не зная що така твоите снимки винаги ми бъркат в душата
и почва да се нагнетява едно такова, което става неуправляемо
и после идва ситуацията от изречението на вяра, с което сега съм готова да споря, щото то не винаги е валидно - че в твое присъствие, няма да харесваме себе си.... докато след малко почва да идва другата крайност - човек повече да се харесва, а също и живота си
това ли ти липсваше оттук - да оставяш част от себе си и света си
въпреки, че съм от тия, дето са си играли на Момичето си отива и Момичето се връща, ще ти кажа, че на твое място не бих се върнала
въпреки, че съм и от тия, дето са по-склонни да те приемат, ще ти кажа, че с тия снимки пак почваш да влизаш с старата си кожа
ей, сега ще възроптаят - кво толкова! това са само снимки
но това са моите усещания като се докосна до твоя свят
но работа на всеки е да се самоспасява и аз трябва да преценя за себе си как и от кое
при такива крайни мнения около твоето появяване, в един момент някви неща, дето сега си ги мисля, като това що Магот те е "пуснала" като Рем тъ е "заключил" ще изплуват отгоре
кой в крайна сметка решава нещата - ние за нашия форум или някой конкретно за това място
във времето с много неща, различни от тези, в които вярвахме, се примирихме без да сме съгласни