3o4o.net

vyara написа:

Gaspode написа: Искам да живея в свят, където всеки приема различията на другия.

Ами приеми ги де. Приеми, че някои се харесват като феминистки, други като гейове. Средностатистичеки мъже и жени ли искаш. Не сиви тухли, ами розови и синички тухли в стената, така ли? Може с нюанси на розовото и синьото, ама не и друго?:D

Приемам ги.
До сега само това пея - различни сме
Вие бяхте за еднаквостта, мадам

Green Light написа:
Ами това за масата просто сме длъжни да го направим. И да го правим често и по много. Иначе поколенията няма да ни простят.

Утре? Повод - ден на будителите. Белким и ние се събудим от тежката клубна дрямка

Gaspode написа:

vyara написа:

Gaspode написа: Искам да живея в свят, където всеки приема различията на другия.

Ами приеми ги де. Приеми, че някои се харесват като феминистки, други като гейове. Средностатистичеки мъже и жени ли искаш. Не сиви тухли, ами розови и синички тухли в стената, така ли? Може с нюанси на розовото и синьото, ама не и друго?:D

Приемам ги.
До сега само това пея - различни сме
Вие бяхте за еднаквостта, мадам

Кога съм била за еднаквостта.
Да искаш равнопоставеност, еднакъв шанс и т.н. е като да искаш всички да са равни пред закона. Лошо ли е. Това не е еднаквост.

Dark написа: мда, и като се състезаваш с мъже за работно място и многократно стигаш до финалната права и знаеш, че те бива, и колегите знаят че те бива, и конкуренцията знае че те бива и накрая взимат мъж, щото видиш ли той няма моите ангажименти и аз искам с картечницата

а с танка искам като дойдат да предложат да бъде 2-ра, щото и такива трябва

и не съм аз единствена, струва ми се, че за една обикновенна жена да успее и да мръдне нагоре и трябват 10, 20, ненам си колко повече усилия

а не съм феминистка, моля Ви се, да не помислите нещо - ходя с поли, токчета, дантелени гащи, грим, маникюр, пера, готвя, пазарувам, гладя, с децата се занимавам, вечер сервирам на мъж ми ако съм се прибрала 1-ва, гледам да го оставя да си почине, той заспива щото е уморен, а аз чета приказки щото не съм толкова уморена , ходя по родителски срещи, пренос-превоз с колата.....

Добре де, какво предлагаш? На всяко интервю, където има поне една жена-кандидат тя да получава автоматичтно длъжността, щото иначе ще е дискриминация?

vyara написа:

Gaspode написа:

vyara написа:

Gaspode написа: Искам да живея в свят, където всеки приема различията на другия.

Ами приеми ги де. Приеми, че някои се харесват като феминистки, други като гейове. Средностатистичеки мъже и жени ли искаш. Не сиви тухли, ами розови и синички тухли в стената, така ли? Може с нюанси на розовото и синьото, ама не и друго?:D

Приемам ги.
До сега само това пея - различни сме
Вие бяхте за еднаквостта, мадам

Кога съм била за еднаквостта.
Да искаш равнопоставеност, еднакъв шанс и т.н. е като да искаш всички да са равни пред закона. Лошо ли е. Това не е еднаквост.

Законово сме равнопоставени, мисля.
Какво разбираш под еднакъв шанс?

Gaspode написа:
Добре де, какво предлагаш? На всяко интервю, където има поне една жена-кандидат тя да получава автоматичтно длъжността, щото иначе ще е дискриминация?

защо искаш да ми припишеш немои мисли???

написала ли съм такова нещо???

аз просто искам да има равни възможности пред кандидатите.

искам по-напредничави хора които се абстрахират от това че аз съм жена, а другия мъж и избират на база опит, професионализъм, качества

искам клишето "мъжете са по-добри ръководители" да го няма, защото това не е вярно

аз мисля, че има мъже които не стават за нищо, но вървят в разните му там йерархии щото Мара има две малки деца, Мимето ще го женим и може да ни изненада с бременност, Марийка има големи деца и като нищо ще стане баба и ще спре да работи, Анчето може би ще влезне след някоя и друга година в критическата та дай да бутнем нагоре Пешо

една част от хората /мъже и жени/ стават за нещо, други не стават за нищо

Gaspode написа:

vyara написа:

Gaspode написа:

vyara написа:

Gaspode написа: Искам да живея в свят, където всеки приема различията на другия.

Ами приеми ги де. Приеми, че някои се харесват като феминистки, други като гейове. Средностатистичеки мъже и жени ли искаш. Не сиви тухли, ами розови и синички тухли в стената, така ли? Може с нюанси на розовото и синьото, ама не и друго?:D

Приемам ги.
До сега само това пея - различни сме
Вие бяхте за еднаквостта, мадам

Кога съм била за еднаквостта.
Да искаш равнопоставеност, еднакъв шанс и т.н. е като да искаш всички да са равни пред закона. Лошо ли е. Това не е еднаквост.

Законово сме равнопоставени, мисля.
Какво разбираш под еднакъв шанс?

Щом някоя жена е изявила желание да се изявява на дадено поприще, да й се даде тази възможност без оглед на това, че е жена. Като иска да се доказва, да се доказва. Ако иска да е домакиня и майка, да бъде, без това да е срамно. Като иска да е сумистка, кранистка и да лети в космоса, да прави това. На мен феминистките не ми пречат. Аз харесвам времето, в което живея. Не искам да съм се родила във време на рицари и припадащи принцеси. Хората живеят с много предразсъдъци все още.

и още нещо по темата за жените, възможностите и реализациите

като някоя жена се справя и се бори, бързо-бързо се промъкват въпросчета колко свирки е направила, на кой точно, колко пъти си е "дала гъза", дали не е любовница на тоз, онз, Х, У, Z....

от "Дявола носи Прада" точно едно такова изказване ме "приобщи" към филма - като една жена си върши добре работата, тя е дракон, кучка, злобарка и др.мили епитети, а за мъжа просто казват че си върши работата.... - това е много, много вярно в БГ

И аз още нещо се сетих.
Защо всъщност мъжете се страхуват или по-скоро недолюбват феминизма. Ако до него стои най-женствената жена на света, какво му пука на мъжа за останалите?:roll:
Според мен мъжете се боят да не загубят статуквото си, за което нямат всъщност принос - то си е от време оно. И ако трябва да се доказват наравно с жените, хич няма да им се отрази добре. И аз да бях мъж, и аз щях да роптая :P8)

vyara написа:И аз още нещо се сетих.
Защо всъщност мъжете се страхуват или по-скоро недолюбват феминизма. Ако до него стои най-женствената жена на света, какво му пука на мъжа за останалите?:roll:
Според мен мъжете се боят да не загубят статуквото си, за което нямат всъщност принос - то си е от време оно. И ако трябва да се доказват наравно с жените, хич няма да им се отрази добре. И аз да бях мъж, и аз щях да роптая :P8)

Значи мъжете не ги е страх, че трябва да се доказват наравно с други мъже. Но ги е страх, че ще трябва да се доказват наравно с жените. Защо? Ми защото са по-тъпи, по-... и по-... и въобще по-низши от жените. Ако са равни не би трябвало да се притесняват от няколко човека в повече за конкуренция, нали? Правилно ли съм те прочел?

vyara написа:И аз още нещо се сетих.
Защо всъщност мъжете се страхуват или по-скоро недолюбват феминизма. Ако до него стои най-женствената жена на света, какво му пука на мъжа за останалите?:roll:
Според мен мъжете се боят да не загубят статуквото си, за което нямат всъщност принос - то си е от време оно. И ако трябва да се доказват наравно с жените, хич няма да им се отрази добре. И аз да бях мъж, и аз щях да роптая :P8)

срещам се с много хора, не че съм вникнала в душите и сърцата им, но май мъжете които имат вяра в себе си ич не се тормозят от такива неща като феминизъм и еманципация.

те вярват в себе си, знаят, че като застанат на стартовата линия могат и ще се класират.

такива мъже не обясняват как жените трябва да са нежни, женствени и грижовни, как природата ги е предопределила за раждане и деца, как са различни, и т.н. а просто приемат жените такива каквито са

Gaspode написа:
Значи мъжете не ги е страх, че трябва да се доказват наравно с други мъже. Но ги е страх, че ще трябва да се доказват наравно с жените. Защо? Ми защото са по-тъпи, по-... и по-... и въобще по-низши от жените. Ако са равни не би трябвало да се притесняват от няколко човека в повече за конкуренция, нали? Правилно ли съм те прочел?

Да не говорим, че сте инвалиди:D Липсва ви едно ребро

Gaspode написа:
Значи мъжете не ги е страх, че трябва да се доказват наравно с други мъже. Но ги е страх, че ще трябва да се доказват наравно с жените. Защо? Ми защото са по-тъпи, по-... и по-... и въобще по-низши от жените. Ако са равни не би трябвало да се притесняват от няколко човека в повече за конкуренция, нали? Правилно ли съм те прочел?

май не си я прочел правилно

с думи прости:

защо му пука на някой за феминистките движения, защо му пука, че съседката иска да става кранистка или подводничар?

щом му пука начи нещо мо настъпва егото

Gaspode написа:

vyara написа:И аз още нещо се сетих.
Защо всъщност мъжете се страхуват или по-скоро недолюбват феминизма. Ако до него стои най-женствената жена на света, какво му пука на мъжа за останалите?:roll:
Според мен мъжете се боят да не загубят статуквото си, за което нямат всъщност принос - то си е от време оно. И ако трябва да се доказват наравно с жените, хич няма да им се отрази добре. И аз да бях мъж, и аз щях да роптая :P8)

Значи мъжете не ги е страх, че трябва да се доказват наравно с други мъже. Но ги е страх, че ще трябва да се доказват наравно с жените. Защо? Ми защото са по-тъпи, по-... и по-... и въобще по-низши от жените. Ако са равни не би трябвало да се притесняват от няколко човека в повече за конкуренция, нали? Правилно ли съм те прочел?

Неправилно си ме прочел. Мъжете губят почва под краката си. Не защото жените са по- . Човешките качества не са обвързани с пола.
Боят се, че се добавя нова конкуренция към предишната, че губят позиции. Вече не са вся и всьо както в обществото, така и в семейството. Когато феминистките надигат глас за нещо си, ти се вторачваш в глупавите искания - дали да е she или he в научната литература. А отказваш да разбереш какво е равен шанс:shock:

vyara написа:И аз още нещо се сетих.
Защо всъщност мъжете се страхуват или по-скоро недолюбват феминизма. Ако до него стои най-женствената жена на света, какво му пука на мъжа за останалите?:roll:
Според мен мъжете се боят да не загубят статуквото си, за което нямат всъщност принос - то си е от време оно. И ако трябва да се доказват наравно с жените, хич няма да им се отрази добре. И аз да бях мъж, и аз щях да роптая :P8)

Gaspode написа:Значи мъжете не ги е страх, че трябва да се доказват наравно с други мъже. Но ги е страх, че ще трябва да се доказват наравно с жените. Защо? Ми защото са по-тъпи, по-... и по-... и въобще по-низши от жените. Ако са равни не би трябвало да се притесняват от няколко човека в повече за конкуренция, нали? Правилно ли съм те прочел?

Струва ми се, че не. По презумпция се приема, че жената е по-слаба от мъжа.
Ако сравняваме физически показатели - поне в 90% от случаите наистина е така.
Обаче това се прехвърля и върху акъла и, способността и да е добър лидер,
да е прагматична и т.н и т.н. Клише, наслоило се с времето.
И когато ти кажат, че някой, който по презумпция е по-слаб от теб, те е победил в състезанието,
естествено, че това ен ти харесва и почваш - ама тя е пуснала на шефа, тя това, тя онова...
Дрън-дрън! Освен това, на моя приятелка наистина и поставиха условие за да получи една работа -
никви деца за определен период от време, щото разбираш ли - фирмата ще загуби служител.
Пък те са влагали в него време да обучение, заплати, осигуровки...
Кво е това, а? Че тя вне може ли да си наеме бавачка, ако иска да се върне на работа?
Или пък да намерят заместник? На мъж такива условия не вярвам да поставят.

Dark написа:
срещам се с много хора, не че съм вникнала в душите и сърцата им, но май мъжете които имат вяра в себе си ич не се тормозят от такива неща като феминизъм и еманципация.

те вярват в себе си, знаят, че като застанат на стартовата линия могат и ще се класират.

такива мъже не обясняват как жените трябва да са нежни, женствени и грижовни, как природата ги е предопределила за раждане и деца, как са различни, и т.н. а просто приемат жените такива каквито са

И аз се срещам с много хора, не че съм вникнал в душите и сърцата им, но май ЖЕНИТЕ които имат вяра в себе си ич не се тормозят от такива неща като феминизъм и еманципация.

те вярват в себе си, знаят, че като застанат на стартовата линия могат и ще се класират.

такива ЖЕНИ не обясняват, че "предпочетоха него, щото е мъж" и "жените нямат равен шанс" и т.н. а просто приемат мъжете такива каквито са
Без да губят при това женствеността си

Сори за плагиатството. Темата придоби неприятна за мен посока. Не искам да се драчкам с вас и да доказвам дали вярвам в себе си или не. Спирам до тук.



ПП. Ако държите да продължим темата - на маса

Gaspode написа: И аз се срещам с много хора, не че съм вникнал в душите и сърцата им, но май ЖЕНИТЕ които имат вяра в себе си ич не се тормозят от такива неща като феминизъм и еманципация.
те вярват в себе си, знаят, че като застанат на стартовата линия могат и ще се класират.

Псолютно и безрезервно заставам зад думите ти. Тъй че, като се озовем на една маса, няма да спорим, само ще си викаме: Наздраве!

pocti_bezobidna написа:
Струва ми се, че не. По презумпция се приема, че жената е по-слаба от мъжа.
Ако сравняваме физически показатели - поне в 90% от случаите наистина е така.
Обаче това се прехвърля и върху акъла и, способността и да е добър лидер,
да е прагматична и т.н и т.н. Клише, наслоило се с времето.
И когато ти кажат, че някой, който по презумпция е по-слаб от теб, те е победил в състезанието,
естествено, че това ен ти харесва и почваш - ама тя е пуснала на шефа, тя това, тя онова...
Дрън-дрън! Освен това, на моя приятелка наистина и поставиха условие за да получи една работа -
никви деца за определен период от време, щото разбираш ли - фирмата ще загуби служител.
Пък те са влагали в него време да обучение, заплати, осигуровки...
Кво е това, а? Че тя вне може ли да си наеме бавачка, ако иска да се върне на работа?
Или пък да намерят заместник? На мъж такива условия не вярвам да поставят.

Добре де.
С риск да загубя още ендесет томки от тефтера на Вяра , ще направя една проста сметка:

Нов служител - мъж. Инвестираш в него 3 месеца, за да влезе в ритъм и да почне да си върши работата както искаш. Ползваш го 2 години и напуска. Ефективно е работил за теб 1г и 9 месеца, нали?

Нов служител - жена. Същите качества, способности и прочие. Три месеца инвестираш в нея докато започне да работи ефективно. Работи 1г. и излиза по майчинство. Стои в отпуск 6 месеца. Връща се и отново 1 месец наваксва. В рамките на двете години колко време си я използвала ефективно? 14 месеца.

Нещата не приключват до тук. За тия 6 месеца отпуск някой е трябвало да върши нейната работа. Назначила си по заместване. Обучавала си го/я 3 месеца. Работил/а е още 3 месеца и се връща титуляра. Хич да не споменаваме, че отново ти е разход да се освободиш или да запазиш този/тази, който/която е работил/а по заместване.

Ти, ако имаш собтвена фирма, кой от двата варианта би предпочела?

вариант...

наемаш жената...

( ми по -приятна за икото..;)..)

след раждането и даваш 3 седмици майчинство ,а не 6 месеца ...

кога ще ги стигнем Хамериканците?!

;);)

Gaspode написа: Нов служител - жена. Същите качества, способности и прочие. Три месеца инвестираш в нея докато започне да работи ефективно. Работи 1г. и излиза по майчинство. Стои в отпуск 6 месеца. Връща се и отново 1 месец наваксва. В рамките на двете години колко време си я използвала ефективно? 14 месеца.

Пример от моя живот: В петък съм на интервю по обява във вестника, следобед ми се обаждат, в понеделник почвам работа, във вторник пристигат чехите и шефката ме фърля в най-дълбокото. Уча се в движение, детето кара шарка, гледаме го на смени със Звеневия, работя от вкъщи. Всеки месец шефката ми увеличава с по малко заплатата, защото работя добре. Идвам 5 минути преди началото на работния ден и си тръгвам на секундата (това беше моето условие още на интервюто). Не хленча, не говоря по телефоните...

Е, мисля, че примерът ти не е удачен. Има жени и жени, мъже и мъже. Просто хората са различно възпитани и мотивирани, не е до пол...

Явно, в този случай, работодателите не са се държали дискриминационно по полов признак, иначе са щели да искат МЪЖ. :)

Тя може да роди и да си викне бавачка, но със сигурност ще и трябва някой и друг месец отпуск, докато при един мъж, няма такава закономерност.

4avdar4e написа:

Gaspode написа: Нов служител - жена. Същите качества, способности и прочие. Три месеца инвестираш в нея докато започне да работи ефективно. Работи 1г. и излиза по майчинство. Стои в отпуск 6 месеца. Връща се и отново 1 месец наваксва. В рамките на двете години колко време си я използвала ефективно? 14 месеца.

Пример от моя живот: В петък съм на интервю по обява във вестника, следобед ми се обаждат, в понеделник почвам работа, във вторник пристигат чехите и шефката ме фърля в най-дълбокото. Уча се в движение, детето кара шарка, гледаме го на смени със Звеневия, работя от вкъщи. Всеки месец шефката ми увеличава с по малко заплатата, защото работя добре. Идвам 5 минути преди началото на работния ден и си тръгвам на секундата (това беше моето условие още на интервюто). Не хленча, не говоря по телефоните...

Е, мисля, че примерът ти не е удачен. Има жени и жени, мъже и мъже. Просто хората са различно възпитани и мотивирани, не е до пол...

Напротив. Това, че ти си изключение, само потвърждава правилото. Моят пример е приложим за по-голямата част от народонаселението

ако са същите качества и способности...и аз ще избера мъжа..

Gaspode написа: Нов служител - мъж. Инвестираш в него 3 месеца, за да влезе в ритъм и да почне да си върши работата както искаш. Ползваш го 2 години и напуска. Ефективно е работил за теб 1г и 9 месеца, нали?

***
Нов служител - жена. Същите качества, способности и прочие. Три месеца инвестираш в нея докато започне да работи ефективно. Работи 1г. и излиза по майчинство. Стои в отпуск 6 месеца. Връща се и отново 1 месец наваксва. В рамките на двете години колко време си я използвала ефективно? 14 месеца.

Е, не смяташ правилно безценни! Това дори и аз с
плачевните си познания по математика го виждам.
Той раоти две години, Тя - една. Ам че те така сметките много нагласине стават
Ако служителят ти (мъж) се разболее и липсва два месеца да кажем и след това трябва да наваксва
как ще смяташ?

Абе, аз съм "гост", забраВих да улезна!!

Е, не смяташ правилно безценни! Това дори и аз с
плачевните си познания по математика го виждам.
Той раоти две години, Тя - една. Ам че те така сметките много нагласине стават
Ако служителят ти (мъж) се разболее и липсва два месеца да кажем и след това трябва да наваксва
как ще смяташ?[/quote]

жена в детеродна възраст да забременее е по-голямма от вероятността един мъж на същата възраст да се раболее за 3 месеца.

Да не говорим,че и аз съм поемала на гърба си "товар" когато "колежката" си вземе 3 месеца майчинство вместо 6 седмици....

макар че ,да уточня....полът ще бъде поселдното ,което ще реши кой ще е нает.
аз ще наема този ,който ще върши работа...с или без майчинство.....

но Гаспод-а е прав принципно

Gaspode написа:

4avdar4e написа:

Gaspode написа: Нов служител - жена. Същите качества, способности и прочие. Три месеца инвестираш в нея докато започне да работи ефективно. Работи 1г. и излиза по майчинство. Стои в отпуск 6 месеца. Връща се и отново 1 месец наваксва. В рамките на двете години колко време си я използвала ефективно? 14 месеца.

Пример от моя живот: В петък съм на интервю по обява във вестника, следобед ми се обаждат, в понеделник почвам работа, във вторник пристигат чехите и шефката ме фърля в най-дълбокото. Уча се в движение, детето кара шарка, гледаме го на смени със Звеневия, работя от вкъщи. Всеки месец шефката ми увеличава с по малко заплатата, защото работя добре. Идвам 5 минути преди началото на работния ден и си тръгвам на секундата (това беше моето условие още на интервюто). Не хленча, не говоря по телефоните...

Е, мисля, че примерът ти не е удачен. Има жени и жени, мъже и мъже. Просто хората са различно възпитани и мотивирани, не е до пол...

Напротив. Това, че ти си изключение, само потвърждава правилото. Моят пример е приложим за по-голямата част от народонаселението

Да приложим пример към самия теб, тогава. Жена ти е безработна, образована, родила е вече две деца, но желае да работи. Но на всяко интервю се сблъсква с мъже/жени, които предпочитат да наемат мъже и никой не се интересува от качествата на жена ти. Ти прекрасно знаеш, че тя е кадърна, че заслужава, но уви... Ти като неин съпруг как би се почувствал?

Gaspode написа:Темата придоби неприятна за мен посока. Не искам да се драчкам с вас и да доказвам дали вярвам в себе си или не. Спирам до тук.

Гаспод, и аз вярвам в теб!:lol:
А това, че сме различни, няма кво да го говорим.
Ако не бяхме различни (+ -) нямаше да се привличаме.
Нъл Тъй?
Хехе, кви сте ми сирьозни днес.

Gaspode написа:
Напротив. Това, че ти си изключение, само потвърждава правилото. Моят пример е приложим за по-голямата част от народонаселението

И всичко това е в резултат единствено и само или ако не, то поне в болшинството от случаите, защото повечето мъже/жени/семейства не могат да си позволят по икономически или ако щеш политически причини да работи само единия....

Ако някой гледа "Отчаяни (аз им викам откачени) съпруги" в последните серии става въпрос точно за това противостояние, тази борба, за това, че едни мъж не може да понесе жена му да работи, и още повече да е шеф, и още повече, да е негов шеф:D

после на мен ми казвате ,че мозъкът ми е промит!....

за четвърти път в продължение на 2 седмици,някой цитира "Desperate housewives"...
ми заради вас,гледах една серия.
ахм да...
и ми стига.

когато си финансово независим ( сиреч имаш достатъчно пари) е въпрос на избор дали да работиш или не...
И за мъжа и за жената...


На принц консорт-а да не би да му е зле?
М?

4avdar4e написа:

Gaspode написа: Нов служител - жена. Същите качества, способности и прочие. Три месеца инвестираш в нея докато започне да работи ефективно. Работи 1г. и излиза по майчинство. Стои в отпуск 6 месеца. Връща се и отново 1 месец наваксва. В рамките на двете години колко време си я използвала ефективно? 14 месеца.

Пример от моя живот: В петък съм на интервю по обява във вестника, следобед ми се обаждат, в понеделник почвам работа, във вторник пристигат чехите и шефката ме фърля в най-дълбокото. Уча се в движение, детето кара шарка, гледаме го на смени със Звеневия, работя от вкъщи. Всеки месец шефката ми увеличава с по малко заплатата, защото работя добре. Идвам 5 минути преди началото на работния ден и си тръгвам на секундата (това беше моето условие още на интервюто). Не хленча, не говоря по телефоните...

Е, мисля, че примерът ти не е удачен. Има жени и жени, мъже и мъже. Просто хората са различно възпитани и мотивирани, не е до пол...

Но и твоят пример, Чаве, не е универсален, защото, първо, до теб е бил Звеневия, второ, МОЖЕЛО е да работиш и от къщи, дори и не непрекъснато, МОЖЕЛО е да си тръгваш на минутата след края на работния ден...
Тези опции не винаги са налице, нали?

По принцип другите примери, които дават Дарки и Вяра, винаги са свързани със завземане на мъжки територии - това извън икономическата ефективност, спомената от Гаспод. Става дума за високи позиции във високи до някое време мъжки професии. Високи в смисъл на елитни, защото ако се явиш на конкурс за арматурист/ка, хич няма да се учудиш, че са избрали мъж. Ако се явиш изобщо, нали?

За мен лично не е естествено да родиш едно дете и след три месеца (или шест седмици) да наемеш гледачка, за да можеш да правиш кариера - не говоря за тези, които са принудени да го правят.
И не мисля, че това е добър вариант за детето също. Дъщерята на братовчед ми беше гледана така (той- много зает във фирмата, жена му и тя на друга страна с много важна кариера). Това дете например проходи и проговори доста късно. Просто защото гледачката не е майка, тя няма стимул да тласка детето напред, да го развива. Щото ако въпросът е е да е нахранено и преоблечено, можеш и в седмичен детски дом да го дадеш, нали?

Другата страна: ако някоя от вас ми каже, че никога не се е прибирала изнервена и притеснена от невървеж в работата и не е имала желанието да остане на спокойствие, и не й е било трудно в този момент (повтарям, в този момент) да изслуша безкрайните детски разкази и въпроси - ще излъже. Само че детето се чувства отхвърлено, като му кажеш "Остави ме за малко". И колкото по-амбицирана си, колкото повече стръв и страст влагаш в кариерата си, толкова по-чести са тези моменти.

Та за какво равноправие точно се борим? Понеже тук вече не коментираме мъжка и женска същност, а нещо друго.

Мнемозина написа:

4avdar4e написа:

Gaspode написа: Нов служител - жена. Същите качества, способности и прочие. Три месеца инвестираш в нея докато започне да работи ефективно. Работи 1г. и излиза по майчинство. Стои в отпуск 6 месеца. Връща се и отново 1 месец наваксва. В рамките на двете години колко време си я използвала ефективно? 14 месеца.

Пример от моя живот: В петък съм на интервю по обява във вестника, следобед ми се обаждат, в понеделник почвам работа, във вторник пристигат чехите и шефката ме фърля в най-дълбокото. Уча се в движение, детето кара шарка, гледаме го на смени със Звеневия, работя от вкъщи. Всеки месец шефката ми увеличава с по малко заплатата, защото работя добре. Идвам 5 минути преди началото на работния ден и си тръгвам на секундата (това беше моето условие още на интервюто). Не хленча, не говоря по телефоните...

Е, мисля, че примерът ти не е удачен. Има жени и жени, мъже и мъже. Просто хората са различно възпитани и мотивирани, не е до пол...

Но и твоят пример, Чаве, не е универсален, защото, първо, до теб е бил Звеневия, второ, МОЖЕЛО е да работиш и от къщи, дори и не непрекъснато, МОЖЕЛО е да си тръгваш на минутата след края на работния ден...
Тези опции не винаги са налице, нали?

По принцип другите примери, които дават Дарки и Вяра, винаги са свързани със завземане на мъжки територии - това извън икономическата ефективност, спомената от Гаспод. Става дума за високи позиции във високи до някое време мъжки професии. Високи в смисъл на елитни, защото ако се явиш на конкурс за арматурист/ка, хич няма да се учудиш, че са избрали мъж. Ако се явиш изобщо, нали?

За мен лично не е естествено да родиш едно дете и след три месеца (или шест седмици) да наемеш гледачка, за да можеш да правиш кариера - не говоря за тези, които са принудени да го правят.
И не мисля, че това е добър вариант за детето също. Дъщерята на братовчед ми беше гледана така (той- много зает във фирмата, жена му и тя на друга страна с много важна кариера). Това дете например проходи и проговори доста късно. Просто защото гледачката не е майка, тя няма стимул да тласка детето напред, да го развива. Щото ако въпросът е е да е нахранено и преоблечено, можеш и в седмичен детски дом да го дадеш, нали?

Другата страна: ако някоя от вас ми каже, че никога не се е прибирала изнервена и притеснена от невървеж в работата и не е имала желанието да остане на спокойствие, и не й е било трудно в този момент (повтарям, в този момент) да изслуша безкрайните детски разкази и въпроси - ще излъже. Само че детето се чувства отхвърлено, като му кажеш "Остави ме за малко". И колкото по-амбицирана си, колкото повече стръв и страст влагаш в кариерата си, толкова по-чести са тези моменти.

Та за какво равноправие точно се борим? Понеже тук вече не коментираме мъжка и женска същност, а нещо друго.

Нямах предвид мъжки и женски територии. Като бях студентка ме отхвърлиха за една преводаческа работа с мотива, че съм твърде млада и може да не се справя с някои "житейски" ситуации, демек някой можел да ме сваля и т.н. Не ме подложиха даже и на езиков тест. Прецениха ме буквално по външния ми вид. Не че много ми дреме.
Мнемо, ти говориш за някакви крайни случаи. Представи си, че има жени, които не искат деца, семейство и прочие, интересува ги единствено кариерата. Аз съм за това да има свобода, равенство и братство (Вив ла Франс!:D). Не съм феминистка. Тази година отказах повишение. В къщи върша цялата домакинска работа сама. Ако ме питаш, искам още две деца и да не ходя хич на работа. Не мога да си го позволя обаче, затуй скачам според тоягата. Ай стига толкоз. Много приказки за нищо май.

Мнемозина написа: Та за какво равноправие точно се борим? Понеже тук вече не коментираме мъжка и женска същност, а нещо друго.

Ама, Мнемо, аз пък съм последният борец за равноправие в ТОЗИ/ОНЗИ смисъл. Притребвало ми е. Що от години предпочитам да си работя вкъщи, а??? Имам възможността, правя го. Да не говорим, че у нас пък всеки прави, каквото по-добре умее. Е, аз ся, като готвя по два, три часа, а Звеневия - 1/2, да не мислиш, че ще държа аз да готвя. Не, хич даже. При положение, че за тва време ще изкарам пари. Ми като не мога да сменя крушката, пък той може, майстор ли да викам, че да се набутвам??? Абе, тва са риторични въпроси.

Мисля си, че в днешния свят е хубаво всеки да прави, каквото може най-добре (по-добре). И хич да не гледаме пол, натура и дрън-дрън.

И, да, темата се измести, ама кой ти гледа

П.П. Може да сте прави, че сме по-скоро изключение. Ама няма да е лошо повече хора да живеят като екип, а не като врагове в битка за ежедневието. Не ли???

П.П.П. Ако забелядваш, по темата за гледането на децата хич не се и включвам. Според мен може да се мисли за детегледачка едва, когато детето е поотраснало и тя просто да го наглежда няколко часа. Абе, объркано е, щото както нямаме баби, а в детската приемат от 1 година и кусур, кой ли щеше да ми гледа децата, ако бях всеки ден от 9 до 5??

vyara написа:
Нямах предвид мъжки и женски територии. Като бях студентка ме отхвърлиха за една преводаческа работа с мотива, че съм твърде млада и може да не се справя с някои "житейски" ситуации, демек някой можел да ме сваля и т.н. Не ме подложиха даже и на езиков тест. Прецениха ме буквално по външния ми вид. Не че много ми дреме.
Мнемо, ти говориш за някакви крайни случаи. Представи си, че има жени, които не искат деца, семейство и прочие, интересува ги единствено кариерата. Аз съм за това да има свобода, равенство и братство (Вив ла Франс!:D). Не съм феминистка. Тази година отказах повишение. В къщи върша цялата домакинска работа сама. Ако ме питаш, искам още две деца и да не ходя хич на работа. Не мога да си го позволя обаче, затуй скачам според тоягата. Ай стига толкоз. Много приказки за нищо май.

Не е чак за нищо, но просто разговорът беше за друго в началото, не за права и свободи
Искаш ли да имаш право и свобода да носиш торби с цимент, а? Аз - не. Искам да съм подтисната и неравноправна в това отношение.
За останалото си мисля, че който много иска нещо, в крайна сметка намира начин (женски или мъжки) да постигне своето. И сам избира дали да загуби нещо друго срещу това.

4avdar4e написа: П.П.П. Ако забелядваш, по темата за гледането на децата хич не се и включвам. Според мен може да се мисли за детегледачка едва, когато детето е поотраснало и тя просто да го наглежда няколко часа. Абе, объркано е, щото както нямаме баби, а в детската приемат от 1 година и кусур, кой ли щеше да ми гледа децата, ако бях всеки ден от 9 до 5??

Не съм казала, но пак повтарям - нямах предвид случаите на необходимост, а тези, в които се прави по желание на родителите. И детегледачки, и работа и всичко останало.

Всеки да прави това, което може - естествено. Но за какво ще се борим тогава?

Мнемозина написа: Но за какво ще се борим тогава?

Дай да основем движение "На борба за повече сън". Тука виждам поне още няколко кандидатки

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Но за какво ще се борим тогава?

Дай да основем движение "На борба за повече сън". Тука виждам поне още няколко кандидатки

Ми... може. Ама да не вземем да си проспиваме инициативите.

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Но за какво ще се борим тогава?

Дай да основем движение "На борба за повече сън". Тука виждам поне още няколко кандидатки

Аз съм ЗА!
Ама с кой, с кой ще спим?:twisted:

esti написа:

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Но за какво ще се борим тогава?

Дай да основем движение "На борба за повече сън". Тука виждам поне още няколко кандидатки

Аз съм ЗА!
Ама с кой, с кой ще спим?:twisted:

не се спи...
загуба на време е..;)....

8)

( едно изключение има само...)

4avdar4e написа:Тука виждам поне още няколко кандидатки

Съм с теб, до теб, плътно и неотлъчно, пък дори и зад теб:) Както винаги :nap: тва ако знайш как го могъъъъ