3o4o.net

ПЪТник написа: Себе си не познаваме иначе не бихме дали никакви гаранции, или мислиш друго?

Бе самия факт да се виждаш ей така насаме с другия пол специално без някаква причнина (примерно работа и т.н.) си е съмнително. Ква работа имам аз да пия кафе с тебе (не говоря за тебе, а за някой, който ме кани), притрябвало ми е. От къф зор. Ако си някой грозник неприятен, ще пия ли кафе с теб? Ми няма. А ако не си, значи не е просто ей така.
Човек като прави едно нещо, трябва ясно да си дава сметка защо го прави и какво следва след като го направи.

vyara написа:

ПЪТник написа: Себе си не познаваме иначе не бихме дали никакви гаранции, или мислиш друго?

Бе самия факт да се виждаш ей така насаме с другия пол специално без някаква причнина (примерно работа и т.н.) си е съмнително. Ква работа имам аз да пия кафе с тебе (не говоря за тебе, а за някой, който ме кани), притрябвало ми е. От къф зор. Ако си някой грозник неприятен, ще пия ли кафе с теб? Ми няма. А ако не си, значи не е просто ей така.
Човек като прави едно нещо, трябва ясно да си дава сметка защо го прави и какво следва след като го направи.

Съгласен съм с последното ти изречение, но другото не бих го тълкувал така както си го написала.
Животът ни е много по сложен отколкото можем да го изразим с думи.
Смъсълът на казаното от мен до тук по- може да означава следното:
Който строи зид има угроза да го ухапе змия!
Който сече дърва, може да го удари съчка!
Който сее вятър- жъни буря!
И е истина, че човек като прави едно нещо, трябва ясно да си дава сметка защо го прави и какво следва след като го направи.
"Ква работа имам аз да пия кафе с тебе (не говоря за тебе, а за някой, който ме кани), притрябвало ми е. От къф зор"
Най-малкото съм работохолик като се срещам с жени и не съм от тези дето си дават много зор, той зорът сам ми дава зор.
Говорим за ревността, което и казаното от мен не означава, че щом съществува угроза да ме ухапе змия, не трябва да строя зид.
За мен в тази тема по- скоро е важно какво ми е отношението към ревността, а не дали или мога да я избегна.
Ревността е вид страст и докато човек с ревнив нрав има сили, той ще си остане ревнив.
Поводите за ревност такъв човек ще намери навсякъде за всичко.
Все още не зная за какво точно говорим в тази тема.
Ти от къф зор се срещаш с мъже?

vyara написа:Бе самия факт да се виждаш ей така насаме с другия пол специално без някаква причнина (примерно работа и т.н.) си е съмнително. Ква работа имам аз да пия кафе с тебе (не говоря за тебе, а за някой, който ме кани), притрябвало ми е. От къф зор. Ако си някой грозник неприятен, ще пия ли кафе с теб? Ми няма. А ако не си, значи не е просто ей така.
Човек като прави едно нещо, трябва ясно да си дава сметка защо го прави и какво следва след като го направи.

може да не е насаме с теб, бе
може да има и други жени

vyara написа:

ПЪТник написа: Себе си не познаваме иначе не бихме дали никакви гаранции, или мислиш друго?

Бе самия факт да се виждаш ей така насаме с другия пол специално без някаква причнина (примерно работа и т.н.) си е съмнително. Ква работа имам аз да пия кафе с тебе (не говоря за тебе, а за някой, който ме кани), притрябвало ми е. От къф зор. Ако си някой грозник неприятен, ще пия ли кафе с теб? Ми няма. А ако не си, значи не е просто ей така.
Човек като прави едно нещо, трябва ясно да си дава сметка защо го прави и какво следва след като го направи.

Направо ме уби...
Не си ли малко крайна?

Мнемозина написа: Направо ме уби...
Не си ли малко крайна?

Крайна е. На мен като половината ми приятели поне са жени..кво правим?! Или трябва да си легна /или да имам и други помисли/ с тях?!
Ма е затова и зВяра викаше, че всеки случай е частен. И аз съм на това мнение.
И ако пола няма значение, ще те ревнуват и от твоя.
Щот ревнуващия не ревнува от "обекта", а от времето отделено на обекта, което той смята, че му принадлежи по право.
Няма значение дали е мач, книга, турски сериал, приятели по маса, хоби, или просто да останеш сам със себе си за да си починеш от шумотевицата.

МЪЖжжж написа:Щот ревнуващия не ревнува от "обекта", а от времето отделено на обекта, което той смята, че му принадлежи по право.
Няма значение дали е мач, книга, турски сериал, приятели по маса, хоби, или просто да останеш сам със себе си за да си починеш от шумотевицата.

Точно!
Но има и заплаха от определени обекти, които могат да отнемат изцяло това време и напълно. Един вид.

Мнемозина написа:

vyara написа:

ПЪТник написа: Себе си не познаваме иначе не бихме дали никакви гаранции, или мислиш друго?

Бе самия факт да се виждаш ей така насаме с другия пол специално без някаква причнина (примерно работа и т.н.) си е съмнително. Ква работа имам аз да пия кафе с тебе (не говоря за тебе, а за някой, който ме кани), притрябвало ми е. От къф зор. Ако си някой грозник неприятен, ще пия ли кафе с теб? Ми няма. А ако не си, значи не е просто ей така.
Човек като прави едно нещо, трябва ясно да си дава сметка защо го прави и какво следва след като го направи.

Направо ме уби...
Не си ли малко крайна?

Не е, все още не е крайна. Крайна става когато се срещне, умишлено с някой красив и приятен мъж. Но за да провери лично, се налага да излезе на срещата от любопитство. После вече ще си даде сметка какво да прави и какво да не прави.
А аз мисля, че Вяра провокира мен заради думите ми по темата, но по най- неподходящия начин?
А пък аз се въздържах да и отвърна със същото:bigsmile:

ПЪТник написа: А аз мисля, че Вяра провокира мен заради думите ми по темата, но по най- неподходящия начин?
А пък аз се въздържах да и отвърна със същото:bigsmile:

Мечтай си.

Remmivs написа: Но има и заплаха от определени обекти, които могат да отнемат изцяло това време и напълно. Един вид.

Дет викаше моя сисадмин:
"Жената е кат дървесен паразит! Ти видЕл ли си друг паразит, лепнат на облазено дърво?!"
Това в посока ревността де... Не в проявленията и. Щот ние не сме дървета де..

МЪЖжжж написа:

ПЪТник написа: А аз мисля, че Вяра провокира мен заради думите ми по темата, но по най- неподходящия начин?
А пък аз се въздържах да и отвърна със същото:bigsmile:

Мечтай си.

Май грешно си ме разбрал.

ПЪТник написа: Не е, все още не е крайна. Крайна става когато се срещне, умишлено с някой красив и приятен мъж. Но за да провери лично, се налага да излезе на срещата от любопитство. После вече ще си даде сметка какво да прави и какво да не прави.
А аз мисля, че Вяра провокира мен заради думите ми по темата, но по най- неподходящия начин?
А пък аз се въздържах да и отвърна със същото:bigsmile:

Не останах с такова усещане, но тя ще си каже, предполагам.

Мнемозина написа:

ПЪТник написа: Не е, все още не е крайна. Крайна става когато се срещне, умишлено с някой красив и приятен мъж. Но за да провери лично, се налага да излезе на срещата от любопитство. После вече ще си даде сметка какво да прави и какво да не прави.
А аз мисля, че Вяра провокира мен заради думите ми по темата, но по най- неподходящия начин?
А пък аз се въздържах да и отвърна със същото:bigsmile:

Не останах с такова усещане, но тя ще си каже, предполагам.

Да видим, аз все още нямам представа кой тук какъв е, но така ми се стори.

ПЪТник написа: Не е, все още не е крайна. Крайна става когато се срещне, умишлено с някой красив и приятен мъж. Но за да провери лично, се налага да излезе на срещата от любопитство. После вече ще си даде сметка какво да прави и какво да не прави.
А аз мисля, че Вяра провокира мен заради думите ми по темата, но по най- неподходящия начин?
А пък аз се въздържах да и отвърна със същото:bigsmile:

Откъде-накъде пък ще те провокирам. Просто се закачих за мнението ти. Даже повече към Сноу може да се тълкуват думите ми. Всъщност даже и към нея не са. Аз си говоря от собствената гледна точка за себе си. Понеже съм излизала, излизала и вече ми е ясно, че ако нямам някаква цел е странно да си уговарям срещи. Виж, ако се видя с някой познат и седнем случайно да побъбрим не е същото. Да си уговаряш срещи, да се приготвяш да излезеш с някого специално предполага някакъв смисъл. За това говоря. Не виждам нищо странно. На мен ми се случи даже наскоро. Прави ми услуга примерно някой, с който съм в делови отношения и ми вика - няма да ми плащаш (то не беше и кой знае какво), ще почерпиш едно кафе. И аз в бързината викам - нямаш грижи. И човека само след 1 час звъни и вика - да се видим утре на кафе. И аз нали съм казала, излизам в най-близкото кафе и го черпя за услугата. После той почва да звъни и да иска пак да пием кафе. Ама що да пия с тебе кафе и да се виждаме ей така само щото на теб ти е приятно, какъв е смисълът?! За това говоря. Ми странно е. На вас не ви ли е странно?! Или айде така да си излизаме насаме с тоз оня по кафета?!

vyara написа:

ПЪТник написа: Не е, все още не е крайна. Крайна става когато се срещне, умишлено с някой красив и приятен мъж. Но за да провери лично, се налага да излезе на срещата от любопитство. После вече ще си даде сметка какво да прави и какво да не прави.
А аз мисля, че Вяра провокира мен заради думите ми по темата, но по най- неподходящия начин?
А пък аз се въздържах да и отвърна със същото:bigsmile:

Откъде-накъде пък ще те провокирам. Просто се закачих за мнението ти. Даже повече към Сноу може да се тълкуват думите ми. Всъщност даже и към нея не са. Аз си говоря от собствената гледна точка за себе си. Понеже съм излизала, излизала и вече ми е ясно, че ако нямам някаква цел е странно да си уговарям срещи. Виж, ако се видя с някой познат и седнем случайно да побъбрим не е същото. Да си уговаряш срещи, да се приготвяш да излезеш с някого специално предполага някакъв смисъл. За това говоря. Не виждам нищо странно. На мен ми се случи даже наскоро. Прави ми услуга примерно някой, с който съм в делови отношения и ми вика - няма да ми плащаш (то не беше и кой знае какво), ще почерпиш едно кафе. И аз в бързината викам - нямаш грижи. И човека само след 1 час звъни и вика - да се видим утре на кафе. И аз нали съм казала, излизам в най-близкото кафе и го черпя за услугата. После той почва да звъни и да иска пак да пием кафе. Ама що да пия с тебе кафе и да се виждаме ей така само щото на теб ти е приятно, какъв е смисълът?! За това говоря. Ми странно е. На вас не ви ли е странно?! Или айде така да си излизаме насаме с тоз оня по кафета?!

"Ама що да пия с тебе кафе и да се виждаме ей така само щото на теб ти е приятно, какъв е смисълът?!"
А какъв е смисъла да не излизаш на кафе с приятел мъж?
Доколкото те разбирам ти свързваш смисъла с твоято приятно.
Аз си мисля, че "приятно" не е свързано с "винаги полезно", освен това говорим за ревност с участие на двамата партньори.
Да разбирам ли, че когато на теб ти е приятно, партньрът ти да го духа?

ПЪТник написа: "Ама що да пия с тебе кафе и да се виждаме ей така само щото на теб ти е приятно, какъв е смисълът?!"
А какъв е смисъла да не излизаш на кафе с приятел мъж?
Доколкото те разбирам ти свързваш смисъла с твоято приятно.
Аз си мисля, че "приятно" не е свързано с "винаги полезно", освен това говорим за ревност с участие на двамата партньори.
Да разбирам ли, че когато на теб ти е приятно, партньрът ти да го духа?

Не го свързвам с моето приятно. Може би и на мен ще ми е приятно. Свързвам го с моето целесъобразно. Аз имам определени цели (или пък нямам други) и действията ми са според тях.

Когато на мен ми е приятно на партньора ми също му е приятно. Не съм имала обратни случаи.

vyara написа: Виж, ако се видя с някой познат и седнем случайно да побъбрим не е същото.

за приятели говоря (или те не се броят за мъже)
и аз вече не излизам с непознати

snowprincess написа:

vyara написа: Виж, ако се видя с някой познат и седнем случайно да побъбрим не е същото.

за приятели говоря (или те не се броят за мъже)
и аз вече не излизам с непознати

Ами да беше уточнила. Ти каза - ще излизам с Пътник, а той е непознат. От там ми тръгна мисълта на мене.
И аз се виждам със стари приятели. Но обикновено в пръсъствието на мъжа ми/жените им и т.н. Не е насаме. Освен това това се случва веднъж годишно, примерно. По-горе казах специални срещи, насаме и т.н. Сега добавям, че не трябва и да е често, иначе е съмнително кво толкоз си гледате всяка седмица, примерно.

ПЪТник написа: На мен пък ми е интересно какви гаранции ти даваш за себе си, че срещата ще е приятелска?
На колко години си ти, че не познаваш човека и заобикалящия го свят?
Себе си не познаваме иначе не бихме дали никакви гаранции, или мислиш друго?

гаранции никакви не мога да дам, само думата ми - имам всичко - хубаво семейство (за него давам сърце и душа), дом, сигурност и друг съпруг не ми трябва
но имам много приятели жени и мъже, включително тези в клуба, те са част от живота ми вече 7-8 години и ги обичам
само едно позвъняване е достатъчно, за да стана и тръгна към тях и никой не може да ме спре
аз съм на 40 и съм като двор без ограда, всеки може да дойде и да бъдем приятели
познавам и харесвам хората, и заобикалящия ги свят (не съм живяла в саксия)
ако нещо лошо ми се случи, знам как сама да се предпазя или изтърпя последствията, не ми трябва някой, който да ми забранява и ограничава
моят опит срещу твоя, ПЪТник - какво трябва да познавам в човека и заобикалящия го свят

vyara написа: Ами да беше уточнила. Ти каза - ще излизам с Пътник, а той е непознат. От там ми тръгна мисълта на мене.
И аз се виждам със стари приятели. Но обикновено в пръсъствието на мъжа ми/жените им и т.н. Не е насаме. Освен това това се случва веднъж годишно, примерно. По-горе казах специални срещи, насаме и т.н. Сега добавям, че не трябва и да е често, иначе е съмнително кво толкоз си гледате всяка седмица, примерно.

тъй де, да не е често, зехме да се доуточняваме за честотата
но за ревността няма значение бройката, времето и колко хора има покрай вас
имах приятелка, мъж и идваше на женските срещи и никъде не я пускаше сама
наби я на нашата сватба, щото си помислил, че тя е дошла заради бившето си гадже
а ние не поканихме момчето, а близнака му

наби я на нашата сватба, щото си помислил, че тя е дошла заради бившето си гадже
а ние не поканихме момчето, а близнака му

на нашата сватба стана масов бой накрая
турнир, щото сички много се обичаха:lol:

Kent написа: на нашата сватба стана масов бой накрая
турнир, щото сички много се обичаха:lol:

ужас

но се помни от участниците
и от едни полицаи
в аспаруховското рпу:lol:

snowprincess написа:а вие ревнувате ли

Случвало ми се е да ревнувам по отношение на работата. Работиш дълго време по някакъв проблем и изведнъж някой притичва по прокараната от теб пътека, избутва те встрани и се закичва с резултатите.

Колкото до другия вид ревност - не ми е хрумвало да ревнувам мъжа си. Прекарваме голяма част от времето на различни географски ширини, питали са ме "как така го пускаш сам и не го придружаваш навсякъде", обаче ако човек тръгне да си тормози главата с подобни коментари и простотии, по-добре въобще да си седи сам - така ще спести тормоза и върху другия пол .

Доверието е едно от най-важните неща в една връзка. Без него всичко се разпада и обезсмисля.

МЪЖжжж написа: На мен като половината ми приятели поне са жени..кво правим?! Или трябва да си легна /или да имам и други помисли/ с тях?!

На мен пък около половината ми приятели са мъже.
Не мога да разбера какво значение има за едно добро приятелство съдържанието на бельото.

vyara написа:

ПЪТник написа: "Ама що да пия с тебе кафе и да се виждаме ей така само щото на теб ти е приятно, какъв е смисълът?!"
А какъв е смисъла да не излизаш на кафе с приятел мъж?
Доколкото те разбирам ти свързваш смисъла с твоято приятно.
Аз си мисля, че "приятно" не е свързано с "винаги полезно", освен това говорим за ревност с участие на двамата партньори.
Да разбирам ли, че когато на теб ти е приятно, партньрът ти да го духа?

Не го свързвам с моето приятно. Може би и на мен ще ми е приятно. Свързвам го с моето целесъобразно. Аз имам определени цели (или пък нямам други) и действията ми са според тях.

Когато на мен ми е приятно на партньора ми също му е приятно. Не съм имала обратни случаи.

Разбрах те след пояснението. От ми е приятно и целесъобразно има голяма разлика.
Остава да си наясно, че ревността у другия малко зависи от нас.

snowprincess написа:гаранции никакви не мога да дам, само думата ми - имам всичко - хубаво семейство (за него давам сърце и душа), дом, сигурност и друг съпруг не ми трябва
но имам много приятели жени и мъже, включително тези в клуба, те са част от живота ми вече 7-8 години и ги обичам
само едно позвъняване е достатъчно, за да стана и тръгна към тях и никой не може да ме спре
аз съм на 40 и съм като двор без ограда, всеки може да дойде и да бъдем приятели
познавам и харесвам хората, и заобикалящия ги свят (не съм живяла в саксия)
ако нещо лошо ми се случи, знам как сама да се предпазя или изтърпя последствията, не ми трябва някой, който да ми забранява и ограничава
моят опит срещу твоя, ПЪТник - какво трябва да познавам в човека и заобикалящия го свят

Значи ревността е решен порблем при теб, това е много хубаво.
Честно, не зная каво ти трябва да знаеш за човека и заобикалящия го свят.
Ако си научила че при червен светофар е опасно за живота ти да преминеш повече не ти е нужно....или е нужно още?

ПЪТник написа: Остава да си наясно, че ревността у другия малко зависи от нас.

Не съм коментирала ревността изобщо. Нито мен ме ревнуват, нито аз ревнувам. В този смисъл не мога да споделя опит.

сър Айвънхоу написа:

Remmivs написа:

Ън написа:Аз не разбирам защо си груб...

Ставаме двама значи. Понякога не е нужно да казваме какво мислим. Всеки има най-различни причини да мисли най-различни неща и да гледа от най-различни ъгли. Но понякога наистина е по-добре да останеш мълчалив, за да останеш учтив.

Наздраве, банда!

Сега ще пусна и нещо адреналинно, че ме удари приливната вълна...

ето малко да се ограмотите и двамцата!

Прочетох опашатите разсъждения... Майсторски са написани... и все пак... струва ми се, че в ситуации, в които изказването на мислите по никакъв начин няма да помогне, грубостта не е нужна...

vyara написа:

ПЪТник написа: Остава да си наясно, че ревността у другия малко зависи от нас.

Не съм коментирала ревността изобщо. Нито мен ме ревнуват, нито аз ревнувам. В този смисъл не мога да споделя опит.

Мислех, че за ревността говорим, без значение ревнуваме ли или неревнуваме.

нещо не можах да изчета всичко написано...
то не че нещо ново мога да кажа, ама...
ревнувала съм, да...
понастоящем смятам, че е глупаво и обсебващо, резултат от вътрешна несигурност (някой по-горе го беше споменал, мярна ми се) и терзания разни душевни... изцяло лични... както каза ПЪТник - "ревността у другия малко зависи от нас"
и да ревнуваш, и да не ревнуваш... каквото има да става, то си става...
насила хубост няма
а наблюденията ми показват, че много често безпричинната ревност води право към появата на основателна причина за такава... така и така ще се ревнуваме, поне да има за кво
е, а вече като има за какво... за какво?

не искам да звуча така, все едно не ми се случва и сега да ме бодне чувство на ревност... но си остава изцяло мой проблем и то за малко
в крайна сметка никой никому не принадлежи
важното е да си честен (със себе си също), после е лесно

хехехе, Тере
казвал съм аз неведнъж
като така и така плащам сметката, барем дали и да не взема да консумирам нещо

Remmivs написа: Чела ли си омар хаям?
Щото мен ме четеш накриво. Или поне аз не се чета така.
Но имаш право де. Камбанарията си е твоя.
И друго нещо ще ти кажа. Ние сме като айсберги за другите и те за нас.
Буквално.
...

не, не съм го чела
много неща не съм чела, но какво да правя...срам ме е признавам си...
сега ето пак не ми е ясно защо трябва да съм чела някой друг, за да те разбирам тебе...
ма става дума само за едно мото: вино и жени...което в някой страни е: вино, жени и песен...
доколкото разбирам ти си предпочел източната версия...
ама в случая на Омар, знам ли, при него мнoгoженството мохе да е било позволено..
и за айсбергите не съм съгласна..
нито пък знам откъде идва този израз за камбанрията...щото не ми харесва...

Какво толкоз по-различмно може да означава това мото 'Жени и вино'...освен това, което означават самите думи...
..ах..четиристишие от Омар...хубаво...ако го дадеш цялото, може и да има шанс все пак нещо да разбера

не те упреквам, че не си го чела
просто те питам дали си

а за да разбираш мен трябва да си мен
защото виждаш само върхът на айсберга Реммиус
и си е съвсем вярно това

за камбанарията, имам предвид таз глава камбана, твоята гледна точка, айсбергът Суити
той или по-скоро тя си е тя и има право да бъде себе си и да чете както си иска

много неща могат да означават само две думи
много неща може да означава дори липсата на думи

а Рубаят ще ти го подаря като дойдеш тук
а ако не идваш мога да ти го изпратя
защото според мен това произведение заслужава да го прочетеш на хартия

ПЪТник написа: Ако си научила че при червен светофар е опасно за живота ти да преминеш повече не ти е нужно....или е нужно още?

от цялата работа разбрах, че не трябва да пия кафе с теб, щото ще ме блъсне влак
шегувам се, ПЪТник

Remmivs написа:не те упреквам, че не си го чела
просто те питам дали си

а за да разбираш мен трябва да си мен
защото виждаш само върхът на айсберга Реммиус
и си е съвсем вярно това

за камбанарията, имам предвид таз глава камбана, твоята гледна точка, айсбергът Суити
той или по-скоро тя си е тя и има право да бъде себе си и да чете както си иска

много неща могат да означават само две думи
много неща може да означава дори липсата на думи

а Рубаят ще ти го подаря като дойдеш тук
а ако не идваш мога да ти го изпратя
защото според мен това произведение заслужава да го прочетеш на хартия

не знам, не знам...
аз предполагам че повечето хора са едни мънички айсберги някой от които са се стопили и продължават до се топят до една малка и прозрачна ледена топка..
има и големи айсберги сигурно и сигурно ти си един от тях...
...
да ми подариш?! cool!
само да не ревнуват клубари/ки, жени и мъже и цялата вселенска твар..

толкова много обич, токова любов ..и светлина...

виртуала те прави нереален и желан..
ти си като един нов Jesus
:winkw::winkw:

тц
бъркаш
много
съвсем грешен човек съм си
напълно обикновен
но обичам живота
и хората
а за книгата
наистина ще ти я подаря

ахххх..
и сега какво излиза?!
щото сега така както си му е редът и аз трябва да ти подаря нещо..и познай какво ще е

...ми бутилка ВИНО!


та какво излиза? ти ще пиеш
...а аз ще чета!

не трябва нищо да казвам след виното
щото работата утече

Remmivs написа:не трябва нищо да казвам след виното
щото работата утече

:lol::lol:
...е Хаям нищо ли не е написал, какво трябва да се каже в такава ситуаця?!
...:lol::lol:

snowprincess написа:

ПЪТник написа: Ако си научила че при червен светофар е опасно за живота ти да преминеш повече не ти е нужно....или е нужно още?

от цялата работа разбрах, че не трябва да пия кафе с теб, щото ще ме блъсне влак
шегувам се, ПЪТник

Напротив, аз съм най - безобидния кафеджия, вече никой не ревнува жена си от мен...
и аз се шегувам.
и ме извини по темата за въпросите които ти задавах, но не ги свързвам лично с теб, а само с темата.
Мнението ми за теб, че си добър човек и можеш да се справяш в живота.
Предлагам първо да пием кафе с теб и после ще му мислим, ще ни хареса ли, ще повторим ли и как точно ще го правим.
Иначе от къф зор да повтаряме с тез кафета?