3o4o.net

здравей сноу. има ли песен по това нещо - "майчице":-)

Триединство


трябва да озаглавя тази книга
не картините на дъщеря ми
а истината е във виното
в нея няма случайни стихове
само темите подскачат
ето майка ми
мамо мамо прости ми
толкова исках да се дистанцирам от теб
а в очите те гледам - същата съм
дъщеря ми бяга бяга
и тя е същата
ние сме
това неспокойствие защо е
тая тъга
тая тревога
и екстаз неочакван
защо е
няма причина
нямат причина сълзите
нямат причина усмивките
нямат причина стиховете
няма причина самия живот
той е

и какво можем да направим
за следващите три
освен да се фотографираме заедно?

***


има едно малко селце в интернет
което умира
моето
къщите му са изоставени
улиците са празни
даже пъдаря се е скрил
останали сме няколко дето наминаваме
всеки ден
един ще пусне песен
друг виц
по някоя тема за политика или каквото там
за да се преброим
но вижда се, ясно е
отидоха си хората
няма го селото
и това
както много други
па като ме свие сърцето повъртя се повъртя се и навън
свят широк форуми много
някой ден ще спра да идвам
някой ден и мястото ще изчезне
заедно с архива
и всички нас
толкова живи, толкова живи

shshtt написа:***


има едно малко селце в интернет
което умира
моето
къщите му са изоставени
улиците са празни
даже пъдаря се е скрил
останали сме няколко дето наминаваме
всеки ден
един ще пусне песен
друг виц
по някоя тема за политика или каквото там
за да се преброим
но вижда се, ясно е
отидоха си хората
няма го селото
и това
както много други
па като ме свие сърцето повъртя се повъртя се и навън
свят широк форуми много
някой ден ще спра да идвам
някой ден и мястото ще изчезне
заедно с архива
и всички нас
толкова живи, толкова живи

shshtt написа:***


има едно малко селце в интернет
което умира
моето
къщите му са изоставени
улиците са празни
даже пъдаря се е скрил
останали сме няколко дето наминаваме
всеки ден
един ще пусне песен
друг виц
по някоя тема за политика или каквото там
за да се преброим
но вижда се, ясно е
отидоха си хората
няма го селото
и това
както много други
па като ме свие сърцето повъртя се повъртя се и навън
свят широк форуми много
някой ден ще спра да идвам
някой ден и мястото ще изчезне
заедно с архива
и всички нас
толкова живи, толкова живи

Така е, така е. Но тук и сега удоволствието от прочетеното същесвува. Удоволствие ми е да чета добре подредени думи. Умен се чувствам и важен, когато на мен ми говорят така. Удоволствие е тази тема, удоволствие е добрият стих. И удоволствие е познанството ми с теб.

shshtt написа:***


има едно малко селце в интернет
което умира
моето
къщите му са изоставени
улиците са празни
даже пъдаря се е скрил
останали сме няколко дето наминаваме
всеки ден
един ще пусне песен
друг виц
по някоя тема за политика или каквото там
за да се преброим
но вижда се, ясно е
отидоха си хората
няма го селото
и това
както много други
па като ме свие сърцето повъртя се повъртя се и навън
свят широк форуми много
някой ден ще спра да идвам
някой ден и мястото ще изчезне
заедно с архива
и всички нас
толкова живи, толкова живи

гурбетът е до време.
надявам се.

Green Light написа:

shshtt написа:***


има едно малко селце в интернет
което умира
моето
къщите му са изоставени
улиците са празни
даже пъдаря се е скрил
останали сме няколко дето наминаваме
всеки ден
един ще пусне песен
друг виц
по някоя тема за политика или каквото там
за да се преброим
но вижда се, ясно е
отидоха си хората
няма го селото
и това
както много други
па като ме свие сърцето повъртя се повъртя се и навън
свят широк форуми много
някой ден ще спра да идвам
някой ден и мястото ще изчезне
заедно с архива
и всички нас
толкова живи, толкова живи

Така е, така е. Но тук и сега удоволствието от прочетеното същесвува. Удоволствие ми е да чета добре подредени думи. Умен се чувствам и важен, когато на мен ми говорят така. Удоволствие е тази тема, удоволствие е добрият стих. И удоволствие е познанството ми с теб.

ех, че хубаво си го казал
ех, че хубаво го е написала шшшт
само дето макар, че казвам "форумът умря", всъщност се оказа, че е така, никога няма да умре за мен, дори да не пиша, винаги ми стои отворен един прозорец със зочо, никога няма да го затворя

shshtt написа:***


има едно малко селце в интернет
което умира
моето
къщите му са изоставени
улиците са празни
даже пъдаря се е скрил
останали сме няколко дето наминаваме
всеки ден
един ще пусне песен
друг виц
по някоя тема за политика или каквото там
за да се преброим
но вижда се, ясно е
отидоха си хората
няма го селото
и това
както много други
па като ме свие сърцето повъртя се повъртя се и навън
свят широк форуми много
някой ден ще спра да идвам
някой ден и мястото ще изчезне
заедно с архива
и всички нас
толкова живи, толкова живи

скъса ми сърцето, шштт

не тъгувай! животът продължава, хората може да си почиват от форумно писане и после да се върнат или да са направили основно чистене и нови да се появят

Основно чистене


Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.

Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.

Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.
...
Изведнъж се получи доста пространство.

Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.

Тогава започнах да подреждам:

Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.

До тях - някой и друг бъдещ план.

После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.

В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.

Последно - проветрих и стана прекрасно!

А беше толкова задушно и тясно...

Кристина Филипова

snowprincess написа: скъса ми сърцето, шштт

не тъгувай! животът продължава, хората може да си почиват от форумно писане и после да се върнат или да са направили основно чистене и нови да се появят

Основно чистене


Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.

Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.

Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.
...
Изведнъж се получи доста пространство.

Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.

Тогава започнах да подреждам:

Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.

До тях - някой и друг бъдещ план.

После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.

В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.

Последно - проветрих и стана прекрасно!

А беше толкова задушно и тясно...

Кристина Филипова

и теб та обичам

сър Айвънхоу написа:
и теб та обичам

и аз те обичам :bigsmile:

shshtt написа:***


има едно малко селце в интернет
което умира
моето
къщите му са изоставени
улиците са празни
даже пъдаря се е скрил
останали сме няколко дето наминаваме
всеки ден
един ще пусне песен
друг виц
по някоя тема за политика или каквото там
за да се преброим
но вижда се, ясно е
отидоха си хората
няма го селото
и това
както много други
па като ме свие сърцето повъртя се повъртя се и навън
свят широк форуми много
някой ден ще спра да идвам
някой ден и мястото ще изчезне
заедно с архива
и всички нас
толкова живи, толкова живи

Виж сега, то всичко е в подписа ми.
Ама каквото - такова. Иначе казано, още съм поядосана и няма да казвам какво мисля.
Обади се да се видим, като дойдеш, вече е октомври...

хора не съм очаквала че такъм отзвук ше има това стихче
много ме трогнахте и зарадвахте значи:bigsmile:
на лат и мнемо най се зарадвах щото отдавна не бях ги виждала
октомврийското идване ще е на 1-ви ноември, така че стягайте се и мислете кръчма:lol:

shshtt написа:хора не съм очаквала че такъм отзвук ше има това стихче
много ме трогнахте и зарадвахте значи:bigsmile:
на лат и мнемо най се зарадвах щото отдавна не бях ги виждала
октомврийското идване ще е на 1-ви ноември, така че стягайте се и мислете кръчма:lol:

Хехехе, стига бе, то излиза по-хлебно човек да го няма, щото после му се радват, нали.
Аз пък на вас ви се радвам, дето сте си тук постоянно.

е ми как! то това и баба го знае - като се поскрие човек и после всички се затъжават за него и много им липсва и като се появи пак и ще го изядат от кеф

shshtt написа:е ми как! то това и баба го знае - като се поскрие човек и после всички се затъжават за него и много им липсва и като се появи пак и ще го изядат от кеф

Ъхъ.
Ма ша захитрея и аз, да, то човек се учи. :lol::lol:
Няма да умре форумът, просто в един момент ще вземем ще си определяме дати не кога да спираме да влизаме тук, ами кога да влезем, че да се видим. Понеже хем няма за какво да си говорим, хем не можем да се разделим.
Хилеж ме напуши... болещите сърбежи.

Зелен


това е една поема само за Грийн
и е съвсем кратка
зелен е той
зелен
като утрото в очите
на красив мъж
или красива жена
ако има значение какво е
щом е зелен

shshtt написа:Зелен


това е една поема само за Грийн
и е съвсем кратка
зелен е той
зелен
като утрото в очите
на красив мъж
или красива жена
ако има значение какво е
щом е зелен

ти, нещо... намекваш, че не е зрял още ли?

shshtt написа:Зелен


това е една поема само за Грийн
и е съвсем кратка
зелен е той
зелен
като утрото в очите
на красив мъж
или красива жена
ако има значение какво е
щом е зелен

Мерси!
I'm green ya ba bu di da bu da!

Ама да не вземеш и това да изтриеш?

Какво си изтрила в другите теми, Шът? Или защо, ако предпочиташ?

сър Айвънхоу написа:
ти, нещо... намекваш, че не е зрял още ли?

тихо, боли ме глава:mad:

shshtt написа:

сър Айвънхоу написа:
ти, нещо... намекваш, че не е зрял още ли?

тихо, боли ме глава:mad:

казах ти снощи да не консумираш толкова много узо

п.п. нали знаеш, че те обичам

Green Light написа: Какво си изтрила в другите теми, Шът? Или защо, ако предпочиташ?

не, това няма да го трия, харесва ми и сабахлян:bigsmile:
изтрих разни глупости дето съм задръствала хубавата тема

е, бива ли сега така да ме излагаш?
я се редактирай овреме:lol:

shshtt написа:е, бива ли сега така да ме излагаш?
я се редактирай овреме:lol:

готово, редактирах се...

едно кафе


само хубавите хора оставят хубави спомени
често забрявам че е имало такива
зад високата ограда
пазя се
да не влезе някой
да ме докосне с нож или устни
и да срине
любовта
дома
мен
но човек не може да контролира живота
и случайността винаги намира пролука
да плисне дъжд и усмивки
в едно кафе

Моля, пуснете нещо в тая тема, че се чувствам като идиот.

Непознати улици - Есенни часове
Радой Ралин

Понякога обичам с часове
да гледам уморен зад стъклата
как нервно неуморен вятър вей
и клони, и антени клати.

Отронва се и пада тъжна шума
от жълтите попарени дървета.
Един болезнен залез тихо свети
и клоните под него в дрямка клюмват.

Скучаят улиците омърлушени.
Тежи им, много им тежи калта!
Наситени са вече все да слушат
нестихващата песен на дъжда.

Те може би жадуват минувачи
да разнообразят деня им сив
или поне един стар продавач
мъртвилото със вик да огласи.

Безшумен, тъжен есенен пейзаж,
във който всичко стихва и угасва.
Но аз обичам дълго да седя,
да съзерцавам в ъгъла безгласно.

Тогава самотата си забравям,
копнея да се видя с мили хора
и странно есента ме упоява
със светлата си хубава умора.

............................................................
Есенна вечер
Петя ДУБАРОВА


Сред настръхнали дървета

с крачка бавна и предвзета

се разхожда сънен вятър

със корона от листа,

а изкаляните стъпки,

потъмнели като кръпки,

се разбягват из асфалта

и облизват есента.



А прозорците сънливи

светлините си игриви

от гърдите си издухват,

като рибешки очи

се вторачват в тъмнината

и излъчват към земята

от пердетата неспрени

електрически лъчи.



И макар че тази есен

охлади добрата песен

на дървета и прозорци,

на вериги от листа,

тя придаде на града ни

красота като в съня ми,

но живота му от лято

осоли като сълза.

Листата падат, падат, сякаш те
се ронят от градини в небесата,
с прощален жест и в есенна позлата.

Между звездите пада и Земята
и самотата й в нощта расте.

И ние също падаме така.
Ръката ти. И всичко, без да страда.

Но знам Един — това, което пада,
с безкрайна нежност той държи в ръка.

Райнер Мария Рилке

....................................................................

Куц селянин върви в студената мъгла
След своя вол мъгла и тая есен
Потулила бедняшките села

Вървят и селянинът тананика песен
За любовта и за разбитите мечти
За пръстена за изневярата проклета

О есен есен лятото погуби ти
Вървят в студената мъгла два сиви силуета.

Гийом Аполинер

snowprincess написа: ....................................................................

Куц селянин върви в студената мъгла
След своя вол мъгла и тая есен
Потулила бедняшките села

Вървят и селянинът тананика песен
За любовта и за разбитите мечти
За пръстена за изневярата проклета

О есен есен лятото погуби ти
Вървят в студената мъгла два сиви силуета.

Гийом Аполинер

страхотия! в костния си мозък я усетих тая мъгла!

Побързай каза

Керана Ангелова




Докато първият зъб на вълчето
все още е млечно трънче
докато едното му око е синя луна
а другото – златно слънце

Докато не е научило още вълчето
езика на глутницата
ау-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у-у

Побързай каза

Езикът на глутницата изплезен
с рубинени капки кръв е обсипан
ау-у-у-у се казва езикът

С набъбнали алчни папили
засмуква
думите на сърните и на елените –
още въздишат безсмъртно

Побързай каза

Докато още е бебе вълчето
и мъртва вълчицата майка –
лежи сред тревата по гръб
бозките й пращят обърнати към небето –
и суче вълчето живо мляко от мъртвите бозки

Побързай каза

Осинови си вълчето
разкажи му за ангелите и за звездите
разкажи му светулките
любовта без омразата разкажи му
целуни го в окото златисто

Побързай каза

Научи го на първата дума човешка
целуни го в окото му лунно и синьо
прегърни го каза направи го приятел

Но не забравяй
но не забравяй
но не забравяй

да му изтръгнеш
всичките млечни трънчета от устата

Наздраве на Джон Ленън

наляла съм се до козирката
ясно е че пак ще напиша стихотворение
и какво
ще скрия от деца и близки всичко реално
ще го пъхна на тъмно както онази книга
старах се да е най-приемлива но и компромисите имат граница
пиша защото обичам да пиша мамка ви
бум бум бум бум и горан брегович
но ти ме чуваш
трябва да е достатъчно
напоследък обаче мисля много за количествените натрупвания и качествените изменения
и явно не ми е достатъчно
защото е възможно да ги оцениш само ако ти се случат
измененията имам предвид
ДИШАМ
кой знае какво е станало се чудиш
да наистина е изключително
след като си платя всички дългове ми остават пари за пиене
дай боже всеки му
наздраве!
а ако някой ти каже че идеята за натрупванията и измененията е на Маркс не му варвай
на всеки който живее в бъдещето е

РЕВЕРАНС
bikarkata

Един вид извинение към силния пол,
за закачките които си позволявам с тях
----------------------------------------
Ах, как сте ми омръзнали, мъже,
с изпепеляващите ви горещи устни,
със покровителствените ръце,
с копнежите по мигове пропуснати.

С високо мнение в самите вас
и снизхождението към жените,
с предателството в мигове на страст,
когато си продавате душите.

Дотам сте ми омръзнали, дотам,
че ви пека като на бавен огън.
И колко ли ще продължи, не знам,
но зная само, че без вас... не мога!

Стопанин


как ми размъти мозъка така не знам
вредителите ли бяха малко
или със син камък ме напръска
цъфнах и вързах
че и плод изкарах
грозде
сочно е много
какво да го правя се чудя
сън не ме хваща нощем
да го изям – кратко е
да го изсуша – жал ми е
на ракия и вино ще да е
все да съм пияна

Баба Яга написа:От много време не съм виждала стихове тук, имам нужда от тях и затова слагам началото. Добре дошъл на следващия.

Аз ида със дъжда


Не питайте за мене. Аз ида със дъжда.
И мълния ме грабва. И шибва ме вода.
...Вървя през черни ниви. Или по светъл път.
Пороите заливат преградите, светът.
И стрък и цвят повлича безумната вяра...
Не питайте за мене. Аз ида със дъжда!

Очаквайте ме в буря. Очаквайте ме в град.
И нека се катурне, разтуреният свят.
Порой да стане песен. А мътната вода,
заливайки земята, да тръгне към звезда.
Не питайте къде съм. Или къде ще спра,
дори от гръм ударен пак няма да умра...

Щом легна под браздите, ще се родя във цвят.
Над мене пак звездите, безсмъртни, ще пламтят.
Дори да няма хора, ще има богове.
Звезди ще си говорят със звънки стихове.
И камъни ще падат, познали свобода.
За мене е награда, че ида със дъжда.

Иван Атанасов

И аз с дъжда ида. Ту по светъл път, ту по черни ниви. По вода или без дъх.

Някой знае ли нещо за Баба Яга? Поздрави да и предаде, който я познава на тая морска душа.

shshtt написа:Наздраве на Джон Ленън

наляла съм се до козирката
ясно е че пак ще напиша стихотворение
и какво
ще скрия от деца и близки всичко реално
ще го пъхна на тъмно както онази книга
старах се да е най-приемлива но и компромисите имат граница
пиша защото обичам да пиша мамка ви
бум бум бум бум и горан брегович
но ти ме чуваш
трябва да е достатъчно
напоследък обаче мисля много за количествените натрупвания и качествените изменения
и явно не ми е достатъчно
защото е възможно да ги оцениш само ако ти се случат
измененията имам предвид
ДИШАМ
кой знае какво е станало се чудиш
да наистина е изключително
след като си платя всички дългове ми остават пари за пиене
дай боже всеки му
наздраве!
а ако някой ти каже че идеята за натрупванията и измененията е на Маркс не му варвай
на всеки който живее в бъдещето е

Всичко е любов. И колко е елементарно, че това е абсолютната истина, и колко е претенципзно също, и невъзможно, наивно, и глупаво, глупаво. Но всичко е любов в нас в този свят. И заради това реалността е за криене по книгите. Защото ни измъчва.
Аз напоследък се измъчвам от глупостта. Непрекъснато я откривам, защото сигурно непрекъснато я търся. И как да кажеш някъде извън тема за поезия за нуждаещи се, как да кажеш в този глупав ден, че всичко е любов?

Green Light написа: Всичко е любов. И колко е елементарно, че това е абсолютната истина, и колко е претенципзно също, и невъзможно, наивно, и глупаво, глупаво. Но всичко е любов в нас в този свят. И заради това реалността е за криене по книгите. Защото ни измъчва.
Аз напоследък се измъчвам от глупостта. Непрекъснато я откривам, защото сигурно непрекъснато я търся. И как да кажеш някъде извън тема за поезия за нуждаещи се, как да кажеш в този глупав ден, че всичко е любов?

грийни, толкова си мил и толкова те обичам, че само от тъпота не се сещам какво да кажа

кръстовище

внимание,синьо! спри
остави го да премине
живо

ОБРИЧАНЕ

Не си спомням баща ми
някога да е казвал на мама:
-Обичам те!
Но щом болест я връхлетеше,
той переше и готвеше
и я поглеждаще толкова ласкаво,
че тя се изчервяваше като момиче.
Когато мама умря-
татко се смали,
залиня
и набързо пое към небето.
На гърба на
тяхната сватбена снимка
прочетох: "Василке,чакай ме.
Ще дойда при тебе."
След тези простички думи
колко ли струват
всичките
любовни антологии?

Н.Гюлев

shshtt написа:Наздраве на Джон Ленън

Imagine there is no war, poverty, disease, deception, religion, only peace, love, joy,

някои даже успяваме да вярваме въпреки шегите за

Ринго Сталин, Джордж Хрушчов, Пол Макаренко и Джон Ленин.

Баба Яга написа:ОБРИЧАНЕ

ей а от разгневените морета коги снимки ще видим?
не вярвам да не си снимала бурите

понеже искам


100 е твърде тежко за крилете на любовта ти
90 също
при 80 бихме могли да се разхождаме по плажа хванати за ръце
което не ме устройва
на 70 да подскачаме весело
и на 60 да тичаме по облаците
но тъй като искам да ме пренесеш на ръце
50 / 50
е идеалното тегло за любовта
косата ми вече те целува по петите
тръгваме ли?