3o4o.net

[quote="Semiramis"
ок, тогава аз да допълня, че постът на Пътника /от който се тръгва този път/ беше изтълкуван и по друг начин, освен по твоя
/справка - нагоре в темата. и не само от мен/

интересно обаче, че някой трябва да разбира "най-накрая правилно хората тук".
и казах, че не разбирам. ако и той не разбере, ще тръгне да изяснява.[/quote]

Semiramis, остави няма смисъл.
Тия двамата не са в състояние да променят нищо у мен, те няма как да разберат, че техните нескопосони забележки не могат да ми въздействат. Защото когато човек уважава себе си изпитва същото и към останалите нищо друго не може да му бъди наложено отвън.
Това, че са оперирани от чувство за хумор и обсебени от чувство за собствена важност въобще не ми пречи да общувам свободно, нормално с широкоскроени хора като теб, а тук всички са такива.

***

Нефертити написа:

ПЪТник написа:Нефертити, кажи моля, обиди ли те шегата ми?
Уверявам те, че нищо обидно не съм влошил в нея.
Заради нервите се ограничих да се обръщам към теб, а сега се налага съвсем да не говоря с теб.
Мир да има само.
Ще си пишем тайно в пощите.
Нали?

тайни пощи с теб - НЕ, МОЛЯ! Нали, не! Стига, край! Защо не разбра, че моето НЕ си е НЕ! Ако искаш наистина да има мир, ограничи се да пишеш само в темите, отговаряй на постовете ми, няма проблеми, щом искаш, това е право на всеки. Но няма да позволя да се "гъбаркаш"! Не ме дразни повече, че прагът ми на търпимост към теб е доста нисък вече. Знам, че не искаш да ме обидиш, целта ти е точно обратната, но не си ми интересен! Не си оригинален! Поведението ти не отговаря на възрастта!
Сега ясна ли съм?
Дано най-после да разбереш правилно хората тук!

За хората не зная, но за теб съм сигурен, че те разбрах вече.
Какви тайни пощи, какви логики за преследване и внимание, какви раздразнения, каква търпимост, че и критика за поведението ми, че сериозност, че важност, че чудо, НА ЧУДЕСАТА.
Какви секретни предложения за тайни пощи сънуваш, след като съм го написал в общата тема. И най- задръстения му е ясно, че ако съм искал да ти правя тайни предложения за тайни пощи съм щял да го направя в пощата ти.
Писал съм го общата тема и не съм те преценил, че си лишена от чувство за хумор и онези гореизброените неща, че и още. Нямаше как да зная тези работи и сега вече след като ги зная, за мен не е никакъв проблем да подминавам мненията ти и да забравя че същестува такъв ник.
Това би трябвало да те устройва без да се интересуваш и коментираш как моето поведение въздейства на другите.
Другите са възрастни хора и не си ти възпитателката им, която да казва кое какво е и как трябва да бъде в отношението между хората.
Хайде, със здраве?

Semiramis написа:мисля че и ти не ме разбра.
не съм съгласна с квалифицирането.
въпросът не е в меренето за мен.
и си знаех, че не искам да прочета отговора.

Започвам да разбирам, почувствала си се длъжна да го направиш?
Аз мисля , че за теб е било достатъчно само да си го помислиш и формираш у себе си.
Можем да поговорим по тази тема, като не ползваме този досаден пример.

ох. оставете ме да се изтрия.

исках да кажа че от квалификация следва квалификация и ...
не че нещо друго стана

като няма да си говорите - най-хубаво.
аз отивам да си почивам.
и да си мисля хубави неща
Лека вечер!

windcolours написа: като си поискаш такива неща веднага ти се отрязва квитанцията и те заклеймяват, че поставяш условия, че изискваш твърде много и изобщо,че любовта трябва да е само даване, без да очакваш нещо насреща... само дето ти си тази, от която се очаква да дава....

Е, предполагам от твоят личен опит си стигнала до тези изводи. Което сигурно е вярно за теб, но не е общовалидно.
Аз например, винаги съм мислел какво мога да дам и кой съм аз всъщност, тоест какво имам право да ПОИСКАМ. Защото понякога може да получиш нещо, което не заслужаваш. И не е редно, нямаш право да го искаш даже.
Много хора не си дават тази сметка в началото. И после почват проблемите...
Малко неразбираемо, ама толкова си мога...

Semiramis написа: ох. оставете ме да се изтрия.

исках да кажа че от квалификация следва квалификация и ...
не че нещо друго стана

като няма да си говорите - най-хубаво.
аз отивам да си почивам.
и да си мисля хубави неща
Лека вечер!

Лека вечер и на теб, съжалявам, че ти развалихме хубавото настроение.

ПЪТник написа:
Тия двамата не са в състояние да променят нищо у мен, те няма как да разберат, че техните нескопосони забележки не могат да ми въздействат. Защото когато човек уважава себе си изпитва същото и към останалите нищо друго не може да му бъди наложено отвън.
Това, че са оперирани от чувство за хумор и обсебени от чувство за собствена важност въобще не ми пречи да общувам свободно, нормално с широкоскроени хора като теб, а тук всички са такива.

Пътник Нагаждачев, не се самозабравяй!

Форума ли минаваш да поразчистиш: АВЕ, Нефертити, РЕМ...
ако може накрая да останат само няколко мадами да ти угаждат на акъла.

ПЪТник написа:Semiramis, остави няма смисъл.
Тия двамата не са в състояние да променят нищо у мен, те няма как да разберат, че техните нескопосони забележки не могат да ми въздействат. Защото когато човек уважава себе си изпитва същото и към останалите нищо друго не може да му бъди наложено отвън.
Това, че са оперирани от чувство за хумор и обсебени от чувство за собствена важност въобще не ми пречи да общувам свободно, нормално с широкоскроени хора като теб, а тук всички са такива.

Тесен форум за две (сега май са три) широки сърца ли беше? Сега обаче бил широк форума, а имало едно-две тесни сърца... Напомняш ми за тангата на един финансист.

Колкото до квалификациите ти... Ще ти подаря и на теб една зен притча.

Дарът на обидите

Живял някога един велик войн. И макар, че бил вече доста стар, все още можел да победи всеки претендент. Репутацията му се разнесла на шир и длъж по земята и много ученици се събирали, за да учат при него.

Един ден в селището пристигнал неизвестен млад войн. Той си бил поставил за задача да бъде първия човек, който е победил великия учител. Наред със силата си, младият войн притежавал необикновената дарба да открива и използва всяка слабост на противника. Изчаквал го той да направи първия ход, и по този начин да разкрие слабите си страни, и незабавно нанасял удар с безмилостна ярост и светкавична бързина. Никой от противниците му не успявал да направи втори ход.

Въпреки съветите на загрижените си ученици, старият учител с радост приел предизвикателството на младия войн. В мига, в който двамата застанали на мястото за сражение младият войн започнал да обижда стария учител. Замерял го с мръсотия и го заплювал в лицето. С часове наред се нахвърлял с думи върху стареца използвайки всяка ругатня и обида позната на човечеството. Ала старият войн просто небрежно стоял неподвижен и спокоен на мястото си. Най-накрая, младият войн се изтощил. Знаейки, че е загубил двубоя той се оттеглил засрамен.

Частично разочаровани, че учителят им не се сражавал с безочливия младеж, учениците се събрали около господаря си и го попитали:
- Как можахте да изтърпите такова унижение?
- Ако някой дойде на прага ви и ви поднесе дар, а вие откажете да го приемете – отвърнал учителят им – чии остава този дар тогава?

Нефертити написа:Пътник Нагаждачев, не се самозабравяй!

Форума ли минаваш да поразчистиш: АВЕ, Нефертити, РЕМ...
ако може накрая да останат само няколко мадами да ти угаждат на акъла.

Лейди Нефертити, имам лична молба към Вас.
Проявете благородство и покажете ниво.
Обидите са оръжие на слабите. Също и провокациите.

Remmivs написа:

Нефертити написа:Пътник Нагаждачев, не се самозабравяй!

Форума ли минаваш да поразчистиш: АВЕ, Нефертити, РЕМ...
ако може накрая да останат само няколко мадами да ти угаждат на акъла.

Лейди Нефертити, имам лична молба към Вас.
Проявете благородство и покажете ниво.
Обидите са оръжие на слабите. Също и провокациите.

Знам, благодаря,
това бе последният ми пост към Пътник!

Извинявам се на всички съфорумци!



Помолили дзен-майстора Басе:
-Кажете нещо за беседите си. Вие говорите и при това отхвърляте думите. Вие казвате:"Този, който знае, мълчи!" Но Вие не мълчите. Как да Ви разбираме?
Басе отвърнал:
-Говорят другите, аз цъфтя!

Ън написа:

windcolours написа: като си поискаш такива неща веднага ти се отрязва квитанцията и те заклеймяват, че поставяш условия, че изискваш твърде много и изобщо,че любовта трябва да е само даване, без да очакваш нещо насреща... само дето ти си тази, от която се очаква да дава....

Е, предполагам от твоят личен опит си стигнала до тези изводи. Което сигурно е вярно за теб, но не е общовалидно.
Аз например, винаги съм мислел какво мога да дам и кой съм аз всъщност, тоест какво имам право да ПОИСКАМ. Защото понякога може да получиш нещо, което не заслужаваш. И не е редно, нямаш право да го искаш даже.
Много хора не си дават тази сметка в началото. И после почват проблемите...
Малко неразбираемо, ама толкова си мога...

не виждам противоречие в постовете ни...
на мене проблемът ми е че не смея да си поискам и после да отстоявам правото да го получа дори, когато е очевадно, че няма нищо нередно в желанието ми..
А най-смешното е когато си обвинявана едновременно:
1/че не си казваш какво искаш и
2/че изискваш твърде много....
но това е явно някаква вариация на мъжка логика, с която,слава богу, съм се сблъскала един път в живота ми!

windcolours написа: живота ми!

уинди, ти си забележителна жена! и ме трогваш с цялото нетърпение и жажда, които изпитваш. към живота. ти просто си толкова, толкова млада, че трябва да превъзмогнеш разочарованията, които по право се падат на младите по пътя им към узряването. и тогава ще постигнеш и щастие, и хармония, но уви... и печал.

п.п. не подозираш колко красота и наслада има в малките моменти, в дребните неща и в ЯСНОТАТА

печал

има някакво, може би перверзно, удоволствие и в това да страдаш, казват

и не в блудкавия ракурс на мазохистичните дисфункции

а в чисто човешки и затова божествен смисъл

дълбокото страдание боли безумно
но и дава криле

душа на ангел и на демон

Remmivs написа:печал

има някакво, може би перверзно, удоволствие и в това да страдаш, казват

зрънце наслада в отчаянието и безвъзвратността, когато осъзнаеш, че времето е минало... незнам, незнам

безвъзвратността...

Semiramis написа: ох. оставете ме да се изтрия.

исках да кажа че от квалификация следва квалификация и ...
не че нещо друго стана

...:

това е точно така. Винаги съм се кефил, когато съм спирал отвръщането и почти винаги съм се ядосвал, когато не съм... макар и да изглежда, че човек само гълта (не това, за което някои си мислят ;_)) и/или се съгласява ...

Remmivs написа:безвъзвратността...

всеки миг е такъв. Животът е една верига от безвъзвратности... с изключение на случаите, когато ти приемат рекламация за нещо

bead_ написа:

windcolours написа: живота ми!

уинди, ти си забележителна жена! и ме трогваш с цялото нетърпение и жажда, които изпитваш. към живота. ти просто си толкова, толкова млада, че трябва да превъзмогнеш разочарованията, които по право се падат на младите по пътя им към узряването. и тогава ще постигнеш и щастие, и хармония, но уви... и печал.

п.п. не подозираш колко красота и наслада има в малките моменти, в дребните неща и в ЯСНОТАТА

Бийд, неслучайно използвам като подпис следното :"Няма нито грешки, нито съвпадения. Благословено е всяко събитие в живота ни, защото идва да ни научи на нещо. Животът не изисква от нас да сме най-добрите, а само да даваме най-доброто от себе си!"

Просто някои сме си слаби ученици и учим по-бавно...
важното е да тръгнеш по правия път....и да не позволяваш нищо да те отклони от него. е тва последното още не мога да го приложа на практика.

за мене щастието е вътрешна нагласа. и не съм съгласна с някои,които твърдят, че то идва, размазва те и си отива...щастието е в начина по който възприемаме както малките неща и моменти, така и на рутината...

windcolours написа:...
за мене щастието е вътрешна нагласа. и не съм съгласна с някои,които твърдят, че то идва, размазва те и си отива...щастието е в начина по който възприемаме както малките неща и моменти, така и на рутината...

не знам дали си гледала това
ако не си,
мисля, че ще ти е интересно


http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=248199

ELBI написа:

Remmivs написа:безвъзвратността...

всеки миг е такъв. Животът е една верига от безвъзвратности... с изключение на случаите, когато ти приемат рекламация за нещо

А дежавюто?
А? А?:winkw:

windcolours написа:


не виждам противоречие в постовете ни...
на мене проблемът ми е че не смея да си поискам и после да отстоявам правото да го получа дори, когато е очевадно, че няма нищо нередно в желанието ми..
А най-смешното е когато си обвинявана едновременно:
1/че не си казваш какво искаш и
2/че изискваш твърде много....
но това е явно някаква вариация на мъжка логика, с която,слава богу, съм се сблъскала един път в живота ми!

Няма противоречие. Ти сигурно имаш предвид това изречение- " Което сигурно е вярно за теб, но не е общовалидно." Искам да кажа, че всеки си прави своите грешки и си трупа своят си опит. И той винаги е различен от всички останали. Няма нищо общовалидно и правила няма и уроците различно си учим, някой не ги и доучваме даже, въпреки многото грешки. Аз съм подхождал погрешно, като съм бил прекалено критичен към себе си, но май не съм си научил уроците. То добре, че и живота не ми предлага пак изпитания, щото сигурно пак щях да бъркам. Както и да е, за мен това е затворена страница. И най- важното мисля е да не гледаме назад, а само напред...

Ън написа:

windcolours написа:


не виждам противоречие в постовете ни...
на мене проблемът ми е че не смея да си поискам и после да отстоявам правото да го получа дори, когато е очевадно, че няма нищо нередно в желанието ми..
А най-смешното е когато си обвинявана едновременно:
1/че не си казваш какво искаш и
2/че изискваш твърде много....
но това е явно някаква вариация на мъжка логика, с която,слава богу, съм се сблъскала един път в живота ми!

Няма противоречие. Ти сигурно имаш предвид това изречение- " Което сигурно е вярно за теб, но не е общовалидно." Искам да кажа, че всеки си прави своите грешки и си трупа своят си опит. И той винаги е различен от всички останали. Няма нищо общовалидно и правила няма и уроците различно си учим, някой не ги и доучваме даже, въпреки многото грешки. Аз съм подхождал погрешно, като съм бил прекалено критичен към себе си, но май не съм си научил уроците. То добре, че и живота не ми предлага пак изпитания, щото сигурно пак щях да бъркам. Както и да е, за мен това е затворена страница. И най- важното мисля е да не гледаме назад, а само напред...

май оплете цитатите,вече не е ясно кой от двама ни какво е казал...тия постове дали важат в съда??:rotfl24:

И на мене проблемите ми идват до голяма степен от това,че съм прекалено критична към себе си...май е време да се приема и обикна ...направих го, но в последно време някои събития ме върнаха назад...затова казвам- да научиш един урок не значи, че ще успееш да го приложиш веднага на практика...

windcolours написа: май оплете цитатите,вече не е ясно кой от двама ни какво е казал...тия постове дали важат в съда??:rotfl24:

И на мене проблемите ми идват до голяма степен от това,че съм прекалено критична към себе си...май е време да се приема и обикна ...направих го, но в последно време някои събития ме върнаха назад...затова казвам- да научиш един урок не значи, че ще успееш да го приложиш веднага на практика...

Е, оправих ги цитатите...

А за уроците- дори се случва да си мислиш, че нещо си научил, а живота да ти докаже, че не си.

Ън написа:
Е, оправих ги цитатите...

А за уроците- дори се случва да си мислиш, че нещо си научил, а живота да ти докаже, че не си.

така е...важното е да имаш и правилния учител...а по-добър от живота никой не е измислил...
а и да успяваш да претвориш теорията на пратика..

когато ученикът е готов учител идва

разликата между теорията и практика е по-малка на теория отколкото на практика

Мда, всъщност
не е лесно да си жив, но понякога помага...

Нефертити написа:Мда, всъщност
не е лесно да си жив, но понякога помага...

както казваше един мой преподавател в ТУ

колеги, да се живее е рисковано
в крайна сметка, от това се умира...

Remmivs написа:когато ученикът е готов учител идва

Понякога нещата се случват без да си готов. Смъртта на близък никога не ни сварва готови. А загубата винаги учи.

windcolours написа:Понякога нещата се случват без да си готов. Смъртта на близък никога не ни сварва готови. А загубата винаги учи.

За това никога не си готов, така е. Но смъртта също е учител, да.

windcolours написа:

Remmivs написа:когато ученикът е готов учител идва

Понякога нещата се случват без да си готов. Смъртта на близък никога не ни сварва готови. А загубата винаги учи.

така е,
никога не сме достатъчно подготвени за смъртта.


Само в мълчанието има слово,
само в мрака – светлина.
само в смъртта – живот.
Ярко прорязва полетът на ястреба
пустеещите небеса.

Remmivs написа:

Нефертити написа:Мда, всъщност
не е лесно да си жив, но понякога помага...

както казваше един мой преподавател в ТУ

колеги, да се живее е рисковано
в крайна сметка, от това се умира...

“…Но быть живым, живым, и только,
Живым, и только — до конца”

Пастернак

вдоль обрива
по над пропастю по самому по краю

http://www.youtube.com/watch?v=TtjzVievnXQ

Remmivs написа:вдоль обрива
по над пропастю по самому по краю

http://www.youtube.com/watch?v=TtjzVievnXQ

никво помедленнее

Рем, специално за теб:bigsmile:

Во всем мне хочется дойти
До самой сути:
В работе, в поисках пути,
В сердечной смуте.
До сущности протекших дней,
До их причины,
До оснований, до корней,
До сердцевины.
Все время схватывая нить
Судеб, событий,
Жить, думать, чувствовать, любить,
Свершать открытья.

Б.Пастернак.

windcolours написа:никво помедленнее

Рем, специално за теб:bigsmile:

Во всем мне хочется дойти
До самой сути:
В работе, в поисках пути,
В сердечной смуте.
До сущности протекших дней,
До их причины,
До оснований, до корней,
До сердцевины.
Все время схватывая нить
Судеб, событий,
Жить, думать, чувствовать, любить,
Свершать открытья.

Б.Пастернак.

Благодаря ти!

* * *

Шаганэ ты моя, Шаганэ!
Потому, что я с севера, что ли,
Я готов рассказать тебе поле,
Про волнистую рожь при луне.
Шаганэ ты моя, Шаганэ.

Потому, что я с севера, что ли,
Что луна там огромней в сто раз,
Как бы ни был красив Шираз,
Он не лучше рязанских раздолий.
Потому, что я с севера, что ли.

Я готов рассказать тебе поле,
Эти волосы взял я у ржи,
Если хочешь, на палец вяжи -
Я нисколько не чувствую боли.
Я готов рассказать тебе поле.

Про волнистую рожь при луне
По кудрям ты моим догадайся.
Дорогая, шути, улыбайся,
Не буди только память во мне
Про волнистую рожь при луне.

Шаганэ ты моя, Шаганэ!
Там, на севере, девушка тоже,
На тебя она страшно похожа,
Может, думает обо мне...
Шаганэ ты моя, Шаганэ.

С. Есенин

Remmivs написа: Я готов рассказать тебе поле,
Про волнистую рожь при луне.

С. Есенин

аааа...ще ме надцакваш с Есенин а???
като ще си говорим за полета, ръж и луна.....

Любе-Конь
http://www.vbox7.com/play:b798d1f9

не
не е надцакване
а конь е просто....

ps
знаеш, вероятно, че есенин и висоцки лежат надалеч един от друг в москва
паметника на висоцки още ми е пред очите, винаги ще бъде

Remmivs написа:не
не е надцакване
а конь е просто....

...веднъж!!!!

windcolours написа:...веднъж!!!!

не
адски много пъти
и веднъж

всичко е едно
понякога усещаш това толкова дълбоко в себе си
че границите се размиват
и в един безкраен миг се сливаш с дъха на мирозданието
и/или милувката на създателя
конь е способен на това,
а аз съм пълна откачалка, знам


айде, лека на всички

Пробуждане?

Родени с вик и болка
В светлината
На слънчевия диск
Или в тъмата
На бледата луна
Тъй слаби, и безпомощни, и слепи
Събираме познанието в шепи
Изправяме се трудно, и вървим
Един до друг, а всъщност по един
Въпросите напират в надпревара
На мислите ни, в святост и поквара
И борим се, и страдаме, и губим
политаме, умираме, и любим
Зоват ни небесата и безкрая
И шепнат обещания за Рая...
Защо сме тук? Къде ли сме поели?
Не сме ли прах, не сме ли долетели
От пазвите изящни на предели
Останали отвъд една
Милувка на зора
Изгряла
Във две очи пияни от света?
Или сме само ек от тишина...

Remmivs circa 2004-5