3o4o.net

Sweety написа:

Баба Яга написа:

Sweety написа:а тука все се чудя от какво се нуждаят нуждаещите се, а после си викам ей сега ако ги преброим повече от 60% ще са любовните стихотворения...мам... му

Нуждаещите се от поезия. А едно хубаво стихотворение не може да бъде подминато, независимо от тематиката.

всъщност пак не съм сигурна кой от какво се нуждае, мислела съм си, че всъщност тия дето ги пишат стиховете са нуждаещите се, да извадят това което им е в главите по този начин, защото по друг им е по-трудно...
а тия дето четат, просто си викаме "Ей, виж какви работи имало в главата на тоя" или пък "а! И в мойта глава ги има такива"

Въпросът защо и кога някой пише/чете поезия е малко като този кога/защо хората си говорят. Мотивите и моментите всъщност са неизброими.

По-скоро бих казала, че онзи от предния ти постинг чете поезия само когато е влюбен или нещастен - и категорично представата му за Шекспир и за разказването на истории е доста бегла. Освен ако не е някой ОскарУайлдовец.

Мнемозина написа:

Sweety написа:

Баба Яга написа: Нуждаещите се от поезия. А едно хубаво стихотворение не може да бъде подминато, независимо от тематиката.

всъщност пак не съм сигурна кой от какво се нуждае, мислела съм си, че всъщност тия дето ги пишат стиховете са нуждаещите се, да извадят това което им е в главите по този начин, защото по друг им е по-трудно...
а тия дето четат, просто си викаме "Ей, виж какви работи имало в главата на тоя" или пък "а! И в мойта глава ги има такива"

Въпросът защо и кога някой пише/чете поезия е малко като този кога/защо хората си говорят. Мотивите и моментите всъщност са неизброими.

По-скоро бих казала, че онзи от предния ти постинг чете поезия само когато е влюбен или нещастен - и категорично представата му за Шекспир и за разказването на истории е доста бегла. Освен ако не е някой ОскарУайлдовец.

какво искаш да кажеш? че не ти хареса стихчето ли?

Sweety написа:
Smugglers

О, йе!!!

Веднъж някой да цитира Киплинг с нещо различно от If!

Yes, yes, yes!

pocti_bezobidna написа:

Sweety написа:
Smugglers

О, йе!!!

Веднъж някой да цитира Киплинг с нещо различно от If!

Yes, yes, yes!

чакай, че чак сега видях, че съм отрязала половината стихотворение
останалото:
...
If you see the stable-door setting open wide;
If you see a tired horse lying down inside;
If your mother mends a coat cut about and tore;
If the lining's wet and warm - don't you ask no more!
If you meet King George's men, dressed in blue and red,
You be careful what you say, and mindful what is said.
If they call you "pretty maid," and chuck you 'neath the chin,
Don't you tell where no one is, nor yet where no one's been!
Knocks and footsteps round the house - whistles after dark -
You've no call for running out till the house-dogs bark.
Trusty's here, and Pincher's here, and see how dumb they lie -
They don't fret to follow when the Gentlemen go by!
If you do as you've been told, 'likely there's a chance,
You'll be given a dainty doll, all the way from France,
With a cap of Valenciennes, and a velvet hood -
A present from the Gentlemen, along o' being good!
Five and twenty ponies,
Trotting through the dark -
Brandy for the Parson,
'Baccy for the Clerk;
Them that asks no questions isn't told a lie -
Watch the wall, my darling, while the Gentlemen go by.

Мнемозина написа:

Sweety написа:

Баба Яга написа: Нуждаещите се от поезия. А едно хубаво стихотворение не може да бъде подминато, независимо от тематиката.

всъщност пак не съм сигурна кой от какво се нуждае, мислела съм си, че всъщност тия дето ги пишат стиховете са нуждаещите се, да извадят това което им е в главите по този начин, защото по друг им е по-трудно...
а тия дето четат, просто си викаме "Ей, виж какви работи имало в главата на тоя" или пък "а! И в мойта глава ги има такива"

Въпросът защо и кога някой пише/чете поезия е малко като този кога/защо хората си говорят. Мотивите и моментите всъщност са неизброими.

По-скоро бих казала, че онзи от предния ти постинг чете поезия само когато е влюбен или нещастен - и категорично представата му за Шекспир и за разказването на истории е доста бегла. Освен ако не е някой ОскарУайлдовец.

Сега ще трябва да се връщам и да търся кой е "онзи от предния постиг".

Всъщност колкото пъти видя тая тема нагоре, толкова пъти се изненадвам на формулировката "нуждаещ се от поезия". Интересно, но "нуждаещ се от поезия" - първата асоциация, която ми идва е за нещастен човек.

Ей сега надникнах, щото Суити е писала последна и това ме изнедадА (може и редовно да е поствала в темата, но аз да не съм забелязала)

Sweety написа:

pocti_bezobidna написа:

Sweety написа:
Smugglers

О, йе!!!

Веднъж някой да цитира Киплинг с нещо различно от If!

Yes, yes, yes!

чакай, че чак сега видях, че съм отрязала половината стихотворение
останалото:
...
If you see the stable-door setting open wide;
If you see a tired horse lying down inside;
If your mother mends a coat cut about and tore;
If the lining's wet and warm - don't you ask no more!
If you meet King George's men, dressed in blue and red,
You be careful what you say, and mindful what is said.
If they call you "pretty maid," and chuck you 'neath the chin,
Don't you tell where no one is, nor yet where no one's been!
Knocks and footsteps round the house - whistles after dark -
You've no call for running out till the house-dogs bark.
Trusty's here, and Pincher's here, and see how dumb they lie -
They don't fret to follow when the Gentlemen go by!
If you do as you've been told, 'likely there's a chance,
You'll be given a dainty doll, all the way from France,
With a cap of Valenciennes, and a velvet hood -
A present from the Gentlemen, along o' being good!
Five and twenty ponies,
Trotting through the dark -
Brandy for the Parson,
'Baccy for the Clerk;
Them that asks no questions isn't told a lie -
Watch the wall, my darling, while the Gentlemen go by.

О, супер! Ей сега ще си го копна и сглобя!

ПП. Някоя клюка за кралската сватба от мястото на събитието няма ли да пуснеш
Извинете, че тази проза я набърквам в поетичната тема, Суити, ако ще отговаряш - пусни клюкарска сватбена тема :)

Sweety написа: какво искаш да кажеш? че не ти хареса стихчето ли?

С голямо неудобство ще трябва да призная, че исках да кажа точно това, което казах. Или ти в твоя постинг си искала да кажеш нещо различно от това, което си казала, пък аз не съм те разбрала?

Вярно, пропуснах да благодаря за стихчето, но то и за колко други съм пропускала...

Мнемозина написа: По-скоро бих казала, че онзи от предния ти постинг чете поезия само когато е влюбен или нещастен - и категорично представата му за Шекспир и за разказването на истории е доста бегла. Освен ако не е някой ОскарУайлдовец.

О, върнах се, значи и видях.
Има няколко прозаици, които пишат поезия, искам да кажа, прозата им си е чиста поезия (много повече поезия от римите на доста поети) и Уайлд определено е един от тях.

Много лично нещо е поезията за мен, и много трудно да кажа - това стихотворение е хубаво това не е. Рядко чета поезия, споделям я с близки приятели, някак си изисква да познавам човека, с когото ще я споделя. поезията го изисква де

pocti_bezobidna написа:
Сега ще трябва да се връщам и да търся кой е "онзи от предния постиг".

Всъщност колкото пъти видя тая тема нагоре, толкова пъти се изненадвам на формулировката "нуждаещ се от поезия". Интересно, но "нуждаещ се от поезия" - първата асоциация, която ми идва е за нещастен човек.

Ей сега надникнах, щото Суити е писала последна и това ме изнедадА (може и редовно да е поствала в темата, но аз да не съм забелязала)

Ами... моята представа е пък за чувствителен човек, за човек с отворени сетива към света.

[/b]

pocti_bezobidna написа:

Мнемозина написа: По-скоро бих казала, че онзи от предния ти постинг чете поезия само когато е влюбен или нещастен - и категорично представата му за Шекспир и за разказването на истории е доста бегла. Освен ако не е някой ОскарУайлдовец.

О, върнах се, значи и видях.
Има няколко прозаици, които пишат поезия, искам да кажа, прозата им си е чиста поезия (много повече поезия от римите на доста поети) и Уайлд определено е един от тях.

Много лично нещо е поезията за мен, и много трудно да кажа - това стихотворение е хубаво това не е. Рядко чета поезия, споделям я с близки приятели, някак си изисква да познавам човека, с когото ще я споделя. поезията го изисква де

Така е, използвах го, защото е от тези, които биха се надсмели и над себе си, за да объркат хората.
За мен също, но не пропускай, че в поезията - както във всяко изкуство - колкото важно е какво се казва, толкова важно е и как се казва. Тоест - можеш да се захласнеш не по идеята, а по това как тя е показана. Наскоро показах някакво такова стихотворение тук... Та мислата ми е, че това второто е по-лесно споделимо и не толкова лично. От гледна точка на четящите, не пишещите поезия, разбира се.

Мнемозина написа:

pocti_bezobidna написа:
Сега ще трябва да се връщам и да търся кой е "онзи от предния постиг".

Всъщност колкото пъти видя тая тема нагоре, толкова пъти се изненадвам на формулировката "нуждаещ се от поезия". Интересно, но "нуждаещ се от поезия" - първата асоциация, която ми идва е за нещастен човек.

Ей сега надникнах, щото Суити е писала последна и това ме изнедадА (може и редовно да е поствала в темата, но аз да не съм забелязала)

Ами... моята представа е пък за чувствителен човек, за човек с отворени сетива към света.

[/b]

О, сигурно е такъв. Чувствителен де. И с отворени сетива. Тръстика на вятъра.

Според мен количеството слаба поезия е много по-голямо от количеството слаба проза.

Просто бая народ иска да пише (и поезия, и проза), пък поезията отнема по-малко време, нали.
па като почнат едни бели стихове, па един модернизъм, пост и пред, субективизъм и други изми - де що има редактор на литературно принт и уеб издание сигурно доста е плакал от мъка.

Стиховете в темата не съм ги чела, да не си помислите, че намеквам нещо.

Мнемозина написа: Тоест - можеш да се захласнеш не по идеята, а по това как тя е показана.

А, това е техничарско. В смисъл да, готино е, ама само формата не върши работа.

pocti_bezobidna написа: О, сигурно е такъв. Чувствителен де. И с отворени сетива. Тръстика на вятъра.

Според мен количеството слаба поезия е много по-голямо от количеството слаба проза.

Просто бая народ иска да пише (и поезия, и проза), пък поезията отнема по-малко време, нали.
па като почнат едни бели стихове, па един модернизъм, пост и пред, субективизъм и други изми - де що има редактор на литературно принт и уеб издание сигурно доста е плакал от мъка.

Стиховете в темата не съм ги чела, да не си помислите, че намеквам нещо.

О, къде пък заби сега!
Че тръгна и да мериш поезията и прозата... Изобщо не знам какво слабо се пише повече.

А за модернизмите, пост и пред и т.н. - помисли си за среднонормалния зрител и за Ланс фон Триер. Примерно.

pocti_bezobidna написа:

Мнемозина написа: Тоест - можеш да се захласнеш не по идеята, а по това как тя е показана.

А, това е техничарско. В смисъл да, готино е, ама само формата не върши работа.

Не ме разбра, но нищо, аз така или иначе няма да мога да го обясня.
Когато казваш "добра поезия", нямаш предвид, че това, за което "се разказва", ти допада, нали?
Ей за това говорех.

Мнемозина написа:

pocti_bezobidna написа: О, сигурно е такъв. Чувствителен де. И с отворени сетива. Тръстика на вятъра.

Според мен количеството слаба поезия е много по-голямо от количеството слаба проза.

Просто бая народ иска да пише (и поезия, и проза), пък поезията отнема по-малко време, нали.
па като почнат едни бели стихове, па един модернизъм, пост и пред, субективизъм и други изми - де що има редактор на литературно принт и уеб издание сигурно доста е плакал от мъка.

Стиховете в темата не съм ги чела, да не си помислите, че намеквам нещо.

О, къде пък заби сега!
Че тръгна и да мериш поезията и прозата... Изобщо не знам какво слабо се пише повече.

А за модернизмите, пост и пред и т.н. - помисли си за среднонормалния зрител и за Ланс фон Триер. Примерно.

фон Триер категорично не е съвсем нормален.
Това честно. Подозирам, че и клинично не е съвсем нормален.
Фу, след "Догвил" вече едва го понасям фон Триер
ма слабо казано "едва го понасям"

Мнемозина написа:

pocti_bezobidna написа:

Мнемозина написа: Тоест - можеш да се захласнеш не по идеята, а по това как тя е показана.

А, това е техничарско. В смисъл да, готино е, ама само формата не върши работа.

Не ме разбра, но нищо, аз така или иначе няма да мога да го обясня.
Когато казваш "добра поезия", нямаш предвид, че това, за което "се разказва", ти допада, нали?
Ей за това говорех.

ох, имам предвид, че трябва да ми пасне на духовната честота.
повечето неща, на които съм попадала бегло по вестници, списания и нет са абсолютни стихоплества в стил Трендафил Акациев, независимо от темата, настроението и това, за което се разказва

pocti_bezobidna написа:

Мнемозина написа: Когато казваш "добра поезия", нямаш предвид, че това, за което "се разказва", ти допада, нали?
Ей за това говорех.

ох, имам предвид, че трябва да ми пасне на духовната честота.
повечето неща, на които съм попадала бегло по вестници, списания и нет са абсолютни стихоплества в стил Трендафил Акациев, независимо от темата, настроението и това, за което се разказва

Обаче пак стреляш в две посоки.
Изключваш ли възможността Ланс фон Триер да прави добро кино, независимо че не ти пасва на духовната честота напоследък?

...
Между кухнята и леглото стои любовта ни и плаче.
Съвсем по детски плаче – на глас, със сълзи.
Не се стряска от моето „Стига, глупачке!”
И на разсеяния ти поглед не се връзва.
...Между леглото и кухнята – по домашному чорлава,
без обеци на ушите, без грим на клепачите –
по мъжки сдържано,
по женски гротестно
стои любовта ни и плаче, плаче...
Ти препрочиташ трети път вестника си,
аз зверски строго застройвам супата,
тя се задъхва от плач...
Ще кресна:
„Не мога повече!”
Нещо ще счупя!
Ти вече мислиш: „Върви по дявола,
аз имам работа, искам спокойствие!”
А между печката и одеялото –
чуй! – любовта ни хлипа нестройно.
Какво й липсва? – Хлябът, постелята – ето
всичко е тук, ние двамата даже...
Между кухнята и леглото...
В антрето
любовта бавно бърше сълзите си
и си стяга багажа.

Маргарита Петкова

pocti_bezobidna написа: ПП. Някоя клюка за кралската сватба от мястото на събитието няма ли да пуснеш
Извинете, че тази проза я набърквам в поетичната тема, Суити, ако ще отговаряш - пусни клюкарска сватбена тема :)

добре, клюките ще ги напиша другаде
но истината е, че много хора смятат, че тези двамата (commonors) се обичат!!!
това си е по темата, мисля аз...
какво стихотворение е подходящо за случая обаче нямам идея

Нещо май се разприказвахте
и спамите ударно със 120 в час
та се чувствам длъжен да ви призова
Давайте по същество или просто замълчете
а не .... пърдете!

Пърдиада
(Пеньо Пенев)

Пърдете, братя, без стеснение,
не се измъчвайте от зор.
Защо ви е ограничение
там, дето нужен е простор?

Защо ви трябва да се стискате?
Пръднете си със силен глас,
със тон и тембър, както искате -
тенор, сопрано или бас.

Пърдете бавно, във анданте
или в алегро, в ритъм жив,
ту нежно, мазно, тип "глисанте",
ту рязко - във речитатив.

Пръднята е физиология
и рядък кавалерски жест.
Във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.

По принцип тя е облекчение
в хранителния ни режим,
затуй без свян и притеснение
пърдете да се напърдим.

Пърденето е ценно качество
и имай винаги предвид,
че тя е здраво доказателство,
че нямаш ти апандисит.

Пръднята, братя, дар божествен е,
че само здравий гъз пърди,
а щом е гръмка и тържествена,
тя никак, никак не смърди!

Пръдни и ти веднъж в живота си,
госпожо, без да се срамиш!
Аз знам, че всяка нощ в леглото си
ти без стеснение пърдиш!

Пръдни със мен, приятел, здравата,
пръдни със мен във ритъм жив,
и виж - създали сме в държавата
нов самодеен колектив...!

Мнемозина написа:

Sweety написа:

Баба Яга написа: Нуждаещите се от поезия. А едно хубаво стихотворение не може да бъде подминато, независимо от тематиката.

всъщност пак не съм сигурна кой от какво се нуждае, мислела съм си, че всъщност тия дето ги пишат стиховете са нуждаещите се, да извадят това което им е в главите по този начин, защото по друг им е по-трудно...
а тия дето четат, просто си викаме "Ей, виж какви работи имало в главата на тоя" или пък "а! И в мойта глава ги има такива"

Въпросът защо и кога някой пише/чете поезия е малко като този кога/защо хората си говорят. Мотивите и моментите всъщност са неизброими.

По-скоро бих казала, че онзи от предния ти постинг чете поезия само когато е влюбен или нещастен - и категорично представата му за Шекспир и за разказването на истории е доста бегла. Освен ако не е някой ОскарУайлдовец.

ахааа...сетих се кой е онзи
ама не си спомням как му беше името
спомям си само, че беше някой известен...българин е...ама е такава каша в главата ми, че не мога да се сетя
е, добре, че е Киплинг да облече в стихове скромните ми туристически впечатления от последното ми пътуване...
бтв...това, че постнах това стихотвотворение за контрабандата в тази тема, след като предишния ден се включих в тази тема, е пулна случайност...или мистерия. Стихотворението на Киплинг го намерих на един лист на бюрото си тази сутрин, 'подарък' от колегата ми след вчерашния ни разговор за понита и контрабандисти.
Според мене колегата ми е някак си влюбен...в мене

http://www.youtube.com/watch?v=nfAbiYJBGAI...май е същото
учили са го в началното училище

Sweety написа:

pocti_bezobidna написа: ПП. Някоя клюка за кралската сватба от мястото на събитието няма ли да пуснеш
Извинете, че тази проза я набърквам в поетичната тема, Суити, ако ще отговаряш - пусни клюкарска сватбена тема :)

добре, клюките ще ги напиша другаде
но истината е, че много хора смятат, че тези двамата (commonors) се обичат!!!
това си е по темата, мисля аз...
какво стихотворение е подходящо за случая обаче нямам идея

пускам го като закачка, но извън шегата - дано са щастливи

HEY JUDE, 7'09"
Георги Господинов

"Хей Джуд" е най-дългото бавно парче на света
и ако за това време не успееш да свалиш една жена,
си най-смотаният мъж във Вселената.
Гаустин, VІв клас

Най-дългото парче, което пускахме,
траеше точно толкова: 7'09".
7 минути и 9 секунди
с ръце наелектризирани
от мохера на пуловера й.
7 минути и 9 секунди
за най-бляскавата история.
7 минути и 9 секунди
свят да ти се завие
и вие,
и все пак вие
се въртите,
и все пак тя се върти
около теб,
и все пак се върти
7 минути и 9 секунди.

Никога след това,
никога по-късно,
и изобщо никога
(но тогава не знаеш)
няма да бъдеш толкова дълго
влюбен в една жена.

Sweety написа: ахааа...сетих се кой е онзи
ама не си спомням как му беше името
спомям си само, че беше някой известен...българин е...ама е такава каша в главата ми, че не мога да се сетя
е, добре, че е Киплинг да облече в стихове скромните ми туристически впечатления от последното ми пътуване...
бтв...това, че постнах това стихотвотворение за контрабандата в тази тема, след като предишния ден се включих в тази тема, е пулна случайност...или мистерия. Стихотворението на Киплинг го намерих на един лист на бюрото си тази сутрин, 'подарък' от колегата ми след вчерашния ни разговор за понита и контрабандисти.
Според мене колегата ми е някак си влюбен...в мене

http://www.youtube.com/watch?v=nfAbiYJBGAI...май е същото
учили са го в началното училище

Аааа, сега разбрах, да. Всичко ми се изЯсни вмиг.

БоЕВ написа:Нещо май се разприказвахте
и спамите ударно със 120 в час
та се чувствам длъжен да ви призова
Давайте по същество или просто замълчете
а не .... пърдете!

Пърдиада
(Пеньо Пенев)

Пърдете, братя, без стеснение,
не се измъчвайте от зор.
Защо ви е ограничение
там, дето нужен е простор?

...

Ти си един борец за чисти и святи теми!

Баба Яга написа:Есенно признание

...............
Георги Константинов

Мнемозина написа:

pocti_bezobidna написа:

Мнемозина написа: Когато казваш "добра поезия", нямаш предвид, че това, за което "се разказва", ти допада, нали?
Ей за това говорех.

ох, имам предвид, че трябва да ми пасне на духовната честота.
повечето неща, на които съм попадала бегло по вестници, списания и нет са абсолютни стихоплества в стил Трендафил Акациев, независимо от темата, настроението и това, за което се разказва

Обаче пак стреляш в две посоки.
Изключваш ли възможността Ланс фон Триер да прави добро кино, независимо че не ти пасва на духовната честота напоследък?

Ларс е леко прехвален, мене ако питаш, по принцип.
И ако си говорим за качеството на киното му.
Не казвам, че прави лошо кино, или недобро кино, казвам, че той (както и сподвижниците му от "Догма") не ми допадат и никога не са ми допадали особено. Не само в момента.
Една от причините е именно, че формата при тях доминира.
Това при Трир важи с особена сила, а лошото е, че зад формата не откривам нищо, което този човек има да ми каже с филмите си. изгледала съм повечето, въпреки неприятното усещане, което остава у мен.
Лично моето мнение е, че той е умишлено провокативен и извежда тъмната страна на преден план, защото прекрасно знае, че това ще шокира аудиторията. Трудно намирам нещо друго при него, освен мрак, при това изведен не като нещо, което по принцип тъй или иначе съществува и няма как да бъде отречено, а като нещо абсолютно нормално.
никога не съм харесвала Трир. "Европа" може би донякъде е изключение, но това е заради формата - визия, операторска работа и т.н.
Пак лично мнение - "Антихрист" е дело на човек, който има сериозни психични проблеми.
Да, добре е заснет, не мога да го отрека, но не бих го препоръчала на никого.

Из "Терцини на сърцето"

Дъхът ти още гали ми косата,
по кожата ми твоят жар пламти.
Очите ми излъчват яснотата
...
на странно тъмния ти взор. В мечти
все още тръпне младото ми тяло,
целувано от теб. Любими, ти

тъй близък си ми, сякаш отначало
обиквам твоя мирис, твойта сласт -
тъй сладостно изпълваш ме изцяло,

че, струва ми се, своя собствен глас
не чувам повече. - Жълтеещ мрак
нахлува в стаята. - Сама съм аз...

Но в моите прегръдки ти си пак.

1947
Анемари Бострьом

Ако знаехме


Ти не вярваше, аз не очаквах,
беше просто невинна игра.
...Всеки път на шега те разплаквах,
щом говорех за друга жена.

Ти не молеше, аз не останах,
бяхме заедно просто така.
Аз юздите на шанса не хванах,
ти избра да ме чакаш сама.

Те, годините, нижеха наниз
от мъниста на стари мечти.
С блян окъпани в есенен залез,
дето в спомени нежни кърви.

Ти ме чакаше, аз не повярвах,
имаш снимки на мойте деца.
В своя свят аз идеи прокарвах,
а надеждата в твоя – умря!

Ти не плачеше, аз те прегърнах,
само тъжно поклати глава.
Зная, късно при тебе се върнах,
в самотата на твойта тъга.

Боби Кастеелс

Красавице, не обвинявай звяра,
че ден за ден живее.
Без надежда.
Че с девет ключа портите затваря
към миналото... И не го поглежда.
Не го упреквай, че не хваща вяра
на сладки думи от случайни хора.
Че огън зъл душата му изгаря
и мрази всяка евтина престореност.
Не го вини за черната магия,
която го е скрила в чужда кожа.
Такъв го приеми - като стихия.
И честно го обичай.
Ако можеш.

Весела Димова

БРАТЧЕТАТА НА ГАВРОШ

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!

Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.

Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.

Какво им даваш от разкоша си
ти - толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?

Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!

Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща...

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!

Ще играя хазарт срещу целия свят

и сърцето ми нека лихвари да вземат -

искам с теб само днес аз да бъда богат,

на рулетката слагам: частица безвремие.



Всички мои мечти ще заложа – ва банк,

за усмивка една върху устни звънливи

и когато загубя, не от гняв ще боли,

а защото любов съм профукал красива.



И когато спечеля - ще пръскам навред

кратки мигове чудни - безумни джакпоти...

Вече станах един комарджия заклет -

и залагам за тебе на покер - животи...



В страст изгаряща зара ще хвърля сега

и парици ще прося - за твоята обич...

ако днес ти си тръгнеш - не ще те коря,

но до край ще залагам - без нея не мога.

(Огнян Пожаров)

за "компетентните поколения": http://vbox7.com/play:02a49cdf


БЕЗНАДЕЖДЕН СЛУЧАЙ

Миряна Башева

Компетентните поколения
се напъват да ни научат
на това, че не си за мене.
Ние сме безнадежден случай.

Колко пъти? Един ли? Сто ли? -
ни разделяха с думи тежки?
Ти си моето слабоволие.
Аз съм твойта любима грешка.

И пак горестно се прегръщаме
под заслона на ветровете!
(Всяка недостроена къща
ни е ласка от райсъвета.)

Заприличали сме на хора,
дето вечно си губят ключа.
Няма да го намерим скоро.
Още сме безнадежден случай.

иииииииииииииииииии превод


по БЕЗНАДЕЖДЕН СЛУЧАЙ на Миряна Башева

Вътрешните ми гласове
се напъват да ме научат
на това, че не е за мене,
но със 3о4о сме безнадежден случай.

Колко пъти? Един ли? Сто ли? -
се разделяхме с думи тежки?
Но той е моето слабоволие.
Той е мойта любима грешка.

И пак горестно ще се прегръщаме
под заслона на ветровете!
(Всяка недоизречена мисъл
все още в главата ми блъска.)

Заприличали сме били на хора,
дето вечно си губим ключа.
Нямало да го намерим скоро,
но ключът ми подрънква в джоба.
И вървим си по Пътя със Зо4о,
де прегърнати, де в бойна хватка,
пък ку ще за някого да сме
безнадежден случай
и на двамата не ни пука.

Тва ще ми го преведеш ли?

Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!

Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.

не
само ще го продължа нескопосано:

И се връщам отново,
тук, при теб, през нощта.
И си тръгвам нехайно
сутринта за разкош.
На очите ми пари,
но в душата ми смях -
и налудничав, дързък,
но незнайно как благ.
А смехът ми заглъхва
в настъпващия мрак,
когато сляпо се връщам...
пак при теб аз.
И се мразя, и страдам,
но пак те обичам.
Тайно от себе си
на зората заричам
да отвори вратата
и следите от въглени да избледни...
Но навън все още светулки блещукат.
Утрото далеч е.
А душата боли*.


П.П.
моля, моля - да не мъ припознаете с лирическата героиня
аз съм далеч от "тук"
този път

holi_day написа:....
А душата боли*.


П.П.
моля, моля - да не мъ припознаете с лирическата героиня
аз съм далеч от "тук"
този път

Страх те е от Вяра.

...
Понякога животът ни се струва
и скучен, и себичен, и безличен.
Понякога е тъжно да обичаме,
защото смешно ни обичат.
Понякога мечтите си забравяме
в стремежа си да бъдем съвършени.
Понякога грешим, но си прощаваме -
човешко било да си грешник.
А всъщност искаме да сме щастливи,
но се срамуваме да си го кажем,
понеже времето не ни достига,
да бъдем старомодно романтични.
Но вярваме, че то ще ни се случи -
онова разтърсващо и тихо чудо,
и нежно някого ще заобичаме,
повярвали, че истински сме живи.

Кристиана Добрева-Станковa

като крайно нуждаещ се
намирам по огледалото в коридора

некой се грижи за нас да знаете!
сигура!

ГНЯВ




гледах филм, пих ракия,
(можеше и да си спестя горното ако бях разумна
отдавна е клише поета който пие,
но аз повече споделям отколкото правя поезия така че)
навярно това е импулса да ви пиша
какво ме разплаква, какво ме тревожи в тези несъзнателни моменти
безпокоя се за утре, за мен
че не си спомням коя съм
че не знам какво мога
че не прощавам
на моите приятели сто тояги!
сто тояги!
за високомерието на богатия
за снизхождението на красивия
за менторството на знаещия
сто тояги! сто тояги!
малко е
дайте още
сто, сто!
какви са усмихнати, позитивни
преди се тревожех че не ги обичам и завиждам
не е било вярно, обидена съм
че не виждат
че не чуват
че не разбират
и ги осъждам за наглостта и цинизма
да си късоглед за предопределеността
сто тояги,
сто тояги на тях, сто тояги и на мен
ако някога забравя
че щастието не е собствен успех
не е награда
а подарък

shshtt написа:ГНЯВ




гледах филм, пих ракия,
(можеше и да си спестя горното ако бях разумна
отдавна е клише поета който пие,
но аз повече споделям отколкото правя поезия така че)
навярно това е импулса да ви пиша
какво ме разплаква, какво ме тревожи в тези несъзнателни моменти
безпокоя се за утре, за мен
че не си спомням коя съм
че не знам какво мога
че не прощавам
на моите приятели сто тояги!
сто тояги!
за високомерието на богатия
за снизхождението на красивия
за менторството на знаещия
сто тояги! сто тояги!
малко е
дайте още
сто, сто!
какви са усмихнати, позитивни
преди се тревожех че не ги обичам и завиждам
не е било вярно, обидена съм
че не виждат
че не чуват
че не разбират
и ги осъждам за наглостта и цинизма
да си късоглед за предопределеността
сто тояги,
сто тояги на тях, сто тояги и на мен
ако някога забравя
че щастието не е собствен успех
не е награда
а подарък