Амаранта написа:
Хм, не мисля, че е чак толкова нестабилно, според мен нещата са доста по-дълбоки -
правя аналогия с култа към Дионисий в Древна Елада,
който (според Бъртранд Ръсел), бил възприет бързо от наскоро цивилизованите гърци, въпреки примитивните му и дивашки ритуали, свързани с пиянство, танци по цяла нощ, разкъсване на диви животни и пр. вакханлии...
" Цивилизованият човек ...е склонен да изтърпи сегашните страдания заради бъдещите удоволствия...Действителната предвидливост възниква тогава, когато човек извършва нещо, без да е подтикван от никакъв импулс и само защото разумът му говори, че ще има полза от това в бъдещето" (напр. - всякакви земеделски дейности изискват усилия сега, резултата - след време, затова и земеделието се сята за основна предпоставка за възникване на цивилизации)
Накратко, идеята е, че за хората, които поради обществена принуда са по-благоразумни и предвидливи в поведението си, отколкото в усещанията си, рационолността е робия и бреме..." И дори и без да се отива в крайности, благоразумието може да доведе до пропускането на най-хубавите неща от живота. Поклонниците на Дионисий реагират срещу благоразумието. В опиянението, физическо или духовно, те постигат една интензивност на усещането, която благоразумието е унищожило, откриват един друг свят, изпълнен с наслада и красота, а въображението им се освобождава от затвора на всекидневните грижи" и т.н.
и още един цитат "Без бакхически елемент животът би бил безинтересен, а с него той е опасен. Благоразумието срещу страстта - това е конфликт, съпътстващ цялата история..."
Та така - ето ти "другия крак", на който може да се стъпи.
Според мен, хората винаги търсят нещо, което да балансира напрежението, породено от битието. И колкото е по-принудително това битие (тук усещането е съвсем субективно), толкова по-силна трябва да бъде и "противоотровата" и поне толкова груба, крещяша и пр. Въобще - трябва да има съответстващи "честоти".
Честно да ти кажа, не ви разбирам аз вас - ама как може толкова рано сутрин да изпишеш толкова много?
Това е и така, и не е така, т.е. не е пълно.
Поначало цялата гръцка митология е компилация от митологиите на племената, ако си чела анализи на митове (а ти сигурно си), може направо свят да ти се завие от варианти - и на самите сюжети, и на образите на боговете.
Вакханалиите са едно много вълнуващо нещо и с основание много са интригували изследователите, но:
1. Мислиш ли, че т. нар. варвари са имали единствено тях в празничната си система?
2. Не само вакханалиите са празнували после цивилизованите гърци, нали?
Но дори и ако го гледаме само по линията вакханалии-ежедневие (защото има и друга), вакханалиите са от типа на карнавалите, а за карнавалите най-хубаво и пълно е писал Бахтин за средновековието и ренесанса - и това, което той е извел, много е красиво и силно, е накратко следното:
Те са няколко дни в годината в които всичко, целият свят се преобръща наопаки. Не се знае кой кой е, това са дните в които можеш и трябва да бъдеш не-себе-си-а-някой-друг. Когато кралят може и трябва да стане свинар, а свинарят - владетел; матроната - стерва (страхотна дума!) и обратното, жената може да набие мъжа си, а мъжът може да бъде послушен, непристойното иначе поведение става норма и т.н. Дълбокият смисъл на всичко това е, че за да подредиш космоса, трябва да има хаос.
Такива празници на преобръщане е имало... е, не смея да кажа винаги и навсякъде, защото в Индия например не знам как е. В нашия фолклор с такъв характер е Бабинден. Кукерите също, Трифон Зарезан...
Да, едната полза от това е разпускането.
Но като се замислиш тази задължителност на преобръщането има и друг смисъл - тя всъщност затвърждава "нормалното" в останалите дни от годината. Така знаеш кое е нормалното и сериозното. Тоест - за да имаш карнавал, трябва да има какво да преобърнеш.
В случая, за който говорим, обаче не е така. Както каза Куида, всичко е чалга и ние сме в нея, като с времето на Левски направо.
Преобръщане на практика няма, защото всичко е преобърнато и като такова ни залива постоянно. Преобърнатото е станало норма, сериозното е запретено, тотално нежелано, отживелица и т.н.
Затова ми се чини и куцо и нецялостно.
Пак да кажа, това е по линията на карнавал-ежедневие, има и други възможни (и още по-красиви) линии на гледане.
П.П. И също така да кажа - говоря за това, което иска Грийн, нали, за обществото един вид. Индивидуалните стратегии не се броят в тая тема.
П.П. Което ме подсети, че ситуацията е точно огледалната на тази в "Името на розата" - там всичко е смертелно сериозно, низвергнат е смехът и него спасяват.
