи, типовете интелигентност взаимодействат. Например ако съдействието не бе възможно, дори и най-прости действия като решаване на словесни задачи (взаимодействие на лингвистична и логико-математическа интелигентност), ориентация в пространството по карта и т.н. биха били непосилни.
Издържалите сериозното “изпитание” на посочените в предходното изложение 8 критерия за диференциране на тип интелигентноста и подчиняващи се на горните два принципа (за независимост и взаимодействие) са следните:
1. Лингвистична интелигентност (linguistic intelligence)
Тази самостоятелна интелигентност включва способностите, свързани с четенето и писането, говоренето и слушането на речта. По-конкретно тя се изразява в “чувстителност към значението на думите, в способност да се следват граматичните правила, да се улавят правилно звуците и метриката на думите, а така също и да се диференцират функциите на езика – да стимулира, да предава информация или просто да носи наслада. Като “крайно постижение” в развитието на тези способностите авторът дава за пример поетите. От друга страна, своеобразно доказателство за обособяването на тази интелигентност като самостоятелна, Гарднър вижда в съществуването на самостоятелна зона в кортекса на лявата хемисфера (мозъчната кора), натоварена с функциите на създаване на граматично подредени изречения.
2. Логико-математическа интелигентност (logical-mathematical intelligence)
Този тип интелигентност е свързан с решаването на математически задачи, изчисления, намиране на доказателства, както и с голяма част от научната работа. Как я характеризира Гарднър? За него тя е “любов към работата с абстракции”. Математикът, който е пример за крайни постижения в развитието на тази интелигентност, е абсолютно взискателен и скептичен –нито един факт не би могъл да бъде приет, докато не се докаже чрез определена аксиома.
Относно контрола на нервната система върху този тип операции, Гарднър прави една важна забележка. В невропсихологията е прието, че една зона от мозъка – левите париетални дялове, както и темпоралните и окципитални асоциативни зони, регулират логико-математическите операции. Според американският учен обаче въпреки че тези дялове действително контролират въпросните операции, те не са дотолкова “незаменими” за логическата и математическа мисъл, както определени зони в темпоралните и фронтални дялове за езиковите или музикалните способности.
Като пример за неоправдано смесване в рамките на психометричния подход Гарднър посочва съвместното действие на лингвистичната и логико-математическата интелигентност при решаването на математически задачи, представени словесно.
3. Пространствена интелигентност (spatial intelligence)
Тази интелигентност има функцията да осъществява ориентацията в пространството, да оценява пространствените отношения между обектите, както и възможностите за боравене с тях. Такъв тип интелигентност е съществен при визуалните изкуства, управлението на превозни средства и професии, свързани с умствено пресъздаване на взаимоотношенията в определено пространство.
4. Музикална интелигентност (musical intelligence)
Музикалната интелигентност позволява да се уловят ритъма и хармонията и представлява основа за оформяне на музикална компетентност. Този тип интелигентност е свързан с идентифициране на взаимоотношенията на звуците и архитектониката на музикалната фраза, с анализа на музикални обекти.
Трябва да стане ясно обаче, че не само създаването на музика, но и разбирането на музиката са прояви на музикална интелигентност. Изследванията, които прoвежда Гарднър говорят, че музикалната интелигентност е универсална и е характерна за хората от всички култури.
5. Телесно-кинестетична интелигентност (bodily-kinesthetic intelligence)
Този тип интелигентност се отнася до използването на собственото тяло или негови части за осъществяване на намерения, за решаване на различни задачи, за създаване на продукт. “Телесно-кинестетичната интелигентност се проявява в умел контрол над телесните движения и умение да се борави умело с обектите”. Пример за високи постижения в тази област Гарднър вижда в танцьорите, спортистите, художниците, инструменталистите, както и в занаятчиите с прецизната им работа.
Не може да не се отбележи особеният характер на този тип интелигентност, в сравнение с другите. Не може да се пропусне и фактът, че телесно-кинестетичната интелигентност е най-слабо изследвана изобщо, естествено поради сравнително по-слабата ù връзка с умствените способности, разбирани тясно. Идеята на Гарднър за наличие на самостоятелна телесно-кинестетична интелигентност е своеобразно разширяване на обсега на когнитивно познание.
6. Личностни интелигентности (personal intelligences)
В тази категория Гарднър разграничава две форми –
интраличностна и
интерличностна интелигентност.
Интраличностната интелигентност представлява “способността да се отразява вътрешния свят, да се осъществяват фини разграничения в собствените чувства и емоции, да се разбира значението им и да се използва така получената информация за планиране и контрол на собствената дейност”. Най-висша реализация на този тип интелигентност Гарднър вижда в способността на романисти като Пруст да пишат интроспективно за чувствата, в пациента, който посещава терапевта, за да достигне дълбоко познание за своите емоции, а и в мъдрия възрастен човек, който опирайки се на богатството си от душевни преживявания, дава полезни съвети на околните.
Интерличностната интелигентност, за разлика от интраличностната, е обърната навън – към другите хора. Тя се съдържа в “умението да се забелязват и разбират потребностите и намеренията на другите хора и чрез наблюдение на техния темперамент и настроение да се предвижда поведението им в нови ситуации”. Примери за хора с висока интерличностна интелигентност са някои политически и религиозни лидери (като Махатма Ганди и Линдън Джонсън), а така също и в разбиращите родители, учители и хора, работещи в сферата на помагащите професии – терапевти, консултанти или шамани.
Уточнението, което не може да се избегне тук е, че въпреки особената значимост на персоналните интелигентности, те слабо се измерват, най-вече защото са недостъпни за лабораторно изследване, още по-малко за класическия вербален тест за интелигентност. В някои професии обаче (в това число и психологията) притежаването на интра- и интер-личностна интелигентност е едно от важните условия, наред с професионалната компетентност, за ефективна работа.
В заключение не може да се отбележи важната забележка на Гарднър по отношение на всеки един от тези типове интелигентност. А тя е, че поради наследственост или особености на полученото образование различните индивиди ще развиват някои видове интелигентност в по-голяма степен. В съвременното общество първите три вида интелигентност са високо ценени, те се изследват от стандартните тестове. Не бива обаче да се забравя, че дейностите, които културата предлага, оказват влияние върху развитието на даден тип интелигентност."
Щастието е мигът, успехът - пътят..
